Определение № 60270 от 21.06.2021 г. на ВКС по гр. д. № 1476/2021 г.

Производството е по чл.288 ГПК. Образувано е по касационна жалба с вх.№32189/09.03.2021г., подадена по пощата на 08.03.2021г. от „Заводски строежи – Козлодуй“ АД, представлявано от изпълнителния директор Б. М. и процесуалния представител адв.М. Д. от АК-В., срещу решение №10096 от 26.01.2021г., постановено по в.гр.д.№1437/2020г. по описа на Софийския апелативен съд, ГО, 14 състав, потвърждаващо решението на първоинстанционния съд, с което е отхвърлен предявеният от „Заводски строежи – Козлодуй“ АД против АЕЦ „Козлодуй“ ЕАД отрицателен установителен иск за признаване за установено по реда на чл.124, ал.1 ГПК, че ответникът не е собственик на терен от 115310 кв.м. в м.“В.“, при съседи: изток, запад и север – земеделски земи, юг – път АЕЦ – брегова помпена станция на АЕЦ, който имот е част от имоти със стар кад. №... и ... по кад.план на [населено място], [община], представляващ част от ПИ .......... по КВС на [населено място], [община], област В.. Поддържа, че нито първоинстанционният, нито въззивният съд са отчели спецификата на правоотношенията в конкретния случай и промените в законодателството, касаещо специфичната дейност по съставяне на актове за държавна собственост, които едновременно установяват държавния произход на актуваното имущество и погасяват правото на държавата над него в полза на търговското дружество, учредено с държавен капитал. Счита, че от представените по делото писмени доказателства се установява единствено и само твърдяната в исковата молба фактическа обстановка, касаеща погрешно актуване на имота, който не е собственост на ответника, като спорът между страните е вследствие на неправилно приложение на материалния закон и допусната грешка при установяване правото на собственост на ответника над недвижимо имущество по реда на чл.148, ал.1 от отменения ППЗДС. Навежда довод, че дружеството-касатор като правоприемник на „Заводски строежи – Козлодуй“ ЕООД е установило правата си на собственост с АДС №........от 12.06.1995г. върху терен с площ от 115 310 кв.м., върху който е застроена производствено-техническа база „В.“, в който е налице и отметка от длъжностно лице в областната администрация, че имотът е включен в капитала на „Заводски строежи“ АД – [населено място], от което поддържа, че следва извод, че към 22.03.2001г., когато е съставен АДС №........, чиято доказателствена сила оспорва в настоящето производство, спорният имот вече не е бил държавна собственост, а частна собственост на търговско дружество – „Заводски строежи – Козлодуй“ АД, които обстоятелства не са обсъждани нито от първоинстанционния, нито от въззивния съд, макар да са повдигнати още с предявяването на иска. Поддържа, че в производството по гр.д.№606/2015г. по описа на Врачанския окръжен съд при същата фактическа обстановка и доказателства е прието, че „С.“ ЕООД е собственик на друга част от имота по АДС №../22.03.2001г. (5290 кв.м. от общо 120 600 кв.м.), а и по този начин Врачанския окръжен съд е постановил две противоречиви решения, а за друга част от имота с площ от 10 304 кв.м. правата на „Заводски строежи – Козлодуй“ АД са признати чрез съставяне на н.а.№..., том ... рег.№......, дело №... от 15.09.2017г. За неправилен счита и извода на въззивния съд, че дружеството-касатор упражнява държане върху процесния недвижим имот, след като по делото е установено, че въз основа на Р. с тристранен протокол, подписан от представители на Клоново стопанство – [населено място], ДИО „АЕЦ-Козлодуй“ и ДСО „Промишлено строителство – Заводски строежи – Козлодуй “ е извършен въвод във владение и върху терена е построена Производствено-техническа база „В.“. По изложените в касационната жалба съображения поддържа, че неправилно с АДС №.../22.03.2001г. теренът е включен в капитала на „АЕЦ Козлодуй“ ЕАД, при което не е бил изследван въпросът, че имотът вече е включен в капитала на друго съществуващо търговско дружество и към датата на актуването не е доказано правоприемство между това дружество и „АЕЦ Козлодуй“ ЕАД. Счита, че начинът на актуване на имотите по НДИ (отм.) и ППЗДС (отм.) до 2001г., когато с Правилника за вписванията е въведено изискването и АДС да бъдат вписвани в имотния регистър, е довел до тази неяснота и до факта, че за един и същи имот са съставени два акта за държавна собственост на две различни търговски дружества без правоприемство помежду им. Поддържа, че следва да се държи сметка и за волята на собственика (държавата), която е образувала търговски дружества със свое имущество, като счита, че по делото няма данни спорният имот да е бил включван в капитала на дружеството-ответник, а напротив държавата още през 1991г. е образувала стопански субекти по Указ №56 и впоследствие през 1994г. търговско дружество по ТЗ, в чийто именно капитал е прехвърлила ПТБ „В.