Определение № 3322 от 28.06.2024 г. на ВКС по гр. д. № 5242/2023 г.

има ли нарушение на Директива 2011/83 ЕС и правото на ЕС в случай ,че бъде уважен иск срещу ответник, който оспорва иска и в случай ,че няма издадени фактури и кредитни известия от доставчик на топлофикационни услуги (3), има ли при това положение валидно облигационно отношение за определен период (4), нищожна ли е по правото на ЕС издадената Заповед за изпълнение по чл.410 ГПК в полза на доставчик на топлофикационни услуги, претендиращ да ги доставя в сграда, която не е топлофицирана

има ли нарушение на Директива 2011/83 ЕС и правото на ЕС в случай ,че бъде уважен иск срещу ответник, оспорил иска с това доказване

има ли валидно облигационно отношение между ответник и доставчик на топлофикационни услуги за определен период. при горното доказване

нищожна ли е по правото на ЕС Заповед за изпълнение по чл.410 ГПК в полза на доставчик на топлофикационни услуги при наличие на официални документи доказващи привидно обнародване на общи условия/в несъществуващ вестник/ Въззивният съд не е отправил поисканото от страната преюдициално запитване ,в сходна редакция на въпросите. В допълнение на жалбата се акцентира и противоречие с чл.235 ГПК ,тъй като въззивният съд е потвърдил нищожни съдебни актове на първата инстанция, като е представено изложение В изложението, изготвено от жалбоподателя ,удостоверил правоспособност, като обуславящи за решението на съда се формулират въпроси по които се поддържа основание по чл. 280, ал.1 т.1 ГПК поради противоречие с ТР №1 /10.02.2012г ОСГТК, както и каузална практика на ВКС (реш. по гр.д №1019/2021Г, 2 ГО, реш. № по гр.д №1262/2012 ,1-во ГО и посочената там практика) в която се постановява ,че нищожно е съдебно решение,постановено от ненадлежен състав. Сочи се основание по чл. 280, ал.1 т.2 ГПК поради противоречие с решение от 24.11.2022г, дело С-289/21 СЕС според което отмяната на национална разпоредба/наредба за топлоснабдяването / има обратно действие, същото следва да се прилага и при отмяната на наредбата за образците в заповедното производство/Наредба №6/202.02.2008г/ Въззивният съд не е приложил това разрешение .Сочи се чл.280, ал.1 т.3 ГПК по шест въпроса ,свеждащи се до това, че: (1)едно правно нищо- несъществуващи фактури и невярна декларация в заявление за издаване на заповед за изпълнение ,да не доведат/не водят до едно правно нещо - валидна заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК;

отмяна на подзаконов нормативен акт (наредба) има ли обратно действие по принцип от датата на нейното приемане ,така че породените от нея последици да отпаднат от същата дата;

Намира ли се съдът /тричленен състав/ в състояние на „изпреварващо послушание” по смисъла на пракика на Съда на ЕС, ако председателя на състава заявява открито в о.с.з. че е абонат на другата страна по делото (облигационна зависимист) същевременно прави заявления публично с които цели още облаги от станата по делото (цитат :”Чакам си безплатните бонуси от Топлофикация”).

Тъй като нито един от тримата съдии не е избран на случаен принцип, намира ли се съда във въззивния състав в състояние на „изпреварващо послушание” по смисъла на пракика на Съда на ЕС - дело С-5018/07, С-614/15, С-288/12, С-424/15 на СЕС ,

Допустимо и правилно ли е съдът/ въззивния съд да отказва да приеме доказателства официални документи които доказват,че заповед за изпълнение е издадена въз основа на невярна декларация, което води до нищожност

