Определение № 358 от 05.04.2016 г. на ВКС по гр. д. № 1172/2016 г.

Производството е с правно основание чл.288 от ГПК.

Образувано е въз основа на подадената касационна жалба от П. Г. С. от [населено място], [община], чрез процесуалния представител адвокат К. против въззивно решение № 2211 от 13.11.2015г. по в.гр.д. № 1342 по описа за 2015г. на Софийски апелативен съд, с което е отменено решение № 296 от 21.01.2015г. по гр.д.№ 185/2014г. на Окръжен съд Благоевград в частта, с която е отхвърлен като неоснователен предявения иск с правно основание чл.19 ал.3 от ЗЗД за обявяване за окончателен на сключения на 17.06.2005г. между М. А. Н. като продавач и П. Г. С. като купувач договор за покупко-продажба на 1/3 ид.ч.от паянтова жилищна сграда с идентификатор 56126.602.2681.1.2, построена през 1930г. в дворно място, представляващо УПИ ХІІІ-2618, кв.108 по плана на [населено място] от 1988г. с идентификатор 56126.602.2681 и с площ 563 кв.м. до размер на 1/30 ид.ч. от правото на собственост върху тази сграда и вместо това е постановил друго, с което е обявил за окончателен договора и в тази част, като е потвърдил решение № 296 от 21.01.2015г. по гр.д.№ 185/2014г. на Окръжен съд Благоевград в останалата му част, с която е обявен за окончателен договора по отношение на останалите описани в него имоти и е присъдил следващите се такси и разноски. /Искът е отхвърлен само за разликата от 1/30 ид.ч. до 1/3ид.ч.от описаната паянтова жилищна сграда./

К. като се позовава на всички основания по чл.280 ал.1 ГПК, желае да се допусне касационно обжалване по въпроса за задължението на въззивния съд да се произнесе в мотивите си относно наведен във въззивната жалба довод за допуснато съществено процесуално нарушение от страна на първоинстанционния съд, изразяващо се в ограничаване на правото на защита на ответника, тъй като не му е предоставена възможност за излагане на възражения. Счита, че е налице противоречие с постановени по реда на чл.290 от ГПК решения № 27 от 16.04.2014г. по т.д.№ 1893/2013г. на ІІ т.о. и № 67 от 6.07.2010г. по т.д.№ 898/2009г.на І т.о. В тази връзка поставя и въпроса за задължението на въззивния съд да мотивира акта си. Твърди, че като не е изслушал възраженията на ответника, въззивният съд е възприел изводите на първоинстанционния съд, без да съобрази, че:

• липсват доказателства за датата на сключване на договора /той е без нотариална заверка, а ответникът е оспорил сключването му на посочената в него дата,като е твърдял, че това е станало под заплаха за живота му/,

• липсват доказателства, че положеният под него подпис е на ответника и

• неправилно е разпределена тежестта на доказване, защото е възложено на ищеца да докаже сключването на договора.

Поставя и въпроса за наличието на валидно сключен предварителен договор и за неговата дата /с оглед твърдението му, че не е 17.06.2005г./

Срещу подадената касационна жалба е постъпил писмен отговор от противната страна, с който се оспорва допустимостта и основателността й.

Касационната жалба е подадена в срока по чл.283 от ГПК и е срещу подлежащо на касационно обжалване въззивно решение. При преценката за допустимостта на жалбата до касационно разглеждане, Върховният касационен съд, състав на Трето гражданско отделение, като прецени изложените доводи и данните по делото, намира следното:

По делото е представен предварителен договор, в който е посочено, че е сключен от страните на 17.06.2005г., в [населено място]. С него ответникът се е задължил да продаде на ищцата свои имоти, находящи се в [населено място]: първи жилищен етаж /етажът над гаражите/, заедно с гаража от дясната страна на сградата и прилежащите към него обекти, ½ ид.ч. от тавана, мазето и общите части на сградата, ведно с 1/3 ид.ч.от паянтова жилищна сграда, строена през 1930г., разположена в дъното на дворното място.

За собственик на процесните имоти ищецът се легитимира с н.а. № 14 т.ІІ рег.№ 2039 д.№196/2005г. от 20.07.2005г., въз основа обстоятелствена проверка.

На 22.07.2005г. с н.а. № 20 т.ІІ рег.№ 2075 д.№201/2005г. ответникът е прехвърлил гореописаните имоти на трето неучастващо по делото лице.

