Определение № 443 от 04.11.2020 г. на ВКС по т. д. № 1349/2019 г.

Производството е по чл.274, ал.3 ГПК.

Образувано е по частна касационна жалба на „Корпоративна търговска банка“ АД (н.) - чрез синдиците А. Н. Д. и К. Х. М., срещу определение № 440 от 15.04.2019 г. по ч. гр. д. № 210/2019 г. на Софийски окръжен съд. С посоченото определение е оставена без уважение частната жалба на синдиците на „КТБ” АД (н.) срещу определение № 1 от 08.02.2019 г., постановено от съдия по вписванията при Районен съд - Пирдоп по преписка вх. №131/08.02.2019 г. на Служба по вписванията - [населено място], с което е отказано вторично вписване/отбелязване в имотния регистър на вписан в ТР особен залог върху търговското предприятие на „Елит Петрол” АД, учреден в полза на КТБ АД (н.), в чиито активи са включени описани в молбата недвижими имоти.

В частната касационна жалба се прави искане за отмяна на обжалваното определение като неправилно и за връщане на преписката на Служба по вписванията - [населено място] със задължителни указания за вписване на особения залог. Оспорва се законосъобразността на извода на въззивния съд, че в конкретния случай се касае за първоначално вписване. Излагат се аргументи, че характерът и естеството на правните последици на разпоредбата на § 5 ПЗР на ЗИДЗБН /ДВ бр.22/13.03.2018 г./ определят вписванията, които следва да се извършат при нейното приложение, като вид вписване, целящо привеждане на фактическото положение в съответствие с установеното от закона. Според частния жалбоподател, за извършване на вписването не е необходима декларацията по чл. 264 ДОПК, тъй като такава декларация се изисква единствено в случаите на първоначално вписване или подновяване, но не и когато учреденото обезпечение е валидно в резултат на прогласена нищожност на заличаването му по силата на § 5 ПЗР на ЗИДЗБН. Навежда се оплакване за незаконосъобразност на извода на въззивния съд, че не са спазени изискванията за индивидуализация на акта, като се поддържа, че чл.77, ал.1 ЗКИР не обвързва редовността на молбата за вписване с изискване за индивидуализация на акта чрез представяне на удостоверение за актуалното състояние на дружеството, учредило обезпечение. В жалбата се поддържа, че със заявлението за вписване са представени копие от договора за учредяване на особен залог и Приложение №1 към него, от които е видно за кой имот се иска вписването, както и че установяването на факти и обстоятелства, които са публично известни, могат и следва да бъдат установени служебно посредством справка в ТРРЮЛНЦ.

В изложение по чл. 284, ал.3, т.1 ГПК приложното поле на касационното обжалване е обосновано с основанието по чл. 280, ал.1, т.3 ГПК, заявено по отношение на следните въпроси:

„ 1. „ Какъв е видът на вписването на обстоятелствата с правно основание § 5 от ПЗР на ЗИДЗБН, обн. ДВ, бр.22 от 13.03.2018 г., както и с оглед на вида на вписването – какъв следва да бъде предметния обхват на проверката, извършвана от съдията по вписванията по чл.32а, ал.1 ПВ, когато пред същия е образувано охранително производство по искане на несъстоятелна банка с правно основание § 5 от ПЗР на ЗИДЗБН, обн. ДВ, бр.22 от 13.03.2018 г., във вр. с чл.22а от ПВ; В този случай приложим ли е чл.264 от ДОПК, който установява изискуемост на документи, относими към първоначално вписване на обстоятелства в имотен регистър по чл.22а ПВ;

2. “Задължен ли е молителят, в случаите, в които се иска вписване или отбелязване на обстоятелства по реда на чл.22а от Правилника за вписванията, да индивидуализира удостоверението за актуално състояние, издадено от ТРРЮЛНЦ, като посочи изходящия номер на този акт в молбата, по която се образува охранителното производство или е достатъчно от приложения и описания в приложенията към тази молба акт, да е видно, че същият отразява съдържанието по партидата на залогодателя в ТРРЮЛНЦ, което обстоятелство решаващият орган може служебно за установи;

3. „Считат ли се за служебно известни на съдията по вписванията обстоятелства и актове, които са вписани в ТРРЮЛНЦ или за всяко едно твърдение, на което молителят основава искането си за извършване на вписване/отбелязване на обстоятелства в Имотен регистър, следва да представи доказателства, независимо от това, че от публичния регистър може за се установи верността на тези твърдения”.

Върховен касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение, след преценка на данните и доводите по делото, приема следното:

Частната касационна жалба е процесуално допустима - подадена е от надлежна страна в преклузивния срок по чл.275, ал.1 ГПК срещу определение на въззивен съд, което подлежи на касационно обжалване при предпоставките на чл.280, ал.1 и ал.2 ГПК.

С определение № 512 от 29.07.2019 г. производството по делото е спряно до произнасяне на Съда на Европейския съюз по дело С-647/18 г., образувано по отправено от Видински окръжен съд преюдициално запитване във връзка с приложението на § 5 ПЗР на ЗИДЗБН.

С определение от 15.01.2020 г. на Съда на Европейския съюз, Шести състав, постановено по дело С-647/18 г., преюдициалното запитване е квалифицирано като явно недопустимо и производството по делото е прекратено. Във връзка с определението частният жалбоподател е поискал производството по частната касационна жалба да бъде възобновено поради отпадане на пречките за разглеждане на жалбата.

В хода на производството по чл.274, ал.3 ГПК пред Конституционния съд на Република България е образувано конституционно дело № 9/2020 г. С определение от 20.10.2020 г. по посоченото дело Конституционният съд на Република България е допуснал за разглеждане по същество искането на Висшия адвокатски съвет за установяване противоконституционност на § 5, ал.1-4, § 6, ал.1-2, § 7 и § 8 от ПЗР на ЗИД на ЗБН (обн. ДВ, бр. 22 от 2018 г., доп.ДВ, бр. 33 от 2019 г., в сила от 19.04.2019 г.), чл. 60а, ал. 1 от ЗБН (обн. ДВ, бр. 22 от 2015 г., доп. ДВ, бр. 33 от 2019 г., в сила от 19.04.2019 г.), § 16 от ЗИД на ЗБН (обн. ДВ, бр. 61 от 2015 г., в сила от 11.08.2015 г.) и чл. 60б, ал. 1, ал. 2 и ал. 3 от ЗБН (обн. ДВ, бр. 22 от 2018 г., в сила от 16.03.2018 г.).

Решението по конституционното дело ще е от значение за произнасянето по частната касационната жалба, по повод на която е образувано настоящото дело, предвид поставените от жалбоподателя правни въпроси, свързани с приложението на разпоредбата на § 5 ПЗР на ЗИДЗБН.

Поради изложеното спряното на основание чл.631 ГПК производство по частната касационна жалба следва да бъде възобновено, след което да бъде спряно отново на основание чл.229, ал.1, т.6 ГПК до приключване на производството по к. д. № 9/2020 г. на Конституционния съд на Република България.

Мотивиран от горното, Върховен касационен съд, търговска колегия, състав на второ отделение,