Определение № 56 от 06.02.2013 г. на ВКС по гр. д. № 36/2013 г.

Производството е по чл. 274, ал.3, т.2 ГПК. Н. К. К. и М. И. К. представляваи от адвокат С. Щ. Н. са подали частна касационна жалба срещу определение № 3377 от 15. 11.2012 г. по в.ч. гр.д. № 3177 от 2012 г. на Пловдивския окръжен съд, 5 състав в частта, с която е отменил определение № 1269 от 25.09.2012 г. на Асеновградския районен съд по гр.д. № 1259 от 2010 г., с което са им били присъдени разноски в размер на 800 лева. В жалбата се излагат съображения за неправилност на определението поради допуснати нарушения на процесуалния закон и неправилно приложение на относимите материалноправни норми. Претендират разноски за касационната инстанция и представят списък на разноските. Представят се съдебни актове. Представено е изложение по чл.280, ал.1 ГПК по въпросите: дължат ли се на ответника разноски по първоначално заведен иск в А. по който ответника е получил исковата молба и е депозирал два отговора по нея; дължат ли се разноски след като делото е прекратено по първоначално предявеният иск, а по насрещният иск е висящо и как следва да се определят тези разноски. Д опускането на касационното обжалване обосновава с наличието на основанията по чл.280, ал.1, т.1 ГПК. Ответниците З. Г. П. и В. Й. П. не са депозирали отговор по частната касационна жалба. Върховния касационен съд, Първо отделение като разгледа представените по делото доказателства, доводите и възраженията на страните намери за установено следното от правна и фактическа страна: Частната касационна жалба е процесуално допустима защото е подадена в законният едноседмичен срок от съобщаването, от надлежна страна, срещу съдебен акт, който е неблагоприятен за нея. Атакуваното определение е от категорията на актовете по чл.274, ал.3, т.1 ГПК и допустимостта на касационното обжалване се определя от въведените от частния жалбоподател основания по чл.280, ал.1 ГПК. Настоящия състав намира, че жалбата следва да се допусне до касационно обжалване по поставените въпроси при условията на чл.280, ал.1 ГПК тъй като са налице условията необходими за допускане на факултативна касационна проверка. Определението е неправилно. С разпоредбата на чл.78, ал.4 ГПК е посочено, че ответника има право на разноски и при прекратяването на делото. По гр.д. № 1259 от 2010 г. на Районен съд, [населено място] е бил предявен иск от З. Г. П. и В. Йорданов П. за разпределение на ползването на съсобствено дворно място, съставляващо им. пл. № ... от кв.... по плана на [населено място]. Производството по този иск е прекратено. Предявен е насрещен иск с вх. № 15 384 от 28.12.2010 г. към който са приложени два договора за правна защита и съдействие по №№ 33971 и 33970, в който е определен мандат “завеждане на иск за разпределение на ползване на четириетажна жилищна сграда “ и са определени и изплатени хонорари от по 250 лв. всеки. Това са разноски за адвокатско възнаграждение по насрещната искова молба. С вх. № 15339 от 28.12.2010 г. е постъпил отговор по първоначалната искова молба от Н. К. К. и М. И. К., към който са приложени два договора за правна защита и съдействие под №№ 33969 и 33968, документиращи плащането на хонорари от по 250 лв., който са разноски по първоначалната искова молба. Представен е и отговор с вх. № 5435 от 27.04.2012 г. към първоначалната искова молба, към която са приложени два договора за правна защита и съдействие, удостоверяващи внесен хонорар по 150 лв. Тези хонорари също касат работа по първоначалната искова молба. Тъй като делото по тази искова молба е прекратено, то съгласно чл.78, ал.4 ГПК на касаторите се дължат разноски в размер на 800 лева, колкото е изчислил първостепенният съд. Дължимостта на разноските за ответниците се определя от кумулативното наличие на два юридически факта, които се извеждат от разпоредбата на чл.78, ал.2 и ал.3 – ответниците да не са станали причина за завеждането на делото и да е документирано извършването на разноските. В конкретния случай тези условия са налице. По делото са предявени в обективно съединение два иска, всеки от които има самостоятелно значение, но са обединени в общо производство за постигане на процесуална икономия. Именно за това и с оглед документираното разделно внасяне на деловодните разноски и адвокатските хонорари, разноските за всеки от исковете следва да се присъждат самостоятелно. Ответниците З. Г. П. и В. Й. П. следва да заплатят разноските за касационната инстанция, които са в размер на 115 лв., включващи адвокатски хонорар и държавна такса и поради промяна на резултата дължат и 200 лв. разноски, извършени във въззивното производство пред Пловдивския окръжен съд или общата дължима сума е 1215 лв. По изложените съображения Върховният касационен съд, състав на Първо гражданско отделение,