Определение № 4353 от 14.09.2026 г. на ВКС по гр. д. № 4376/2025 г.

Производството е по чл.288 ГПК.

Образувано е по касационна жалба на Комисията за отнемане на незаконно придобитото имущество /КОНПИ/ срещу въззивно решение № 150 /07.08.2025 г. по гр.д. № 208 /2025 г. на Варненския апелативен съд, с което е потвърдено решение № 260028 /16.12.2024 г. по гр.д. № 501 /2018 г. на Варненския окръжен съд, с което са отхвърлени предявените от КОНПИ срещу С. С. А., Д. С. Г., Д. С. А. и С. А. Г., починал в хода на процеса и заменен от правоприемниците си С. А. и Д. Г., искове с правно основание чл.74 ЗОПДНПИ /отм./ вр. §5, ал.2 ПЗР на ЗОНПИ за отнемане в полза на държавата на подробно описано в диспозитива на решението имущество на обща стойност 280 000 лева.

Ответниците по жалбата Д. С. Г., С. С. А., Д. С. А. в писмен отговор оспорват наличието на основания за допускане на касационно обжалване.

Жалбата е процесуално допустима, подадена е от страна по делото, която има право и интерес да обжалва срещу решение по въззивно дело, за което не е предвидено ограничение за касационно обжалване и е редовна.

За да потвърди първоинстанционното решение, с което исковете са отхвърлени, въззивният съд е приел следното:

Проверяваният период е от 16.05.2006 г. до 16.05.2016 г.

Въззивният съд е установил придобитото през този период имущество.

Установил е, че общата стойност на възмездно придобитото през проверявания 1 период имущество и налично в края му, изчислена съобразно правилото на чл.148 ЗОНПИ, а по отношение на неоспорените цени - по посочената такава в титула за собственост, съобразно която следва да бъде направен извода за несъответствие, е в общ размер на 239 236.53 лева /сбора от цените на двата претендирани за отнемане апартамента, л.а. Н. М. и наличното към 16.05.2016г. салдо по банковите сметки на проверяваното лице С. Г. и въззиваемата Д. Г./.

Въззивният съд е приел следните правни изводи:

Съгласно правилата за разпределение на доказателствената тежест ответниците по иска следва да докажат твърденията си за реализираните от тях доходи по §1, т.2 ДР на ЗОНПИ, които не са изрично признати, а Комисията твърденията си за направените от тях разходи.

За установяване на горните обстоятелства по делото са приети основно и допълнително заключение на СИЕ, което е обобщило относимата информацията въз основа на останалите доказателства и е дало два варианта на изчисление на приходите/доходите на проверявания С. Г. и Д. Г. съобразно поставените от страните задачи. Въз основа на това въззивният съд е приел какви са те по пера:

1/ доходи от осъществявана трудова дейност - общо за двамата 642 550.90 лева;

2/ доходи от възстановен надвнесен данък - общо 508.97 лева /т.1 от основната СИЕ/ - безспорно между страните;

3/ доходи от усвоени кредити - 131 148.83 лева /т.2 от основната СИЕ/ безспорно между страните;

4/ получена от С. Г. пенсия за инвалидност в периода 2010г. -16.05.2016г. в общ размер на 10 950.15 лева /т.5 от допълнителното заключение/. По отношение на този доход е налице признание от Комисията, че не е отчетен от вещото лице по основното заключение;

Въззивният съд е приел, че към доходите на проверяваното лице и съпругата му следва да бъдат включени и

5 / приходи от продажба на имущество /придобито и отчуждено през проверявания период/, а именно сумата от 1 140 лева, съставляваща пазарната стойност на продадения л.а. О. К. с рег. № и сумата от 87 238 лева, съставляваща получена цена от публичната продан на придобития по н.а. № /г. недвижим имот. Включването на последната е реципрочно на включването на разходите за придобиването на това имущество.

Посочил е, кои доходи не трябва да бъдат включени (те не следва да се обсъждат поради липсата на жалба от ответниците).

Така въззивният съд е приел, че общият размер на получените от С. Г. и Д. Г. доходи за проверявания период е сумата от 873 536.85 лева /сбора от сумите по т.1-т.5/. 2 Въззивният съд е приел, че независимо от липсата на доводи във връзка с разходите, тъй като определянето на същите /включените в него пера/ касаят приложението на императивни материалноправни разпоредби /§1, т.9 вр. т.8 ДР на ЗОНПИ/, поради което ги е обсъдил.

