Определение № 57 от 03.02.2022 г. на ВКС по гр. д. № 4155/2021 г.

Производството по делото е образувано по касационна жалба от Р. В. Ф., чрез адвокат И. В., срещу въззивно решение №1132/29.06.2021г. по в.г.д.№1176/2021г. на Варненски окръжен съд в частите, с които: 1/ е потвърдено решение №260414/11.02.2021г. на Варненски районен съд по г.д.№2242/2019г. в частите, с които са отхвърлени предявените от касатора срещу Б. Д. Б. искове за заплащане на сумата от 10 000лв., представляваща неустойка за неизпълнение на задължение за приключване на строително-ремонтни дейности на таванско помещение в срок до 18.11.2018г., произтичащо от сключено между страните споразумение от 05.10.2018г., ведно със законната лихва върху тази сума, считано от подаване на исковата молба в съда – 12.02.2019г. до окончателното изплащане на задължението, на основание чл.92 от ЗЗД и за заплащане на разликата над 899,32лв. до претендираните 5 129,32лв., представляващи обезщетение за причинени вреди в жилището на ищеца с идентификатор......., находящо се в [населено място], [улица] на 50% ид.ч. от общите части на сградата с идентификатор........., вследствие на извършени некачествени и недовършени строително-ремонтни работи в таванското помещение на ответника; 2/ е отменено решение №260414/11.02.2021г. по г.д.№2242/2019г. на ВРС, 50-ти състав и вместо него е постановено друго, с което е отхвърлен предявения от Р В. Ф. срещу Б. Д. Б. иск за заплащане на сумата от 899,32лв., представляваща обезщетение за вреди под формата на загуби, изразяващи се в повреди на собствения му недвижим имот, представляващ самостоятелен обект с ид.№ ....., находящ се в [населено място], [улица], причинени вследствие на извършени некачествени и недовършени строително-ремонтни работи в таванското помещение на ответника, ведно със законната лихва върху сумата, считано от подаване на исковата молба – 12.02.2019г. до окончателното ѝ изплащане, на основание чл.45 и чл.86 от ЗЗД. В жалбата се поддържат оплаквания и доводи за неправилност и необоснованост на обжалваното решение. Насрещната страна Б. Д. Б., с писмен отговор в срока по чл.287, ал. 1 ГПК, чрез адвокат Д. П., оспорва жалбата като неоснователна. Излага, че не са налице основания за допускане на касационното обжалване, тъй като окръжният съд не се е произнесъл по материалноправни или процесуалноправни въпроси, които да са разрешени в противоречие с практиката на ВКС, включително и задължителната такава. Твърди, че в атакуваното решение липсва произнасяне по формулираните в изложението от първи до четвърти въпроси, поради което не са налице предвидените в чл.280 от ГПК предпоставки за допускане на обжалването. В изложението не е посочена практика, в разрез с която да е разрешен спора, а позоваването на ТР №1/2009г. на ОСТК на ВКС е неправилно. В последното липсва произнасяне по поставените въпроси. Не са налице основания за допускане на обжалването и по отношение на петия въпрос, тъй като в атакуваното решение са обсъдени всички доказателства и доводи на страните, включително и заключенията на съдебно-техническите експертизи. Претендира присъждане на направените по делото разноски. Съставът на Върховния касационен съд намира, че касационната жалба е допустима. Подадена е в срока по чл. 283 ГПК, от легитимирана страна, срещу подлежащ на обжалване съдебен акт, и отговаря на изискванията по чл. 284, ал. 1 и 2 ГПК. Приложено е и изложение по чл. 280, ал. 1 ГПК, с което са изпълнени и условията на чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК. По заявените основания за допускане на касационното обжалване, съставът на Върховния касационен съд, четвърто гражданско отделение, намира следното: С решението на Варненски окръжен съд в атакуваните му части съдът е: 1/ потвърдил решение №260414/11.02.2021г. по г.д.№2242/2019г. на Варненски районен съд, 50-ти състав в частите, с които са отхвърлени предявените от Р. В. Ф. срещу Б. Д. Б. искове за заплащане на сумите, както следва: от 10000лв., представляваща неустойка за неизпълнение на задължение за приключване на строително-ремонтни дейности на таванско помещение в срок до 18.11.2018г., произтичащо от сключено между страните споразумение от 05.10.018г., ведно със законната лихва върху тази сума, считано от подаване на исковата молба в съда – 12.02.2019г. до окончателното изплащане на задължението, на основание чл.92 от ЗЗД, както и за разликата над 899,32лв. до претендираните 5 129,32лв., представляващи обезщетение за причинени вреди в жилището на ищеца с идентификатор ....., находящо се в [населено място], [улица] на 50% ид.