Определение № 8891 от 16.09.2026 г. на ВАС по адм. д. № 9083/2026 г.

Производството е по реда на чл. 135, ал. 4, предложение първо от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). С определение № 3917 от 03.09.2026 г. постановено по адм. дело № 1170/2026 г. по описа на Административен съд – Хасково на основание чл. 135, ал. 6 АПК пред Върховния административен съд е повдигнат спор за подсъдност между него и Административен съд София – град. Съдебното производство, първоначално образувано в Административен съд София – град, е инициирано по жалба на Ш. Ф., гражданин на Сирия, [ЛНЧ], срещу Решение № 13936/16.07.2026 г. на решаващ орган на Държавната агенция за бежанците при Министерския съвет (ДАБ при МС), с което на основание чл. 67в, ал. 1, т. 2 от Закона за убежището и бежанците (ЗУБ) е отказано прехвърлянето й във Федерална република Германия. След осъществена проверка на местната подсъдност по подаденото оспорване, Административен съд София – град приема, че не е компетентен да се произнесе по спора. Приел е, че оспореното решение е на председателя на ДАБ при МС, че попада сред решенията по чл. 75, ал. 1, т. 2 и 4 ЗУБ, които съгласно чл. 84, ал. 3 ЗУБ се обжалват пред административния съд по настоящия адрес от регистрационната карта на чужденеца, и че този адрес на жалбоподателката е в [населено място], обл. Хасково. С определение № 3917 от 03.09.2026 г. постановено по адм. дело № 1170/2026 г., Административен съд – Хасково прекратява производството и повдига спор за подсъдност. Приема, че оспореното решение е издадено на основание чл. 67в ЗУБ в производството за определяне на държавата, компетентна за разглеждане на молбата за международна закрила, което е различно от производството за предоставяне на международна закрила. Посочва, че с решението не се отказва статут на бежанец или хуманитарен статут, поради което чл. 84, ал. 3 ЗУБ е неприложим, а чл. 84, ал. 1 ЗУБ установява специална местна подсъдност пред АССГ, при която нито адресът по регистрационната карта на чужденеца, нито общите правила на чл. 133 АПК са определящи. За да се произнесе по така повдигнатия спор за подсъдност, Върховният административен съд, четвърто отделение, взе предвид следното: Местната подсъдност в случая зависи от правното естество на оспорения акт. Решение № 13936/16.07.2026 г. е постановено на основание чл. 67в, ал. 1, т. 2 ЗУБ от решаващ орган на ДАБ при МС – орган, определен по чл. 48, ал. 1, т. 9 ЗУБ да провежда производството по глава шеста, раздел Iа от закона. Това производство, в което се определя държавата, компетентна за разглеждане на молбата за международна закрила, се провежда в съответствие с Регламент 604/2013 (чл. 67а, ал. 1 ЗУБ) и е обособено от производството за предоставяне на международна закрила по раздел II на същата глава. Решенията по чл. 75, ал. 1 ЗУБ, към които АССГ е отнесъл оспорения акт, се вземат от председателя на ДАБ при МС и с тях молбата за международна закрила се разрешава по същество – чрез предоставяне или отказ на статут на бежанец, съответно на хуманитарен статут. Оспореното решение не съдържа такова произнасяне. С него е прието, че Република България е компетентната държава членка, и е отказано прехвърлянето на жалбоподателката, т.е. то предхожда решението по чл. 75, ал. 1 ЗУБ, чиито срокове съгласно чл. 67б, ал. 3 ЗУБ спират да текат до определянето на компетентната държава членка. Ето защо квалификацията на акта като решение по чл. 75, ал. 1, т. 2 и 4 ЗУБ, върху която АССГ е основал извода си за неподсъдност, не намира опора нито в правното основание, нито в съдържанието, нито в издателя на акта. Разпоредбата на чл. 84, ал. 1 ЗУБ предвижда, че решението по чл. 67в, ал. 1 може да се обжалва в 7-дневен срок от връчването му пред Административния съд – град София, чрез органа, издал решението. Разпоредбата установява специална местна подсъдност, която се определя от вида на оспорения акт, а не от адреса на оспорващия. Тя обхваща всяко решение по чл. 67в, ал. 1 ЗУБ – както решението, с което се разрешава прехвърлянето на чужденеца в компетентната държава членка (т. 1), така и решението, с което прехвърлянето се отказва (т. 2), тъй като законът не прави разграничение между тях. Законодателят е обвързал с вида на решението не само съда, пред който то се обжалва, но и срока за обжалване и инстанционния режим: решенията по чл. 67в, ал. 1 ЗУБ се обжалват в 7-дневен срок пред АССГ, а постановеното по жалбата съдебно решение не подлежи на касационно обжалване (чл. 84, ал. 1 и чл. 85, ал. 3 ЗУБ). Следователно, с оглед специалното правило на чл. 84, ал. 1 ЗУБ, местно компетентен да разгледа жалбата е Административен съд – София-град, а адресът на жалбоподателката по регистрационната карта не е относим за определянето на подсъдността. Предвид изложеното настоящият състав приема, че местно компетентен да се произнесе по оспорването на горепосоченото решение е Административен съд София-град. По тези съображения и на основание чл. 135, ал. 4 АПК, Върховният административен съд, четвърто отделение