Определение № 2278 от 07.05.2025 г. на ВКС по гр. д. № 4576/2024 г.

намира следното:

Производството е по чл.288, вр. с чл.280 ГПК.

ВКС се произнася по допустимостта на касационната жалба на „Електроразпределение Север“ АД, гр. Варна срещу въззивното решение на Окръжен съд Велико Търново /ОС/ по гр.д. №279/23 г. и по допускане на обжалването. С въззивното решение са отхвърлени исковете на касатора срещу П. Ч. по чл.422, вр. с чл.79 и чл.86 ЗЗД – за установяване дължимостта на сумата от 5579,17 лв., начислена с посочената фактура цена на доставена, но неотчетена електрическа енергия от 33 889 квтч в периода от 15.05.15 г. до 17.06.19 г., ведно със законната лихва върху тази сума от завеждане на иска, и за сумата от 816,73 лв. – обезщетение за забава в плащането на главното задължение в размер на законната лихва за периода 2.03.20 – 7.09.21 г.

Касационната жалба е подадена в срока по чл.283 ГПК срещу подлежащо на обжалване въззивно решение и е допустима. Неоснователно е възражението на ответницата по жалба за недопустимост на жалбата на осн. чл.280, ал.3, т.1 ГПК – главният иск е с цена над 5 000 лв. и затова решението по потребителския спор, вкл. по обусловената акцесорна претенция за мораторна лихва, подлежи на касационно обжалване – чл.113 ГПК.

За допускане на обжалването касаторът се позовава на чл.280, ал.1,т.1 ГПК.

Намира, че в противоречие с цитираната в изложението практика на ВКС - решения по чл.290 ГПК, са разрешени от ОС следните процесуални въпроси от предмета на спора:

1.Допустимо ли е пълното доказване да бъде осъществено чрез косвени доказателства? Когато за отделен факт липсват преки свидетелства, следва ли да се приеме, че този факт не е осъществен? Следва ли съдът да прецени установените факти и да приеме за установен и такъв факт, който обикновено според опитните правила, съпътства друг установен по делото факт?

2. Присъща ли е на документ, издаден от длъжностно лице в кръга на службата му по установените форма и ред, материална доказателствена сила и валидно ли установява той обективираните в него факти? Длъжен ли е съдът да зачете това доказване при постановяване на решението си по спора в случай, че не е проведено оспорване на представения документ, издаден от длъжностно лице в кръга на службата му по установените форма и ред?

Намира, че в противоречие с цитираната практика на ВКС – решения по чл.290 ГПК, са разрешени от въззивния съд и следните материалноправни въпроси:

3. Кои са юридическите факти, съдържащи се в хипотезата на чл.55 ПИКЕЕ и обуславящи обективната имуществена отговорност на потребителя на ел. енергия към електроразпределителното дружество за заплащане на количеството ел. енергия, натрупано в неизведен на дисплея на електромера регистър? Правно значим ли е за реализиране на отговорността на потребителя по този ред точният времеви интервал, в който това количество енергия е измерено в неизведения на дисплея на електромера регистър, както и причините за това?

По допускане на обжалването ВКС намира следното: Въззивният съд е приел за спорен по делото въпроса дали количеството ел. енергия, за което са начислени посочените във фактурата суми, е измерено / потребено/ в обекта на ответника. Потреблението на тази допълнително начислена ел. енергия не следва пряко по показанията на тарифи Т3 и Т4 на средството за търговско измерване / СТИ - електромер/ - видно от показанията на тарифите в протокола на БИМ и трите експертизи пред районния съд, тези две тарифи не са активни, не са настроени да извършват отчет на потреблението и не се визуализират на дисплея на електромера, нито се включват в сумарния регистър. В.л. от техническата /инженерна/ експертиза сочи, че електромерът е параметризиран фабрично от завода – производител на 1.01.15 г., няма данни да е препараметризиран и тарифната схема е зададена с първоначалната фабрична параметризация. Съгласно нея няма зададени графици за работа на тарифи Т3 и Т4, т.е. софтуерът на електромера не е настроен да записва в тези два регистъра преминалата ел. енергия като това означава, че наличието на цифрови показания в тях не е вследствие на външна намеса в тарифната схема на електромера и показанията на невизуализираните на дисплея регистри не представляват реално преминала и потребена ел. енергия. Наличието на показания в тези регистри прави електромера неизправен, негоден да се ползва като СТИ, но без да е въздействано върху хардуера или софтуера му. Според в.л. за да бъде променена схемата на електромера, трябва да бъде разлепен капакът му, каквито данни няма, вкл. в експертизата на БИМ. Според вещото лице – софтуерен специалист, изготвило две експертизи по делото, не се установяват данни в паметта на електромера – файлове, логове и пр., сочещи на извършена препараметризация след фабричната, вкл. задаване на нова тарифна схема и извършена промяна на датата на последната параметризация. Вещото лице е посочило точната дата на производство на електромера – 29.04.15 г., заедно с други 2 504 броя други електромери от същия тип и модел. Датата на параметризация -1.01.15 г. 00:00ч. предхожда датата на производство, което е технологично невъзможно. Липсва достатъчно надеждна информация за причината за тази разлика, но тя не доказва софтуерна манипулация на СТИ, нито промяна на тарифната схема чрез настройване за отчет на регистрите Т3 и Т4. В съд.з. вещото лице е посочило, че ако е извършена последваща софтуерна намеса, тя може да се изразява както в отчитане по тези две тарифи / промяна в тарифната схема/, така и само в наличие на цифрови показания в тях, поради което не може да се даде категорично заключение, че цифровите показания в двата невизуализирани регистъра представляват отчет на потребена енергия. При тези данни въззивният съд е приел, че ищецът не е провел пълно доказване на обстоятелството, че са измерени допълнителни количества потребена енергия в обекта на ответницата, за които е начислена посочената във фактурата цена.

