Определение № 11 от 14.01.2022 г. на ВКС по гр. д. № 3009/2021 г.

Производството е по реда на чл. 288 вр. чл. 280 ГПК. Образувано е по касационна жалба, подадена от З. И. П. чрез адв. П. Т., срещу решение № 260662/17.05.2021 г. по в. гр. д. № 192/2021 г. на Пловдивския окръжен съд, Х-ти гр. състав, с което е потвърдено решение № 261039/27.10.2020 г. по гр. д. № 18628/2019 г. на Пловдивския районен съд, Х.-ти гр. състав, с което е признато за установено по отношение на В. К. А., че в полза на касатора не съществува право на ползване върху 1/2 ид. ч. от самостоятелен обект с идентификатор ..............по кадастралната карта на [населено място], съставляващ жилище, апартамент с площ 60.72 кв. м., ведно с изба № 10 с площ 8.25 кв. м., 7.141% ид. ч. от общите части на сградата и 23/330 ид. ч. от ПИ с идентификатор ............... В касационната жалба са изложени оплаквания, че ищецът няма правен интерес от установяване с нарочно съдебно решение на непротивопоставимост спрямо него на учреденото в полза на касатора право на ползване, тъй като непротивопоставимостта настъпва ex lege, както и, че в случая не следва да намерят приложение разпоредбите на чл. 226, ал. 1 вр. ал. 3 ГПК вр. чл. 114, б. „в“ ЗС, тъй като учредяването на право на ползване не представлява последващо вписването на исковата молба за делба действие по прехвърляне на собствеността. В изложение по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК се поддържа основание по чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК за допускане на касационно обжалване. Ответникът по касация - ищец по делото, счита касационната жалба за недопустима, както и, че не са налице предпоставки за допускане на касационно обжалване. Касационната жалба е подадена в срока по чл. 283 ГПК, от легитимирана страна, насочена е срещу въззивно решение, което не е изключено от обхвата на касационния контрол и отговаря на изискванията на чл. 284 ГПК, поради което е допустима. Становището на ответника по касация - ищец по делото, че касационната жалба е недопустима, мотивирано с това, че касаторът не е поставил въпрос, включен в предмета на спора и обусловил правната воля на съда в обжалваното решение, е относимо не към допустимостта на жалбата, а към наличието на общата предпоставка по чл. 280, ал. 1 ГПК за допускане на касационно обжалване. Върховният касационен съд на РБ, състав на І-во г. о., при произнасяне по допускане на касационното обжалване, намира следното: По делото е установено, че процесният имот е бил предмет на дело за делба между ищеца В. К. А. и бившата му съпруга О. М. А.. Исковата молба за делба, предявена от от В. А., е вписана на 10.01.2012 г. С влязло в сила на 06.11.2014 г. решение имотът е изнесен на публична продан. Като се позовал на съдебна практика на ВКС, първоинстанционният съд посочил, че решението за изнасяне на имота на публична продан не подлежи на отбелязване или на вписване, тъй като не сочи кой е собственикът на имота. На 06.02.2015 г. О. А. учредила в полза на ответника по иска З. П. и в Службата по вписванията е вписано учредяването на пожизнено /безсрочно/ и възмездно право на ползване върху 1/2 ид. ч. от апартамента. С постановление от 24.07.2015 г., влязло в сила 02.09.2015 г. и вписано в Службата по вписванията на 05.10.2015 г., имотът е възложен на ищеца. Първоинстанционният съд е приел, че с извършването на публичната продан и вписването на постановлението за възлагане съдебната делба на имота е приключила. Съдът приел, че в хипотезата на чл. 114, б. „в“ вр. чл. 112, б. „а“ ЗС на вписване на исковите молби, които целят заместване на актове за признаване на вещни права, е предвидено оповестително-защитно действие на вписването, като придобитите от трети лица вещни права след вписването не могат да се противопоставят на ищеца. Посочил, че трети лица са тези, които извличат правата си от същия праводател. В случая ответникът е придобил право на ползване преди извършването на публичната продан, към който момент учредителката на правото на ползване все още е била титуляр на правото на собственост и е можела да учреди ограниченото вещно право в патримониума на трето лице. Вписването на исковата молба за делба обаче брани ищеца от правните последици на извършените от съсобственика следващи разпоредителни сделки, като обвързва последващите приобретатели със силата на пресъдено нещо на решението за публична продан. След приключването на делбата, с влизането в сила на постановлението за възлагане, съсобственият имот и съществувалото до този момент съпритежание на правото на ползване се трансформира в индивидуално право на собственост, заедно със съпътствуващото го право на ползване върху цялата вещ. Придобиването на права от ответника от същия праводател след вписването на исковата молба е непротивопоставимо