ч. от общите части на сградата с идентификатор ....., вследствие на извършени некачествени и недовършени строително-ремонтни работи в таванското помещение на ответника; 2/ отменил е решението по г.д.№2242/2019г. на ВРС, 50-ти състав в частта, с която Б. Д. Б. е осъден да заплати на Р. В. Ф. сумата от 899,32лв., представляваща обезщетение за вреди под формата на загуби, изразяващи се в повреди на собствения му недвижим имот, представляващ самостоятелен обект с ид.№ ......., находящ се в [населено място], [улица], причинени вследствие на извършени некачествени и недовършени строително-ремонтни работи в таванското помещение на ответника, ведно със законната лихва върху сумата, считано от подаване на исковата молба – 12.02.2019г. до окончателното ѝ изплащане, на основание чл.45 и чл.86 от ЗЗД и вместо него е постановил друго, с което е отхвърлил иска като неоснователен. Въззивното решение №1132/29.06.2021г. по в.г.д.№1176/2021г. на Варненски окръжен съд в останалата му част е влязло в законна сила. За да постанови този резултат, съдът е приел следното: По предявения иск с правно основание чл.92 от ЗЗД: Съдът е приел за установено, че сградата, находяща се в [населено място], [улица] в режим на етажна собственост, в която собствениците на самостоятелни обекти са пет на брой. С решение на Общото събрание на етажните собственици, обективирано в Протокол от 28.07.2017г., е взето решение да се извърши ремонт и преустройство на таванския етаж, както и цялостна смяна на покрива на сградата от собственика Б. Б.. Цялостното възстановяване на сградата е следвало да се извърши до 20.11.2017г. При неспазване на срока, собствениците приели, че Б. Б. ще им заплати неустойка. Съдът е установил, че разрешението за преустройство на таванския в жилищен етаж и ремонт на покрива на сградата е издадено в полза на Б. Б. от Община „П.“ на 11.04.2018г. С последващо споразумение, сключено между страните по делото – Р. Ф. и Б. Б., от 05.10.2018г., Р. Ф. изразил съгласие срокът за изпълнение на СМР, определен в решението на Общото събрание на етажната собственост да се удължи до 18.11.2018г. В същото било уговорено, че при неспазване на новия срок, Б. Б. ще дължи на Р. Ф. неустойка за забава в размер на 10 000лв. Въз основа на така установеното от фактическа страна съдът е направил извод, че решението за преустройство и изграждане на отделни обекти в таванския етаж от процесната сграда е взето съгласно т.1 от ТР №34/15.08.1983г. на ОСГК на ВКС по съгласие на всички етажни собственици, при спазване на законните изисквания за извършването му. Посочил е, че с изтичане срока за оспорване на съдържанието му по реда на чл.16, ал.9 от ЗУЕС, протоколът от общото събрание на етажната собственост се е стабилизирал и има обвързваща етажните собственици, третите лица и съда доказателствена сила. С оглед на това съдът е посочил, че преценката за действителността на неустоечната клауза, предмет на предявения иск следва да се прецени към момента на сключване на договора, съгласно т.3 от ТР №1/2010г. на ОСТК на ВКС и при преценката да се изходи от характерните особености на решенията на общото събрание на етажната собственост. В тази връзка съдът е отбелязал, че последните се формират от успоредни волеизявления на мнозинството от присъстващите на събранието и са насочени към постигане на обща цел. При тях няма насрещни права и задължения, а техните субективни предели са по-широки от тези на многостранните сделки, тъй като след влизането им в сила те са задължителни за всички етажни собственици: тези гласували против, за неучаствалите във вземането им и за лицата, които по-късно ще придобият качеството „етажни собственици“. С оглед на това и доколкото неустойката, предмет на предявения иск е договорена между страните по делото в отделно споразумение от 05.10.2018г., с което е удължен и срокът определен в решението на Общото събрание на етажната собственост, съдът е приел че същата е уговорена в нарушение на чл.9 от ЗЗД в противоречие с добрите нрави. Посочил е, че изменение на взетите от ОСЕС решения, както по отношение на срока, така и по отношение на размера на конкретните задължения на етажния собственик са от компетентността на Общото събрание, доколкото чл.8 от ЗУЕС предвижда, че управлението на ЕС обхваща и дейността по контрола за изпълнение на задълженията на етажните собственици, включително и тези по чл.6 от закона. Направил е извод, че е недопустимо отделни собственици да изземват правомощията на Общото събрание и да променят съдържанието и