допустимо правилно и законосъобразно ли е протоколът от о.с.з да бъде изготвен 5 дни след датата на решението .Изложени са и мотиви към въпросите. Допълнително с молба вх.№87125/28.09.2023г се релевират доводи за нищожност на обжалваните актове на въззивния съд ,за което няма срок, поради нарушение на чл.9 ЗСВ Решение №3395 от 26.06.2023г ,което е постановено по делото от въззивния съд по реда на чл. 250 ГПК и е разгледано искане за допълване на решението, се обжалва от касатора като нищожно ,недопустимо и неправилно и поради противоречие със същата практика на Съда на ЕС и ВКС, на която противоречи основното решание. Твърди се ,че не е имало произнасяне по всички искания във въззивната жалба, че заповедта за изпълнение е по отменен образец и поради това нищожна. Основания по чл. 280, ал.1 т.1 и т.2 ГПК се поддържат по идентични въпроси Основание по чл. 280, ал.1 т.3 ГПК се сочи по пет въпроса, които се припокриват с въпросите по т.2-6 от изложението към жалбата срещу основото решение. Жалбоподателят счита решенията за постановени от ненадлежен състав,тъй като не е било извършено разпределение на основание чл.9 ЗСВ на всички членове от състава, след отстраняване на разпределен първоначално съдия–докладчик и за определяне на друг младши съдия за докладчик на „ротационен принцип”. Предеседателят на състава се появява по неясен начин и в съдебно заседание приложил „смразяващ ефект” върху ищеца по смисъла на практика на ЕСПЧ, което сочи за нарушения на чл. 6 от ЕКПЧ и чл. 47 от Хартата, изискващи справедлив процес До нищожност според касатора води неосноваване решението на доказателства като представените,официални документи на НАП с данни за фактурите по заявлението.Отказано е да се приемат доказателства ,документи на ДНСК ,че сградата не е топлофицирана ,от които да се направи извод, че ищеца не е абонат на ответното дружество .Отправено е било искане за преюдициално запитване по четири въпроса за нарушение на Директива 2011/83/ЕС нищожна ли е заповед за изпълнение в полза на доставчик на топлофикационни услуги по несъществуваща и неиздадена фактура,нерегистринана в Национална агенция по приходите /НАП/, при наличие на официални документи че сградата не е топлофицирана,при привидно публикувани общи условия,има ли валидно облигационно отношение Твърди се превратно направено от СГС тълкуване,при невярна декларация и несъществуващ факт,което води до невалидна заповед за изпълнение и жалбоподателят счита че търпи вреди от действието на съдебени актове, които оспорва. Касаторът е обжалвал определение №8537 от 13.07.2023г ,постановено от СГС по молба на страната за изменение на решението в частта за разноските за юрисконсултско възнаграждение на насрещната страна, оставена без уважение.Изтъкват се нищожност -поради постановяване от ненадлежен състав ,недопустимост, неправилност и незаконосъобразност.Образуваното по реда на чл 274, ал.2 ГПК производство по частната жалба е съединено с настоящето. Постъпил е отговор от „Топлофикация –София”ЕАД,в който се оспорва наличието на основания за допускане на касационните жалби до разглеждане ,като претендира и разноски за юрисконсултско възнаграждение Върховен касационен съд,ІІІг.о счита, че не е налице основание за допускане на въззивното решение до касационно обжалване. Не е налице основание за допускане на въззивното решение до касационно обжалване за проверка на неговата валидност. Решението е постановено от тричленен състав на Софийски градски съд, състоящ се от съдии ,един от които е мл. съдия в този съд, този съдебен състав е участвал в проведеното отрито съдебно заседание по делото с участие на страните ,в което е обявил ,че ще се произнесе с решение. Решение№ 1771 от 06.04.2023г по в. гр.