Определение № 38 от 24.01.2020 г. на ВКС по гр. д. № 119/2018 г.

Производството e по чл. 288 ГПК.

С постановеното по настоящото дело определение № 133 от 11.10.2018 г. производството е било спряно до постановяването на тълкувателно решение по тълк.д.№ 1/2017 г. на ВКС, ОСГТК по въпроса „Какъв е порокът на въззивно решение, постановено при наличие на основание за спиране на производството по чл. 229, ал. 1, т. 4 ГПК”, което е факт, считано от 09.07.2019 г.

Образувано е по касационна жалба с вх.№ 15130 от 11.09.2017 г., подадена от „Банка Пиреос България” АД чрез адвокат А. К. от САК против въззивно решение № 1778 от 19.07.2017 г. по в.гр.д.№ 1972/2017 г. по описа на АС – София, ГК, VІІ състав, допълнено с решение № 2342 от 13.11.2017 г.

Ответницата по касация Ю. В. С. е депозирала отговор чрез адвокат М. Б. от САК (вх.№ 19289 от 16.11.2017 г.), като възразява срещу наличието на основание за допускане на касационното обжалване, евентуално - срещу основателността на касационната жалба. След оттегляне на пълномощията, страната се представлява от адвокат Д. С. от ГАК и адвокат Д. С. – П. (АД „П. и С.”), чрез които е заявила искане за присъждане на разноски в размер на 500 лв.

Ответниците по касация Г. Н. Г., Е. Н. Г., Н. Г. Г. и Г. Г. Г. не са подали отговор на касационната жалба.

Жалбата е процесуално допустима - подадена е в срока по чл. 283 ГПК, от легитимирана страна и срещу подлежащ на обжалване акт. Отговаря на изискванията по чл. 284 ГПК.

По заявените основания за допускане на касационното обжалване, съставът на Върховния касационен съд, Второ гражданско отделение, намира следното:

С въззивното решение е потвърдено решение № 75 от 05.01.2017 г. по гр.д.№ 15162/2014 г. на СГС, І-2 състав, с което, при участието на третото лице „Банка Пиреос България” АД, на основание чл. 108 ЗС е признато спрямо ответниците по иска Г. Н. Г., Е. Н. Г., Н. Г. Г. и Г. Г. Г., че ищцата Ю. В. С. е собственик на недвижим имот, представляващ част от жилищната сграда с административен адрес [населено място], кв. Б., [улица], с идентификатор ****, а именно: източен близнак – сграда „А” с разгъната застроена площ от 387,31 кв.м., съгласно екзекутивна документация, одобрена през 2007 г., състояща се от (1) частта от сутерена, която се очертава от точки 1, 2, 3, 4, 5, 6, 7, 8, 9, 10, 11, 12, 13, 14, 15 и 1, (2) частта от първи етаж, която се очертава от точки 1, 2, 3, 4, 5, 6, 7, 8, 9 и 1, (3) частта от втори етаж, която се очертава от точки 1, 2, 3, 4, 5, 6, 7, 8, 9 и 1, както и целия тавански етаж по скиците на вещото лице Е. Ц., намиращи се на л. 375 - 378 от делото на СГС и представляващи неразделна част от решението на СГС, като ответниците по иска са осъдени да предадат на ищцата владението на описания недвижим имот.

При условията на чл. 272 ГПК въззивният съд е приел за установено, че на 12.01.2004 г. ищцата е придобила собствеността върху УПИ от кв. 45а по плана на [населено място], кв. Б., сега с идентификатор *. С нотариален акт № 157 от 02.06.2005 г. е оформено учредяването на право на строеж върху УПИ ** в полза на Г. Н. Г. (по време на брака му с Е. Н. Г.) за изграждането на жилищна сграда „А” - източен близнак с площ 99,30 кв.м. и разгъната застроена площ 272 кв.м., като учредителката Ю. В. С. е представлявана пред нотариуса от пълномощник Г. Н. Г.. Срещу учреденото му право на строеж Г. Н. Г. поел задължението да построи за учредителката жилищна сграда „Б” - западен близнак - с площ 82,70 кв.м. и РЗП 231,40 кв.м.

