Определение № 40 от 10.02.2016 г. на ВКС по т. д. № 1191/2015 г.

Производството е по чл.280 от ГПК. Образувано е по касационна жалба на К. Х. С. срещу решение от 12.12.2014г. по в.гр.д. №213/2013г. на Сливенски окръжен съд. С него е потвърдено решение №59/10.06.2005г. по гр. дело №95/2001г. на Котелския районен съд, с което е отхвърлен като неоснователен предявеният от К. Х. С. против [фирма], [населено място] иск с правно основание чл.19 ал.3 от ЗЗД за обявяване за окончателен сключения на 22.02.2001г. между страните предварителен договор за покупко-продажба на недвижим имот, намиращ се в [населено място], представляващ УПИ ХІV-301 в кв.49 с площ 480 кв.м., ведно с построените в него жилищна сграда и лятна кухня, както и предявеният като частичен иск с правно основание чл.92 от ЗЗД за заплащане на неустойка в частичен размер от 1000 лв. при пълен размер 17500лв. за периода от 05.03.2001г. до изпълнение на задължението на ответника да прехвърли собствеността върху описания имот и на ответника са присъдени разноски. В касационната жалба се сочи, че обжалваното решение е неправилно. Допускането на касационното обжалване се основава на предпоставките по чл.280 ал.1 т.1 и т.2 от ГПК. Ответникът [фирма], [населено място] поддържа,че не са налице основания за допускане на касационно обжалване. Съставът на Върховен касационен съд, Търговска колегия, като взе предвид данните по делото и доводите на страните, приема следното: Касационната жалба е процесуално недопустима, тъй като е подадена срещу неподлежащ на касационно обжалване съдебен акт. С разпоредбата на чл.280 ал.2 от ГПК, в приложимата към настоящата хипотеза редакция обн. ДВ бр.100/21.12.2010г., са изключени от обхвата на касационния контрол решенията на въззивните съдилища, постановени по граждански дела с цена на иска до 5 000 лв. и по търговски дела с цена на иска до 10 000 лв. В настоящия случай производството е образувано по иск с правно основание чл.19 ал.3 от ЗЗД за обявяване за окончателен на предварителен договор за продажба на недвижим имот. Съгласно чл. 69, ал. 1, т. 4 във вр. с т. 2 от ГПК, цената на иска по чл. 19, ал. 3 от ЗЗД за сключване на окончателен договор с предмет вещно право върху недвижим имот е равна на данъчната оценка на имота или вещното право, а ако такава не съществува - на неговата пазарна цена. Съгласно задължителните разяснения в ТР №8/2012г. на ОСГК на ВКС при определяне на цената на иска въз основа на данъчна оценка на имот, следва да се вземе предвид данъчната оценка на имота, представена с исковата молба. В случая данъчната оценка на процесния недвижим имот, представена с исковата молба, възлиза на 1345,60 лева, съответно това е цената на предявения иск по чл.19 ал.3 от ЗЗД. Цената на втория обективно съединен иск за неустойка е 1000 лева. Предвид изложеното въззивното решение, на основание чл. 280 ал.2 от ГПК, не подлежи на касационен контрол. Водим от горното, съставът на Върховен касационен съд, Търговска колегия, на основание чл. 280 ал.2 от ГПК