дело № 10261/2022г, както и Решение №3395 от 26.06.2023г постановено от въззивния състав по реда на чл. 250 ГПК при позволената от закона преценка ,че не е необходимо молбата да се разглежда в открито съдебно заседание (чл.250,ал.2 ГПК), са подписани от тримата съдии, участвали в заседанието. Решенията са в правораздавателната власт на съда, който ги е постановил, имат необходимите формални ректизити,в съдържанието им се чете волята на съда. Не е налице основание за допускане на касационно обжалване поради вероятна недопустимост, такъв порок на обжалваното основно въззивно решение и на решението на въззивния състав по чл. 250 ГПК би имало ако съдът е излязъл извън спорния предмет, произнесъл се по непредявен иск, или въпреки десезиране. Диспозитивът на двете решения не дава основание за подобно съмнение. Разгледани, формулираните от защитата въпроси в изложението нямат необходимото обуславящо за изводите на решаващия съд значение, което е общо изискване в чл 280, ал.1 ГПК. Въпросите нямат претендираното значение поради това ,че произнесения иск по чл. 270, ал.2 ГПК има за предмет единствено валидността на заповедта за изпълнение като съдебен акт, който за целите на търсената искова защита е приравнен на съдебно решение. При иск основан на недостатъци /порок/ на съдебен акт издаден в заповедно производство, за които пороци съдът приема ,че не са от естество да доведат до невалидност/нищожност поначало, а не само в частност и по случая, свежда решаващо произнесеният правен въпрос до проявните форми на един конкретен квалифициран порок. Обстоятелства и доказателства от значение за неговото наличие или липса са обсъдени в решението,а други изтъквани от ищеца /също обсъдени/ са посочени за неотносими, с което е отговорено на процесуалните изисквания към решаващата дейност на въззивната инстанция, установени в пракиката на ВКС. Въззивното решение не опредметява и противоречие с разясненията в Тълкувателно решение №1/2012г по тълк д №1/2011г ОСГТК и цитираната каузална практика на ВКС. При заповед за изпълнение по чл.410 ГПК приложеният критерий от съда е бил не по-занижен в сравнение с прилагания за съдебните решения. Нищожност е била изтъкната с иск и нейните последици са претендирани по причини ,които не могат да доведат до соченото тежко опорочаване на съдебен акт. В действащото право не са изрично уредени основанията, при наличие на които постановено съдебно решение/ и в частност приравнена по последици заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК/е нищожно.Правото на ЕС също не съдържа уредба по този въпрос касателно съдебен акт на държава членка. Уредбата е в областта на процесуалната автономия на държавите в общността .В многообразието от случаи, даващи основание порокът да се установи безсрочно с иск или възражение /чл.270, ал.2, във вр ал.1 ГПК /,в установената практика на ВКС трайно и безпротиворечиво е застъпено виждането,споделено и в правната наука, че тази нищожност и основанията за нея следва да бъдат отличавани от други пороци на съдебните актове,като недопустимост или неправилност, да бъдат отграничавани от основанията за нищожност на сделките, както и от условията за валидност при общите или индивидуални административни актове. Практиката на ВКС по въпроса кога е налице нищожност на съдебно решение е консолидирана в решение № 391/16.06.2009 г. по гр.д.№2525/2008 г. на ВКС, II г.о решение № 100/07.08.2019 г. по гр. д. № 2882/2018 г. на I-во гр. отд., решение № 60327/2021 от 28.06.2022 г. по гр. д. № 911/2021 г. на IV-то гр. отд., решение № 50031/22.02.2023 г. по гр. д. № 1077/2022 г. на IV-то гр. отд. и много други. Съдебното решение е нищожно,ако е постановено от лице, което няма съдийска правоспособност или е постановено еднолично, вместо от съдебен състав,както и ако в съдебния състав е участвало лице, което няма качеството на съдия;ако е постановено по предмет, по който съдът не разполага с правораздавателна власт. Нищожно е устно постановеното решение или решението, изготвено в писмена форма, но останало неподписано когато липсата на подписи се дължи на отказ на съдиите, образуващи мнозинство от членовете на съдебния състав, да го подпишат.Нарушението на служебното начало е порок, относим към правилността на съдебния акт, а нарушението на диспозитивното начало във всичките му форми е порок, засягащ допустимостта на съдебния акт. В решение от 04.04.2012г. по гр.