“. Поддържа също така, че съдът неправилно е възприел и изготвеното и прието по делото експертно заключение, превратно е тълкувал доказателствата, което е довело и до неправилен правен извод. В изложението към касационната жалба се поддържа, че са налице предпоставки за допускане на касационно обжалване по реда на чл.280, ал.1, т.3 ГПК и чл.280, ал.2, пр.3 ГПК. Според касатора обжалваното решение е очевидно неправилно, тъй като законът е приложен в смисъл, противоположен на вложения от законодателя, доколкото при всяко изменение на ЗДС и ППЗДС законодателят изрично е посочил, че щом върху едно имущество, па макар и било то преди това държавно, е установено право на собственост, същото не се счита за държавно и всякакви действия с него по реда на ЗДС и ППЗДС са недопустими и незаконни, а в случая такъв процес преди актуването на един имот като държавен по реда на чл.148 ППЗД не е воден. Поддържа също така, че е допуснато нарушение на основни начала на гражданския процес - законност и установяване на истината, доколкото приетите за установени факти по никакъв начин не кореспондират нито със законността, нито с обективната истина, което прави решението на въззивния съд явно необосновано поради грубо нарушение на правилата на формалната логика. Счита, че очевидната неправилност на въззивното решение е видима и на основание различното разрешение и правен извод, до които е достигнал съдът в производството по гр.д.№606/2015г. на ВОС, касаещо част от имота. Поддържа, че въззивният съд се е произнесъл и по въпроси, имащи значение за точното прилагане на закона и за развитието на правото, както следва: 1.Допустимо ли е било съставянето на акт за държавна собственост в полза на едно търговско дружество по реда на чл.148 ППЗДС (отм.ДВ.бр.78 от 26.09.2006г.) за имот, който по силата на чл.2, ал.4 ЗДС в редакцията от бр.44 на ДВ от 1996г. изрично е отречен от законодателя като държавен поради това, че е включен в капитала на друго търговско дружество, което също притежава предходно издаден акт за държавна собственост, съставен по реда на НДИ (отм.), дори ако държавата е била единствен притежател на вложеното в него имущество преди актуването му като собственост на другото дружество; 2.Ако един имот е актуван с АДС в полза на едно търговско дружество по реда на НДИ (отм.1996г.), учредено с държавно имущество и впоследствие друго търговско дружество поиска да се актува като негова собственост същия този имот по реда на чл.148, ал.1 ППЗДС (отм.), представяйки убедителни доказателства за това, следва ли първо да се изчака разрешаването на спора по исков ред или да се издаде искания АДС; 3.Ако един имот е актуван с АДС в полза на едно търговско дружество, учредено с държавно имущество и се установи, че преди това е правилно актуван съобразно действащите нормативни разпоредби като включен в капитала на друго търговско дружество, отново учредено с държавно имущество, следва ли да се отмени съставеният по-късно АДС и каква е неговата правна стойност относно правото на собственост спрямо първия по време съставен акт; 4.Когато се оспори доказателствената сила на АДС, съставен по реда на чл.148, ал. 1 ППЗДС (отм.) поради обстоятелството, че за същия недвижим имот, актуван с акта, по-рано е съставен друг акт за държавна собственост по НДИ, сочещ като собственик друго дружество, образувано с държавно имущество, без да е налице правоприемство или сделка помежду им, водеща до транслация на собствеността, следва ли да се изследва и доказателствената сила и основателното съставяне на първия по време АДС? Поддържа, че така поставените правни въпроси са разрешени от въззивния съд в противоречие с решение по гр.д.№606/2015г. на ВОС, касаещо част от процесния спорен недвижим имот, приложено като доказателство по делото. В писмен отговор в срока по чл.287, ал.1 ГПК ответникът по касационна жалба „АЕЦ Колзодуй“ ЕАД, представлявано от изпълнителния директор Н. М., изразява становище, че не са налице предпоставки за допускане на касационното обжалване по изложените в отговора съображения. Касационната жалба е подадена срещу подлежащ на обжалване акт на въззивния съд в срока по чл.283 ГПК и е процесуално допустима. Досежно наличието на предпоставки за допускане на касационно обжалване съображенията са следните: „Заводски строежи – Козлодуй“ АД е предявило срещу „АЕЦ Козлодуй“ ЕАД по реда на чл.124, ал.1 ГПК отрицателен установителен иск за признаване за установено, че ответникът не е собственик на терен от 115 310 кв.м. в м.“В.“, землището на [населено място], при съседи: изток, запад и север – земеделски земи, юг – път АЕЦ – брегова помпена станция на АЕЦ, който имот е част от имоти със стар кад.