Определение № 3764 от 09.07.2026 г. на ВКС по гр. д. № 2823/2026 г.

Производството е по чл. 274, ал. 3 ГПК. Образувано е по частна касационна жалба, подадена от Р. А. М., с вх.№ 50227 от 30.01.2026г., поправена с частна касационна жалба, подадена чрез адв. Й. Й., назначен за особен представител на жалбоподателката, срещу определение № 97 от 13.01.2026г., постановено по в. ч. гр. д. № 3513/2025 г. по описа на Софийски апелативен съд, с което е потвърдено разпореждане № 27510 от 29.10.2025 г., постановено по гр. д. № 9299/2024 г. по описа на Софийски градски съд. С това разпореждане е постановено връщане на основание чл.262, ал.2, т.1 ГПК на подадената от Р. А. М. въззивна жалба вх.№ 28416 от 27.10.2025г. срещу решение №3894/20.06.2025г., постановено от СГС по гр.д.№ № 9299/2024 г. В жалбата се съдържат оплаквания за нищожност на определението, тъй като връченият й препис от същото не е подписан от съдебния състав и не е положен печат на съда, вследствие на което не е годен официален документ.По тези съображения счита, че не е надлежно връчен и поради това срокът за обжалването му още не е започнал да тече. Поддържа оплакване и за недопустимост на определението, тъй като не е налице компетентност насъдебните състави – съдът и съдебните институции нямат правосубектност спрямо нея, а поради това и постановените съдебни решения и актове, които я засягат, не могат да породат сила спрямо нея. Поради това счита, че определението е недопустимо. Релевира и оплакване за неправилност на определението, тъй като правото й на защита е било ограничено поради липса на предварителен контакт с адвоката, представлявал я пред инстанцията по същество на спора – назначеният й особен защитник, че същият не я е уведомил за полученото решение и така я лишил от възможността да го обжалва в срок. Искането е за отмяна на определението и разглеждане на въззивната й жалба по същество. В изложението на основанията за допускане на касационно обжалване жалбоподателят поддържа наличието на основанието по чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК, като поставя следните въпроси: 1/ „Следва ли връчването на съдебно решение на особен представител, назначен по чл.95 ГПК, да се счита за редовно връчване на страната, ако същата е била лишена от информация за хода на делото и не е координирала защитата с нейния представител? “; 2/ „Счита ли се за редовно връчен препис от съдебен акт, върху който липсват подписи на съдиите и мокър печат на съда „Вярно с оригинала““. Жалбоподателят поддържа и наличието на основанието по чл. 280, ал. 2 ГПК, в хипотезата на нищожност – тъй като актът не е подписан, и на очевидна неправилност - на първо място, защото когато в хода на делото е видно, че защитникът не разполага с информация каквато само страната има, а съдът въпреки това приеме, че защитата е осъществена, това е тежък процесуален пропуск, който се квалифицира като очевидна неправилност; на второ място – защото съдът е приел за редовно връчването на съдебен акт без елементарни реквизити за автентичност. Ответникът по частната касационна жалба Министерство на правосъдието, чрез главен юрисконсулт М. С., е подал отговор в срок и изразява становище за липса на основания за допускане на обжалването, евентуално – за неоснователност на жалбата. Върховният касационен съд, състав на IIІ г. о., за да се произнесе съобрази следното: Частната касационна жалба е процесуално допустима – подадена е в срока по чл. 275, ал. 1 ГПК, от надлежна страна и срещу подлежащ на обжалване въззивен акт. За да постанови обжалваното определение въззивният съд е установил, че постановеното първоинстанционно решение е било връчено на жалбоподателката чрез назначения й особен представител адв. П. А. на 30.06.2025 г.; указано било, че решението може да се обжалва в двуседмичен срок от връчването на препис от същото пред АС-София; че законоустановеният срок за обжалване на решението бил изтекъл на 14.07.2025 г. –работен ден /понеделник/, а въззивната жалба била подадена на 23.10.2025г. чрез куриер. При това положение е обосновал извод, че правилно и законосъобразно въззивната жалба като подадена след изтичането на законоустановения срок била върната на основание чл.262, ал.2,т.1 ГПК. Във връзка с оплакванията на жалбоподателката въззивният съд е посочил, че обжалваното разпореждане е валиден и допустим съдебен акт, постановен в рамките на правомощията на първоинстанционния съд, както и, че противно на соченото от жалбоподателката, разпореждането е подписано както на хартиен носител, така и чрез електронен подпис.