параметрите на стабилизирани решения в личен интерес. Посочил е, че така уговорената неустойка подменя волята на Общото събрание на етажната собственост, излиза извън присъщите на неустойката обезпечителна, обезщетителна и санкционна функция, създава условия за неоснователно обогатяване на етажен собственик и нарушава принципа за справедливост. Предвид на това е направил извод, че същата е нищожна поради противоречие с добрите нрави на основание чл.26, ал.1, пр.3 от ЗЗД, а предявеният иск е неоснователен. По отношение на предявения в условие на евентуалност иск с правно основание чл.45 от ЗЗД, въззивният съд е приел за установено, че ищецът Р. Ф. е собственик на апартамент №..., на първия етаж на процесната жилищна сграда в [населено място], [улица], въз основа на Постановление за възлагане на ЧСИ от 11.01.2017г. и до нанасянето му през 2018г. същият не е обитавал жилището. Ответникът по делото се легитимира като съсобственик на таванския етаж на сградата и в това му качество с решение на Общото събраните на етажната собственост от 28.07.2017г. му е възложено да извърши преустройство на таванския етаж, както и цялостна смяна на покрива на сградата. Приел е, че от показанията на свидетелите К. и С. се установява, че към датата на издаване на разрешението за преустройство и ремонт на покрива - 11.04.2018г., сградата е била в много лошо състояние: виждали се течове, циглите били потрошени и лошо наредени поради усукване на пропаднали греди; гредите били прогизнали от течове между калкана и покрива, като от стълбището се виждало небето, поради наличие на отвор от над 10 см. За предотвратяване на течовете между циглите имало поставена пяна, която не ги спирала. Плочата между втори и тавански етаж била напукана, железата били оголени, като е имало пукнатини и течове и по стените на втория етаж и по стените на стълбището. Според свидетелите ремонта на покрива бил спешен, а благодарение на него плочата била заздравена – направена била нова с много железа и нова армировка. Според свидетелите сградата вече е била наводнена, когато бригадата е отишла на място и тя не е била наводнявана по време на ремонта. Съдът е кредитирал тези показания, като е посочил че по отношение на състоянието на сградата към началото на ремонта същите не са опровергани от показанията на свидетелите Ж. и Щ., доколкото последните имат епизодични впечатления и то от ремонта на апартамента на ищеца на първия етаж. Същевременно съдът е приел, че от заключенията по първоначалната и тройната съдебно–технически експертизи се установява, че вероятната причина за влагата по тавана и стената в коридора в апартамента на ищеца е авария на ВиК инсталацията на банята на апартамента на втория етаж, тъй като при огледа са установили видими следи от такава авария. Според вещите лица тези следи не биха могли да бъдат от теч на покрива, тъй като са се появили в назад във времето и не биха могли да възникнат в краткия период на ремонта му. Съдът е посочил още, че от доказателствата по делото се установява налична фуга с ширина около 10 см. между процесната сграда и тази в съседния поземлен имот, изградени на калкан, която не е била измазана от построяването на сградата в продължение на 38 години. Вещите лица са посочили, че вследствие на това продължително навлажняване на отворената фуга между калканната стена на стълбищната клетка и съседната сграда, отвътре по стените има следи от влага и изронена мазилка. Понеже по този калканен зид не е имало по-висок борд, обработен с ламаринена шапка, която да отвежда и спира водата, покривната конструкция и сградата са били навлажнявани дълго време, което е довело и до увреждане на носещата конструкция. При огледа експертите констатирали, че ответника е обработил фугата, като същата е запълнена с хидроизолационен материал, покрита е с ламарина, а по калкана е положена топлоизолация и е изпълнена мазилка. Времето от построяване на сградата до обработката на фугата е достатъчно, за да настъпят съществени вреди по съществуващата дървена покривна конструкция, проникване на вода в сградата, особено по калканния зид на стълбището и жилищата на първия и втори етажи. Вещите лица са посочили, че вътре в сградата, по общите части не са установили вреди от извършените дейности, а дори такива да е имало, те са били отстранени от ответника Б.. Въз основа на така установеното съдът е направил извод, че по делото не е доказана по категоричен начин, главно и пълно, пряката причинно-следствена връзка между действията на ответника по извършване на разрешеното му