№ ... и ... по кад.план на [населено място], [община], представляващ част от ПИ .......... по КВС на [населено място], с твърдението, че притежава самостоятелно право върху имота според съставения на 12.06.1995г. АДС №... (за спорния терен от 115 310 кв.м., част от ПИ ..........), а за съседната реална част от 10 304 кв.м. и н.а.№..., том ..., рег.№..., дело №... от 15.09.2017г., които права се оспорват от ответника с факта, че същият е включил тези имоти в капитала си след издаване на АДС №... от 22.03.2001г., което предявилото иска дружество счита за нередовно. След като на дружеството са дадени указания за обосноваване на правен интерес от предявяване на отрицателния установителен иск предвид обстоятелството, че правото му на собственост върху същия имот е било отречено с влязло в сила съдебно решение №268 от 2011г. по гр.д.№489/2010г. на Врачанския окръжен съд, с молба вх.№4023/18.05.2018г. процесуалният представител на дружеството е обосновал правния интерес с обстоятелството, че упражнява фактическата власт върху имота и владение върху същия, които никога не са му били отнемани или оспорвани от ответника, като от момента на придобиване до подаване на исковата молба на 18.05.2018г. имотът се владее необезпокоявано и в него се осъществява производствена дейност, както и че отричането на правата на ответника по съдебен ред ще има за правна последица и отричане на правата, които последният черпи от съставения в негова полза АДС №... от 22.03.2001г. и ще даде възможност на дружеството-ищец да се снабди с нотариален акт, придобивайки имота на оригинерно правно основание. В подадения отговор на исковата молба ответникът поддържа, че правото на собственост на дружеството-ищец, основано на съставения през 1995г. АДС, е погасено от формираната сила на пресъдено нещо на решение №268 от 2011г. по гр.д.№489/2010г. на Врачанския окръжен съд по отношение на реалната част с площ от 115 310 кв.м. По отношение на другата, посочена в молбата-уточнение реална част с площ от 10 304 кв.м. поддържа, че правата на дружеството-ищец по делото не са спорни. Поддържа също така, че в производството по гр.д.№489/2010г. по описа на Врачанския окръжен съд правото му на собственост върху процесния имот е установено от съставения на 22.03.2001г. АДС №..., както и от други писмени доказателства, които отново представя, с твърдението, че този имот е включен в капитала на дружеството по предвидения в закона ред. В допълнително становище с вх.№5855/18.07.2018г., подадено след уточняване на обстоятелствата, касаещи правния интерес от предявяване на отрицателния установителен иск, дружеството-ответник оспорва твърдението за осъществявано владение върху процесния имот, като поддържа, че в решенията в предходните производства дружеството-ищец е правило възражения за придобиване на имота въз основа на давностно владение, но същите не са уважени от съда, както и че дружеството-ищец е ползвало терена като суперфициарен собственик и като такъв е допускано от дружеството-ответник да го ползва доколкото това е необходимо за ползването на сградите и съоръженията. Установено е по делото, че с решение №268 от 28.05.2011г., постановено по гр.д.№489/2010г. по описа на Врачанския окръжен съд е признато за установено по отношение на „АЕЦ Козлодуй“ ЕАД, че „Заводски строежи – Козлодуй“ АД е собственик на производствени сгради и съоръжения, находящи се в имот с площ от 115 310 кв.м., находящ се в района на АЕЦ-Козлодуй, местност „В.“, при съседи: от изток, запад и север – земеделски земи, от юг – път АЕЦ – Брегова помпена станция на АЕЦ, като по отношение на терена, в който са построени сградите (имот с площ от 115 310 кв.м.) предявеният от „Заводски строежи – Козлодуй“ АД по реда на чл.124, ал.1 ГПК иск е бил отхвърлен като неоснователен. Решението е потвърдено с решение №902 от 10.05.2013г., постановено по в.гр.д.№2861/2011г. по описа на Софийския апелативен съд, което не е допуснато до касационно обжалване с определение №563 от 12.11.2013г., постановено по гр.д.№4879/2013г. на I г.о. на ВКС. В производството по гр.д.№489/2010г. „Заводски строежи – Козлодуй“ АД е поддържало, че с Решение №78/13.04.1979г. на МС на НРБ за изграждане на промишлено-монтажна база на АЕЦ Козлодуй са предоставени 57 дка и 100 кв.м. земя на АПК – Козлодуй за изграждане на варово-бетоново стопанство – 50 дка държавна земя и 50 дка земя на АПК-М., като въз основа на това решение бил извършен въвод във владение с тристранен протокол, подписан от представители на Клоново стопанство – [населено място], ДИО АЕЦ – Козлодуй и ДСО „Промишлено строителство – София“ (главен строител на АЕЦ Козлодуй), чието поделение тогава било СУ „Заводски строежи“ – Козлодуй. Твърдяло е, че в процеса на строителството на V-ти и VI-ти енергийни блокове на АЕЦ се наложило голяма част от помощните стопанства на ДСО „Промишлено строителство“ да бъдат изместени от района на атомната централа в ПТ База „В.