Определение № 1319 от 30.05.2023 г. на ВКС по гр. д. № 161/2023 г.

Производството е по чл. 288 вр. чл. 280 ГПК.

С решение № 2583/29.09.2022 г. по в. гр. д. № 4465/2022 г. Софийският градски съд, след частична отмяна на решение № 20015758/22.02.2022 г. по гр. д. № 65525/2016 г. на Софийския районен съд, е отхвърлил предявения от С. И. З. срещу „Булстрад Виена Иншурънс Груп“ АД [населено място] иск за заплащане на основание чл. 405 КЗ на сумата 12 960 лева - застрахователно обезщетение за имуществени вреди по договор за застраховка „каско на МПС“, полица № 4704165203001651/12.07.2016 г., на л. а. „Фолксваген Тигуан“ с рег. [рег.номер на МПС], от пътно-транспортно произшествие на 18.08.2016 г. на кръстовището на [улица]и [улица]в посока от [населено място] към[жк], при навлизане от ищеца в лентата за насрещно движение и удар в насрещно движещия се л. а. „БМВ“ 740Д с рег. [рег.номер на МПС], ведно със законната лихва от 16.11.2016 г. до окончателното заплащане на сумата.

Касационна жалба срещу въззивното решение в срока по чл. 283, изр. 1-во ГПК е подал ищецът, който се позовава на основанието за касационно обжалване по чл. 281, т. 3 ГПК.

От ответника по касация - ответник по делото, е получен писмен отговор със становище, че не са налице предпоставки за допускане на касациноно обжалване.

При произнасяне по допускане на касационното обжалване Върховният касационен съд на РБ, състав на І-во г. о., намира следното:

Страните по делото са страни по застрахователен договор „каско на МПС“, като увреждането от пътно-транспортно произшествие е покрит риск. Според протокол за пътно-транспортно произшествие /ПТП/ от 18.08.2016 г. поради движение от ищеца с несъобразена скорост /десен завой при мокра пътна настилка/ и навлизане в лентата за насрещно движение е настъпил удар в л. а. „БМВ“ 740Д с рег. [рег.номер на МПС].

Първоинстанционният съд е приел, че механизмът на ПТП се потвърждава от автотехническата експертиза, според която ударът е бил кос, а сумарната скорост на двете моторни превозни средства е била 30-40 км/ч. По делото липсват доказателства за несъответствие между щетите по процесния автомобил и твърдения механизъм на произшествието или за превишена скорост от ищеца, т. е. липсва и груба небрежност. Според първоинстанионния съд в случая е налице тотална щета, защото пазарната стойност на автомобила е 16 200 лева, а стойността на ремонта би била 15 282.38 лева. Като се съобрази стойността на запазените части от 20 %, ответникът дължи сумата 12 960 лева, за която искът е уважен, ведно със законната лихва от 16.11.2018 г. /датата на подаване на исковата молба/, а за разликата до пълния предявен размер от 15 000 лева искът е отхвърлен.

В частта, с която искът е отхвърлен, първоинстанционното решение е влязло в сила като необжалвано.

Въззивният съд е приел, че в частта, с която искът е уважен, първоинстанционното решение е неправилно. Съдът е приел, че според автотехническата експертиза щетите по автомобила на ищеца могат да бъдат получени само при сумарна доста ниска скорост от 30-40 км/ч, докато в протокола за ПТП се твърди загуба на контрол върху автомобила при извършване на десен завой, което предполага значително по-висока скорост, тъй като самият завой не е много остър. В писмено разяснение от 24.08.2016 г. ищецът твърди, че е навлязъл в завоя със скорост „не повече от 70 км/ч“ - т. е. признава, че скоростта му е била по-висока от 30-40 км/ч. Твърдения за опит за намаляване на скоростта/аварийно спиране по делото липсват, не са доказани от експертизата или от протокола за ПТП. При устното изложение на заключението си в заседанието на 07.11.2018 г. експертът е уточнил, че според него при скорост от 40 км/ч ищецът би могъл да вземе завоя и без да навлиза в насрещната лента, ако няма други неправилни действия на водача.

