Определение № 207 от 25.05.2021 г. на ВКС по гр. д. № 601/2021 г.

Производството е по чл. 274, ал. 3, т. 1 ГПК. Образувано е по частна касационна жалба на Д. М. П., [населено място], подадена чрез пълномощника и адвокат Г. П. и частна касационна жалба на М. В. П., [населено място], подадена чрез пълномощника му адвокат Г. П., срещу определение №276/04.11.2020 г. по ч.гр.д. № 278/2020 г. на Великотърновския апелативен съд, с което са потвърдени разпореждане 17.08.2020 г. и разпореждане от 24.08.2020 г. по гр. дело №657/2014 г. на Великотърновския окръжен съд. С първоинстанционните разпореждания са върнати въззивните жалби на Д. М. П. и М. В. П. поради неотстраняване в срок на нередовностите им. Изложени са твърдения, че обжалваното определение е неправилно. Твърди се, че касационното обжалване трябва да бъде допуснато на основание чл.280, ал.1 т.1 и т. 3 ГПК и по чл.280, ал.2, пр.3 ГПК по правни въпроси относно предпоставките за освобождаване от държавни такси по въззивните жалби. Ответникът по частните касационни жалби Комисията за противодействие на корупцията и за отнемане на незаконно придобитото имущество, [населено място], оспорва жалбите. Въззивният съд е приел, че в указаните срокове Д. М. П. и М. В. П. не са поискали освобождаване от държавни такси за подадените въззивни жалби, нито са внесли дължимите такива. По подадената частна жалба Върховният касационен съд, състав на ІII г.о. намира следното: Частната жалба е депозирана в срока по чл. 275, ал. 1 ГПК и е процесуално допустима. Касационното обжалване не следва да се допуска, тъй като няма формулиран конкретен правен въпрос във връзка с предмета на делото – относно неотстраняване в срок на нередовностите на подадените въззивни жалби, поради което не е налице общото основание по чл. 280, ал. 1 ГПК. Съгласно чл. 274, ал. 3 ГПК допустимостта на касационното обжалване се предпоставя от въведените предпоставки по чл. 280, ал. 1 и ал. 2 ГПК, които в случая не са налице. Според дадените разяснения в т. 1 от Тълкувателно решение № 1 от 19.02.2010 г. по тълк. дело № 1/2009 г. на ОСГТК на ВКС, касаторът е длъжен да изложи ясна и точна формулировка на правния въпрос от значение за изхода по конкретното дело като общо основание за допускане до касационен контрол. Върховният касационен съд не е задължен да изведе правния въпрос от изложението към касационната жалба. Той може само да го уточни и конкретизира. При липсата на релевантен за изхода на делото материалноправен или процесуалноправен въпрос, който да определи рамките на произнасяне на Върховния касационен съд, обжалваното определение не може да бъде допуснато до касация. Определението на въззивния съд не е и очевидно неправилно, тъй като не е постановено нито в явно нарушение на закона, нито извън закона, нито е явно необосновано с оглед правилата на формалната логика. Съобразно изхода на спора на ответника по частните касационни жалби трябва да бъдат присъдени общо 200 лв. деловодни разноски, представляващи юрисконсултско възнаграждение. По изложените съображения, Върховният касационен съд, състав на ІII г.о.