преустройство на тавански етаж и ремонт на покрива на сградата и настъпилите в жилището на първия етаж и по общите части вреди. Същата е оборена от установените вероятни причини за появата на теч и влага в жилищата на първия и втория жилищни етажи, както и по общите части на сградата, а именно: възрастта на същата, състоянието на покрива към момента на започване на строителството след издаване на разрешението за строеж, вероятната авария на ВиК инсталацията в имота на втория етаж, както и продължителния теч и проникване на влага в сградата от съществуващата фуга между процесната и сградата в съседния имот. Съдът не е кредитирал заключенията на вещите лица в частите, с които вредите по жилището на ищеца са обвързани от ремонтните дейности, тъй като същите не доказват връзката между тях. По делото не са установени конкретни некачествени и останали недовършени строителни дейности, извършени от ответника. Дадените в хода на строителството предписания и указания от проверяващите органи са имали за цел осигуряване и охрана на безопасността на строителството и изпълнение на изисквания за въвеждане на обекта в експлоатация. Въз основа на това съдът е обосновал извод, че по делото не е установено конкретно поведение /действие или бездействие/ на ответника, което да е противоправно и да е в пряка причинна връзка, с която и да е от описаните от ищеца вреди по собственото му жилище на първия етаж на сградата, нито се установява такива да са настъпили в общите ѝ части. По тези съображения и предвид липсата на предвидените в правната норма на чл.45 от ЗЗД предпоставки, съдът е намерил предявения иск за неоснователен. Касаторът Р. В. Ф. обосновава допускане на касационно обжалване по следните правни въпроси: 1/ Допустимо ли е в решенията на общото събрание на етажната собственост да бъдат включени и уговорки, които представляват договори между отделни етажни собственици по смисъла на чл.8, ал.1 от ЗЗД и валидно сключени ли са тези договори, ако същите бъдат инкорпорирани в съдържанието на протокола от Общото събрание на етажната собственост. 2/ В случай, че в решенията на общото събрание на етажната собственост бъдат включени договори между отделни етажни собственици по смисъла на чл.8, ал.1 от ЗЗД, тези сделки обвързват ли останалите етажни собственици и необходимо ли е тяхното съгласие, за да произведат сделките правен ефект? Твърди се, че в съдебната практика няма отговор на така поставените въпроси и дали е възможно в решенията на общото събрание на етажните собственици да се инкорпорират решения с по-тесни субективни предели и каква би била правната природа на тези решения, както и чие съгласие е необходимо за тяхното валидно съществуване и възникване. 3/ Противоречи ли на добрите нрави договор, съдържащ неустоечна клауза, с който се удължава срокът за изпълнение на длъжника? Твърди се, че решението е постановено в противоречие с ТР №1/2010г. на ОСТК на ВКС. 4/ Противоречи ли на добрите нрави договор за неустойка, сключен между двама етажни собственици, с който се допълва и прецизира взето решение на общото събрание на етажната собственост, в случай че решението урежда единствено взаимоотношенията между тези двама етажни собственици? Твърди се, че решението е постановено в противоречие с ТР №1/2010г. на ОСТК на ВКС. 5/ Длъжен ли е въззивният съд да обсъди всички събрани по делото доказателства в тяхната съвкупност. Твърди се противоречие на решението с формираната практика на ВКС, обективирана в решение №222/06.04.2017г. по т.д.№425/2015г. на ІІ т.о.; решение №134/30.12.2013г. по т.д.№34/2013г. на ІІ т.о.; решение №212/01.02.2012г. по т.д.№1106/2010г. на ІІ т.о. Искането е основано на хипотезата на чл.280, ал.1, т.1 от ГПК. Направено е и искане за допускане на касационното обжалване в хипотезата на чл.280, ал.1, т.3 от ГПК, тъй като поставените въпроси са от значение за точното прилагане на закона и за развитието на правото. Съставът на ВКС намира, че не са налице основания за допускане на касационно обжалване: Първите два поставени в изложението въпроси са неотносими, тъй като не са включени в предмета на спора, нито са обуславящи правните изводи на съда по конкретното дело. Сочените в тях твърдения не са били въвеждани в производството и не са обсъждани от въззивния съд при постановяване на решението, поради което не осъществяват общото основание за допускане на касационно обжалване по смисъла на чл.280, ал.1, т.1 от ГПК. Третият и четвъртият въпроси са свързани с нищожността на договорената между страните неустоечна клауза и са обуславящи правните