Присвоените парични средства от С. Г. /т.8 от заключението/ и изтеглените от него и съпругата му суми от банковите им сметки /т.10/ са неналични към края на периода, като по делото не е установено за какво конкретно са разходени. При това положение и по аргумент от ТР № 4/2021г. същите съставляват преминали през патримониума на проверяваното лице и съпругата му парични средства, които не следва да участват в анализа за несъответствие. Това важи и за преминалата през банковата сметка сума, посочена по т.11 от заключението като получена от трето лице и впоследствие изтеглена.…

Въззивният съд е обосновал извода си, че направените от С. Г. и Д. Г. обичайни и извънредни разходи възлизат на сумата от 477 434.50 лева.

Следователно нетният доход, формиран по правилото на §1, т.8 ДР на ЗОНПИ е в размер на 396 102.35 лева /873 536.85 - 477 434.50/.

Съпоставен със стойността на притежаваното в края на периода налично имущество - 239 236.53 лева обуславя и извода, че не е налице изискуемото се значително несъответствие по §1, т.3 ДР на ЗОНПИ. На това основание и предявените искове за отнемане на процесните два апартамента са неоснователни.

По наличието на основания за допускане на касационно обжалване:

В представеното изложение на основанията за допускане на касационно обжалване по чл.284, ал.3, т.1 ГПК касационният жалбоподател КОНПИ поставя правни въпроси, за които твърди, че осъществяват основания за допускане на касационно обжалване по чл.280, ал.1, т.1 и т.3 ГПК:

1. Изтеглените в брой парични средства от банкови сметки представляват ли разход и следва ли като такъв да намерят отражение в анализа за определяне размера на нетния доход по смисъла на § 1, т. 8 от ДР на ЗОНПИ, ако не е установено да са налични в патримониума на лицето в края на проверявания период или да са преобразувани в друго имущество?

Касационният жалбоподател твърди, че този въпрос е разрешен в противоречие с Тълкувателно решение № 4 от 18.05.2023 г. по тълк. д. № 4/2021 г. на ОСГК на ВКС. Този въпрос е поставен във връзка с приетото от въззивния съд (потъмнено в изложението на КОНПИ на стр.12, абзац втори от мотивите му), възпроизведени по горе: … Изтеглените от него (С. Г. ) и съпругата му суми от банковите им сметки /т.10 от заключението/ са неналични към края на периода, като по делото не е установено за какво конкретно са разходени. При това положение и по аргумент от ТР № 4/2021г. 3 същите съставляват преминали през патримониума на проверяваното лице и съпругата му парични средства, които не следва да участват в анализа за несъответствие.

Настоящият съдебен състав намира, че приетото от въззивния съд е в точно съответствие с приетото в ТР № 4/2021 г., на което въззивният съд се е позовал, а не в противоречие с него.

В тълкувателното решение е прието, че такива суми не участват при определяне размера на несъответствието и не подлежат на отнемане. 2.

Представлява ли доход /приход по смисъла на § 1, т.2 от ДР на ЗОНПИ платената цена при публична продан на притежаван от проверяваното лице недвижим имот, ако същата е послужила изцяло за удовлетворяване вземанията на взискател по изпълнителното дело, без реално да е постъпила в патримониума на длъжника? За този въпрос касационният жалбоподател се позовава се на основанието по чл.280, ал.1, т.3 ГПК.

Този въпрос е поставен във връзка с приетото от въззивния съд (потъмнено в изложението на КОНПИ на стр.11, абзац втори (5/) от мотивите му), възпроизведени по-горе: Съдът намира, че към доходите на проверяваното лице и съпругата му следва да бъдат включени и: и сумата от 87 238 лева, съставляваща получена цена от публичната продан на придобития по н.а. № /г. недвижим имот. Включването на последната е реципрочно на включването на разходите за придобиването на това имущество.

Настоящият съдебен състав намира, че този въпрос няма значението, което касационният жалбоподател му придава, поради това не е обуславящ.

От фактическа страна въззивният съд е приел (на стр.6, абзац 5), че процесният апартамент е придобит с н.а. 69/16.11.2006 г. (в проверявания период от 16.05.2006 г. до 16.05.2016 г.) за сумата 46 350 евро (в левова равностойност 90 652.72 лева), получена от банков кредит, която е призната за действителна от Комисията (КОНПИ). Поради необслужването на кредита срещу имота и реализирано принудително изпълнение с влязло в сила постановление за възлагане от 28.01.2011 г. (през проверявания период) същият е възложен на трето лице – купувач за сумата 87 328 лева.

Така в съответствие с установената практика сумата за придобиването представлява разход, а постъпилата сума от продажбата - приход. Но с този приход е погасено задължение по банковия кредит по придобиването на апартамента (използван е като разход за погасяване на задължението по получения банков кредит). С публичната продан имуществото е намаляло с един апартамент, но с получената от проданта сума е намаляло задължението по получения банков кредит за придобиването на същия апартамент.

Стойността на апартамента се отнася към активите на имуществото (увеличава 4 неговата стойност), както и получената от проданта сума, а разходът на получената сума за погасяване на задължението по получения банков кредит представлява пасив (намалява неговата стойност).

3. Предвид легитимната цел на специалния закон - предотвратяване на възможностите за незаконно придобиване на имущество и разпореждането с него, установените с влязла в сила присъда присвоени парични средства следва ли да бъдат съобразени в анализа за определяне на несъответствието по смисъла на §1, т.З от ДР на ЗОНПИ, независимо че не са налични в края на проверявания период. Същите представляват ли „имущество“ по смисъла на § 1, т.4 от ДР на ЗОНПИ или следва да се разглеждат като „извънреден разход“, доколкото не е установено преобразуването им в друго имущество и не са налични края на проверявания период?; Този въпрос е поставен във връзка с приетото от въззивния съд (потъмнено в изложението на КОНПИ на стр.12, абзац втори от мотивите му (същият, посочен във връзка с първия въпрос), възпроизведени по-горе: (л.12) … Присвоените парични средства от С. Г. /т.8 от заключението/ са неналични към края на периода, като по делото не е установено за какво конкретно са разходени. При това положение и по аргумент от ТР № 4/2021г. същите съставляват преминали през патримониума на проверяваното лице и съпругата му парични средства, които не следва да участват в анализа за несъответствие.

Тук важи приетото по-горе във връзка с поставения първи въпрос.

Настоящият съдебен състав намира, че приетото от въззивния съд е в точно съответствие с приетото в ТР № 4/2021 г., на което въззивният съд се е позовал, а не в противоречие с него. Присвоените парични средства нямат законен източник и не са налични в патримониума на лицето в края на проверявания период (както твърди самият жалбоподател тези суми постъпили са в патримониума на ответника в резултат на извършено престъпление, установено с влязъл в сила съдебен акт на наказателен съд и по делото не е установено да са налични в края на проверявания период). В тълкувателното решение е прието, че такива суми не участват при определяне размера на несъответствието и не подлежат на отнемане.

Поради изложеното не са налице основания за допускане на касационно обжалване на въззивното решение.

С оглед изхода от това производство жалбоподателят няма право на разноски.

Ответниците претендират разноски в размер на 3500 лева + 600 лева за Д. Г. и на 6000 лева + 600 лева за Д. А. и С. А.. С оглед изхода от спора имат право на разноски.

При определяне на размера на адвокатското възнаграждение съдът взе предвид, че тримата ответници са представлявани от един адвокат – И. З., който е подал един общ отговор на касационната жалба.

Съгласно приетото с решение от 25.01.2024 г. по дело С – 438/22 на СЕС съдът взе предвид вида на спора, интереса, вида и количеството на извършената от адвокат И. З. работа (подал е общ за тримата ответници отговор, неговият обем е от две страници и съдържание, което в частта по производството по чл.288 ГПК се изчерпва с декларативни твърдения за липсата на наведените основания за допускане на касационно обжалване по първите два въпроса (на 4 реда на първата страница) и фактическата и правна сложност на делото (касационното производство по чл.288 ГПК приключва без да бъде допуснато касационно обжалване). Така съдът намира, че възнаграждението на всеки един от тримата ответници следва да бъде определено в размер на по 600 лева. Следва да се присъди неговата равностойност в евро - по 306.77 евро.

Воден от изложеното, съдът