посочил е също, че задължение за поставяне на печат е налице само, ако съдът издава надлежен препис от съдебния акт. Обосновал е и извод, че жалбоподателката е била надлежно представлявана от служебния й защитник, че постановеното решение му е надлежно връчено и че съдът не е бил сезиран с искане от страната за лично връчване на съдебните книжа. Предвид изложеното, поради съвпадане на крайните изводи на двете инстанции, въззивният съд е потвърдил обжалвания акт. Настоящият състав намира, че не са налице основания за допускане на касационното обжалване на въззивното определение. Липсват съмнения определението да е нищожно или недопустимо, което да обуславя служебното му допускане до касационен контрол. Постановеното от въззивният съд определение не е нищожно, тъй като е постановено от компетентен орган, в кръга на правомощията му. Същото не е и недопустимо, тъй като съдът се е произнесъл съобразно жалбата, с която е бил сезиран. Предметните предели на въззивното производство се определят от страните, които очертават съдържанието и обема на правния спор, пренесен за разглеждане пред въззивната инстанция, с въззивни жалби. Именно в очертаните от жалбоподателя предметни предели се е произнесъл въззивния съд в обжалваното определение. В конкретния случай не се констатира и наличие на нито една от хипотезите, които предполагат очевидната неправилност на обжалваното определение - значимо нарушение на основни съдопроизводствени правила или необоснованост поради грубо нарушение правилата на формалната логика. Наведените твърдения за липса на комуникация и координиране на защитата между страната и адвоката й, както и за нередовността на връчването на съдебните книжа са относими към оплакванията за необоснованост и неправилност на определението. Преценката за тяхното наличие изисква конкретна преценка на фактите по делото, каквато е недопустимо да се извършва в настоящото производство по селектиране на касационни жалби. Същевременно въззивното определение не е постановено нито в явно нарушение на закона, нито извън закона, нито е явно необосновано с оглед правилата на формалната логика. Под „очевидна неправилност“ по смисъла на чл. 280, ал. 2 пр. 3 ГПК се разбира наличието на особено тежки пороци, водещи до неправилност на съдебния акт, които е възможно да се констатират от касационната инстанция без извършване на касационна проверка по същество на обжалвания акт /напр. прилагане на несъществуваща или отменена правна норма, прилагане на закона в неговия обратен, противоположен смисъл, явна необоснованост на фактическите констатации на въззивния съд поради грубо нарушение на правилата на формалната логика, нарушения на основополагащи принципи на съдопроизводството/. Твърденията на жалбоподателя не обосновават такива пороци, които да могат да бъдат констатирани без да се навлезе по съществото на частната му жалба. Не са налице и основанията по чл. 280, ал. 1 от ГПК за допускане на касационно обжалване на постановения въззивен акт. Това е така, защото поставеният първи процесуално правен въпрос, в първата му част, която обобщено касае приложението на чл.39, ал.1 ГПК, и е от значение за спора, е разрешен от въззивния съд в съответствие с практиката на ВКС /не се представя задължителна практика, на която то да противоречи/, не се представят доказателства - същият да е решаван противоречиво от съдилищата и - с оглед вече установената практика и липсата на скорошна промяна в съществуващата уредба - не е от значение за точното прилагане на закона и за развитието на правото. Съгласно чл. 39, ал. 1 ГПК, когато страната е посочила в седалището на съда лице, на което да се връчат съобщенията - съдебен адресат, или има пълномощник по делото, връчването се извършва на това лице или на пълномощника. В чл. 34, ал. 4 ГПК е предвидено, че