Определение № 749 от 12.06.2013 г. на ВКС по гр. д. № 1467/2013 г.

Производство по чл. 288 ГПК. Обжалвано е решението на Софийския градски съд от 08.08.2012 г. по гр.д. № 11074/2010, с което е отменено частично решението на Софийския районен съд от 28.06.2010 г. по гр.д. № 2896/2010, като са уважени предявените искове за признаване на уволнението за незаконно, за възстановяване на предишната работа и за обезщетение поради незаконно уволнение по чл. 344, ал. 1, 2 и 3 КТ. Недоволен от решението е касаторът А. М., София, представлявана от юрк. Д. Й., който го обжалва в срок, като счита, че въззивният съд се е произнесъл по материалнаправния въпрос подлежи ли на съдебен контрол оценката по приетите от работодателя показатели и правомощието на съда да оцени качествата на работника и значението им за неговата обща оценка в сравнение с оценката на другите участници в подбора, които са решени в противоречие с практиката на Върховния касационен съд, разрешават се противоречиво от съдилищата и имат значение за точното прилагане на закона и развитието на правото. Ответникът по жалбата Н. В. П. не взема становище. Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение, като констатира, че първите два иска са неоценяеми, а третият е обусловен от първия, намира, че ришението подлежи на касационно обжалване. Касационната жалба е подадена в срок, редовна е и е допустима. За да постанови обжалваното решение, въззивният съд е приел, че ищецът е работил при ответника като „старши митнически специалист” по безсрочен трудов договор. Трудовото правоотношение е прекратено поради съкращение, но при извършването на подбора ищецът неправилно е оценен с 0 вместо с 1 т. по критерия допълнителна квалификация, тъй като не е отчетено неговото успешно преминаване на въвеждащ курс за оперативни служители по митническо разузнаване и разследване и неправилно не е отчетена относителната тежест (К х 4) на последната годишна оценка на качествата му (3 т.), като в общата оценка са включени 4 вместо 3 х 4 = 12 т., с което неговата обща оценка би надвишила общата оценка на последния участник в подбора, чието трудово правоотношение се запазва. Касационното обжалване не следва да бъде допуснато, въпреки че повдигнатите правни въпроси обуславят решението по делото, но те не са решени в противоречие с практиката на Върховния касационен съд и не се разрешават противоречиво от съдилищата. Те нямат значение за точното прилагане на закона и развитието на правото, тъй като въззивният съд е съобразил установената с ТР № 3/16.01.2012 ОСГК, ВКС по т.д. № 3/2011 съдебна практика, че преценката на работодателя по чл. 329, ал. 1 КТ - кой от работниците и служителите има по-висока квалификация и работи по-добре подлежи на съдебен контрол в производството по иск с правно основание чл. 344, ал. 1, т. 1 КТ, при упражняването на който съдът проверява, основават ли се приетите от работодателя оценки по законовите критерии по чл. 329, ал. 1 КТ на действително притежавани качества. Воден от изложеното Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение