Определение № 388 от 15.10.2020 г. на ВКС по гр. д. № 1712/2020 г.

Образувано е по касационна жалба, подадена от В. Н. Б. против решение № 17 от 07.01.2020 г. по гр.д.№ 2200/2019 г. на Пловдивски окръжен съд, с което е потвърдено решение № 2597 от 21.06.2018 г. по гр.д.№ 11286/2014 г. на РС-Пловдив. С последното е отхвърлен, предявеният от касаторката иск за делба против Т. С. Б. и „КОМКО – СПЕД – ТБ” ЕООД, ЕИК 831851658 на магазин с площ 243 кв.м., находящ се в [населено място], на [улица], ведно с 3,29 % ид.ч. от общите части на сградата и съответните идеални части от правото на строеж, отстъпено върху общински имот в кв. 483 от V-та градска част на [населено място], съставляващ самостоятелен обект с идентификатор .... В касационната жалба се прави оплакване за неправилност на решението поради противоречие с материалния закон чл. 157 ТЗ. Според касаторката, в нарушение на тази норма, съдът е приел, че само с акт на ликвидатора се получава останалото след ликвидацията имущество от собственика на капитала на дружеството, респективно от наследниците му. В изложението по чл. 284, ал.3 т.1 ГПК се навеждат основанията по чл. 280, ал.1 т.3 ГПК по два въпроса: 1 следва ли на основание чл. 157 ТЗ при настъпване смърт на едноличния собственик на капитала на ЕООД да се стигне до прекратяване на дружеството и имуществото да се върне в патримониума на собственика на имота, а след неговата смърт да стане част от наследственото имущество; 2 Следва ли, за да се приложи чл. 157 ТЗ и да се върне имота в имуществото на общия наследодател, да е необходим правен акт на ликвидатора на дружеството в производството по ликвидация. Твърди се и очевидна неправилност на решение. Ответникът Т. С. Б. оспорва жалбата и допускането до касационен контрол, тъй като от първия и втория въпрос не зависи изхода от спора предвид облигационното действие на решението по чл. 135 ЗЗД и обстоятелството, че закона е определил последиците при наличие на законовите предпоставки, визирани в текста на чл. 157 ТЗ, а необходимостта от акт на ликвидатора следва от нормите на чл. 271 и чл. 273 ТЗ. Счита, че не са доказани предпоставките на чл. 280, ал.1 т.3 ГПК, а решението е съобразено със закона, съдебната практика и установените факти по делото. Ответникът „КОМКО – СПЕД – ТБ” ЕООД, представлявано от Т. Б. не взема отделно становище. Касационната жалба е постъпила в срок, изхожда от процесуално легитимирана страна, против въззивно решение, което подлежи на обжалване е, поради което съдът я преценява като допустима. Върховният касационен съд, състав на първо гражданско отделение, като прецени наведеното основание за допускане до разглеждане на касационната жалба и доказателствата по делото, намира следното: По делото е установено следното: Ищцата В. Н. Б. и ответницата Т. С. Б. са наследници на Б. Н. Б., починал на 07.06.1997 г., съответно сестра и преживяла съпруга. Наследодателят им е бил собственик на капитала на „Комко” ЕООД. Дружеството е било в ликвидация от 31.07.2002 г., видно от решение от 26.08.2002 г. по ф.д.№ 924/1989 г. С това решение дружеството е заличено след ликвидация. Отразено е в решението, че дружеството нямало задължения. По делото е представено влязло в сила решение на 21.02.2013 г. по гр.д.№ 1687/2006 г., с което на основание чл. 135 ЗЗД е обявена за относително недействителен по отношение на касаторката В. Б. договора, оформен с нот акт № .... г. на нотариус К.