д.№ N 777 / 2011г. І г.о. на ВКС се приема, че нищожността е най-тежкият порок на съдебното решение,който не е дефиниран в закона,но е налице когато решението е постановено извън правораздавателната власт на съда,в незаконен състав, при неспазване на писмената форма или неразбираемост на волята на съда, която не може да бъде разкрита по пътя на тълкуването.Посочва се, че нищожното решение, за разлика от недопустимото, не е годно да породи правни последици и това е единственият порок, който освен по пътя на обжалването може да се релевира чрез възражение или по исков ред безсрочно- чл.270 ал. 2 ГПК. Недопустимостта на съдебното решение както и неговата неправилност са пороци ,които подлежат на отстраняване по реда на обжалването ,а не чрез иск. За порочни съдебни решения влезли в сила,при които се установи да са основани на неистинност на документ ,на престъпни действия /включително на представител/,както и за съдебни решения за които ЕСПЧ е установил нарушение на Конвенцията и протоколите към нея ,законът урежда извънреден способ за отмяната им (гл.ХХ IV ГПК).Тази законова уредба пряко налага извод ,че в тези случаи решенията не са нищожни по право.Законът не допуска иска по чл. 270 ,ал.2 ГПК да се основава на пороци,които не водят до нищожност, това би нарушило принципа на законност в чл. 5 ГПК Изтъкваната от касатора практика на съда на ЕС не съдържа разрешения, който го преодоляват, не се обосновава основание по чл.280,ал.1 т.2 ГПК по формулираните въпроси / твърдения/ в изложението за противоречие с решение от 24.11.2022г, дело С-289/21 СЕС. Като е изхождал от принципите на равностойност и ефективност, Съдът на ЕС е дал отговор на други два въпроса, тълкувани в контекста на практика на ВАС да прекратява производства по жалби за оспорване на подзаконови правни разпоредби като нарушаващи общностното право, когато са междувременно отменени от органа и отпаднал ли е предметът на оспорване, без да е взет предвид интереса от продължаване на производството. В практиката на ВКС е разяснена причината законът да предвиди искова защита само при нищожност на съдебни решения.При обжалване по-горната инстанция е длъжна да следи служебно за валидността на решението, но когато този порок не е констатиран и не е отстранен, необходимо е правният спор да се разреши с валиден съдебен акт. В този смисъл е Решение № 114/13.10.2014 г. по гр. д. № 1954/2014 г., ІІ ГО на ВКС. Принципното съображение е приложимо и за други съдебни актове ,по отношение на които се дължи проверка за валидност. При исковата проверка ,както и при инстанционната, критерият за порок водещ до нищожност на съдебния акт е един и същ.Императивната законова норма относно съдържанието на заповедта (чл.412 ГПК) сочи да е следван принцип на законоустановеност при изискванията за валидност, както неотстъпно е съобразявано в пракиката на ВКС по критерия за нищожност .Това изключва подзаконова уредба с предмет образци в заповедното производство да е от значение за валидността ,поради което въпросът за темпоралното действие на отмяната на наредба няма обуславящо за изхода на спора значение. Критерият за нищожност на съдебните решения разяснен в споделяна и от настоящия състав на Трето г.о, практика на Върховен касационен съд ,вече изтъкнат,се преценява и прилага в настощето производство по чл. 288 ГПК включително, предвид оплакванията на касатора за нищожност и недопустимост на въззивното решение, включително за преценка съгласно чл. 280, ал.1 и ал.2 ГПК по формулираните в тази връзка въпроси, като се има предвид и служебния почин ,предвиждащ възможност за допускане до касационно обжалване на въззивни решения само при вероятност да са нищожни или недопустими, както е разяснено с приемането на Тълкувателно решение № 1/19.02.2010 г. на ОСГТК на ВКС. Искането за отправяне на преюдициално запитване не следва да се уважава ,като съображенията са следните: