Определение № 50532 от 13.12.2022 г. на ВКС по гр. д. № 2454/2022 г.

Производството е по чл. 288 ГПК.

Подадена е касационна жалба от ищцата С. М. Г., чрез адвокат Н. Г., срещу решение № 40 от 09.03.2022 г. по в.гр.д.№ 193/2021 г. на Окръжен съд-Кюстендил, с което е потвърдено решение № 260080 от 04.02.2021 г. по гр.д.№ 697/2019 г. на Районен съд-Кюстендил, с което е отхвърлен предявеният от С. М. Г. срещу В. К. Г. иск с правно основание чл.109 ЗС, за осъждане на ответника да премахне незаконно изградената от него ограда между УПИ ..... – им. .....и УПИ ..... – им. .....по регулационния план на [населено място], нанесени като ПИ .....и ПШ ....по КККР на [населено място], одобрена със заповед № РД-18-92/14.10.2008 г.2008 г. Твърди се неправилност на решението, поради постановяването му в нарушение на чл. 48, ал. 3 – ал. 12 ЗУТ. Сочат се основания по чл. 280, ал. 1, т. 1 и т. 3 ГПК за допускането му до касационно обжалване.

Ответникът по иска В. К. Г., в депозиран чрез адвокати Р. А. и С. К. отговор на касационната жалба, поддържа становище за липса на основания за допускане на касационно обжалване на въззивното решение и правилност на същото.

Върховният касационен съд, състав на Първо гражданско отделение, при преценка за наличие на основания по чл. 280 ГПК за допускане до касационно обжалване на въззивното решение, съобрази следното:

За да достигне до извод за неоснователност на иска, въззивният съд е приел, че ищцата С. Г. е собственик на ПИ .....по КККР на [населено място], с площ от 516 кв.м., а по скица 502 кв.м., който имот е съставлявал имот пл. № ....., за който е бил отреден парцел ....., в кв. ....по регулационния план на [населено място]. Придобила е собствеността на основание договор за покупко-продажба, сключен с баща й М. Г., с н.а. №..... г. на РС-Кюстендил, а баща й е бил признат за собственик по наследство и делба с н.а. № .... г.

Ответникът по иска В. К. Г. се легитимира като собственик на ПИ .....по КККР на [населено място], с площ по скица 794 кв.м., който имот е съставлявал имот пл. № ....., за който е бил отреден парцел ....., в кв. ....по регулационния план на [населено място].

С разрешение за строеж № 51/30.04.2014 г. на ответника е разрешено да изгради прозирна ограда с плътна част до 0.60 м. и обща височина до 2.20 м. по страничната регулационната линия на УПИ ..... – .....с УПИ ..... – ....., изцяло в имота на възложителя. Въз основа на издаденото разрешение на строеж е определена строителна линия и ниво на строежа с протокол за определяне на строителна линия и площадка от 09. 06. 2014 г.

Въз основа на заключението на съдебнотехническата експертиза и комбинирана скица-приложение № 1 към него (стр. 141 от делото на районния съд) е прието за установено, че изградената от ответника ограда попада в имота на ответника, но при точки с номера 5 (на разстояние 14 см) и 6 (на разстояние 26 см) навлиза в имота на ищцата. Засегната площ (между геодезическото заснемане и оцифрената имотна граница) е в размер на 1 кв. м. Навлизането на оградата в имота на ищцата е в нормативно допустимите стойности по чл. 18, ал. 4, т. 16 от Наредба № РД-02-20-5 от 15.12.2016 г. за съдържанието, създаването и поддържането на кадастралната карта и кадастралните регистри, в сила от 13.01.2017 г. (до 0.30 м за трайно материализирани и до 0.60 м за нетрайно материализирани граници).

Върху приложения трасировъчен карнет № 500/17.04.2015 г. е отбелязано отклонение от 0, 30 см. за отсечката от т. 556 до т. 502, в продължение на 6.34 метра, и от т. 556 до необозначена точка преди т. 502, Същото отклонение е отбелязано и върху комбинирана скица на ПИ .....и ПИ .....по КК на [населено място].

От правна страна съдът е приел, че искът по чл. 109 ЗС е неоснователен. Съгласно нормата на чл. 48, ал. 1 ЗУТ урегулираните поземлени имоти могат да се ограждат към улицата и към съседните урегулирани поземлени имоти. Минималните изисквания, на които трябва да отговарят оградите, са посочени в чл. 48, ал. 3 – ал. 12 ЗУТ. Доколкото оградите представляват строеж по смисъла на § 5, т. 38 ДР ЗУТ, за изграждането им е необходимо разрешение за строеж, което съгласно чл. 147, ал. 1, т. 7 и ал. 2 се издава въз основа на становище на инженер-конструктор, без да е необходимо одобряване на инвестиционен проект. Процедурата по ограждане на УПИ е уредена в чл. 48 ЗУТ, като в ал. 3 (доп. ДВ, бр. 65 от 2003 г.) е уточнено, че оградите към съседните урегулирани поземлени имоти се разполагат с равни части в двата имота, въз основа на изрично писмено съгласие на собствениците на засегнатите имоти. Допустимо е също така оградата да се разположи и изцяло в имота на възложителя, при липса на съгласие на собственик на засегнат имот. В случая, процесната ограда е изградена в имота на ответника, като има навлизане в имота на ищцата при точка 5 (с 14 см) и точка 6 (с 26 см). Това навлизане е допустимо, тъй като е в рамките на допустимото отклонение от нормите за застрояване, съгласно чл. 18, ал. 4, т. 1б (до 0.30 м. за трайно материализирани и до 0.60 м. за нетрайно материализирани граници) от Наредба № РД-02-20-5 от 15.12.2016 г. за съдържанието, създаването и поддържането на кадастралната карта и кадастралните регистри, в сила от 13.01.2017 г., поради което не пречи на пълноценното упражняване правото на собственост на ищцата. Определянето на границите на недвижимия имот на място на практика означава отразените в регулационния план такива да бъдат пренесени реално върху земната повърхност. Това е сложен технически процес с възможност за неточности, допустими в границите, определени в чл. 18, ал. 4 от наредбата. Прието е, че в случая има навлизане в имота на ищцата, но то е в рамките на допустимите отклонение от техническите изисквания и не създава пречки по-големи от обикновеното по смисъла на чл. 50 ЗС.

