Определение № 388 от 19.08.2022 г. на ВКС по гр. д. № 870/2022 г.

Производството е по чл. 288 вр. чл. 280 ГПК.

С решение № 816/13.07.2021 г. по в. гр. д. № 190/2021 г. Софийският апелативен съд, гражданско отделение, 10-ти състав, е:

• потвърдил основното решение № 2600/27.04.2020 г. и допълнителното решение № 260415/08.10.2020 г., постановени по гр. д. № 5179/2017 г. на Софийския градски съд, в частта, с която „Аджибадем С. К. УМБАЛ Т.“ ЕАД е осъдено да заплати на Л. С. Д. на основание чл. 49 вр. чл 45 ЗЗД сумата 70 000 лева, представляваща обезщетение за претърпени неимуществени вреди, ведно със законната лихва от деня на подаване на исковата молба - 26.04.2017 г., а за разликата над уважения до пълния предявен размер от 250 000 лева искът е отхвърлен;

• потвърдил основното решение в частта, с която „Аджибадем С. К. УМБАЛ Т.“ ЕАД е осъдено да заплати на Л. С. Д. на основание чл. 86, ал. 1 ЗЗД сумата 20 325.45 лева, представляваща обезщетение за забава в размер на законната лихва върху главницата от 70 000 лева, за периода от 18.06.2014 г. до 26.04.2017 г., както и и частта, с която искът е отхвърлен за разликата над уважения до пълния предявен размер от 71 470 лева;

• отменил решенията в частта, с която предявеният от Л. С. Д. против на „Аджибадем С. К. УМБАЛ Т.“ ЕАД иск с правно основание чл. 49 вр. чл. 45 ЗЗД за присъждане на обезщетение за имуществени вреди е отхвърлен до размер на сумата 14 831.58 лева и вместо това е осъдил „Аджибадем С. К. УМБАЛ Т.“ ЕАД да заплати на Л. С. Д. сумата 14 831.58 лева, ведно със законната лихва, считано от 26.04.2017 г., а в частта, с която искът е отхвърлен за разликата над 14 831.58 лева до пълния предявен размер от 58 000 лева, решенията са потвърдени;

• отменил е решенията в частта, с която предявеният от Л. С. Д. против на „Аджибадем С. К. УМБАЛ Т.“ ЕАД иск с правно основание чл. 86, ал. 1 ЗЗД за присъждане на обезщетение за забава в размер на законната лихва върху обезщетението за имуществени вреди в размер на 14 831.58 лева за периода от 21.06.2015 г. до 26.04.2017 г. е отхвърлен до размер на 2 783.36 лева и вместо това е осъдил „Аджибадем С. К. УМБАЛ Т.“ ЕАД да заплати на Л. С. Д. сумата 2 783.36 лева, представляваща обезщетение за забава в размер на законната лихва върху сумата 14 831.58 лева за периода от 21.06.2015 г. до 26.04.2017 г., а в частта, с която искът е отхвърлен за разликата над уважения до пълния предявен размер от 11 000 лева, решенията са потвърдени;

• основното решение е отменено в частта за разноските и вместо това „Аджибадем С. К. УМБАЛ Т.“ ЕАД е осъдено да заплати на Л. С. Д. разноски за двете инстанции в размер на 12 610.14 лева, а Л. С. Д. е осъден да заплати на „Аджибадем С. К. УМБАЛ Т.“ ЕАД разноски за двете инстанции в размер на 2 099.99 лева.

Участие в делото е взело ЗД „Е.“ АД, конституирано като трето лице - помагач на ответника.

След постановяване на основното въззивно решение, по молба на ищеца въззивният съд е постановил по реда на чл. 247 ГПК решение № 1003/20.09.2021 г., с което е допуснал поправка на очевидни фактически грешки, като искът за обезщетение за имуществени вреди е уважен в размер на 58 000 лева; искът за обезщетение за забава в размер на законната лихва върху обезщетението за имуществени вреди в размер на 58 000 лева е уважен в размер на 10 990.66 лева, а в частта до пълния предявен размер от 11 000 лева е отхвърлен.

Касационни жалби срещу основното въззивно решение и решението по чл. 247 ГПК в частите, с които исковете са уважени, е подал ответникът, който се позовава на основанието за касационно обжалване по чл. 281, т. 3 ГПК.

От ответника по касация - ищец по делото, са получени писмени отговори със становище за неоснователност на касационните жалби. От третото лице ЗД „Е.“ АД не е получен отговор.

Касационните жалби са подадени в срока по чл. 283 ГПК, от надлежна страна, срещу въззивни решения, подлежащи на касационен контрол предвид цената на предявените искове за парични вземания, и отговарят на изискванията на чл. 284 ГПК, поради което са допустими.

Насрещна касационна жалба срещу основното решение № 816/13.07.2021 г. по в. гр. д. № 190/2021 г. на Софийския апелативен съд в частите, с които исковете са отхвърлени, е подал ищецът, който е изложил оплаквания за постановяване на решението в обжалваните части в нарушение на чл. 51 и 52 ЗЗД.