на ищеца като купувач на имота по публичната продан. Така с извършването на делбата, заради непротивопоставимостта на вписаните след исковата молба права, учреденото на ответника право на ползване се е погасило. При така развилите се обстоятелства, с приключването на делбеното производство, ответникът никога не би могъл да упражни правото си на ползване, защото не съществува хипотеза, при която непротивопоставимостта на разпоредителното действие, от което извлича права, би отпаднала. Правото на ползване върху целия имот принадлежи на ищеца като собственик на вещта, поради което ответникът не притежава правото на ползване върху 1/2 ид. ч. от същия имот. Въззивният съд е потвърдил първоинстанционното решение. Посочил, че спорният по делото въпрос е дали вписването на исковата молба за делба на 12.01.2012 г. прави непротивопоставими на ищеца всички придобити след този момент вещни права, както твърди ищецът, или тази защита не намира приложение в случая, тъй като учредяването на право на ползване не представлява прехвърляне на собствеността, каквато е тезата на ответника. Съдът посочил, че целта на вписването на исковата молба е охраняване интересите на вписалия я ищец, с което той обявява, че има претенции спрямо имота, предмет на спора, във вида и обема от права, които съществуват върху този имот в момента на вписването. В случая е учредено право на ползване не просто след вписването на исковата молба, а след влизане в сила на решението по извършване на делбата. Втората фаза на делбата протича в предметната рамка на решението по допускане на делбата и делба следва да се извърши на обекта така, както е дефиниран с решението по допускане на делбата, което означава, че до делба е допуснат и съответно изнесен на публична продан имот без учредено право на ползване върху 1/2 ид. ч. от него. Тук оповестително-защитното действие на вписаната искова молба има за последица спрямо всеки последващ приобретател на право на ползване, на когото е противопоставимо решението по извършване на делбата. Въз основа на изложеното въззивният съд заключил, че спрямо ищеца ответникът не притежава право на ползване върху 1/2 ид. ч. от процесния имот, поради което предявеният отрицателен установителен иск е основателен. В изложението по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК касаторът се позовава на основанието по чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК и поставя въпрос, който смята, че е от значение за точното прилагане на закона и за развитие на правото: дали чл. 226, ал. 1 вр. ал. 3 ГПК вр. чл. 114, б. „в“ ЗС намират приложение при учредяването на право на ползване. Посочва, че извършените след вписването на исковата молба правни действия, които не съставляват действия по прехвърляне, в т. ч. учредяване право на ползване от съделител /каквато О. А. е била към момента на учредяването/ в полза на трето лице, не губят своето правно действие. Настоящият състав на ВКС, I-во г. о., намира, че не съществува вероятност предявеният иск и постановените по него решения да са недопустими /каквото е твърдението в касационната жалба/, което да налага допускане на касационно обжалване на основание чл. 280, ал. 2, предл. 2-ро ГПК. От събраните по делото писмени доказателства е установено, че между страните има конкуренция на вещни права, вписани по партидата на процесния имот, като ищецът се легитимира за собственик на имота на основание постановление за възлагане на публична продан, а ответникът се легитимира за носител на ограничено вещно право на ползване върху същия имот. Така възникналата конкуренция на права може да бъде разрешена само по съдебен ред, което прави предявения отрицателен установителен иск и постановените по него съдебни решения допустими, при съобразяване на разрешенията, дадени с ТР № 8/27.11.2013 г. по тълк. д. № 8/2012 г. на ОСГТК на ВКС - отричаното от ищеца право се претендира от ответника. Не е налице и основание по чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК за допускане на касационно обжалване. На първо място така, както е зададен, въпросът е твърде общ и не е свързан с конкретиката на настоящото дело. Освен това правоотношенията между страните в случая не се уреждат от разпоредбите, които касаторът иска да бъдат тълкувани, тъй като не се касае до прехвърляне на спорното право върху другиго в течение на производството. Касационното обжалване следва да се допусне на основание чл. 280, ал. 2, предл. 3-то ГПК за проверка правилността на становището на въззивния съд, че действието на вписването на исковата молба за делба е оповестително-защитно, както и че след влизане в сила на решението по допускане на делбата не могат да се извършват правни промени с имота. По изложените съображения Върховният касационен съд на РБ, състав на I-во г. о.