“, при което бил зает терен, по-голям от 100-те дка, отредени с Р. №78/13.04.1979г., като с Р. №167/29.10.1982г. за нуждите на Министерство на енергетиката и за разширяване на Ц. ремонтна база на АЕЦ били предоставени 65 дка и 300 кв.м. на АПК-Козлодуй, като обезщетението било заплатено от АЕЦ. Твърдяло е, че през 1991г. СУ „Заводски строежи“ било отделено от ДСО „Промишлено строителство“ в еднолично търговско дружество, което по силата на изготвени разделителни протоколи придобило съответните части от ПТБаза „В.“, за които на негово име били съставени актове за държавна собственост, като действително заетата от дружеството площ в размер на 115 310 кв.м. с построените върху нея сгради били заснети и картографирани по негово искане от „Г.“ ООД с кадастрален план, а със заповед № РД-02-14-644/01.07.1996г. на министъра на териториалното развитие и строителството капиталът на „Заводски строежи – Козлодуй“ АД е увеличен с активите на „Строителна механизация-МХ“ ЕООД – [населено място], при което на дружеството били предадени 10 451 дка земя в м.В.. Поддържало е също така, че се намира във владение на процесния терен. Наличието на влязло в сила решение по гр.д.№489/2010г. на Врачанския окръжен съд е взето предвид от въззивния съд при постановяване на обжалваното решение. Отчетено е обстоятелството, че в мотивите към решението по гр.д.№489/2010г. е прието, че страните по спора за собственост са дружества – правоприемници на държавни организации, черпещи правата си от твърдения за предоставени на праводателите им държавни имоти, които всеки от тях е записал в баланса си при действието на ЗДС от 1996г., както и че при действието на Указ №56 за стопанската дейност (отм.) със заповед на министъра на строителството, архитектурата и благоустройството от 10.04.1991г. е разпоредено прекратяването на СУ “Заводски строежи“ и учредяването на ДФ “Заводски строежи – Козлодуй“ като правоприемник на прекратеното стопанско управление по баланса на същото към 31.03.1991г., както и на другите права и задължения и съответна част от активите и пасивите на фирма „Промишлено строителство“ – София. Взето е предвид също така, че в решението по гр.д.№489/2010г. е прието, че държавната фирма е регистрирана с решение от 17.04.1991г. и доказателства за това какви активи са записани в баланса към момента на учредяване на фирмата не са представени; в протокола за оценка на имуществото ѝ към 31.12.1992г. не е заведена земя в баланса, нито има доказателства за увеличаването на уставния фонд, съответно на капитала, след като държавната фирма последователно е преобразувана в еднолично търговско дружество с ограничена отговорност, еднолично акционерно дружество и акционерно дружество. Взето е предвид, че в това решение е посочено, че спорните по делото терени са отчуждени на основание решения на МС за нуждите на Министерство на енергетиката за изграждането на промишлено-монтажна база на АЕЦ-Козлодуй и впоследствие за разширяване, като в актовете за отчуждаване и отреждане ДСО „Промишлено строителство“ или някое от поделенията му не са посочени, като е било прието, че при липсата на доказателства за предоставяне по надлежен ред и записване на земя в баланса на праводателя на „Заводски строежи – Козлодуй“ АД и за оценяването ѝ като част от капитала на държавната фирма съгласно ПМС №179/1991г. към момента на преобразуването ѝ в еднолично търговско дружество с държавно имущество, искът за собственост на 115 310 кв.м. е неоснователен. Въз основа на тези данни от цитираните съдебни актове въззивният съд е приел, че със сила на пресъдено нещо са отречени правата на „Заводски строежи – Козлодуй“ АД върху терена, основани на съставения през 1995г. акт за държавна собствменост и че се считат преклудирани в отношенията между страните правопораждащите спорното право юридически факти, обуславящи възникването им в патримониума на това дружество към посочения момент. Изложени са съображения, че в последващ процес по предявен иск на различно правно основание или за различно искане, но произтичащ от материално право, чието съществуване е установено с влязло в сила съдебно решение, от съдебната проверка са изключени фактите, обхванати от преклудиращото действие на силата на пресъдено нещо и в този смисъл е прието, че са преклудирани фактите в исковата молба, с които се отричат правата на ответника чрез релевиране на собствени права върху спорния терен (земя с площ 115 310 кв.