пълномощното, дадено за процесуално представителство по дело, има сила до завършването на делото във всички инстанции, ако не е уговорено друго. В случай, че пълномощното е дадено за процесуално представителство в определена инстанция, пълномощникът разполага с представителна власт, която е ограничена само до приключване на делото в тази инстанция. Производството в съответната инстанция приключва с постановяване на крайния съдебен акт и съобщаването му на страните, когато този акт подлежи на обжалване. При разглеждане на делото съдът дължи извършването на предвидените в закона процесуални действия и произнасяне по исканията на страните или служебно във връзка с движението, спирането или прекратяването на производството. Съдът, разглеждащ делото в конкретната инстанция, дължи и изпращане и връчване на съобщения и книжа до страните за процесуалните действия, извършени в тази инстанция от противната страна или от съда, с цел обезпечаване възможността на всяка страна да се подготви и осъществи защитата на своето право. Следователно процесуалните действия, дължими от съда, разглеждащ делото в съответната инстанция, не се изчерпват с постановяване на крайния съдебен акт, а съдът е задължен и да връчи препис от него на страната, а съгласно чл. 39, ал. 1 ГПК при наличие на посочен съдебен адресат или на пълномощник по делото, упълномощен за тази инстанция - на това лице или на пълномощника. Поради това представителната власт и на пълномощника, упълномощен за осъществяване на процесуално представителство само в определена съдебна инстанция, включва и получаване на препис от съдебния акт, с който приключва делото в тази инстанция. В случая съдът не се е отклонил от тези правни разрешения. Съдебният акт е връчен на процесуалния представител на страната, разполагащ с представителна власт до края на производството. Връчването е извършено редовно и произвежда предвидените в закона последици. Втората част на въпроса не съставлява общо основание за достъп до касация, тъй като не съответства на решаващите изводи на съда. Съда не е приел за установени твърденията на жалбоподателката за липса на комуникация между нея и адвоката й. поради това питането в тази му част не дава основание за достъп до касация. Не са налице основания за допускане на касационното обжалване и във връзка с втория въпрос на жалбоподателя. За да е налице предпоставката по т. 3 на чл. 280, ал. 1 ГПК, би следвало да е налице процесуалноправен въпрос по който липсва установена съдебна практика или произнасянето по него би довело до нова или различна аргументация. Практиката на съдилищата и при действието на ГПК-1952 и при сега действащия ГПК е обилна и непротиворечива, че връчването на препис от съдебния акт има значение за уведомяване на страната за изготвянето му и поставя началото на преклузивния срок за обжалване (ако актът е обжалваем). Що се касае до тълкуването на понятията: препис, заверен и незаверен препис, кога и при какви предпоставки се връчва заверен препис, то ВКС не счита, че същите са неясни и съдебната практика би могла да предложи тълкуване различно от закона и учебника по българско процесуално право. Въпреки това следва да се посочи, че като проявление на принципа на служебното начало в граждански процес, разпоредбата на чл. 7, ал. 2 ГПК изисква съда да връчи на страните препис от актовете, които подлежат на самостоятелно обжалване. Целта на тази разпоредба е да обезпечи възможност на страната да се запознае с цялостното съдържание на подлежащия на обжалване съдебен акт и по този начин да реализира ефективно правото си на защита пред по - горния съд. Връчването на препис от актовете по чл. 7, ал. 2 ГПК се извършва по реда, указан в Глава шеста на ГПК "Съобщения и разноски". Този ред не изключва възможността страната или нейният пълномощник по своя инициатива да поискат и да получат и заверен с подпис и печат препис от съдебния акт в канцеларията на съда. Въззивният съд не се е отклонил от тези правни разрешения. Предвид изложеното не са налице основания за допускане на касационно обжалване на въззивното определение. Воден от горното Върховният касационен съд, състав на Трето гражданско отделение,