Г. Н. Г. построил сграда в УПИ , която е разделена на два близнака, всеки от които на три етажа, като по време на строителството била преразпределена квадратурата на двете жилищни сгради чрез намаляване на западния близнак (сграда „Б”) за сметка на източния близнак (сграда „А”). Двата близнака са изградени със самостоятелни входове и стълбищни клетки. Стълбището към таванския етаж на сграда „Б” е преградено, като по този начин достъпът до таванския етаж може да се осъществи единствено от сграда „А”. Цялата сграда „А” се владее от четиримата ответници. С н.а.№ 52 от 09.03.2006 г., като обезпечение на кредит за 180 000 евро, отпуснат от „Банка Пиреос” АД на Г. и Е. Г., съпрузите учредили в полза на банката договорна ипотека върху сграда „А”, а Ю. В. С. чрез пълномощник Г. Н. Г. - договорна ипотека върху УПИ . С нотариален акт от 12.12.2008 г. Г. и Е. Г. прехвърлили собствеността върху части от източния близнак на децата си, а именно – първия етаж, заедно с 1/2 ид.ч. от сутерена – на дъщеря им Г. Г. Г., а втория и 1/2 ид.ч. от сутерена – на сина им Н. Г. Г.. С влязло в сила на 28.04.2014 г. решение № 169 от 06.01.2013 г. по гр.д.№ 1434/2012 г. на САС, ІІ състав е потвърдено решение № 7141 от 19.12.2011 г. по гр.д.№ 9846/2009 г. на СГС, І-7 състав, с което е прогласена нищожността на договора от 02.06.2005 г. за учредяване на право на строеж от Ю. В. С. в полза на Г. Н. Г.. С постановление от 24.09.2014 г. ЧСИ Б. е възложил на „Банка Пиреос България” АД процесната сграда „А”. В подадения пред СГС отговор на исковата молба конституираната като трето лице по делото „Банка Пиреос България” АД е заявила, че постановлението не е влязло в сила, не е вписано в Агенцията по вписванията, като на 25.02.2016 г. банката е подновила ипотеката си и е само ипотекарен кредитор, но не и собственик на имота. Правата й на кредитор са гарантирани от поредността на вписването на ипотеката, което е извършено три години и половина преди вписването на исковата молба за обявяване нищожността на нотариалния акт за учредяване на право на строеж. От правна страна въззивният съд е приел, че са налице предпоставките за уважаване на иска по чл. 108 ЗС. Съгласно чл. 92 ЗС собственикът на земята е собственик и на построеното върху нея, освен ако е установено друго. Друго може да бъде установено, когато собственикът на терена е отстъпил на трето лице правото да построи сграда върху неговата земя (чл. 63, ал. 1 ЗС). В случая сключеният на 02.06.2005 г. договор за учредяване на право на строеж от страна на Ю. В. С. в полза на Г. Н. Г. е прогласен за нищожен с влязло в сила решение, поради което той, съпругата и децата му не са придобили собствеността върху източния близнак - сграда „А” или части от него. Тъй като ищцата е собственик на процесната вещ, а ответниците упражняват фактическата власт върху нея без основание, то иска по чл. 108 ЗС е уважен изцяло.

С подадената от „Банка Пиреос България” АД до САС въззивна жалба е променено становището на третото лице – помагач относно постановлението за възлагане от 24.09.2014 г. на ЧСИ Б., като е заявено, че същото е влязло в сила и легитимира като собственик банката, а не ищцата. Третото лице се е позовало на съществуването на връзка на обусловеност на производството по иска по чл. 108 ЗС от производството по друго гражданско дело - в.гр.д.№ 2925/2016 г. на САС, 4 състав, по което е упражнен въззивен контрол по отношение на решението по гр.д.№ 15538/2014 г. на СГС, І-6 състав, образувано по предявените от Ю. В. С. срещу Г. Н. Г., Е. Н. Г. и Банката искове за прогласяване нищожността на договора от 09.03.2006 г. за учредяване в полза на Банката на договорна ипотека върху сграда „А” и върху УПИ поради липса на съгласие на действителния собственик. С протоколно определение от о.с.з.29.05.2017 г. САС, VІІ гр. състав е оставил без уважение искането на „Банка Пиреос България” АД по чл. 229, ал. 1, т. 4 ГПК, като е приел, че не е налице твърдяната връзка на обусловеност, което становище е аргументирал и в мотивите на обжалваното решение. В периода преди възобновяване на производството (спряно на основание чл. 292 ГПК) по реда на чл. 290 ГПК е постановено Решение № 114 от 17.09.2018 г. по гр.д.№ 1950/2017 г. по описа на ВКС, ІV г.о., с което съдът се е произнесъл по касационната жалба на Ю. В. С. срещу решението по в.гр.д.№ 2925/2016 г. на САС, 4 състав. Последното е отменено в частта, с която е отхвърлен предявения от Ю. В. С. срещу Г. Н. Г., Е. Н. Г. и „Банка Пиреос България” АД иск с правно основание чл. 42, ал. 2 ЗЗД за прогласяване на нищожността на договорна ипотека, учредена с нотариален акт № 52, том І, рег. № 1754, дело № 44/2006 г. на Е. П. (нотариус рег.№ 379), която е учредена от Г. Н. Г. и Е. Н. Г. в полза на „Банка Пиреос България” АД - в частта й относно УПИ , в кв. 45а, по плана на [населено място], кв. Б., с площ от 865 кв.м., като вместо това е постановено, че в тази й част договорната ипотека е нищожна. Решението на САС, г.о., 4-ти състав е потвърдено в останалата обжалвана част, с която искът за прогласяване на ипотеката за нищожна и в частта, с която същата е учредена върху част „А” от жилищната сграда, построена в посоченото УПИ, е отхвърлен.

