Определение № 193 от 18.03.2010 г. на ВКС по гр. д. № 137/2010 г.

У. А. О. от с. С., област В. Т. е подала частна жалба против определението на Великотърновския окръжен съд по ч. гр. д. № 1238/2009 год.. Към жалбата е приложено изложение за допускане на касационно обжалване по чл. 280, ал. 1 ГПК и определение на състав на ВКС по друго дело. След проверка, касационният съд установи следното: Еленският районен съд, с разпореждане от 26. 9. 2009 г. по ч. гр. д. № 222/09 год., на оснвание чл. 417, т. 3 ГПК, е издал заповед за незабавно изпълнение, като осъдил М. И. и С. А., двамата от гр. Е., да заплатят на У. О. сумата 17 550 лв. по договор за заем, удостоверен с нотариален акт. В срока по чл. 420 ГПК за подаване на възражение срещу заповедта за изпълнение, длъжниците са направили искане за спиране на изпълнението. Искането е отхвърлено от Еленският районен съд с определение от 5. 11. 2009 г., срещу което е подадена частна жалба и образувано въззивно частно гражданско дело № 1238/2009 г. на Великотърновския окръжен съд. С обжалваното определение, постановено на 6. 1. 2010 год., въззивният съд е отменил частично определението на районния съд, постановил е спиране на изпълнението до размер на сумата 4 200 лв. и потвърдил първоинстанционното определение в частта, с която е отказано спиране на изпълнението за останалата част от паричното вземане. Искането на жалбоподателката О. за допускане на частно касационно обжалване на въззивното определение в частта, с която е допуснато спиране на изпълнението, е обосновано по чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК – произнасяне на окръжния съд по процесуалноправен въпрос, от значение за точното прилагане на закона и развитието на правото. Касационният съд счита, че не са налице предпоставките по чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК за допустимост на частната касационна жалба. Решаващият съд е спрял частично изпълнителното производство, като се е позовал на предствените по делото писмени доказателства за погасяване на част от заема в размер на сумата 4200 лв.. Жалбоподателката фактически оспорва извода на съда, че се касае за убедителни писмени доказателства, но преценката на съда по този въпрос е съобразена с общите правила на доказването, като са изложени съответни съображения за формиране на този доказателствен извод. При това положение, няма основание за допускане на касация на въззивното определение на посоченото от жалбоподателката основание – произнасяне на въззивния съд, касаещо точното прилагане на закона и развитието на правото. Върховният касационен съд