Въззивният съд е приел, че при тези данни, а и с оглед установяване на обективната истина, неправилно първоинстанционният съд не е допуснал нова /повторна или тройна/ експертиза, която да изясни противоречивите данни по делото. Според приетата във въззивното производство тройна автотехническа експертиза критичната скорост за странично плъзгане при десен завой и мокър път е била 81 км/ч, а за да не настъпи навлизане в насрещното платно „комфортната скорост“ е не повече от 65 км/ч. От друга страна щетите по автомобила могат да се получат само при сумарна скорост от 30-35 км/ч. Деформацията на предния капак е невъзможно да се получи при кос удар, за който свидетелстват останалите деформации на автомобила. Деформацията на челната част не съответства на скорост от 65 км/ч, още по-малко на скорост от 81 км/ч. Според тройната експертиза за останалите деформации е невъзможно да се даде категоричен отговор, тъй като липсва снимков материал на щетите по л. а. „БМВ“ 740Д. От друга страна според разяснението на ищеца служителите на КАТ са посетили мястото около час и половина след произшествието.

Въззивният съд е приел, че при наличните доказателства искът е останал недоказан. Не е установен от ищеца по безспорен начин механизъм на ПТП, съответно не може да се приеме, че има покрит риск по застраховка „каско“. Щетите може да са настъпили при предходен инцидент или при друга фактическа обстановка, включително и умишлено от ищеца и от водача на другия автомобил. Основанията за отказ от изплащане на обезщетение по чл. 408 КЗ касаят случаите на безспорно установено застрахователно събитие. Не могат да се възприемат твърденията на ищеца, че за ответника е без значение точният механизъм на ПТП - както Кодексът за застраховането, така и Общите условия на ответника съдържат различни изключения и хипотези, в които не се дължи застрахователно обезщетение. Констатациите в протокола за ПТП са непълни и неубедителни, възпроизвеждат твърденията на участниците в произшествието, но са категорично опровергани от заключението на тройната експертиза, а частично и от обясненията на вещото лице по единичната експертиза в заседанието пред първоинстанционния съд. Отделно от това - към протокола липсват замервания на следи от произшествието, данни за спирачен път и въобще пълно описание на пътната обстановка и на щетите по двете моторни превозни средства. Не е изготвен снимков материал за щетите по л. а. „БМВ“ 740Д, за да може да се сравнят с тези по процесния автомобил, предвид явните несъответствия между твърдения механизъм на произшествието и щетите по процесния автомобил. Ищецът не е ангажирал всички относими доказателства за доказване на претенциите си, включително свидетелски показания на другия участник, на пътника в автомобила му или на друго лице, което пряко или косвено има възприятия върху произшествието и/или върху неговите последици. При недоказан механизъм е безцелно да се обсъждат останалите доводи във въззивната жалба относно цената на процесното моторно превозно средство, наличието на изключен риск и липсата на данни за дерегистрация на автомобила.

В изложението по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК касаторът е поставил въпросите:

1. Допустимо ли е материалната доказателствена сила на официален свидетелстващ документ да бъде пренебрегната от съда, без да са налице предпоставките по чл. 193 ГПК и без да е провеждано производство за оспорване истинността на съответния документ;

2. Длъжен ли е съдът да приеме за настъпили фактите, които са констатирани в протокол за ПТП като официален свидетелстващ документ, чиято материална доказателствена сила не е оборена по реда на чл. 193 ГПК.

Като основания за допускане на касационно обжалване касаторът поддържа чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК поради противоречие на въззивното решение с решение № 249/12.11.2012 г. по гр. д. № 270/2012 г. на ВКС, II-ро г. о.; чл. 280, ал. 1, т. 3 и чл. 280, ал. 2, предл. 3-то ГПК.

