Определение № 8717 от 18.09.2025 г. на ВАС по адм. д. № 9235/2025 г.

Производството е по реда на чл. 135, ал. 4 от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по повдигнат спор за подсъдност между Административен съд София - град и Административен съд - София област, относно обстоятелството кой е съдът, компетентен да се произнесе по жалбата на Х. С.- гражданин на Индия и „МАРКАН“ ЕООД със седалище в гр. Самоков, против отказ с рег. № 5364р-7865 от 02.04.2025 г. за издаване на разрешение за продължително пребиваване в Република България на зам.-директора на Дирекция “Миграция” при МВР. За да се произнесе по така повдигнатия спор за подсъдност, Върховният административен съд – тричленен състав на Четвърто отделение взе предвид следното: Жалбата срещу законосъобразността на административния акт е била предявена пред Административен съд – София град. С определение № 26711 от 07.08.2025 г., постановено по адм. д. № 5348/2025 г., административният съд е прекратил производството и е изпратил делото по подсъдност на Административен съд – София област, като е изложил съображения, че според издадено на чужденеца разрешение за пребиваване, валидно до 09.03.2025 г. адресът на жалбоподателя Х. С. е в [населено място] Пелин, обл. София, което попада в съдебния район на Административен съд – София област. С определение № 1129 от 05.09.2025 г. Административен съд – София област е прекратил производството по образуваното пред него адм. дело № 876/2025 г. и е повдигнал настоящия спор за подсъдност, като e изложил съображения, че поради липса на ЕГН не може да бъде извършена служебна справка в Национална база данни „Население“ и, че пребиваващите в страната граждани с право на продължително пребиваване в Република България нямат постоянен адрес в страната. Сочи, че съгласно чл. 3, ал. 2, т. 2 във вр. с чл. 93 от Закона за гражданската регистрация в регистъра на населението, освен българските граждани, се вписват чужденците, които са получили разрешение за дългосрочно или постоянно пребиваване в Република България или са получили статут на бежанец или хуманитарен статут или на които е предоставено убежище в Република България. В конкретния случай оспорващото лице не е получило разрешение за дългосрочно или постоянно пребиваване в страната, нито има хуманитарен статут или статут на бежанец. Ето защо той няма постоянен адрес на територията на страната, поради което разпоредбата на чл. 133, ал. 1 от АПК е ирелевантна при определяне на местната подсъдност. Върховният административен съд намира, че компетентен да се произнесе е Административен съд - София град, предвид следното: Х. С. е чужд гражданин. От приложените по делото доказателства се установява, че е притежавал разрешение за пребиваване с валидност до 09.03.2025 г., но няма постоянен адрес на територията на страната по смисъла на чл. 133, ал. 1 от АПК и относимите норми на ЗГР. Няма регистриран и настоящ адрес на територията на страната. С оглед на разпоредбата на чл. 3, ал. 2, т. 2 от ЗГР на гражданска регистрация подлежат чуждите граждани, които са получили разрешение за дългосрочно или постоянно пребиваване в страната (чл. 23, ал. 1, т. 3 и 4 от ЗЧРБ); на които е предоставен статут на бежанец или хуманитарен статут или е предоставено убежище. Следователно, по силата на изрична законова разпоредба чуждите граждани, които имат разрешение за продължително пребиваване (чл. 23, ал. 1, т. 2 от ЗЧРБ), не подлежат на гражданска регистрация, а с оглед на това не са и субект на задължението за посочване на постоянен и настоящ адрес. Поради това, те не биха могли да разполагат с постоянен адрес, въз основа на който да се определи местно компетентния съд при оспорване на индивидуален административен акт, на който те са адресат. Адресът на пребиваване не е равнозначен на настоящ или постоянен адрес. С оглед на приетия от законодателя признак, въз основа на който се определя връзката на едно дело със съответния административен съд и при отчитане на регламентацията на употребените от законодателя понятия в посочените по-горе норми, следва да се приеме, че оспорването на актове с адресат чужд гражданин, който няма постоянен адрес на територията на страната, е подсъдно на Административен съд – София град. Обстоятелството, че вторият жалбоподател – работодател на чужденеца е дружество със седалище в съдебния район на Административен съд – София област не променя горния извод, тъй като дружеството не се явява пряк адресат на оспорения административен акт и по допустимостта на неговото оспорване ще се произнесе компетентният по жалбата на чуждестранния гражданин съд. За пълнота на изложението, настоящият състав намира, че практиката на Върховния административен съд, на която се позовава Административен съд – София град, се отнася до различна фактическа установеност от тази по настоящия казус, а именно хипотеза принудително настанени в СДВНЧ чужденци. Освен това, от фактическата обстановка отразена в Определение № 5650 от 30.05.2023 г. по адм. дело № 4793/2025 на IV отд. е видно, че жалбоподателката е имала право на продължително пребиваване в страната и е декларирала настоящ адрес в страната. По изложените съображения и на основание чл. 135, ал. 4 от АПК, Върховният административен съд, тричленен състав на Четвърто отделение