Ответникът по касация - ответник по исковете „Аджибадем С. К. УМБАЛ Т.“ ЕАД е подал отговор със становище да не се допуска касационно обжалване. От третото лице ЗД „Е.“ АД не е получен отговор.

При произнасяне по допускане на касационното обжалване Върховният касационен съд на РБ, състав на І-во г. о., намира следното:

По делото е установено, че на 17.06.2014 г. около 00.10-20 ч. ищецът бил консултиран по спешност във връзка със силни оплаквания от главоболие в тилната област, разпространяващо се към челото и слепоочието, придружено с гадене и понякога повръщане, и други негативни усещания, в МБАЛ „Т. Болница С.“ ЕАД, където след компютърна томография е установено наличие на формация в лява голямомозъчна хемисфера с максимален размер 81 мм/51 мм. Извършена е консултация с неврохирург, при която е насочен за оперативно лечение, което ищецът отказал. След извършено сутринта на същия ден изследване с ядрено-магнитен резонанс в МБАЛ „Св. И. Р.“ и след становището на специалистите, че е необходимо спешно лечение, постъпил за планово лечение в МБАЛ „Т. Болница С.“ ЕАД.

На 18.06.2014 г. на ищеца е извършена операция в отделението по неврохирургия. В издадената епикриза по история на заболяването № 17988/25.06.2014 г., подписана от д-р К. в качеството му на завеждащ отделението и лекуващ лекар, и от д-р Л. като лекуващ лекар, се установява, че окончателната диагноза е „тумор /астроцитом III степен/ в челен дял на лява голямомозъчна хемисфера“. Оперативната интервенция е извършена от д-р С. К., д-р Л. Л. и анестезиолога д-р П. П.. В извадката от оперативния протокол, цитирана в епикризата, е посочено, че патологичната тъкан е екстирпирана „субтотално“ и е изпратена за хистологична верификация.

От стандартизиран формуляр на онкологична комисия при МБАЛ „Т. Болница С.“ ЕАД от 24.06.2014 г. е установено, че окончателната диагноза е потвърдена, като комисията е приела, че извършеното оперативно лечение е „парциална резекция“ и е взела решение за следоперативно лъчелечение плюс „темодал“. В документа е посочено, че съобразно постоперативно образно изследване, извършено от д-р В. И. на 20.06.2014 г., няма данни за Ту формации или лезии инфратенториално и в двата понтоцеребеларни ъгъла и задна черепна ямка.

На 07.07.20014 г. на ищеца е направена магнитно-резонансна томография на главата от МЦ „Евромедик диагностикс“, при която е констатирано, че в сравнение с такава от 17.06.2014 г. е налице „умерена динамика на структурата на тумора при липса на значими промени в обема“.

На 10.07.2014 г. при извършен в медицински център „А.“ в Република Турция магнитен резонанс на главния мозък на ищеца е установен плътен тумор с размери 7.1 х 7.7 х 6.3 см в левия преден фронтален участък на супратенториалната област, със следи от частична резекция в горната част на образуванието. От епикризата от 09.08.2014 г. е установено, че ищецът е бил приет на лечение на 17.07.2014 г., на която дата е опериран, като е извършена обемна тотална ексцизия на тумор, потвърдено от томографско изследване на следващия ден. Изписан е на 09.08.2014 г. с препоръка за проследяване след 3 месеца. Окончателната диагноза е тумор във фронтален дял на главен мозък-смесен вид дифузна глиална неоплазия, степен по С. ІІ: олигоастроцитом.

По делото е прието заключение на комплексна медицинска експертиза, изготвено от вещите лица проф. д-р М. П. Т.- началник на клиника „Образна диагностика“ при МБАЛСМ „Пирогов“, и д-р Х. Б. М. - неврохирург. От него е установено, че операцията, извършена в ответната болница, е била планова, а не по спешност и е по клинична пътека № 200. Следоперативният клиничен контрол на състоянието на пациента не е бил пълноценен и достатъчен. При проведеното изследване не е използван контраст, поради което не е било възможно да се определи обемът на извършената резекция на тумора, а назначената лъчетерапия, която не е била проведена, е застрашавала живота на пациента. При първата операция е отстранена малка част от туморната формация, която утвърдената медицинска практика не може да определи като „субтотално“, тъй като резекциата не е над 90%. Лекарите, с които ответникът е в правоотношения и е възложил лечението на пациента, са вписали в епикризата неверни обстоятелства, а поставената диагноза е неправилна и различна от поставената в здравното заведение в Турция: „смесен вид дифузна глиална неоплазия, II степен по С.: олигоастроцитом“. Последвалата операция на 17.07.2014 г. е била жизненоважна за ищеца, тъй като формацията е отстранена тотално, но оперативното лечение е било възможно и в здравно заведение в България.

От заключението на психологичната експертиза е установено, че при ищеца са налични умерени когнитивни затруднения от органичен тип /следствие от нарушаване на мозъчния субстрат/. Засегнати са процесите на вниманието, паметта и мисленето. Настъпила е начална промяна на личността от органичен тип със снижен фрустрационен /към препятстване/ толеранс, повишена раздразнителност, импулсивност, лабилност на механизмите за самоконтрол, трудности в организираното справяне, напрежение в общуването, водещо до конфликтна и вербално агресивна готовност, намалена обща продуктивност. Тези познавателни и личностови изменения не могат да бъдат категорично изведени единствено от направената първа операция на ищеца, но през периода до втората такава процесът се е развил несъмнено в неблагоприятна насока, върху което отражение са дали и тежките негативни емоции и притесненията на пациента, свързани с липсата на резултат от нея. Ищецът е изпитвал силно притеснение за здравето и за оцеляването си, особено след като симптомите са се появили отново след първата операция. Започнал е да има съмнения относно ефективността на интервенцията и резултата от нея и след като е научил, че се налага повторна, е започнал да изпитва силен гняв и възмущение от действията на медиците на работа при ответника. Преживяванията на ищеца, свързани с претърпяната първа операция, имат характер на психотравма, последиците от която не са преодолени и до момента на изготвянето на експертизата.

За лечението си в ответното болнично заведение ищецът е заплатил общо сумата 3 113 лева, от които за проведени лабораторни изследвания, клиничен преглед в неотложно звено и КТ на нервна система - на обща стойност 287 лева, за комплект от три броя краниофиксатори - на обща стойност 1 386 лева и за имплант или друго медицинско изделие - на обща стойност 1 440 лева. Представени са и квитанция и договор за дарение от 25.06.2014 г., съгласно които ищецът е дарил на МБАЛ “Т. Болница С.“ ЕАД сумата 450 лв. в полза на отделението по неврохирургия. НЗОК е извършила проверка и е формирала извод за неправомерно събрани от ищеца и постъпили при ответника 287 лева, 1 440 лева и сумата по договора за дарение 450 лева.

Ищецът е документирал с фактури направените разходи за лечение в Турция на обща стойност 86 683.94 турски лири. Въззивният съд е посочил, че в релевантния период една турска лира се е разменяла за 6.85 лева, поради което за лечението в чужбина е разходвана сумата 12 654.58 лева, която наред с неправомерно събраните 287, 1 440 и 450 лева, формира сбор от 14 831.58 лева.

Въззивният съд е приел, че доколкото вредите, чието обезщетяване се търси с предявените искове, и ищецът твърди, че са получени при извършването на планова операция в здравно заведение, приложение следва да намерят разпоредбите на чл. 79 и 80 от Закона за здравето /ЗЗдр/, съгласно които медицинската помощ в Република България се осъществява чрез прилагане на утвърдени от медицинската наука и практика методи и технологии, като качеството на медицинската помощ се основава на медицински стандарти, утвърдени по реда на чл. 6, ал. 1 от Закона за лечебните заведения и Правилата за добра медицинска практика, приети и утвърдени по реда на чл. 5, т. 4 от Закона за съсловните организации на лекарите и лекарите по дентална практика. Съдът е посочил, че съгласно чл. 81 ЗЗдр всеки български гражданин има право на достъпна медицинска помощ, като правото на медицинска помощ се осъществява при прилагане на посочените от законодателя принципи, сред което е този по ал. 2, т. 1 принцип на „своевременност, достатъчност и качество на медицинската помощ“.

Въззивният съд е посочил, че в случая ищецът е бил приет за оперативно лечение в „Аджибадем С. К. УМБАЛ Т.“ ЕАД за извършване на планова операция, при която е отстранена малка част от тумора, което не отговаря на установените нормативни критерии за „субтотално“ отстраняване на тумор - в обем 91 - 99 %, а тоталната е цялостна - 100%, съгласно Наредба № 37/20.08.2010 г. за утвърждаване на медицински стандарт "Неврохирургия". Освен това лекуващият екип при изследването не е използвал контраст, поради което не е било възможно да даде правилната диагноза и лечение, а назначената въз основа на тази диагноза лъчетерапия, която не е проведена, е застрашавала живота на пациента. В епикризата е вписано невярно обстоятелство, като е създадена невярна представа за проведеното лечение и възможността да се даде правилна насока за лечение, както и прогнозата за оздравителните процеси - чл. 86, т. 8 ЗЗдр. Непълноценната оперативна интервенция е обусловила извършаването на втора такава, вследствие на което ищецът е претърпял неимуществени и имуществени вреди. Посочените обстоятелства сочат, че поведението на лекарите, на които ответникът е възложил лечението на пациентите, в частност на ищеца, е в противоречие с обявените в Закона за здравето принципи, при които се осъществява медицинска помощ, с медицинската наука и практика.

Въззивният съд е приел за установено, че ищецът е претърпял неимуществени вреди в причинна връзка с противоправното поведение на лекарите, осъществили лечението му в ответното болнично заведение. Негативните преживявания и промени в поведението на ищеца, които са се отразили трайно върху психиката му, в по-голямата си част са започнали и са се задълбочили именно след като е разбрал, че предоставената за здравето му информация от болничното заведение е невярна, осъзнал е колко тежко е действителното положение и какво лечение предстои. Вредите са причинени виновно, тъй като законът е установил презумция за виновност, която ответникът, както и подпомагащата страна, не са оборили. Главните искове с правно основание чл. 49 вр. чл. 45 ЗЗД са приети за доказани по основание, като размерът на обезщетението за претърпените неимуществени вреди, пряка и непосредствена последица от увреждането, следва да се определи от съда по справедливост /чл. 52 ЗЗД/.

Въззивният съд е намерил, че размерът на пълното обезщетение за претърпените неимуществени вреди, на което има право ищецът, възлиза на сумата 70 000 лева, която е съобразена с критериите на съдебната практика за справедливост, установени с Постановление № 4/23.12.1968 г. на Пленума на ВС, както и с конкретните данни по делото относно възрастта на пострадалия, неговото обществено положение, периода, в който е търпял болките и страданията от провеждането на две, вместо на една оперативна интервенция за отстраняване на тумор на мозъка; травмиращия психиката ефект от необходимостта от втора операция; обществено-икономическите условия в страната през 2014 г. Съдът е приел, че предявеният иск е основателен до посочения размер от 70 000 лева, ведно със законната лихва, считано от деня на подаване на исковата молба на 26.04.2017 г., а до пълния предявен размер от 250 000 лева подлежи на отхвърляне.

По иска с правно основание чл. 86, ал. 1 ЗЗД, имащ за предмет присъждане на законната лихва върху обезщетението за неимуществени вреди, въззивният съд е посочил, че съгласно разпоредбата на чл. 84, ал. 3 ЗЗД при задължения от непозволено увреждане длъжникът се смята в забава и без покана, считано от датата на увреждането. В случая ищецът претендира заплащане на обезщетение за забава в размер на законната лихва върху главницата, считано от 18.06.2014 г. до 26.04.2017 г., който с оглед приетия размер на обезщетението за неимуществени вреди възлиза на сумата 20 325.45 лева, до който размер искът е основателен, а до пълния предявен размер от 71 470 лева подлежи на отхвърляне.

Въззивният съд е посочил, че главният иск, имащ за предмет обезщетяване на претърпените имуществени вреди, е основателен до размер на сумата 14 831.58 лева, ведно със законната лихва, считано от деня на подаване на исковата молба - 26.04.2017 г., и подлежи на отхвърляне до пълния предявен размер от 58 000 лева.

Обезщетението за забава върху сумата 14 831.58 лева за периода от 21.06.2015 г. до 26.04.2017 г. възлиза на 2 783.36 лева, в какъвто размер предявеният иск по чл. 86, ал. 1 ЗЗД е основателен, а подлежи на отхвърляне до пълния предявен размер от 11 000 лева.

С решението, постановено по реда на чл. 247 ГПК, въззивният съд е приел, че ищецът е документирал с фактури направените разходи за лечение в Турция на обща стойност от 86 683.94 турски лири. В посочения период не една турска лира се е разменяла за 6.85 лева, както е прието в основното решение, а 10 турски лири са се разменяли за 6.85 лева, които при обмена се равняват на 59 378.49 лева. Посочената сума и неправомерно събраните 287, 1 440 и 450 лева, формират сбор от 61 555.49 лева. Искът за обезщетение за имуществени вреди е основателен в пълния предявен размер от 58 000 лева, като следва да се присъди законната лихва, считано от деня на подаване на исковата молба - 26.04.2017 г. Грешката, допусната при изчислението на главницата от 58 000 лева, е довела до грешка при изчислението на обезщетението за забава върху главницата в размер на законната лихва за периода от 21.06.2015 г. до 26.04.2017 г. Размерът на обезщетението върху главницата за посочения период възлиза на сумата 10 900.66 лева, до който искът е основателен, а подлежи на отхвърляне за разликата до предявения размер от 11 000 лева.

В изложението по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК към касационната жалба срещу основното решение касаторът е поставил следните въпроси при основанието за допускане на касационно обжалване по чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК:

1. Следва ли съдът при приложението на чл. 52 ЗЗД да обсъди и анализира всички конкретни обективно съществуващи обстоятелства и въз основа на комплексната им оценка да определи конкретния размер на обезщетението по справедливост - по този въпрос касаторът поддържа, че въззивното решение противоречи на т. II от Постановление № 4/23.12.1968 г. на Пленума на ВС, както и на следните решения на ВКС: решение № 142/05.06.2013 г. по гр. д. № 419/2012 г. на IV-то г. о., решение № 223/27.12.2016 г. по гр. д. № 1839/2016 г. на III-то г. о., и решение № 10/08.02.2018 г. по гр. д. № 1600/2017 г. на III-то г. о., тъй като в обжалваното решение напълно схематично и декларативно са изброени критериите, които следва да бъдат взети предвид, без да е направен какъвто и да е анализ и оценка на същите спрямо конкретния случай.

Видно от мотивите към обжалваното решение, въззивният съд, в съответствие с указанията, дадени в Постановление № 4/23.12.1968 г. на Пленума на ВС, е изтъкнал конкретните обстоятелства, които обосновават присъдения размер на обезщетението за неимуществени вреди, поради което не може да се приеме противоречие и с посочените от касатора решения на състави на ВКС: решение № 142/05.06.2013 г. по гр. д. № 419/2012 г. на IV-то г. о., което акцентира на това дали от противоправното поведениие са причинени увреждания, имащи трайни последици за психичното и физическото състояние на увредения; решение № 223/27.12.2016 г. по гр. д. № 1839/2016 г. на III-то г. о., и решение № 10/08.02.2018 г. по гр. д. № 1600/2017 г. на III-то г. о., които акцентират на продължителността и интензитета на претърпените физически и душевни болки, други страдания и неудобства, стигнало ли се е до разстройство на здравето /заболяване/, а ако увреждането е трайно - медицинската прогноза за неговото развитие. Според посочени две решения следва да бъдат съобразени и характерът и степента на увреждане, начинът и обстоятелствата, при които то е получено, последиците, продължителността и степента на интензитет, възрастта на увредения, общественото и социално положение, обществено-икономическата конюнктура в страната към момента на увреждането - обстоятелства, които в случая са съобразени, видно от мотивите към въззивното решение. С оглед изложеното не може да се приеме, че определеното в разглеждания случай обезщетение надвишава справедливия и достатъчен размер, необходим за обезщетяването на конкретно претърпените от ищеца неимуществени вреди. Ето защо не е налице основание по чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК за допускане на касационно обжалване по първия въпрос.

2. Длъжен ли е въззивният съд да обсъди и прецени всички представени доказателства, изложени доводи и възражения на страните, като на тази база обоснове крайните си изводи - по този въпрос според касатора въззивното решение противоречи на задължителните указания, дадени в Постановления № 1/13.07.1953 г., № 7/27.12.1965 г. и № 1/10.11.1985 г. на Пленума на ВС, както и на следната практика на ВКС: решение № 392/10.01.2012 г. по гр. д. № 891/2010 г. на I-во г. о., решение № 212/01.02.2012 г. по т. д. № 1106/2010 г. на II-ро т. о., решение № 68/24.04.2013 г. по т. д. № 78/2012 г. на II-ро т. о., решение № 22/02.07.2019 г. по т. д. № 587/2018 г. на I-во т. о., и решение № 145/05.08.2021 г. по гр. д. № 1178/2020 г. на IV-то г. о.

Като необсъдени са посочени:

• наведеното във въззивната жалба и поддържано в хода на цялото производство твърдение, че действията на медицинския екип са били изцяло в съответствие с изискванията на приложимата нормативна уредба, което е видно от писмо изх. № 19-03-108/28.08.2015 г. на НЗОК и писмо изх. № 1400-421-7/21.01.2015 г. /точен изх. № 14005-421-7/21.10.2015 г./ на Изпълнителната агенция „Медицински одит“, според които не са открити абсолютно никакви нарушения;

• липсва произнасяне и по довода във въззивната жалба, че към разглеждания случай са приложими не само разпоредбите на Наредба № 37/20.08.2010 г. за утвърждаване на медицински стандарт „Неврохирургия“, отменена на 18.07.2017 г., но и тези на Наредба № 30/15.07.2010 г. за утвърждаване на медицински стандарт „Медицинска онкология“ в редакцията от 08.04.2014 г.;

• не са обсъдени и аргументите, касаещи показанията на ищцовия свидетел, както и всички изложени във въззивната жалба доводи и възражения, касаещи липсата на неправомерно поведение на служители на ответника по исковете, липсата на причинно-следствена връзка и неоснователността на претенциите за вреди.

Задължителната съдебна практика, обективирана в посочените Постановления на ВС, приема, че мотивите на съдебния акт трябва да съдържат отговор на важните и съществени въпроси, поставени за решаване; съдът трябва конкретно, точно и ясно да каже какво приема за установено относно фактическите положения, да посочи върху кои доказателства основава приетата за установена фактическа обстановка, а когато по делото са събрани разноречиви доказателства, мотивирано да каже защо и на кои вярва, на кои не, кои възприема и кои не; липсата на мотиви към решението е основание за връщане на делото за ново разглеждане, ако без тях не може да се провери правилността му.

Според последвалата трайна и непротиворечива практика на ВКС задължение на въззивния съд е да се произнесе по спорния предмет, като прецени всички относими доказателства и обсъди въведените от страните доводи и възражения при изграждане на своите фактически и правни изводи, което да намери отражение в мотивите към решението като гаранция за правилността на съдебния акт и за правото на защита на страните в процеса; да подложи на цялостна преценка доказателствения материал поотделно и в съвкупност, да посочи кои факти намира за установени и кои за недоказани; изводите на съда за обстоятелствата, които имат значение за разрешаване на спора, следва да съответстват на събраните по делото доказателства.

В разглеждания случай касаторът се позовава на писмо за извършена проверка от ИА „Медицински одит“, в което е посочено, че оперативната интервенция, проведена в рамките на спешността, е съобразена с изискванията на утвърдения от МЗ медицински стандарт по „Неврохирургия“; не са установени данни, подкрепящи твърденията за получена подвеждаща информация относно обема на извършената операция; от представените от лечебното заведение финансови документи, свързани с лечението, не е установено нарушение на икономическите права на пациента. Касаторът се позовава и на писмо от НЗОК, в което е посочено, че не са установени съществени нарушения при диагностиката и лечението на Л. С. Д..

Тези документи като частни свидетелстващи не се ползват с обвързваща съда доказателствена сила, поради което дори и да бяха обсъдени, не биха могли да доведат до извод, различен от възприетия в обжалваното решение, изграден на заключението на приета по делото комплексна медицинска експертиза, според което възможностите за лечение на разглежданата в случая туморна формация са само и единствено неврохирургична операция с цел вътрешна декомпресия, максимална туморна резекция в границите на разумната допустимост, хистологична верификация. По време на неврохирургичната интервенция, извършена при ответника, обаче субтотално - повече от 90%, или тотално отстраняване на туморната формация, категорично не е извършено - извършена е парциална /частична/ резекция. Според вещите лица реално не е възможно нарастване на туморната формация до обема, описан при М. изследването от 04.07.2014 г. - 16 дни след операцията, при положение, че на 18.06.2014 г. туморът е рецезиран субтотално, т. е. над 90%. Преди операцията в болница „Т.“ формацията е била с размери 7.7/8.2 см, а след операцията туморът е същият - около 7.2/7.4 см измерено от експерта, или 7.7/6.3 см, измерено в клиниката „А.“, като тези малки вариации зависят от линията и равнината на мерене, защото формацията не е идеално кръгла, а и включва едема, който има известна динамика, но общо взето показват формация с един и същи обем; при операцията в болница „Т.“ е отстранена малка, трудна за преценка като обем част от тумора, докато след операцията в болницата в Турция е отстранен целият обем на туморната формация. Това заключение е дало основание на първоинстанционния съд да приеме за категорично установено противоправно действие на медицински служители на ответната болница, изразяващо се в невярно отразяване на обема на отстранената част от тумора, в предоставяне на неясна и неточна информация на пациента при изписването му, довело до нарушаване на правото на ищеца като пациент да получи вярна информация, отнасяща се до неговото здравословно състояние съгласно чл. 28б ЗЗдр, както и ясна и достъпна информация за здравословното му състояние и методите за евентуалното му лечение съгласно чл. 86, т. 8 ЗЗдр. Изводът на първоинстанционния съд в този смисъл е възприет в мотивите към обжалваното въззивно решение, в което също има позоваване на разпоредбата на чл. 86, т. 8 ЗЗдр. Действително, въззивният съд е посочил като противоправно поведение и непълноценната оперативна интервенция, обусловила извършването на втора такава, но водещото в случая си остава приетото и от въззивния съд за създадената у ищеца невярна представа за проведеното лечение, в резултат на което са започнали в голямата си част и са се задълбочили негативните преживявания, отразили се върху психиката на ищеца.

Следва да се съобрази и посоченото в писмото на НЗОК, че установените нарушения се отнасят, освен до неправомерно изискване на заплащане, и до неизвършване на следоперативната диагностика в пълен обем, като в тази насока е посочено, че не са установени обемът и теглото на отстранените части от тумора по време на операцията, такива данни не са посочени в документацията, вкл. и в хистопатологичното изследване на предадените за изследване материали, като тази липса прави невъзможна преценката дали е извършено субтотално или е направено отстраняване на тумора в по-малък обем; липсата на изследване с контрастно скениране е възпрепятствала правилната оценка на резултата от извършената операция и съответно - на остатъчния обем от туморната формация, както и не е била налична достатъчна информация, необходима за съставянето на адекватен план за лечение след операцията /лъче и/или химиотерапия/.

В обобщение на изложеното основанието по чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК за допускане на касационно обжалване не е налице.

Не налага допускане на касационно обжалване на посоченото основание и необсъждането в мотивите към обжалваното решение на норми от Наредба № 30/15.07.2010 г. за утвърждаване на медицинския стандарт „Медицинска онкология“ /отм./, според т. 2.3 на раздел IV-ти от която окончателната диагноза при злокачествените солидни тумори се приема от клинична онкологична комисия /онкологичен комитет/, съставена от медицински онколози, патолози, лъчетерапевти, специалисти по образна диагностика и хирурзи, имащи отношение към диагностичния ппроцес, стадирането и лечебната стратегия. Действително, в стандартизирания формуляр на онкологичната комисия при ответната болница е посочен друг изход от проведеното оперативно лечение - парциална, а не субтотална резекция. Същественото в случая обаче е обстоятелството, че формулярът на онкологичната комисия е с дата 24.06.2014 г., която предшества датата на епикризата 25.06.2014 г. В епикризата е посочено, че лечението следва да продължи според препоръките на онкокомисията, но въпреки това нейното становище не е съобразено в епикризата, в която, по извадка от оперативния протокол, са вписани неверни данни за субтотално екстирпиране на патологичната тъкан. Още повече като се има предвид, че при издаването както на стандартизирания протокол, така и на епикризата, са съобразявани данните от едно и също образно изследване - това, проведено на 20.06.2014 г., което отразява състоянието на туморната формация след извършената на 18.06.2014 г. оперативна интервенция.

