Определение № 360 от 14.05.2020 г. на ВКС по гр. д. № 115/2020 г.

Производството е по чл.288 ГПК. Образувано е по касационна жалба на Н. Г. С. с искане за допускане на касационно обжалване на въззивно решение на Силистренски окръжен съд № 125 от 01.11.2019 г. по гр.д.№ 270/ 2019 г., с което е потвърдено решение на Силистренски районен съд по гр.д.№ 847/ 2019 г. и по този начин са отхвърлени предявените от жалбоподателката против Земеделска кооперация „16 декември”, [населено място], общ.С. искове, квалифицирани по чл.344 ал.1 т.1, т.2 и т.3 КТ, за признаване за незаконно и за отмяна на уволнението, извършено със заповед № 70/ 12.04.2019 г., за възстановяване на заеманата преди уволнението длъжност „главен счетоводител” и за заплащане на обезщетение за оставане без работа в размер 2 046,80 лв със законната лихва от датата на исковата молба, като е разпределена отговорността за разноските по делото. В приложено към касационната жалба изложение по чл.284 ал.3 т.1 ГПК жалбоподателката поддържа наличие на основания за допускане на въззивното решение до касационен контрол по чл.280 ал.1 т.3 ГПК. В тази връзка поставя правни въпроси, които следва да бъдат уточнени (съгласно указанията в Тълкувателно решение № 1/ 19.02.2010 г., ОСГТК, ВКС) в следния смисъл: незаконно ли е уволнението, извършено с предизвестие с посочено основание съкращаване на щата, ако впоследствие работодателят е издал и връчил на работника заповед за уволнение с посочено основание намаляване на обема на работата и извършен подбор; при липса на други мотиви в актовете на работодателя достатъчно ли е за законността на уволнението посочването на правната норма, въз основа на която същото е извършено; при извършване на уволнение с предизвестие и заповед с посочени различни правни основания законността на уволнението не следва ли да се преценява с оглед посоченото в заповедта основание. Ответната страна Земеделска кооперация „16 декември” оспорва жалбата. Счита, че по всички поставени от жалбоподателката въпроса има установена практика и че въззивният съд е дал разрешения на тези въпроси в съответствие с нея. Излага и съображения по правилността на обжалваното решение. Съдът намира жалбата за допустима, но не са налице предпоставките за допускане на касационното обжалване. Въззивният съд приел за установено, че ищцата е работила в ответната кооперация, заемала е длъжността „главен счетоводител” въз основа на трудов договор № 2 от 01.04.1993 г. Същевременно тя била член на управителния съвет (УС) на кооперацията. На 09.03.2019 г. било проведено общо събрание на кооперацията, на което било взето решение счетоводната дейност за в бъдеще да се изпълнява от счетоводна къща, като до този момент счетоводството на кооперацията било водено от жалбоподателката и от Т. Н. (също член на УС). На 15.03.2019 г. било проведено заседание на УС на кооперацията, на което присъствали всички негови членове. За заседанието бил съставен протокол, подписан от всички членове на УС и от двама члена на контролния съвет. В протокола било записано, че всички членове на съвета са гласували „за” счетоводството да се води от счетоводна къща „Ж.“ ЕООД“. На същото заседание били обсъдени промени в щатното разписание на кооперацията, като бил съкратен щатът заеман от ищцата. И това решение било прието единодушно. Протоколирано било също, че на ищцата било връчено предизвестие за прекратяване на трудовия договор на основание чл.328 ал.1 т.2 пр.2 КТ, без да бъде посочено с текст, че става въпрос за съкращаване на щата. От 25.03.2019 г. до 17.04.2019 г. ищцата била в отпуск по болест. На 15.04.2019 г., по времето на отпуска, й била връчена заповед № 70 / 12.04.2019 г. за прекратяване на трудов договор. В заповедта като основание за прекратяването била посочена разпоредбата на чл.328 ал.1 т.3 КТ, а текстово – поради намаляване обема на работа, считано от 15.04.2019 г. При тези фактически установявания от правна страна съдът извел, че така извършеното уволнение е законосъобразно. Посочил, че общото събрание на кооперацията е взело решение счетоводната дейност да се извършва от счетоводна къща и че управителният съвет е изпълнил това решение, като е утвърдил щатно разписание, в което липсват двете длъжности на счетоводител и главен счетоводител. И