изводи на съда, но по отношение на тях не е налице допълнителното основание за допускане на обжалването, а именно да са разрешени в противоречие с формираната съдебна практика, включително и задължителната такава. В атакуваното въззивно решение съдът е изложил мотиви за нищожност на неустойката уговорена в полза на един от етажните собственици, в противоречие с решението на Общото събрание на етажната собственост. Посочил е, че в ЗУЕС е предвидена специална процедура за вземането на тези решения, която регламентира начина на свикване, състав, представителна власт, гласуване и предметна компетентност на общото събрание. Специфични са и редът за оспорването им, характера и кръга на субектите обвързани с тях, поради което е направил извод, че изменението им е допустимо единствено с ново решение на Общото събрание, както по отношение на срока за изпълнение на възложените от етажните собственици дейности, така и по отношение на размера на неустойката при неспазването му. Настоящият състав счита, че при постановяване на атакуваното решение е съобразена правната регламентация на решенията на Общото събрание на етажните собственици, дадена в ЗУЕС и формираната по приложението му съдебна практика, съобразно които е недопустимо с двустранни договори между етажни собственици или между етажен собственик и трето лице да се уреждат отношения от компетентността на Общото събрание. Договорената между страните неустоечната клауза, на която се позовава ищеца, е нищожна на основание чл. 26, ал. 1, предл. 1 ЗЗД – противоречие с материалния закон. Макар въззивният съд да е дал различна правна квалификация и да е определил нищожността ѝ поради противоречие с добрите нрави, тази квалификация не променя крайния резултат по предявения иск. С оглед на изложеното, ТР №1/2010г. на ОСТК на ВКС е неприложимо в процесния случай, поради което атакуваното решение не е постановено в противоречие със същото. Последният поставен въпрос е обуславящ по всяко производство, но по отношение на него не е налице специалното основание за допускане на касационното обжалване, а именно решението да е постановено в противоречие с формираната практика на ВКС. В същото съдът е изградил правните си изводи въз основа на цялостен анализ и обсъждане на всички събрани по делото доказателства. Изложил е мотиви защо не кредитира бланкетно посоченото твърдение в тройната съдебно-техническа експертиза, че щетите са резултат от извършваните ремонти дейности, приемайки че то е опровергано от последващите изводи на вещите лица и свидетелските показания. Последните са подробно анализирани, с посочване на причините за кредитирането им и конкретните факти и обстоятелства установени с тях. За да бъде допуснато касационно обжалване на основание чл.280, ал.1, т.3 от ГПК, е необходимо по поставения обуславящ въпрос да е налице необходимост от тълкуване на неясна, противоречива или липсваща правна норма, поради липса на практика на ВКС или при установена такава, която следва да бъде изменена поради промяна в законодателството или в обществените отношения. Точното приложение на закона и развитието на правото е основание за допускане на касационно обжалване, когато тълкуването има за цел да осигури разглеждането и решаването на делата според точния смисъл на закона. Доколкото първите два въпроса не осъществяват общото основание за допускане на касационно обжалване по смисъла на чл.280, ал.1, т.1 от ГПК, по отношение на тях не са налице основания за допускане на касационното обжалване и в хипотезата на чл.280, ал.1, т.3 от ГПК. Такива липсват и по отношение на останалите въпроси, тъй като атакуваният акт е постановен в съответствие със съдебната практика по поставените в производството въпроси за характера на решенията на Общото събрание на етажната собственост и действителността на неустоечна клауза включена в процесното споразумение, която е ясна и не са налице основания за изменението ѝ поради изменение на закона или на обществените отношения. В заключение, касационното обжалване на въззивното решение не следва да се допуска, тъй като не са налице наведените от жалбоподателя основания за това по чл. 280, ал. 1 от ГПК. Не са налице и предвидените в чл. 280, ал. 2 от ГПК основания за служебното му допускане. На основание чл.78 от ГПК и направеното искане касаторът Р. В. Ф. следва да бъде осъден да заплати на Б. Д. Б. сумата от 750 лв., представляваща направените пред настоящата инстанция разноски за адвокатско възнаграждение. По изложените съображения, Върховният касационен съд, състав на Четвърто отделение,