м. в района на АЕЦ „Козлодуй“, м.В.) на основание правоприемство от държавно предприятие (ДФ „Заводски строежи – Козлодуй“), в чийто баланс е вписан като актив при действието на ЗДС от 1996г. и оценен като част от капитала на държавната фирма към момента на преобразуването ѝ в дружество с държавно имущество. Така изложените от въззивния съд съображения съответстват на практиката на ВКС, според която предметът на силата на пресъдено нещо на влязлото в сила съдебно решение по принцип съвпада с предмета на делото - тя обхваща спорното право с неговите характеристики - юридически факт, съдържание на правото и страните по спорното правоотношение, както и техните наследници и частни правоприемници (решение №20/20.02.2017г. по гр.д.№617/2015г., I г.о. на ВКС). В настоящия случай след като с влязло в сила съдебно решение е отречено правото на собственост на „Заводски строежи – Козлодуй“ АД, основано на твърдения за внасяне на процесния терен в капитала на дружеството въз основа на съставения през 1995г. акт за държавна собственост и съответно оспорване на АДС №..../22.03.2001г., посочените от въззивния съд оспорвания на факти, касаещи противопоставимостта на поддържаното в производството по гр.д.№489/2010г. на Врачанския окръжен съд придобивно основание следва да се приемат за преклудирани. Както е прието в обжалваното решение, на доказване и преценка в настоящето производство, подлежат фактите и обстоятелствата, обосноваващи наличието на правен интерес от предявяването на отрицателния установителен иск, както и тези, установяващи правата на ответника, при съобразяване на разрешената с постановяването на решение №268 от 28.05.2011г., постановено по гр.д.№489/2010г. по описа на Врачанския окръжен съд конкуренция на права и по-специално обстоятелството, че правото на „Заводски строежи – Козлодуй“ АД, основано на АДС №1507/12.06.1995г., е отречено със сила на пресъдено нещо. Въз основа на представените по делото писмени доказателства въззивният съд е приел, че страните в спора са дружества-правоприемници на държавни организации и че ответникът поддържа придобиване на права от предоставени на праводателя му държавни имоти, които е вписал в баланса си при действието на ЗДС от 1996г., като по делото е установено правоприемство на праводателите на ответника „АЕЦ Козлодуй“ ЕАД. Прието е, че с Разпореждане №226 на МС от 29.10.1974г. е утвърдено Решение на Изпълнителното бюро на обединението от 30.10.1974г. за образуване, считано от 01.11.1974г. на Поделение за електропроизводство „АЕЦ Козлодуй“ към Държавно стопанско обединение „Е.“ към Министерство на енергетиката, като на 12.12.1975г. е обнародван Закон за електростопанството (в сила от 1976г.), който регламентира дейностите по изграждане на енергийни обекти, производство, пренос и разпределение на ел.енергия в страната да се извършва от електропроизводствените предприятия към МЕ и да се ръководи от Министерство на енергетиката. Взето е предвид, че с Разпореждане №147 от 05.08.1976г. на МС са прекратени ДСО „Е.“ и ДСО „В.“ от системата на Министерството на енергетиката, считано от 01.09.1976г. с поемане на пасивите и активите от новообразуваните и реорганизирани стопански организации по баланс към съответните дати, както и други права и задължения, а министерствата – активите и пасивите, водени в баланса на централните управления, като в приложение към разпореждането е отбелязано Електропроизводствено предприятие „АЕЦ – Козлодуй“ с предмет на дейност – „производство на ел.енергия“, което е със статут на стопанско предприятие и се преобразува в „Електропроизводство АЕЦ – Козлодуй“. Прието е, че с ПМС №49 от 18.07.1977г. е създаден Национален енергиен комплекс, считано от 01.07.1977г., който обхваща дейностите по добив, преработка, преобразуване, използване, внос и износ на всички видове енергийни ресурси в страната, който се ръководи непосредствено от Министерство на енергетиката, което упражнява правата по чл.4, ал.3 от Правилника за организация на стопанската дейност, а с Разпореждане №2 от 19.01.1984г. на Бюрото на МС е образувана от 01.01.1984г. Корпорация „Е.“ като отделно юридическо лице с предмет на дейност „добив и преработка на въглища, производство и преобразуване, пренос и реализация на електрическа и топлинна енергия, усвояване на нови енергийни източници; външно търговска и друга дейност“. Взето е предвид, че в състава на Корпорация „Енергетика“ са включени стопански организации, предприятия и институти, вкл. и Стопански атомен енергиен комбинат – Козлодуй. Прието е, че с Разпореждане №6 от 21.03.1986г. на Бюрото на МС, считано от 01.04.1986г. е образувано СО “Е.“ като юридическо лице със седалище [населено място], а с Разпореждане №35 от 04.05.1987г. се образуват от 01.05.1987г. като отделни юридически лица предприятия, включени в състава на СО и др. участващи в Асоциация Енергетика, които поемат активите и пасивите към 30.04.1987г. на организациите и предприятията, чиято дейност е свързана с енергетиката, а с Указ №56 за стопанската дейност и ПМС №36 от 28.07.1989г. се преобразуват стопанските организации с държавно имущество в акционерни дружества. С влизане в сила на Търговския закон от 1991г. е образувано еднолично търговско дружество с държавно имущество Н. ЕАД, което поема активите и пасивите на СО „Атомна енергетика“, а с решение на Врачанския окръжен съд през 1992г. е вписан клон на Н. ЕАД с наименование „Атомна електрическа централа Козлодуй“ със седалище [населено място] и предмет на дейност – производство на ел. и топлинна енергия, строителна и ремонтна дейност в областта на електропроизводството и топлопроизводството. Взето е предвид, че със заповед №ДВ-153/24.04.2000г. на председателя на Държавната агенция по енергетика и енергийни ресурси Н. ЕАД е преобразувана и от нея се отделя ЕАД с държавно участие „АЕЦ Козлодуй“. По отношение на терена въззивният съд е взел предвид, че с Решение №78 от 13.04.1979г. на МС е отчуждена 107 100 кв.м. обработваема земя за изграждането на промишлено-монтажна база, варово-бетонно стопанство и открита складова база на „АЕЦ Козлодуй“, като управлението и стопанисването на този вече държавен терен е предоставено на Министерство на енергетиката. Прието е за установено от протокол от 27.07.1979г., утвърден от министъра на енергетиката и от министъра на строежите и строителните материали, съставен за обект АЕЦ Козлодуй – 3 (5 и 6 реактор) от представители на Министерство на енергетиката и ДСО “Промишлено строителство“, че ДСО “Промишлено строителство“ е приело да построи, реконструира и модернизира ПТ-базата за изграждане на АЕЦ Козлодуй – 3 върху терена на съществуваща към онзи момент база и върху такъв, предоставен от Министерството на енергетиката в м.В., като с утвърден от същите министри протокол от 16.04.1980г. са определени и конкретните задължения на строителя ДСО “Промишлено строителство“ във връзка с проектирането и изграждането на База за АЕЦ-III-то разширение. С протокол от 25.04.1980г., съставен в изпълнение на Р. №78/13.04.1980г. Клоново стопанство – [населено място] е предало във фактическо разпореждане на ДИО АЕЦ-Козлодуй, а последното от своя страна – на строителя ДСО“Промишлено строителство“ 50 дка държавна необработваема земя в м.Кряка в землището на [населено място], като с протокол от 05.12.1980г., подписан от зам.министъра на енергетиката и ген.директор на ДСО “Промишлено строителство“ последният е поел задължение, съобразно специфичните изисквания за строителството на АЕЦ Козлодуй III да изгради стопанствата и другите съоръжения, необходими за строителството на два реактора от 1000 мегавата върху терена на досегашната си ПТ-База. Взето е предвид, че с оглед изготвена от министъра на енергетиката справка с Решение №167/29.10.1982г. за нуждите на това министерство за разширяване на Ц. ремонтна база на АЕЦ-Козлодуй е отчуждена 65 дка и 300 кв.м. необработваема земя на АПК-Козлодуй срещу парично обезщетение, изплатено от АЕЦ-Козлодуй, като въз основа на цитираното решение на МС е съставен Акт №.../18.01.1991г. за въвеждане във владение и окончателно трасиране на границите на обект „Разширение на централна ремонтна база АЕЦ-Козлодуй“, който за инвеститор е подписал представител на „А.“. Взето е предвид също така, че в протокола за оценка на имуществото на ДФ “Заводски строежи-Козлодуй“ към 31.12.1992г. в баланса на фирмата не фигурира земя. Въз основа на данните от тези писмени доказателства въззивният съд е приел, че ответникът „АЕЦ Козлодуй“ ЕАД е установил правото си на собственост върху процесния терен. Изложени са съображения, че съставеният през 2001г. АДС №... има само декларативно значение и с него не се пораждат или погасяват права, както и че за изхода на спора от значение са правопораждащите юридически факти, представляващи основание за възникване на правата, които следва да бъдат установени положително в процеса, но е взето предвид, че възраженията на „Заводски строежи – Козлодуй“ АД, с които дружеството цели да отрече доказателствената сила на АДС №...от 2001г. основно се свеждат до релевираните от него насрещни права върху спорния имот, произтичащи от същите правопораждащи факти, които вече са отречени с влязлото в сила решение по гр.д.№489/2010г. на Врачанския окръжен съд. Така изложените от въззивния съд съображения съответстват на вече посочената практика на ВКС досежно обективните предели на силата на пресъдено нещо на влязло в сила съдебно решение, с което предявен положителен установителен иск за собственост е бил отхвърлен, вкл. съображенията, свързани с отричането на основанието, на което в производството по гр.