На последно място - макар в мотивите към въззивното решение да е посочено, че в първоинстанционното производство са събрани гласни доказателства, въззивният съд не е направил никакви фактически и правни изводи от установеноно от св. Т. Д. - майка на ищеца. Във връзка с доводите и възраженията, касаещи липсата на неправомерно поведение на служители на ответника по исковете, и липсата на причинно-следствена връзка, развити и като оплаквания във въззивната жалба, вече бяха изложени съображения и бе посочено, че основанието по чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК за допускане на касационно обжалване не е налице. Доказателствените искания на ответника по исковете, направени във въззивната жалба, са отхвърлени от въззивния съд и в тази насока касаторът не е поставил правен въпрос, по който иска допускане на касационно обжалване.

3. Длъжен ли е въззивният съд да направи оценка на представеното в първоинстанционното производство експертно заключение в неговата цялост и да го обсъди заедно с другите доказателства по делото, в това число да обсъди и прецени заключението на вещите лица не изолирано, а с оглед на всички представени доказателства, доводи и възражения на страните, като на тази база обоснове крайните си изводи - поддържа се противоречие на въззивното решение със следните решения на ВКС: решение № 113/28.02.2011 г. по гр. д. № 1062/2010 г., решение № 108/16.05.2011 г. по гр. д. № 1814/2009 г. и решение № 142/20.06.2017 г. по гр. д. № 3673/2016 г., всичките на IV-то г. о.

Съгласно посочената съдебна практика заключението на вещото лице, като всяко доказателствено средство, трябва да бъде обсъдено наред с всички доказателства по делото. Съдът не е длъжен да възприеме заключението на вещото лице, дори и когато страната не е направила възражения срещу него - чл. 202 ГПК, а да прецени доказателствената му сила съобразно обосноваността му. Независимо дали съдът възприема или не експертното заключение, той следва да изложи мотиви, обосноваващи преценката му за годността на експертизата.

Касаторът твърди, че въззивният съд не е коментирал поотделно всяко доказателство, нито е извършил преценка на доказателствата в тяхната съвкупност; обсъдил е едностранчиво и с оглед обслужването на собствената си теза заключението на комплексната медицинска експертиза, като избирателно се е позовал на изведени извън контекста становища на вещите лица и ги е тълкувал превратно, без да обсъди в мотивите си изключително важни констатации на експертизата, конкретно посочени в изложението; липсва преценка на заключението съвместно с останалите събрани доказателства, включително медицинската документация и писмата от НЗОК и ИА „Медицински одит“, съгласно които при лечението на ищеца при ответника не са установени никакви нарушения; налице е пристрастно приемане на фактическата обстановка от страна на въззивния съд, което е обусловило неправилния и необоснован решаващ извод за основателност и доказаност на предявения иск.

Конкретно, касаторът се позовава на данните в заключението на комплексната медицинска експертиза, според които прогнозата за развитие на подобни туморни формации е неблагоприятна, с период на преживяемост от 2 до 5 години; абсолютно хирургично изрязване, респ. 100%-во излекуване не е възможно и рецидивите са неминуеми, като рецидив се е проявил след операцията в Турция през 2014 г., което е наложило нова такава в Медицинския здравен център „А.“ на 02.02.2016 г.; обстоятелствата, описани в исковата молба като вреди, причинени от ответника, представляват обичайни неблагоприятни преживявания, съпътстващи всяко онкологично заболяване, те естествено се усложняват при неблагоприятен ход на лечебния процес и липса на реална прогноза за в бъдеще; диагностично-лечебният алгоритъм по клинична пътека № 200, по която ищецът е бил приет за лечение в ответното здравно заведение, е спазен, пациентът е бил информиран за възможностите за промяна на вида и обема на интервенцията в зависимост от интраоперативната находка и е дал съгласието си за това, след първата операция усложнения в клиничен аспект не са отбелязани, болният правилно е насочен към онкокомисия за преценка на по-нататъшното лечение. Касаторът сочи и установеното от вещите лица, че при засягане на хипоталамуса по време на операцията, проведена в Турция, ищецът е получил централно нарушение в терморегулацията и хормонално обусловен полиуричен синдром /инсипиден диабет/.

Доколкото водещият в случая мотив за неправомерно поведение на служители при ответното лечебно заведение е създадената невярна представа за проведеното лечение, тези констатации на вещите лица от медицинската експертиза не могат да обосноват извод като поддържания от касатора за липса на елементите от фактическия състав на отговорността на чл. 49 ЗЗД, поради което необсъждането им в мотивите към обжалваното решение не е основание по чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК за допускане на касационно обжалване.

Във връзка с необходимостта от преценка на заключението на медицинската експертиза съвместно с писмата от НЗОК и ИА „Медицински одит“, вече бяха изложени съображения и бе прието, че необсъждането им не дава основание за допускане на касационно обжалване при предпоставката по чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК.

В обобщение - не се установява допуснато от въззивния съд противоречие с посочената от касатора съдебна практика при обсъждане и възприемане на заключението на комплексната медицинска експертиза като основание по чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК за допускане на касационно обжалване.

На следващо място според касатора е налице основанието за допускане на касационно обжалване по чл. 280, ал. 2, предл. 3-то ГПК, тъй като фактическите констатации на въззивния съд, че като ответник следва да заплати обезщетение за имуществени вреди, са явно необосновани поради грубо нарушение на правилата на формалната логика. Като такива касаторът сочи извода, че средствата за лечение в Турция представляват вреди, които следва да бъдат репарирани от него, тъй като е установено, че оперативното лечение е било възможно и в здравно заведение в България, при което разходите са щели да бъдат поети от НЗОК; освен това сумите са доброволно платени от ищеца и нито представляват вреда, нито са пряка и непосредствена последица от лечението му в ответното лечебно заведение. Противоречи на всякакава формална логика и изводът, че направеното дарение представлява имуществена вреда. Според касатора сумите, платени за лечението при него, също не представляват вреда, доколкото се касае за разходи, които не се поемат от НЗОК, а ноторно е, че в такива случаи те се поемат от пациентите. Нелогичните и необосновани крайни изводи на въззивния съд са резултат от необективно осъществена преценка на доказателствата, водеща до очевидна неправилност на обжалвания съдебен акт.

За да е налице очевидна неправилност на обжалвания съдебен акт като предпоставка за допускане на касационно обжалване, е необходимо неправилността да е съществена до такава степен, че да може да бъде констатирана от съда при самия прочит на съдебния акт, без да е необходимо запознаване и анализ на доказателства по делото. В разглеждания случай преценката за това дали претендираните от ищеца парични вземания представляват имуществена вреда и дали същите са пряка и непосредствена последица от противоправно поведение на служители при ответника, по необходимост предпоставя запознаване и анализ на доказателствата по делото, доводите и възраженията на страните, запознаване с приложимата нормативна уредба, поради което не може да се приеме, че е налице очевидна неправилност на въззивното решение като предпоставка по чл. 280, ал. 2, предл. 3-то ГПК за допускане на касационно обжалване.

В изложението по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК към касационната жалба срещу решението по чл. 247 ГПК касаторът поддържа основанието за допускане на касационно обжалване по чл. 280, ал. 2, предл. 3-то ГПК, тъй като фактическите констатации на въззивния съд, че като ответник следва да заплати обезщетение за имуществени вреди, са явно необосновани поради грубо нарушение на правилата на формалната логика. Доколкото обаче това решение има за предмет само сумите, заплатени за лечение в чужбина, касаторът е изложил съображения във връзка с уважаването само на тази претенция. Отново се е позовал на факта, че след като оперативното лечение е било възможно и в здравно заведение в България, то разходите са щели да бъдат поети от НЗОК. Ето защо противоречи на всякаква формална логика изводът на въззивния съд, че тези средства представляват вреди, които следва да бъдат репарирани от ответника. Напротив - повече от очевидно е, че това са суми, доброволно платени от ищеца, и нито представляват вреди, нито са пряка и непосредствена последица от лечението му при ответника. Ето защо, макар и математически правилно изчислени в решението по чл. 247 ГПК, сумите, платени за лечението в чужбина, не подлежат на обезщетяване, още повече, че ищецът е претърпял в чужбина не една, а две операции поради възникнали усложнения, което доказва тезата, че отстраняването на тумора не е могло да се случи с една операция. Именно продължителният престой е определил и цената, която ищецът е платил, но тя не е в причинно-следствена връзка с действията на служителите на лечебното заведение. Нелогичните и необосновани крайни изводи на въззивния съд са резултат от необективно осъществена преценка на доказателствата, водеща до очевидна неправилност на обжалвания съдебен акт.

Както бе посочено при разглеждане на изложението по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК към касационната жалба срещу основното решение, основанието по чл. 280, ал. 2, предл. 3-то ГПК за допускане на касационно обжалване на въззивното решение /основно и за поправка на очевидни фактически грешки/ в частта относно присъдените имуществени вреди не е налице по вече изложените съображения. Още повече като се има предвид, че предмет на решението по чл. 247 ГПК е произнасяне по искането за поправка на допуснати очевидни фактически грешки при аритметичното пресмятане на паричната равностойност в лева на разходите за лечение на ищеца в чужбина, но не и произнасяне по елементите от фактическия състав на отговорността по чл. 49 ЗЗД.

Ответникът по касационните жалби, подадени от „Аджибадем С. К. УМБАЛ Т.“ ЕАД - ищец по делото, е поискал присъждане на разноски по водене на делото във Върховния касационен съд, но не е представил доказателства да е сторил такива, поради което искането му не може да бъде уважено.

С оглед недопускането на касационно обжалване по подадените от „Аджибадем С. К. УМБАЛ Т.“ ЕАД касационни жалби и предвид разпоредбата на чл. 287, ал. 4 ГПК, преценка за допускане на касационен контрол на въззивното решение по подадената от Л. С. Д. насрещна касационна жалба не следва да се извършва. Като следствие от това съдът не се произнася и по искането на „Аджибадем С. К. УМБАЛ Т.“ ЕАД за присъждане на разноски.

По изложените съображения Върховният касационен съд на РБ, състав на I-во г. о.