Определение № 3362 от 01.07.2024 г. на ВКС по гр. д. № 2354/2024 г.

Производството е по чл.274 ал.2 изр.2 ГПК. Образувано е по частна жалба на Д. М. М. и Н. М. Д. срещу определение на Върховен касационен съд, ІІІ г.о., № 2175 от 30.04.2024 г. по гр.д.№ 5217/ 2023 г., с което е оставена без разглеждане подадената от частния жалбоподател касационна жалба срещу решение № 461 от 17.08.2023 г. по гр. д. № 273/ 2023 г. на Окръжен съд – Велико Търново. Жалбоподателите поддържат, че са сезирали районния съд с два обективно съединени иска – за прогласяване на нищожността на два отделни договора за покупко-продажба на недвижими имоти. Районният съд определил цената на всеки иск поотделно и ги задължил да внесат държавна такса, които указания те изпълнили. С това въпросът за цената на иска приключвал и той не можел да бъде преразглеждан. Затова изводът на предходния състав, че касационният контрол на въззивното решение по тези искове е недопустим, бил неправилен най-малко по отношение на втория договор. Искането обаче е за отмяна на определението изцяло и за присъждане на разноски за това производство. Във връзка с това искане частните жалбоподатели формулират и правни въпроси, по които обжалването да бъде допуснато. Ответните страна А. М. И. и В. Х. И. не вземат становище по частната жалба. Съдът не обсъжда искането на частните жалбоподатели за допускане на касационен контрол и поставените в тази връзка правни въпроси. Обжалването не е касационно, по реда на чл.274 ал.3 ГПК, а на общо основание – по чл.274 ал.1 т.1 ГПК вр. ал.2 изр.2. Постановено е от предходен състав на ВКС за първи път прекратително определение, а обжалването на това определение пред друг състав на същия съд не става по реда на касационното производство. Върховният касационен съд намира частната жалба за допустима, а разгледана по същество – за частично основателна. Гр.д.№ 5217/ 2023 г. е образувано пред друг състав на Върховен касационен съд /ВКС/, ІІІ г.о. по подадена касационна жалба от Д. М. М. и Н. М. Д. срещу въззивно решение № 461 от 17.08.2023 г. по гр. д. № 273/ 2023 г. на Окръжен съд – Велико Търново. С определение № 2175 от 30.04.2024 г. другият състав на ВКС оставил без разглеждане касационната жалба. Приел, че с въззивното решение са отхвърлени предявени от Д. М. М. и Н. М. Д. срещу А. М. И. и В. Х. И. искове с правно основание чл. 40 ЗЗД за обявяване за недействителни договори за покупко - продажба на недвижими имоти, оформени в два нотариални акта № 41/ 06.06.2017 г. (за продажбата на две ниви) и № 42/ 06.06.2017 г. (за продажбата на 6 ниви и 1 лозе). С първия от посочените нотариални актове № 41/ 06.06.2017 г. били продадени два земеделски имота, а с нотариален акт № 42/ 06.06.2017 г. – седем. Макар документите да били два, доколкото прехвърлянето на всеки отделен имот по естеството си било самостоятелна сделка, то били предявени девет иска, всеки с цена данъчната оценка на съответния имот. Всяка от продадените ниви била с данъчна оценка под 5 000 лв: 697,70 лв. и 631,90 лв. била данъчната оценка на имотите в нот. акт № 41/2017 г. и 1 716,20 лв., 2 472,70 лв., 1 135,10 лв., 2 205,90 лв., 613 лв., 103,20 лв. и 348,20 лв. за имотите в нот. акт № 42/2017 г. Всеки от предявените искове по чл. 40 ЗЗД за прогласяване недействителност на договорите за покупко – продажба на конкретен имот бил с цена под 5 000 лв., а въззивните решения по граждански дела по искове с такава цена не подлежали на касационно обжалване. Този извод не се споделя от настоящия състав на ВКС. Основното производство е образувано пред Свищовски районен съд по искова молба на Д. М. М. и Н. М. Д. срещу А. М. И., предявени са установителни искове за обявяване на недействителността на сделки, извършени с два нотариални акта. Твърди се, че с първия нотариален акт А. И., като купувач, е придобил собствеността върху две ниви, а с втория – върху седем земеделски имота. С разпореждане от 10.09.2021 г. районният съд е приел, че е сезиран с два обективно кумулативно съединени иска – по отношение на продажбите, извършени с всеки от актовете. Посочил е, че цената на иска по първия нотариален акт е 1 329,60 лв и по него дължимата държавна такса е 50 лв. Цената на иска по втория нотариален акт е приета в размер 8 549,30 лв и на ищците е указано да довнесат по този иск 36,70 лв държавна такса. Тези указания са изпълнени на 04.10.2021 г. и повече нито страните, нито съдът са повдигали въпрос за цената на иска до приключване на първото съдебно заседание. Както е изяснено в мотивите на Тълкувателно решение 3/ 27.10.2014 г. по тълк.д.№ 3/ 2014 г., ОСГТК, ВКС, цената на иска се посочва в исковата молба, а въпросът за нея може да бъде повдигнат от ответника или служебно от съда най-късно в първото заседание за разглеждане на делото. След този момент цената на иска става окончателна и не може да бъде променяна, освен при изменение размера на иска. От тези положения е направен извод, че цената на иска е винаги една и това е тази цена, определена при завеждане на делото. Във всеки следващ момент, когато съдът трябва да вземе отношение по какъвто и да е повод относно цената на иска, той трябва да се ръководи от тази окончателна цена, без да има право да я променя. Съгласно чл.280 ал.3 т.1 ГПК не подлежат на касационно обжалване решенията по въззивни граждански дела с цена на иска до 5 000 лв, като преценката надминат ли е този праг се предопределя от произнасянята на инстанциите по същество. Когато тези инстанции са приели, че са сезирани с два иска с определена цена и са постановили решение по тези два иска, те са разгледали и разрешили спор по два иска със съответната им цена. Във фазата по проверка на допустимостта на касационната жалба ВКС няма право да осъществява контрол как би трябвало да са се произнесли предходните инстанции – това е въпрос по същество. ВКС изхожда от тяхното реално произнасяне и с оглед на това проверява допустима ли е жалбата срещу въззивното решение. Тъй като в случая въззивният съд е разгледал и разрешил гражданскоправен спор по два предявени иска, единият от които е с цена над 5 000 лв, решението му по този иск подлежи на касационен контрол по смисъла на чл.280 ал.3 т.1 пр.1 ГПК. Не подлежи на касационно обжалване решението по първия иск, който е с цена под 5 000 лв и в тази част обжалваното определение е законосъобразно и следва да бъде потвърдено. Обжалваното определение следва да бъде частично отменено, включително в частта, в която са присъдени разноски, тъй като разпределянето на отговорността за разноски се предопределя от крайния изход от спора. Затова е и неоснователно искането на частните жалбоподатели за присъждане на разноски за това производство. Всички разноски по делото, включително за настоящето частно производство, следва да бъдат възложени на страните с оглед крайния изход от спора, при постановяване на финализиращия акт. По изложените съображения състав на Върховният касационен съд