Определение № 2018 от 06.07.2023 г. на ВКС по гр. д. № 582/2023 г.

Производството е по реда на чл. 288 ГПК. Образувано е по касационна жалба на ответника ОУ „Христо Смирненски“, [населено място], срещу решение № 253 от 02.11.2022 г. по в. гр. д. № 353/2022 г. на Ямболски окръжен съд, с което е потвърдено решение № 334 от 27.06.2022 г. по гр. д. № 685/2022 г. на Ямболски районен съд, в частта му по исковете с правни основания чл. 344, ал. 1, т. 1 и т. 2 КТ, с която е признато за незаконно и отменено уволнението на ищцата К. С. К., извършено със заповед № РД-13-268/14.01.2022 г. на директора на ОУ „Христо Смирненски“, [населено място], и К. С. К. е възстановена на заеманата преди незаконното уволнение длъжност „старши учител прогимназиален етап“. Касаторът поддържа в касационната си жалба, че обжалваното въззивно решение е неправилно поради нарушение на материалния и процесуалния закони – основания за касационно обжалване по чл. 281, т. 3 ГПК. Твърди, че въззивният съд не е извършил комплексна преценка на приетите по делото доказателства, в резултат на което е достигнал до необоснованото заключение за съществуването на съществено различие в трудовите функции между новата длъжност „старши учител прогимназиален етап по БЕЛ и английски език“ и тези по заличената длъжност, от която е била уволнена ищцата. Поради това счита за неправилен решаващият извод на въззивния съд, че реалното основание за извършеното уволнение на ищцата е по чл. 328, ал. 1, т. 2 КТ – съкращаване на щата, а не визираното от работодателя в процесната уволнителна заповед - по чл. 328, ал. 1, т. 6 КТ. Моли обжалваното решение да бъде отменено като неправилно и вместо него да бъде постановено ново, с което предявените искове по чл. 344, ал. 1, т. 1 и т. 2 КТ да бъдат уважени. Претендира сторените съдебно – деловодни разноски пред ВКС. В изложението към касационната жалба по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК, жалбоподателят поставя в хипотезата на чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК следния въпрос: Налице ли е основанието по чл. 328, ал. 1, т. 6 КТ за уволнение, ако е променена длъжността и е променено наименованието на длъжността, но са запазени основните трудовите функции и задължения като тези на старата длъжност, когато само част от тях са детайлизирани и разширени като обем с добавяне на нови ?, за който твърди, че е разрешен от въззивния съд в противоречие с решение № 321/31.10.2011 г. по гр. д. № 13/2011 г. на ІІІ г. o. на ВКС и решение № 243 от 16.07.2012 г. по гр. д. № 745/2011 г. на IV г. о. на ВКС. Ответницата по касационната жалба – ищцата К. С. К. подава отговор на същата, в който поддържа становище за отсъствие на основания за допускане на касационен контрол и за неоснователност на касационната жалба. Моли да й бъдат присъдени сторените в настоящата инстанция съдебно – деловодни разноски. Върховният касационен съд, състав на Трето гражданско отделение, приема по основанията за допускане на касационното обжалване следното: Касационната жалба е подадена в срока по чл. 283 ГПК, от легитимирана страна и срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт, поради което тя е допустима. Въззивният съд е приел за безспорно, че страните са били обвързани от трудовоправна връзка, произтичаща от трудов договор № РД-13.02/17.09.2018 г., по който ищцата К. С. К. е заемала длъжността „старши учител прогимназиален етап“, на пълно работно време - 8 часа и за неопределен срок. Със заповед № РД-13-665/28.06.2018 г. процесното трудово правоотношение е прекратено, считано от 01.07.2021 г., като с решение № 359/16.11.2021 г. по гр.д. № 3756/2021 г. на Ямболски районен съд, влязло в сила на 02.12.2021 г., посочената заповед за уволнение е отменена и на основание чл.344, ал.1, т. 2 КТ ищцата е възстановена на заеманата преди уволнението длъжност "старши учител прогимназиален етап" в ОУ „Христо Смирненски“, [населено място]. Въззивният съд е установил, че със заявление с вх. № 345/21.12.2021 г. до ОУ „Христо Смирненски“, [населено място], К. К. е заявила, че се явява на работа в изпълнение на горепосоченото влязло в сила съдебно решение, като със заповед № РД- 13-251/21.12.2021 г. на директора на ОУ "Христо Смирненски", тя е възстановена на длъжността "старши учител прогимназиален етап" с код по НКПД 2330-5007. Приел е още, че с уведомително писмо с изх. №109/ 23.12.2021 г. работодателят е съобщил на К., че заеманата от нея длъжност „старши учител прогимназиален етап“ е закрита и е отправил предложение за подписване на допълнително споразумение за заемане на някоя от длъжностите „старши учител прогимназиален етап по български език и литература – 0.5 щатна бройка при условия на срочен трудов договор до 30.06.2022 г.