д.№489/2010г. на Врачанския окръжен съд „Заводски строежи – Козлодуй“ АД е твърдяло, че е придобило правото на собственост върху имота. Взето е предвид, че оспореният АДС №147/2001г. е издаден от Областна администрация В. съгласно действащия към момента на издаването му нормативен ред за удостоверяване правата на собственост на дружеството и отговаря на всички нормативни изисквания, като по делото положително се установяват и правопораждащите юридически факти, представляващи предвиден в закона способ за възникване на права. Прието е, че писмените доказателства по делото потвърждават, че след отчуждаването на 107 100 кв.м. обработваема земя по силата на Решение на МС №78 от 13.04.1979г. управлението и стопанисването на този държавен терен е предоставено в оперативно управление на Министерство на енергетиката и е включено в баланса на инвеститора ДИК АЕЦ Козлодуй и А.. Взето е предвид, че съгласно нормативната уредба, а именно разпоредбите на Закона за приватизацията и следприватизационния контрол, ЗДС, подзаконовите нормативни актове (решения на МС и др.) имуществото на държавата, предоставено на държавните предприятия за управление и стопанисване се предоставя в собственост на преобразуваните предприятия с акта на преобразуване - §10 ЗПСК, в който смисъл са и текстовете на ПМС и предходните нормативни актове, уреждащи тези обществени отношения. И тъй като имотът от 115 310 кв.м. е предоставен на праводателите на „АЕЦ Козлодуй“ ЕАД и преминал в собственост на дружеството с факта на преобразуване на СО Атомна енергетика, въззивният съд е приел, че след преобразуване на стопанските организации в периода след 1991г. с акта на преобразуване в собственост на търговското дружество са предоставени и всички предоставени за управление активи, в потвърждение на което е и фактът, че „АЕЦ Козлодуй“ ЕАД е декларирало и плащало данъци за земята през целия период на съществуването си, като към момента на съставяне на АДС №.../2001г. не е имало задължение за деклариране на точното местонахождение на имота, а само на отчетната стойност на обектите, но през 2010г. с изменение на ЗМДТ е въведено задължение за деклариране на имоти с имотни декларации по чл.14 ЗМДТ, което е изпълнено от дружеството чрез конкретизиране местонахождението на имотите, вкл. и спорния терен. Така изложените от въззивния съд съображения съответстват изцяло на трайно установената и непротиворечива практика на ВКС, според която разпоредбите на ТЗ, ЗППДОП (отм.) и Правилника за реда за упражняване правата на собственост на държавата в предприятията (отм.) се явяват „специален закон” по смисъла на чл. 1 ЗДС в материята относно преминаване вещните права върху недвижимите имоти - частна държавна собственост в патримониума на частно-правни субекти, каквито са държавните предприятия – еднолични търговски дружества. И по-специално, че следва да се вземе предвид разпоредбата на чл. 10, ал. 1 ПРУПСДП (отм.), съгласно която министрите, председателите на комитети и ръководителите на ведомства упражняват правата на едноличния собственик на капитала в държавните предприятия - еднолични търговски дружества, съобразно отрасловата им компетентност, освен ако в акт на Министерския съвет изрично е предвидено друго. Когато упражняват правата на държавата като едноличен собственик на капитала министрите, председателите на комитети и ръководителите на ведомства издават заповеди (чл. 11 ПРУПСДП-отм.), като предвидените в закона правни последици настъпват ако заповедта е издадена от съответния министър съобразно отрасловата му компетентност (решение №111/2015г. от 25.02.2016г. по гр.д.№682/2014г., II г.о. на ВКС). В случая АДС №.../2001г. е издаден при действието на ПРУПСД, който е отменен през 2003г., и при действието на този нормативен акт е извършено преобразуването на Н. ЕАД чрез отделяне на „АЕЦ Козлодуй“ ЕАД с посочен предмет на дейност, както и на активите, които новообразуваното дружество поема. Поради това следва да се приеме, че не е налице поддържаното от касатора основание за допускане на касационното обжалване по поставените въпроси, касаещи процедурата по съставяне на актовете за държавна собственост, тяхната доказателствена сила и възможността за оспорването им – така поставените въпроси са разрешени от въззивния съд в съответствие с трайно установената практика на ВКС. За неоснователни са приети оплакванията на дружеството-ищец, касаещи обсъждането на заключението на съдебно-техническата експертиза, като е взето предвид, че според това заключение по КВС на землището на [населено място] процесният терен в м.