двете служителки, заемали тези длъжности (едната от тях – ищцата) били членове на УС, но никоя от тях не е подписала протокола с особено мнение. Съдът отхвърлил доводите на ищцата, че е подписала протокола само за да удостовери присъствието си. Посочил, че същността на протоколирането е да се удостоверят взетите решения, затова законът предвижда възможност за излагане на особено мнение при несъгласие. Съдът отхвърлил и възраженията на ищцата за незаконност на уволнението поради това, че предизвестието не е мотивирано текстово, а само с посочване на релевантната законова разпоредба. Посочил, че тя още с исковата молба е потвърдила, че е знаела какво е уволнителното основание по предизвестието, а възраженията за липса на мотиви касаят заповедта за прекратяване на трудовия договор. Приел, че с връчването на предизвестието работодателят е упражнил потестативното си право да прекрати трудовото правоотношение на основание съкращаване на щата, като с изтичане на срока на предизвестието волеизявлението е произвело целените последици. Без правно значение било издаването на последваща уволнителна заповед с посочено друго основание (намаляване на обема на работата). Съдът посочил също, че меродавен момент за преценка на закрилата при уволнение се явява връчването на предизвестието и обстоятелството, че след този момент ищцата е била в отпуск поради временна неработоспособност, е без значение. С оглед тези мотиви на инстанцията по същество, поставените материалноправни въпроси са обуславящи, но те нямат претендираното значение за точното прилагане на закона и развитието на правото. Съгласно Тълкувателно решение № 1/ 19.02.2010 г., ОСГТК, ВКС, такова значение биха имали въпроси, по чието разрешаване няма установена практика или установената се нуждае от осъвременяване или промяна, както и в случаите на неясни, непълни или противоречиви закони, за да се формира практика по прилагането им или да се осъвремени или промени съществуващата. Тези предпоставки не са налице, тъй като по въпросите има установена практика, която не се нуждае от осъвременяване или промяна. В случаите, когато трудовият договор се прекратява с предизвестие, конститутивното действие на волеизявлението за прекратяване на съществуващо трудово правоотношение настъпва с изтичане срока на предизвестието, а издадената заповед за прекратяване на трудовия договор има само констативен характер. Когато в предизвестието като основание за прекратяване са посочени едни основания, а в заповедта – други, следва да се счете, че релевантните основания са тези, които са посочени в предизвестието (решение № 53/ 16.03.2012 г. по гр.д.№ 854/ 2011 г., III г.о., ВКС). Няма законова пречка мотивите в уволнителното волеизявление да се изчерпват и с цитиране на правната норма, тогава, когато тя не предполага различни фактически основания, нито има нужда от излагане на допълнителни данни. Важното е от съдържанието на акта да следва несъмнения извод за същността на фактическото основание, поради което е прекратено трудовото правоотношение (решение № 314/ 30.10.2014 г. по гр.д.№ 840/ 2014 г., ІV г.о., ВКС и цитираните в него). Мотивите на акта за уволнение могат да се изчерпят само с цитиране на съответната правна норма или само с възпроизвеждане на текста на съответния фактически състав (решение № 46/ 04.07.2011 г. по гр.д.№ 16/ 2010 г., IV г.о., ВКС). Трудовото правоотношение може да бъде прекратено законно от работодателя и с писмено предизвестие без издаването на изрична заповед. Правото на работодателя да прекрати трудовото правоотношение е потестативно и поражда действие с достигането на писменото изявление до адресата. Този е правнорелевантният момент, към който следва да се преценява законността на изявлението. Това е моментът, към който следва да се извършва преценка съществувало ли е потестативното право и надлежно ли е упражнено то, включително и дали е преодоляна закрилата по чл.333 КТ (решение № 559/ 09.07.2010 г. по гр.д.№ 650/ 2009 г., IV г.о., ВКС). Поставените в изложението по чл.284 ал.3 т.1 ГПК правни въпроси са разрешени в обжалваното решение в съответствие с така установената практика, а наличието на такава изключва възможността тези въпроси да имат значението по чл.280 ал.1 т.3 ГПК. По изложените съображения съдът