В настоящото производство искането за допускане на касационното обжалване се поддържа с довод за недопустимост на въззивното решение, произтичащ от разясненията по т. 8 от ТР № 1 от 17.07.2001 г. на ВКС, ОСГК, съгласно които съществуващата връзка на преюдициалност между делата е отрицателна процесуална предпоставка за упражняване правото на иск по обусловеното при наличие на обуславящо дело, за което съдът следи служебно, поради което, когато основанията за спиране на производството в хипотезите на чл. 182, б. „г” и „д” ГПК (отм.) са се осъществили пред въззивния съд, но той е постановил решението си без да спре производството, при обжалване пред ВКС въззивният акт подлежи на обезсилване като недопустим. Поставен е и въпроса „При повече от един субект на страната на ответника /като съответник или помагач/ може ли силата на присъдено нещо, която обвързва само един от тези субекти, да бъде разпростряна и по отношение на другия /съответник или помагач/ ?” с довод, че са налице предпоставките на чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК.

Производството по делото бе спряно на основание чл. 292 ГПК с оглед довода за недопустимост и висящото към датата на предходното насрочено закрито заседание за провеждане на производството по чл. 288 ГПК (28.05.2018 г.) тълк.д.№ 1/2017 г. на ВКС, ОСГТК, в предмета на което е произнасяне по въпроса „Какъв е порокът на въззивно решение, постановено при наличие на основание за спиране на производството по чл. 229, ал. 1, т. 4 ГПК”. С т. 1 от ТР № 1 от 09.07.2019 г. по тълк.д.№ 1/2017 г. на ВКС, ОСГТК, се прие, че въззивно решение, постановено при наличие на основание за спиране на производството по чл. 229, ал. 1, т. 4 ГПК, е процесуално недопустимо и подлежи на обезсилване, като делото следва да се върне за ново разглеждане и решаване от друг състав на въззивния съд (освен, ако не подлежи на прекратяване – в случаите, когато резултатът по обуславящото дело е от значение за допустимостта на иска по обусловеното), с указания за извършване на необходимите съдопроизводствени действия в зависимост от етапа, на който се намира обуславящото дело. Съдът не спира производството, ако междувременно (след приключване на съдебното дирене при първоначалното разглеждане на делото до връщането му за ново разглеждане) пречката за разглеждането е отпаднала – решението по преюдициалния спор е влязло в сила.