В. попада в имот с кад.номер ..., записан за собственост на АЕЦ „Козлодуй“ ЕАД, като за нето има запис в инвентарната книга под №.......... с дата на придобиване 13.04.1979г. въз основа на решение на МС. Прието е, че представената от дружеството ищец скица от 2000г., издадена от ПК-Козлодуй свидетелства за промяна в границите, но няма значение на документ, който удостоверява права. Така изложените от въззивния съд съображения съответстват изцяло на трайно установената практика на ВКС за начина, по който следва да бъдат обсъждани експертните заключения, според която съдът назначава вещо лице, когато за изясняването на някои възникнали по делото въпроси са необходими специални знания из областта на науката, изкуството, занаятите и други, с каквито съдът не разполага и именно посредством експертните заключения се установява значението на определени факти и процеси за спорното правоотношение, механизмът на протичането на тези процеси и др. което дава възможност на съда да разреши конкретния правен спор, макар да не разполага със специални знания в определена област (решение №103/04.07.2017г. по гр.д.№4405/2016г., I г.о. на ВКС; решение №115/02.06.2014г. по гр.д.№163/2014г., І г.о. на ВКС). Съдът обсъжда и преценява на общо основание заключението заедно с другите доказателства по делото (р. № 191 от 24.04.2012 г. по гр. д. № 157/2011 г. на ВКС, І г. о.; решение №115/02.06.2014г. по гр.д.№163/2014г., І г.о. на ВКС) и преценява доказателствената му сила съобразно обосноваността му, излагайки при това мотиви, обосноваващи преценката му за годността на експертизата (решение №142/20.06.2017г. по гр.д.№3673/2016г., IV г.о. на ВКС; решение № 113 от 28.02.11г.по гр.дело № 1062/10г. на ІV г.о. на ВКС; решение № 108 от 16.05.11г.по гр.дело № 1814/09г. на ІV г.о. на ВКС). Поради това следва да се приеме, че не е налице поддържаното от касатора основание за допускане на касационното обжалване, свързано с твърдението за неправилно възприемане на изготвеното и прието по делото експертно заключение и превратно тълкуване на доказателствата. Правоизключващото възражение на „Заводски строежи – Козлодуй“ АД, основано на твърдението за осъществявана фактическа власт върху спорния терен със съзнанието, че е собственик и придобиването му по силата на давностно владение, противопоставимо на ответника, е прието за неустановено по делото. Изложени са съображения, че от приложените по делото актове се установява, че върху спорния терен се намират сгради – собственост на „Заводски строежи – Козлодуй“ АД и че това дружество фактически е ползвало земята като суперфициарен собственик, но не са ангажирани каквито и да било доказателства, които да покриват елементите от фактическия състав на придобивната давност – осъществяване на действия в предвидения в закона срок, които по характер и естество да излизат извън обичайното фактическо ползване на терена с оглед предназначението и функционирането на производствените сгради и да демонстрират спрямо собственика намерение за своене. Така изложените от въззивния съд съображения съответстват изцяло на трайно установената и непротиворечива практика на ВКС, според която ако е налице правно основание за упражняване на фактическа власт върху недвижим имот към момента на установяването й (допускане от собственика), презумпцията на чл.69 ЗС следва да се счита оборена. За да се приеме, че упражняваната фактическа власт представлява владение, упражняващото фактическата власт лице следва да демонстрира промяна в намерението спрямо собственика на имота (решение №41/26.02.2016г. по гр.д.№4951/2015г., I г.о. на ВКС). Същото разрешение следва да намери приложение и в хипотеза, при която суперфициарният собственик упражнява фактическа власт върху незастроената част от терена – правното основание за упражняването на такава фактическа власт е изрично предвидено в чл.64 ЗС. По тези съображения следва да се приеме, че не е налице поддържаното от касатора основание за допускане на касационното обжалване по реда на чл.280, ал.1, т.1 и т.3 ГПК. Не може да бъде споделена и тезата на касатора, че обжалваното решение следва да бъде допуснато до касационно обжалване поради очевидна неправилност. Както вече беше отбелязано, при постановяване на обжалваното решение въззивният съд е съобразил трайно установената практика на ВКС по спорните въпроси и е приложил закона според точния му смисъл. Осъществяването на релевантните за спора факти е обсъдено според тяхната времева последователност, като преценяването на правните им последици е съобразено с действащите при осъществяването им нормативни актове и с правилата на формалната житейска логика. Водим от гореизложеното, Върховният касационен съд, състав на Първо гражданско отделение