Д., с която „Комко” ЕООД в ликвидация продава на „Комко спед – ТБ” ЕООД процесния магазин. РС е приел, че решението, с което се уважава иск по чл. 135 ЗЗД има само облигационно действие и въз основа на него имота не се връща в патримониума на дружеството – продавач, поради което не е възникнала съсобственост и поради липса на такава, искът за делба е отхвърлен. Въззивният съд е споделил този правен извод, като е допълнил, че след смъртта на собственика на капитала на ЕООД, наследниците му наследяват само дружественият дял, но не правото на собственост. Ако наследниците не изявят желание да продължат дейността на дружеството като съдружници, се назначава ликвидатор, който разпределя имуществото, за да удовлетвори кредиторите. Ако след заличаването се установи, че дружеството е имало и друго имущество, допълнително назначеният ликвидатор разпределя имуществото. Съдът се е позовал на чл. 271 и на чл. 273 ТЗ. Формулираните въпроси касаят приложението на чл. 157 ТЗ, но са неотносими, тъй като не определят изхода от спора. Касаторката е наследник по закон на брат си, но дружеството, на което той е бил собственик на капитала е различен правен субект - ЮЛ, на което тя не е наследник. Наследникът по закон не е кредитор на наследството, какъвто е заветника. Със смъртта на съдружник, наследниците му наследяват дяловете, но не стават съдружници и не наследяват част от имуществото на дружеството. Същевременно с настъпването на вещно-транслативното действие на разпоредителната сделка, извършена от дружеството, собственик на вещта /магазина/ става третото лице приобретател. С уважаването на иска по чл. 135 ЗЗД, сделката си остава действителна, имотът не се връща в патримониума на прехвърлителя. В мотивите към т.1 от ТР № 5/29.12.2014 г. по тълк.д. № 5/2013 г. на ОСГТК на ВКС се прие, че искът по чл. 135 ЗЗД е облигационен, а не вещен. Това становище е аргументирано с това, че обявяването на сделката за недействителна е само спрямо кредитора, предявил иска и по аргумент от ал.4 на чл. 135 ЗЗД – само до размера на вземането му. Счита се, че сделката не е станала само в отношенията между ищецът по този иск /кредитор/ и длъжникът му – прехвърлител, за да се удовлетвори, като само за тази цел това имущество не се счита на третото лице-преобретател, а на длъжника. Сделката обаче остава действителна в отношенията между страните по нея. Ако кредиторът не предприеме действия за принудително събиране на вземането си или за удовлетворяване на непаричната си престация / например не предяви иск за потестативното си право да обяви предварителен договор за окончателен/ или ако длъжникът изпълни доброволно, или даде вещ вместо плащане, сделката остава действителна. Кредиторът не придобива никакви вещни права въз основа на решението по чл. 135 ЗЗД, с което този иск е уважен Както вече се посочи, касаторката не е кредитор на дружеството, което се е разпоредило с магазина, не е и кредитор на наследството, оставено от брат й, а негов наследник по закон. С решението, с което е уважен искът по чл. 135 ЗЗДД не е установено качеството й на кредитор нито на наследството, оставено от брат й, нито на кредитор на дружеството, чийто собственик на капитала е бил, той като съдът не изследва съществуването на вземане или неудовлетворено притезание в производството по чл. 135 ЗЗД /виж мотивите към т.2 от ТР № 2/2017 г. на ОСГТК на ВКС/. /В този смисъл са мотивите към т.1 от ТР № 5/2013 г. на ОСГТК на ВКС, и на ТР № 2/2017 г. на ОСГТК на ВКС и Решение № 19 от 14.02.2018 г. на ВКС по гр. д. № 1766/2017 г., III г. о., Решение № 35 от 27.05.2020 г. на ВКС по гр. д. № 3133/2019 г., I г. о., ГК. По изложените съображения, макар да е уважен искът по чл. 135 ЗЗД, процесният магазин не е станал част от наследството, оставено от Б. Н. Б., не се е върнал в неговия патримониум и след ликвидацията на дружеството и по отношение на него не е налице съсобственост. Въпросите, формулирани от касаторката, касаещи приложението на чл. 157, чл. 271 и на чл. 273 ТЗ не определят изхода от спора и по тях не се допуска касационно обжалване. Ответникът по касация Т. С. претендира разноски за производството по допускане до касация, но не е доказала да е направил такива. Водим от горното, Върховния касационен съд, състав на първо гражданско отделение