С оглед на тези решаващи изводи на въззивния съд и начина, по който са формирани – след преценка на доказателствата по делото и становищата и доводите на страните, поставените процесуални въпроси не са разрешени в противоречие с цитираната практика на ВКС – р. по гр.д. №2048/21 г. на четвърто г.о., р. по гр.д. №3085/21 г. на четвърто г.о. и р. по гр.д. №2206/20 г. на четвърто г.о. на ВКС. Обсъдени са от ОС установените факти – констатираните от първото в.л. необясними разминавания в датата на производство и първа параметризация на СТИ, като няма данни тя да е променена впоследствие с въвеждане на отчет в невизуализираните регистри, отчетеното там не е включено в сумарния регистър, който е формиран само от сбора на ел. енергията във визуализираните регистри Т1 и Т2. Обсъден е и изводът на второто вещо лице, че данните в невизуализираните два регистъра Т3 и Т4 може да означават отчитане на преминала ел. енергия, но и да са само цифрови показания, поради което не може да се даде категорично заключение за отчетена в тях действително потребена ел. енергия в случая. Липсата на категорично установяване на произхода и характера на намерения в двата невизуализирани регистъра запис осуетява косвеното доказване на факта на потребяване от ответницата на допълнително начислената й от касатора ел. енергия.

Съставеният протокол по чл.49 ПИКЕЕ е официален документ, но искът е оспорен по основание и размер с писмения отговор на исковата молба, оспорено е и констатираното в протокола по чл.49 ПИКЕЕ и отразено в становище на касатора от 20.06.20 г.и в издадената от него фактура потребяване в обекта на неотчетена ел. енергия от 33 889 квтч. Назначените експертизи опровергават установеното в протокола потребление на неотчетена и незаплатена от ответницата ел. енергия – според експертите не се доказва механична или софтуерна манипулация на СТЕ и промяна на софтуерната схема чрез настройване за отчет на невизуализираните регистри Т3 и Т4, затова не може да се установи с категоричност, че отчетеното там е реално преминала ел. енергия, а не само цифрови показания.

Този извод не противоречи на цитираната от касатора практика на ВКС.В нея е прието, че при осъществяване на решаващата си дейност по преценка на доказателствата съдът е длъжен да зачита и да се съобразява с материалната доказателствена сила на официалните свидетелстващи документи, докато същата не бъде оборена, чрез доказване на тяхната неистинност – р. по гр.д. №270/12 г. на второ г.о. на ВКС. Материалната доказателствена сила е присъща на свидетелстващите документи, а когато те са официални, т.е. издадени от длъжностно лице в кръга на службата му по установените форма и ред /чл.179, ал.1 ГПК/, с тях валидно се осъществява доказване на обективираните в тях факти, което съдът е длъжен да зачете при формиране на решението му по спора. Този извод произтича от определената от закона доказателствена сила на официалните свидетелстващи документи, които, ако са автентични и не са били оспорени по надлежния ред, обвързват съдебния състав да приеме за доказани материализираните в тях изявления и действия / р. по гр.д. №2085/17 г. на четвърто г.о. и р. по т.д. №490/11 г. на първо т.о. на ВКС.

В случая констатациите в официалния свидетелстващ документ са оспорени и не се потвърждават от събраните във връзка с оспорването допустими и необходими доказателства.Затова и вторият поставен правен въпрос не е разрешен в противоречие с цитираната практика на ВКС.

Не се установява противоречие на въззивното решение с посочената практика на ВКС и по третия поставен въпрос. В цитираното от касатора р. по гр.д. №1897/23 г. на трето г.о. е посочено, че отговорността по чл.55 ПИКЕЕ е обективна /не се изисква установяване на виновно поведение/. Без значение е както обстоятелството дали измерването на електроенергията в невизуализирания регистър на електромера се дължи на техническа повреда или на съзнателна човешка намеса, доколкото електроенергията е доставена, а остойностяването й е по реда на чл.56 ПИКЕЕ -по цени за покриване на технологични разходи; без значение е и продължителността на периода, през което е отчитана енергията в невизуализирания регистър. От логическото тълкуване обаче следва, че хипотезата на чл.,55, ал.1 ПИКЕЕ съдържа в себе си и изискването електромерът да е технически изправен като цяло, като измерва цялата преминала през него електроенергия в рамките на допустимите грешки /вж.в този смисъл напр. решения по гр.д.№ 2714/2021г.на ІV г.о., гр.д.№2315/2021г. на ІV г.о., гр.д № 2624/2021г.на ІV г.о./.

В настоящия случай обаче е установено, че електромерът отговаря на метрологичните изисквания за измерване на ел. енергия, но не съответства на техническите характеристики / протокол на БИМ, т.5/. Според първото вещо лице начисленото допълнително количество ел. енергия не е реално потребено за целия посочен период от 15.05.15 до 17.06.19 и е отчетено с технически неизправно СТЕ – при изправно техническо средство, според поясненото от в.л. в съд.з., в регистрите Т3 и Т4 не трябва да има записи.. Това се потвърждава и от заключението на второто вещо лице, което е посочило, че не може да установи с категоричност, че цифрите в двата невизуализирани регистъра отразяват потребление, което е останало скрито поради евентуална нерегламентирана софтуерна намеса. Затова, при конкретните данни по делото, въззивното решение не противоречи на практиката на ВКС и по третия въпрос.

Не са налице основания за допускане на обжалването и ВКС на РБ, трето г.о. и ВКС на РБ, трето г.о.