“ или “старши учител прогимназиален етап по български език и литература и по чужд език - английски език“ на безсрочен трудов договор, като при избор на втората длъжност, в срок до 30.12.2021 г., служителката е следвало да представи документ, удостоверяващ правоспособност за преподаване на съответния чужд език. Намерил е за установено по делото, че ищцата е депозирала отговор с вх. №356/04.01.2022 г., в който е изразила становище за длъжността „старши учител прогимназиален етап по български език и литература“ в смисъл, че би я приела единствено в условия на пълен щат и постоянен трудов договор, а за длъжността „старши учител прогимназиален етап по български език и литература и по чужд език - английски език“ е посочила, че не съответства на длъжностната й характеристика и че не притежава специалност за преподавател по английски език. С уведомително писмо с изх. № 112/06.01.2022 г. работодателят е отправил искане за предоставяне на документ от страна на възстановения служител, удостоверяващ правоспособност за заемането на длъжността „старши учител прогимназиален етап по български език и литература и по чужд език - английски език“, утвърдена съгласно длъжностно разписание, актуално към 15.09.2021г. за учебната 2021/2022 г.. Въззивният съд е посочил, че с отговор с вх. № 379/10.01.2022 г. ищцата е възразила, че длъжностната характеристика за горепосочената длъжност не съответства на длъжностната характеристика на заеманата от нея длъжност, но въпреки това с атакуваната заповед № РД-13-665/28.06.2018 г., ответникът е прекратил процесния трудов договор за длъжността „старши учител прогимназиален етап“, считано от 17.01.2022 г., на основание чл. 328, ал.1, т.6 КТ, поради това, че „служителят не отговаря на условията за заемането на длъжностната характеристика - не притежава необходимото образование и професионална квалификация, за да изпълнява трудовите си задължения“. Намерил е за установено, че в представеното по делото ново щатно разписание на длъжностите, в сила от 15.09.2021 г., утвърдено със заповед № РД-10-760/03.09.2021 г. на директора на ОУ „Христо Смирненски“, [населено място], заеманата от ищцата длъжност „старши учител в прогимназиален етап“ липсва, а предложените й такива "старши учител по български език и литература и по английски език" и „старши учител прогимназиален етап по БЕЛ – 0.5 щат“ имат различни трудови функции и срок на ангажираност. За да достигне до този извод решаващият съд е извършил съпоставка на длъжностните характеристики на съкратената длъжност "старши учител прогимназиален етап" и новосъздадената длъжност "старши учител прогимназиален етап по БЕЛ и английски език", като е счел, че последната има по-широк предметен и отраслов обсег на изпълнявана педагогическа функция, изразяващ се в преподаване и на чужд език – английски език. Приел е, че тази длъжност включва драстично видоизменение в обема на трудовите функции, чрез прибавяне на сериозна специализация и предметно разширение в длъжностната характеристика. Поради това е счел, че не е налице промяна в изискванията за заеманата от ищцата длъжност, а напротив, тази длъжност е била закрита и са открити други със същностно различна трудова функция. Предвид гореизложеното, въззивният съд е заключил, че е налице трансформация на длъжности, при която е осъществен фактическият състав на чл. 328, ал. 1, т. 2, предл. 2 КТ – съкращаване на длъжността "старши учител, общообразователен предмет в прогимназиален етап на основното образование“ при работодателя още преди възстановяване на уволнения служител К. К. с влязлото в сила решение, а не основанието по чл. 328, ал. 1, т. 6 КТ, посочено в процесната заповед за уволнение. С тези решаващи мотиви, поради неосъществяване на уволнителното основание по процесната уволнителна заповед, е намерил за основателни предявените искове по чл. 344, ал. 1, т. 1 и т. 2. Поставеният от жалбоподателя единствен въпрос не притежава характеристиките на правен въпрос по смисъла на чл. 280, ал. 1 ГПК, тъй като няма обуславящо значение за изхода на конкретния спор, доколкото от мотивите на атакуваното решение не се установява описаната в него хипотеза. Въззивният съд не е приел, че с новосъздадената длъжност "старши учител прогимназиален етап по БЕЛ и английски език" са запазени основните трудовите функции и задължения на старата длъжност, заемана от ищцата. Напротив, заключил е въз основа на анализ на приетите по делото доказателства, че новосъздадената длъжност се характеризира с по-широк предметен и отраслов обсег на изпълнявана педагогическа функция, изразяващ се в преподаване и на чужд език – английски, при което е обосновал извод за драстично и съществено видоизменение в обема на трудовите функции и задължения в сравнение със старата длъжност, при което е неприложимо уволнителното основание по чл. 328, ал. 1, т. 6 КТ. С оглед изложеното поставеният въпрос не може да обоснове допускане на касационно обжалване, тъй като какъвто и отговор да му бъде даден, той не би променил изхода на спора. При отсъствие на общо основание за допускане на касационния контрол по чл. 280, ал. 1 ГПК е ненужно обсъждането на наведеното допълнително основание по чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК. При този изход на настоящото производство и на основание чл. 78, ал. 1 ГПК, ответникът следва да бъде осъден да заплати на ищцата сумата 1 200 лв., съставляваща платено адвокатско възнаграждение пред ВКС. Водим от горното, Върховният касационен съд, състав на Трето гражданско отделение