В изложението към касационната жалба се поставят следните въпроси във връзка с основанията по чл.280, ал.1, т.1 и т.3 ГПК:

1. Пречи ли ответникът В. Г. на ищцата С. Г. да ползва правото си на собственост в пълен обем.

2. Изградена ли е оградата между двата процесни имота в съответствие с издаденото строително разрешение и определената строителна линия и ниво.

3. Установени ли са точните граници между двата имота.

4. Следва ли отклонението при изграждане на ограда между двата имота да се преценява през призмата на допустими норми на отклонение, спрямо издаденото строително разрешение, а не въобще.

5. Следва ли строителното разрешение за изграждане на ограда между двата имота да е съгласувано със собственика на съседния имот.

Така поставените въпроси не предпоставят допускане на касационно обжалване на въззивното решение. Съгласно приетото в т. 1 на ТР № 1/19.02.2010 г. по тълк. д. № 1/2009 г. на ОСГТК на ВКС, правният въпрос от значение за изхода по конкретното дело, разрешен в обжалваното въззивно решение, е този, който е включен в предмета на спора и е обусловил правните изводи на съда по конкретното дело. Материалноправният или процесуалноправният въпрос трябва да е от значение за изхода по конкретното делото, за формиране решаващата воля на съда, но не и за правилността на обжалваното решение, за възприемането на фактическата обстановка от въззивния съд или за обсъждане на събраните по делото доказателства. Основанията за допускане до касационно обжалване са различни от общите основанията за неправилност на въззивното решение по чл. 281, т. 3 ГПК. Проверката за законосъобразност на обжалвания съдебен акт се извършва едва след като той бъде допуснат до касационно обжалване, при разглеждане на касационната жалба ( чл. 290, ал. 1 ГПК ). В случая, формулираните в изложението въпроси не отговарят на общата предпоставка на чл. 280, ал. 1 ГПК. Те не представляват абстрактно формулирани правни въпроси, които могат да се поставят по множество сходни дела, а по същество са фактически въпроси, свързани с правилността на конкретното решение. Отговорът на тези въпроси зависи от конкретните доказателства, а установяването на конкретните факти въз основа на доказателствата и тяхната преценка е от значение за обосноваността на съдебното решение. В тази връзка оплакванията на касатора за необоснованост и незаконосъобразност представляват отменителни основания по чл. 281, т. 3 ГПК, но не и основания за допускане на касационно обжалване с оглед критериите, предвидени в чл. 280, ал. 1 ГПК.

Не е обосновано наличието и на допълнителните предпоставки по чл. 280, ал. 1, т. 1 и 3 ГПК, тъй като касаторът не сочи практика на ВКС, на която решението на въззивния съд противоречи ( чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК ), нито е изложил аргументи защо поставените въпроси са от значение за точното прилагане на закона и развитието на правото ( чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК ).

Въззивния съд се е съобразил с трайната практика на ВКС, в която е прието, че защитата на собствеността по чл.109 ЗС трябва да съответства на нарушението и че минималното отклонение от строителните правила и норми, което не създава никакви пречки за ползване на съседния имот, не е основание за уважаване на негаторния иск (решение № 139 от 25.06.2010 г. по гр.д.№ 457/2009г. на ВКС, І г.о.). В този смисъл е и решение № 197 от 29.01.2020 г. по гр.д.№ 1047/2019 г. на ВКС, І г.о., в което е прието, че навлизането на ограда в имот на ищеца в рамките на допустимото отклонение по Наредба № РД-02-20-5/15.12.2016 г. не създава за ищеца пречки да ползва собствения си имот по-големи от обикновените. Не се касае за недопустимо отнемане на част от собствения на ищците имот, нито за действие, с което се ограничава или препятства упражняването на правото му на собственост върху част от този имот.

По изложените съображения настоящият състав намира, че въззивното решение не следва да се допуска до касационно обжалване.

При този изход на делото жалбоподателката С. М. Г. ще следва да бъде осъдена, на основание чл. 78, ал. 3 ГПК, да заплати на ответника В. К. Г. сумата 400 лв. разноски за касационната инстанция, представляващи разходи за адвокатско възнаграждение.

Воден от горното Върховният касационен съд, състав на Първо гражданско отделение,