В настоящия случай доводът за недопустимост е аргументиран от касатора с разбирането, че решението по в.гр.д.№ 2925/2016 г. на САС, 4 състав има обуславящо значение за изхода на спора по ревандикационния иск. Такава връзка, обаче, в случая отсъства. Предметът на спора по чл. 108 ЗС е очертан с исковата молба, обективираща заявеното от ищцата придобивно основание –приращение по смисъла на чл. 92 ЗС с оглед правото на собственост, придобито по отношение на УПИ през 2004 г. и при съобразяване на прогласения за нищожен с влязлото в сила на 28.04.2014 г. решение по гр.д.№ 9846/2009 г. на СГС, І-7 състав договор за учредяване на право на строеж, обективиран с н.а.№ 157 от 2005 г. Срещу така въведеното от ищцата правно твърдение ответниците по иска не са противопоставили никакви защитни средства, доколкото изобщо не са подали отговори на исковата молба. Третото лице – помагач е депозирало отговор на 14.04.2016 г., но също не е направило възражения срещу валидното възникване на правото на собственост върху земята, а по отношение на процесната част „А” от сграда № ** е поддържал единствено да има качеството ипотекарен кредитор с оглед договорната ипотека, учредена с нотариален акт № 52, том І, рег. № 1754, дело № 44/2006 г. на нотариус рег.№ *. Изрично е заявено, че постановлението за възлагане от 24.09.2014 г. по изп.д.№ 20148500400711 на ЧСИ Б. не е произвело действие и не представлява основание, изключващо или погасяващо претендираното от ищцата право на собственост. Така заявеното от третото лице становище изключва съществуването на връзка на преюдициалност между спора по чл. 108 ЗС и спора относно валидността на договорната ипотека, послужила като основание за издаването на изпълнителен лист в полза на Банката, въз основа на който е било образувано изп.д.№ 20148500400711 на ЧСИ Б., респ. - е проведена публичната продан, приключила с постановлението за възлагане от 24.09.2014 г. Заетата от третото лице с отговора позиция е изоставена с въззивната жалба, но въведените с нея възражения срещу съществуването на претендираното от ищцата право на собственост, се явяват преклудирани, поради което не съставляват основание да се поддържа, че решението по в.гр.д.№ 2925/2016 г. на САС, 4 състав (респ. - по гр.д.№ 1950/2017 г. по описа на ВКС, ІV г.о.) има обуславящо значение за изхода на спора по ревандикационния иск. Като се е мотивирал в този смисъл, въззивният съд правилно е преценил, че не е налице процесуална пречка по чл. 229, ал. 1, т. 4 ГПК за разглеждането на спора по същество, съответно - отсъства основание да се поставя под съмнение допустимостта на атакуваното решение с произтичащия от това извод, че касационното обжалване не може да бъде допуснато, за да се извърши проверка дали въззивният акт е допустим.

Не са налице и предпоставките на чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК за допускане на обжалването по въпроса „При повече от един субект на страната на ответника /като съответник или помагач/ може ли силата на присъдено нещо, която обвързва само един от тези субекти, да бъде разпростряна и по отношение на другия /съответник или помагач/ ?”. Касаторът поддържа, че обжалването следва да се допусне, тъй като няма практика по проблема как следва да действа съдът в хипотезите, когато спрямо ответниците /или част от тях/ е формирана сила на пресъдено нещо по преюдициален въпрос (в случая – с влязлото в сила на 28.04.2014 г. решение по гр.д.№ 9846/2009 г. на СГС, І-7 състав, с което е прогласена нищожността на договора за учредяване на право на строеж, обективиран с н.а.№ 157 от 2005 г.), но такава няма спрямо техния помагач. С оглед надлежно въведените в хода на процеса доводи на страните и съдържанието на формираната правораздавателна воля, така поставеният въпрос няма обуславящо значение за изхода на настоящото дело. По отношение на Г. Н. Г. влязлото в сила на 28.04.2014 г. решение по гр.д.№ 9846/2009 г. на СГС, І-7 състав има сила на пресъдено нещо по силата на чл. 298, ал. 1 ГПК. Както се посочи по-горе, ответниците не са депозирали отговори на исковата молба и никой от тях не е възразявал, че договорът за учредяване на право на строеж, обективиран с н.а.№ 157 от 2005 г., съставлява действителна правна сделка. Такива доводи отсъстват и в депозирания от третото лице – помагач на ответниците отговор на исковата молба, който в защита на своето ипотечно право се е позовал на поредността и действието на вписването на ипотеката. При това положение и на основание чл. 297 ГПК инстанциите по съществото на спора са били длъжни да зачетат решението по гр.д.№ 9846/2009 г. на СГС, І-7 състав, което именно е и сторено. Нито първата, нито въззивната инстанции са излагали съображения за наличието на каквото и да е основание за разпростиране силата на пресъдено нещо на посоченото решение спрямо лица, които не са били страни по делото, а при отчитане процесуалното бездействие на ответниците и съдържанието на отговора на исковата молба на „Банка Пиреос България” АД са били длъжни да процедират съобразно чл. 297 ГПК. Тъй като поставеният от касатора въпрос не съставлява общо основание за допускане на обжалването по смисъла на чл. 280, ал. 1 ГПК, не подлежи на обсъждане налично ли е допълнителното основание по чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК.

С оглед изхода на делото касаторът следва да заплати на ответницата по касация Ю. В. С. разноските й за защита пред ВКС в заявения със списъка по чл. 81 ГПК размер от 500 лв. – договорено и заплатено адвокатско възнаграждение.

Мотивиран от изложеното, Върховният касационен съд, състав на Второ гражданско отделение