Определение № 50456 от 09.11.2022 г. на ВКС по т. д. № 1780/2022 г.

Производството е по чл. 274, ал. 3 ГПК. Образувано е по частна касационна жалба на „БА“ООД и „Авенир 21“ЕООД против определение № 2275/17.03.2022г. по ч.гр.д. № 20221100502161/2022г. по описа на Софийски градски съд, с което е потвърдено определение № 10277/06.12.2021г. по гр.д. № 63264/2021г. на СРС, с което е прекратено производството по делото. В частната жалба се сочи, че атакуваното определение е неправилно, тъй като претендираните вземания се основават на договори, определящи спорните правоотношения като граждонскоправни, а не административноправни. Иска се отмяна на обжалваното определение и връщане на делото на СРС за продължаване на съдопроизводствените действия. Ответникът по частната касационна жалба – Централна избирателна комисия, оспорва основателността на същата. Настоящия състав на ВКС, Търговска колегия, І отделение, намира следното: Частната жалба е постъпила в срока по чл. 275, ал. 1 ГПК, подадена е от надлежна страна срещу подлежащ на обжалване съдебен акт. С обжалваното определение СГС е приел, че производството пред СГС е било образувано по искова молба на частните касатори, в която са изложили доводи, че първият от тях като доставчик на медийни услуги е сключил седем договора с партии и инициативни комитети без право на държавна субсидия, регистрирали се за националния референдум, проведен на 06.11.2016г. На осн. чл.16, ал.3 от ЗПУГДВСУ тези партии и коалиции имат право на средства за медийни изяви в размер на 40 000лв., платими по реда на чл.178, ал.4 и 5 ИК от ЦИК. „БА“ООД предоставил по договорите медийни услуги в общ размер на 27 240 лв., което вземане цедирал на „Авенир 21“ЕООД. Ответникът е бил уведомен за цесията, но е отказал заплащане на претендираната сума. Въззивният съд е посочил, че релевантната разпоредба на чл.178 ИК предоставя право на сътоветните субекти да получат средства за медийни пакети, като заплащането на тези пакети е законодателно възложено на ЦИК, която съгласувано с министъра на финансите определя реда и начина на изразходване на средствата. Предпоставка за заплащане на сумите е постановяване на позитивно решение на ЦИК, като в настоящия случай ЦИК е отказал с влязло в сила решение да изплати претендираната сума. Въззивната инстанция е заключила, че при изрична и нарочна регламентация на отношенията, определени със специален закон е процесуално недопустимо да се прилагат правни норми или ред, уреден в общото исково производство. Наличието на договорна връзка между доставчика на медийна услуга и партиите и коалициите, имащи право на средства за медиен пакет е само един от юридическите факти от смесения фактически състав, уреждащ административния ред за тяхното заплащане, което изключва реда по ЗЗД. Настоящето производство се развива по реда на чл.274, ал.3 вр. ал.1, т.1 ГПК. Нормата на чл.274, ал.3 ГПК изрично препраща към чл.280, ал.1 и ал.2 ГПК. Следователно производството по частна касационна жалба преминава през две фази, по аналогия с производството по касационна жалба, като проверката за наличие на препоставки по чл.280, ал.1 и 2 ГПК има отношение към фазата по допускане на касационно обжалване. Ето защо по отношение на производството по чл.274, ал.3 ГПК се прилагат правилата на чл. 284 - 286 ГПК. Частният касатор следва да представи изложение на основанията за допускане на касационно обжалване по чл.280, ал.1 ГПК, на осн. чл.284, ал.3, т.1 ГПК. Наличието на посочените предпоставки се проверява във фазата по селектиране на частната касационна жалба и ако се установи тяхното наличие и бъде допуснато касационно обжалване ВКС ще може да се произнесе по същество на частната жалба. Бланкетното позоваване на разпоредбата на чл.280, ал.1 ГПК не се квалифицира като основание за касационно обжалване съобразно законодателното разрешение за факултативност на касационния контрол с оглед на функциите на ВКС като инстанция по проверка на правилното прилагане на правото, а не на фактите по конкретния спор. ВКС няма правомощие да извежда правния въпрос от фактическите и правни доводи на касаторите, а може само да преформулира, уточни и конкретизира поставения правен въпрос. В представеното изложение на основанията по чл.280, ал.1 ГПК частните касатори въвеждат следните въпроси: 1/дължимостта на претендираните вземания дали се основава върху сключени договори или на административен акт; 2/ допустимостта на предявените искове. Не е въведено никакво допълнително основание по смисъла на чл.280, ал.1, т.1-3 ГПК. Така посочените въпроси не притежават характеристиката на общо основание за достъп до касация по смисъла на чл.280, ал.1 ГПК. В случая, за да обоснове недопустимост на исковия ред за защита въззивният съд е изходил от твърденията по исковата молба относно източника на възникване на вземането – самите ищци са навели доводи за сключени договори и за приложение на чл.16, ал.3 от ЗПУГДВСУ и чл.178, ал.4 и 5 ИК. Вторият въпрос е много общо формулиран и за да се даде отговор на същия следва да се посочат всички предпоставки за съществуването и надлежното упражняване на правото на иск. Предвид неизпълнение на изискванията към общото и допълнителното основание за селектиране на частната касационна жалба, същата не следва да се допуска до касационно обжакване. Мотивиран от изложеното, Върховният касационен съд