Определение № 3161 от 26.03.2025 г. на ВАС по адм. д. № 324/2025 г.

Производството е по реда на чл. 248, ал. 1 от Граждански процесуален кодекс /ГПК/, във връзка с чл. 144 от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/. Образувано е по молба вх.№ 3572/06.03.2025 г. по регистъра на Върховния административен съд, подадена от Общински съвет /ОбС/ -Ябланица, чрез процесуалния му представител адвокат Н. Николов, обективираща искане за допълване на определение № 2198/05.03.2025 г., постановено по настоящото дело, в частта му за разноските. Твърди се, че съдебният състав е пропуснал да се произнесе по своевременно направеното от ОбС-Ябланица искане за присъждане на разноски за платено адвокатско възнаграждение в размер на 800лв, по приложен списък, които с оглед постановения по делото резултат съдът е следвало да му присъди. Насрещната страна по искането - кмет на Община Ябланица, чрез процесуалния си представител адвокат А. Асланян, в писмено становище оспорва искането като неоснователно и моли да бъде оставено без уважение. Областният управител на област с административен център Ловеч, конституиран като ответник в основното производство по настоящото дело, редовно уведомен, не изразява становище по искането. Върховният административен съд, в настоящия петчленен съдебен състав на Първа колегия, приема искането за допустимо, като подадено от надлежна страна в срока по чл. 248, ал. 1 ГПК, а разгледано по същество - за неоснователно, по следните съображения: С определението, чието допълване се претендира, е оставено без разглеждане искането на кмета на Община Ябланица за отмяната на основание чл. 246, ал. 1 АПК, на влязло в сила определение № 1392/18.07.2024 г. постановено по адм. дело № 77/2024 г. по описа на Административен съд-Ловеч, 2-ри състав, потвърдено с определение № 11624/30.10.2024 г., постановено по адм. дело № 9265/2024 г. по описа на Върховния административен съд, трето отделение, и образуваното по искането за отмяна, производство по адм. дело № 324/2025 г. по описа на Върховния административен съд, петчленен състав на Първа колегия, е прекратено. Действително, с постановения съдебен акт, петчленният състав не се е произнесъл по своевременно заявеното от процесуалния представител на ОбС-Ябланица искане за присъждане на разноски, нито е обсъдил тази претенция в мотивите на определението си. Независимо от този пропуск на съдебния състав обаче, в случая не е налице основанието по чл. 248, ал. 1 ГПК за допълване на определението от 05.03.2025 г., в частта му за разноските. Според субсидиарно приложимата разпоредба на чл. 143, ал. 1 АПК разноските се възстановяват от бюджета на органа, издал отменения акт или отказ. В разглеждания случай, предвид постановения с прекратителното определение резултат, съдебните разноски на конституираните по делото ответни страни би следвало да се възстановяват, ако са своевременно поискани, от бюджета на Община Ябланица, доколкото насрещната страна по делото, инициирала производството по реда на чл. 245 и сл. АПК, е именно кметът на тази община. По аргумент от чл. 14 от Закона за местното самоуправление и местната администрация /ЗМСМА/, общината е юридическо лице със самостоятелен общински бюджет. На свой ред, ОбС-Ябланица е орган на местното самоуправление, който приема и изменя годишния бюджет на общината /чл. 18, ал. 1 във вр. с чл. 21, ал. 1, т. 6 ЗМСМА/, а кметът на общината - орган на изпълнителната власт в общината, организиращ изпълнението на общинския бюджет /чл. 38, ал. 1 във вр. с чл. 44, ал. 1, т. 5 ЗМСМА/. Съобразно чл. 11, ал. 3 от Закона за публичните финанси /ЗПФ/ кметът на Община Ябланица е първостепенен разпоредител с бюджета на общината, какъвто обаче ОбС-Ябланица или неговият председател не са. Другояче казано, ОбС-Ябланица не разполага със самостоятелен бюджет, различен от този на Община Ябланица, поради което и при присъждане на претендираните от ОбС-Ябланица разноски по делото, определените от съда суми ще постъпят отново в бюджета на Община Ябланица. Налага се извод за идентичност на бюджета, от който следва да се платят и в който следва да постъпят направените от общинския съвет разноски по делото, а именно - бюджета на Община Ябланица, а оттам и за неоснователност на своевременно предявената от процесуалния представител на ОбС-Ябланица претенция за присъждане на разноски за платено адвокатско възнаграждение. Няма как едно и също юридическо лице /в случая Община Ябланица/ да бъде осъдено да заплати на себе си разноски по делото, следователно, предявеното на основание чл. 248, ал. 1 ГПК искане на ОбС-Ябланица за допълване на постановеното по настоящото дело определение в частта му за разноските, като неоснователно следва да бъде оставено без уважение. В този смисъл е и практиката Върховния административен съд, формирана по аналогични искания за присъждане на разноски между общински съвети и кметове на общини /за справка - определение № 11275/21.10.2024 г. постановено по адм. дело № 4449/2024 г., определение № 7946/30.06.2015 г., постановено по адм. дело № 5393/2015 г., определение № 4170/26.03.2014 г., постановено по адм. дело № 3944/2014 г. и др./. Водим от горното и на основание чл. 248, ал. 3 ГПК, настоящият петчленен състав на Първа колегия на Върховния административен съд,