С решение № 249/12.11.2012 г. по гр. д. № 270/2012 г. на ВКС, II-ро г. о., е прието, че при наличие на доводи, че ищците черпят права от представен от тях официален документ, съдът следва да обоснове фактическите си констатации и правни изводи на друг документ, ако по искане на ответниците е оборена доказателствената сила на официалния документ по реда и в сроковете на чл. 193 и чл. 194 ГПК; при осъществяване на решаващата си дейност по преценка на доказателствата съдът е длъжен да зачита и да се съобразява с материалната доказателствена сила на официалните свидетелстващи документи, докато същата не бъде оборена чрез доказване на тяхната неистинност; оборването на доказателствената сила на документа се извършва, като страната, на която същият се противопоставя, оспори неговата истинност и докаже, че документът е неистински.

Предмет на разглеждане по това дело е заповед на кмета на община, с която на основание пар. 4б от ПЗР на ЗСПЗЗ е признато право за придобиване на собственост върху земеделска земя.

Ищецът по настоящото дело /сега касатор/ черпи права от друг вид документ - протокол за пътно-транспортно произшествие, който се характеризира със свои специфики, а това налага да се съобрази и съдебната практика на ВКС, формирана по въпроса за съдържанието и характера на протокола за ПТП във връзка с установяване на механизма на произшествието.

С редица решения на отделни състави на ВКС е прието, че протоколът за ПТП, издаден от служител на МВР в кръга на правомощията му по установените в закона ред и форма, представлява официален свидетелстващ документ, който се полза не само с обвързваща формална доказателствена сила относно авторството на документа, но съгласно чл. 179, ал. 1 ГПК - и със задължителна материална доказателствена сила, като съставлява доказателство за факта на направените пред съставителя изявления и за извършените от него и пред него действия. Когато мястото на ПТП е посетено от длъжностното лице, съставило протокола, съставителят удостоверява пряко възприети от него при огледа факти, относими за определяне на механизма на ПТП, като местоположение на МПС, участници в ПТП, характер и вид на нанесените щети, пътни знаци, маркировка на мястото на произшествието и др. Обвързващата доказателствена сила на протокола за ПТП не освобождава съда от задължение да изследва механизма на произшествието и с други доказателствени средства, когато същият не съдържа преки възприятия на длъжностното лице - негов съставител, относно механизма на произшествието, или не удостоверява всички релевантни за механизма на ПТП обстоятелства /вписаните в него обстоятелства не са достатъчни за установяването на пълния механизъм/, поради което, дори при липса на оспорване на верността на протокола, ищецът, претендиращ обезщетение във връзка с увреждането, носи доказателствената тежест за установяването му посредством ангажирането и на други доказателства - разпит на свидетели, назначаване на вещи лица /автотехническа, медицинска или комбинирани експертизи/, ако преценката на фактите, от значение за механизма на ПТП, изисква специални познания, които съдът не притежава /решение № 85/28.05.2009 г. по т. д. № 768/2008 г. на II-ро т. о., решение № 711/22.10.2008 г. по т. д. № 395/2008 г. на II-ро т. о., решение № 24/10.03.2011 г. по т. д. № 444/2010 г. на I-во т. о., решение № 73/22.06.2012 г. по т. д. № 423/2011 г. на I-во т. о., решение № 98/25.06.2012 г. по т. д. № 750/2011 г. на II-ро т. о., решение № 15/25.07.2014 г. по т. д. № 1506/2013 г. на I-во т. о., решение № 71/16.08.2017 г. по т. д. № 60343/2016 г. на II-ро г. о., решение № 11/24.01.2019 г. по гр. д. № 2653/2018 г. на IV-то г. о./.