С влязло в сила на 17.06.2010г. решение по гр.д.№ 244/2005г. на Окръжен съд Благоевград, на основание чл.135 ЗЗД, продажбата е обявена за недействителна по отношение на ищцата.

На 7.12.2009г. е предявен настоящия иск по чл.19 ал.3 ЗЗД.

На 5.01.2010г. ответникът е получил препис от исковата молба с указания, че разполага с едномесечен срок за представяне на отговор.

Производството по делото е спряно на 10.02.2010г. на основание чл.229 ал.1 т.4 ГПК и възобновено на 6.07.2010г., като е насрочено за 24.09.2010г.

В насроченото на 24.09.2010г. първо съдебно заседание ответникът се е явил лично и с упълномощен от него процесуален представител. Оспорил е иска по основание и размер и е поискал да даде обяснения по реда на чл.177 ГПК. Оспорил е датата на сключване на договора, заявил е че не е 17.06.2010г., а след извършената от него продажба на трето лице на 22.07.2005г. и че е сключил договора под заплаха за живота му, тъй като е бил бит и принуден със сила, от синовете на ищцата да подпише празен договор /без подпис на противната страна/. Поискал е възстановяване на срока за депозиране на писмен отговор. Съдът е оставил без уважение това искане с аргумента, че твърдените обстоятелства за извършено престъпление не са надлежно установени. До края на производството по делото /включващо постановяване на първоинстанционно решение от районен съд, обезсилването му от въззивен, постановяване на повторно първоинстанционно решение от окръжен съд и въззивно от апелативен съд/, на ответника е отказвана възможност да представи доказателства и да направи възражения поради преклузия по чл.133 ГПК.

Той е предявил иск по чл.30 ЗЗД за установяване на унищожаемост - поради заплашване - на сключения предварителен договор, заради който производството по делото е спряно на 2.11. 2010г. на основание чл.229 ал.1 т.4 ГПК. Производството по делото е възобновено на 17.07.2012г., след като това - по иска по чл.30 ЗЗД - е прекратено на 21.03.2012г. поради недопустимост, с оглед приключилото производство по чл.135 ЗЗД.

Изводът си за основателност на предявения иск въззивният съд е обосновал с довод за наличие на валидно сключен предварителен договор, съдържащ уговорки за съществените елементи на окончателния /описание на имота и цена/. Той не се е произнесъл по заявения във въззивната жалба довод на страната за допуснато от първоинстанционния съд съществено процесуално нарушение, изразяващо се в лишаване от право на защита и несъобразяване на направено в първото по делото открито съдебно заседание възражение, касаещо действителността на сключения договор.

Поставените от касатора въпроси съставляват общо основание за допустимост, защото са свързани с решаващите изводи на съда. Касационно обжалване следва да се допусне по въпроса, касаещ задължението на въззивния съд да се произнесе по наведен във въззивната жалба довод за допуснато съществено процесуално нарушение. В. съд дължи произнасяне по всеки един наведен довод, а в случая той е посочил кои обстоятелства приема за установени и е изложил правни изводи, без да се произнесе по довода за нарушаване на правото на защита. За обосноваването му, касаторът се позовава на постановени по реда на чл.290 ГПК решения № 27 от 16.04.2014г. по т.д.№ 1893/2013г. на ІІ т.о. и № 67 от 6.07.2010г. по т.д.№ 898/2009г.на І т.о. на ВКС по въпрос, касаещ правомощията на възизвния съд при преценка на доказаност на фактите, на които ищецът основава иска си в случаите, когато в срока по чл.131 ГПК ответникът не е извършил указаните в чл.133 ГПК процесуални действия. По този въпрос в тях е прието, че буквалното тълкуване на чл.133 ГПК, че пропускането на преклузивния срок по чл.131 ГПК лишава изобщо ответника от право да оспори иска и наведените от ищеца твърдения, води до недопустимо ограничаване на правото на защита на ответника. Посочено е, че се създава недопустима процесуална привилегия на ищеца, който само поради липса на своевременно направено от ответника оспорване на иска ще бъде освободен от доказателствената тежест по чл.154 ГПК и от задължението да установи фактите, на които основава исковата си претенция.

Мотивиран от гореизложеното, на основание чл.280 ал.1 т.1 ГПК, Върховен касационен съд, състав на Трето гражданско отделение