В разглеждания случай ответникът по иска не е оспорил истинността на протокола за ПТП, както изисква разпоредбата на чл. 193, ал. 1 ГПК. Оспорил е обаче механизма на ПТП и причинната връзка между произшествието и уврежданията, причинени на собствения на ищеца автомобил, предмет на претендираното застрахователно обезщетение. Така въведеното материалноправно възражение в защитата по същество срещу иска е било достатъчно, за да се пристъпи към тяхното установяване и чрез други доказателства, а не само чрез протокола за ПТП, без да е било необходимо оспорване и постановяване на определение за проверка верността на документа по реда на чл. 194 ГПК, още повече като се има предвид, че протоколът не е съставен в хипотеза, при която органите на МВР за контрол по пътищата са възприели самото настъпване на ПТП, така че документът да се ползва с обвързваща доказателствена сила относно цялостния механизъм на произшествието, както е прието в решение № 15/25.07.2014 г. по т. д. № 1506/2013 г. на ВКС, I-во т. о. Предмет на оспорване и проверка могат да бъдат само тези обстоятелства, които са в рамките на удостоверителната компетентност на съставителя на документа. В хипотезата, пред която страните по настоящото дело са изправени, това са възприетите от длъжностното лице при огледа факти, относими за установяване на механизма на ПТП, както това е прието в практиката на ВКС. С тази практика въззивният съд изцяло се е съобразил, като е изяснил механизма на настъпилото произшествие не само въз основа на фактите, възприети от длъжностното лице при посещението на местопроизшествието и отразени в протокола, но и въз основа на приетото по делото заключение на тричленна автотехническа експертиза, тъй като протоколът не е удостоверявал всички релевантни за спора обстоятелства. Съобразно правилата за разпределяне на доказателствената тежест ищецът трябва да установи всички изложени в исковата молба обстоятелства, на които се основава искът, като няма процесуална пречка това да стане и само с протокола за ПТП, ако същият съдържа данни за осъществяването им, което в случая не е налице.

Изложеното налага да се приеме, че въззивното решение не противоречи на съдебната практика, приложима при разрешаването на възникналия между страните правен спор, поради което касационното обжалване не може да се допусне на основание чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК. А след като поставените от касатора въпроси са разрешени от съдебната практика и обжалваното решение е съобразено с нея, то касациноното обжалване не може да се допусне и на основание чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК.

Следващото поддържано основание - очевидна неправилност, касаторът обосновава с доводи, че преценката на обстоятелствата във връзка с настъпилото събитие е в явно противоречие с правилата на формалната и житейската логика; налице е тежък порок, произтичащ от приложението на закона в противоречие с неговия смисъл - чл. 178 и 179 ГПК, както и от нарушаване на основни съдопроизводствени принципи, свързани с процедурата по чл. 193-194 ГПК; не става ясно какъв критерий е използван, за да се мотивира изводът, че протоколът за ПТП и съдържащите се в него данни във връзка със събитието следва да бъдат изключени от доказателствения материал; протоколът не само не е оборен от двете автотехнически експертизи, но и не е оспорен от насрещната страна, поради което неговата материална доказателствена сила е важима.

Очевидната неправилност като предпоставка за допускане на касационно обжалване по същество се явява квалифицирана форма на неправилността като порок на съдебните актове, поради което предполага неправилността да е съществена до такава степен, че да може да бъде констатирана пряко и единствено от съдържанието на обжалвания акт, без анализ на извършените от страните и съда процесуални действия, както и без съобразяване на действителното съдържание на защитата им, на събраните по делото доказателства и тяхното съдържание.

В случая от самия прочит на въззивното решение такива видими пороци на обжалваното решение не се установяват. При постановяването му въззивният съд е приложил относимите към спора правни норми съобразно с техния точен смисъл, вложен от законодателя и изяснен от съдебната практика, без да е допуснал нарушения на основополагащи за съдопроизводството процесуални правила, гарантиращи съобразено с обективната истина, при зачитане равенството на страните, решаване на правния спор. Изводите, до които съдът е достигнал, не са в противоречие с правилата на формалната или житейската логика и в този смисъл не са явно необосновани. Те се базират на посочените в решението и обсъдени при спазване на процесуалните правила доказателства. Отделно от това- доколкото основанието по чл. 280, ал. 2, предл. 3-то ГПК е обосновано в едната си част с доводите, които са изложени и във връзка с основанието по чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК, то се поглъща от него, поради което не може да се обсъжда като самостоятелно и следва да се отклони по съображенията, изложени при разглеждането на въпросите по приложението на чл. 178, 179, 193 и 194 ГПК.

С оглед изхода на спора и предвид заявеното искане, на ответника по касация, защитаван в касационното производство от юрк. Н. Злидолски, следва да се присъдят разноски по водене на делото в размер на 300 лева.

По изложените съображения Върховният касационен съд на РБ, състав на I-во г. о.