Определение № 1713 от 07.04.2025 г. на ВКС по гр. д. № 4978/2023 г.

Производство по чл. 288 ГПК. Образувано е по подадена касационна жалба от А. Т. М., чрез адв. Л. П. - САК, срещу въззивното решение № 319 от 26.07.2023 г. по в. гр. д. № 133/2023 г. на ОС - Перник, с което е отменено първоинстанционното решение № 142/31.10.2022 г., поправено по реда на чл. 247 ГПК, допълнено с решение по чл. 250 ГПК и изменнено по реда на чл. 248 ГПК с решение № 192/23.12.2022 г. по гр.д. № 39/2022 г. на РС – Перник, и вместо него е постановено решение, с което са отхвърлени предявените от А. Т. М. срещу “Електроразпределителни мрежи Запад” ЕАД искове, така: с правно основание чл. 109 ЗС за осъждане на ответника “да премахне електрически стълбове находящите се в недвижими имоти в [населено място], собственост на ищеца незастроени поземлени недвижими имоти - празно дворно урегулирано място с площ 1.203 дка, за който е отреден парцел № * за имот планоснимачен номер *, отреден за „Жилищно застрояване“, от квартал 12a по регулационния план на [населено място]; незастроен поземлен имот, находящ се в *, с площ на имота по Нотариален акт и по скица 919 кв.м., съставляващ част от имот планоснимачен номер [населено място], в квартал 15, с правно основание чл. 59 ЗЗД за заплащате на, както следва: сумата от 5 200 - частично предявена от 9 336.80 лв. - обезщетение за находящите се електрически стълбове върху собствения му недвижим имот, представляващ незастроен урегулиран недвижим имот - празно дворно урегулирано място с площ от 1.203 дка, за който е отреден парцел * за имот планоснимачен номер *, отреден за „Жилищно застрояване“, от квартал 12a по регулационния план на [населено място], за периода от 18.05.2021 г.- 18.01.2022 г., и сумата от 2 200 лв. - частично предявена от 4 043.60 лв. - обезщетение за находящите се електрически стълбове върху собствения му недвижим имот, представляващ незастроен поземлен имот, находящ се в [населено място] село, с площ на имота по Нотариален акт и по скица 919 кв.м., съставляващ част от имот планоснимачен номер *, в квартал 15, за периода от 18.05.2021 г. - 18.01.2022 г. В касационната жалба се твърди, че въззивното решение е недопустимо и неправилно поради нарушение на материалния закон, съществени нарушения на съдопроизводствените правила. Моли въззивното решение да се отмени и предявеният иск да бъде уважен, евентуално отменено и делото върнато за ново разглеждане от въззивния съд. Претендира разноски. С изложението по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК се сочи наличието на основание за допускане касационно обжалване по чл. 280, ал. 1, т. 1 и т.3 ГПК. Ответната страна по касационната жалба “Електроразпределителни мрежи Запад” ЕАД, чрез юрк.А. З., я оспорва. Моли да не се допуска касационното обжалване, евентуално да се потвърди въззивното решение. Претендира разноски за защита от юрисконсулт. Върховният касационен съд, състав на Второ отделение на Гражданската колегия, като съобрази ограниченията на чл. 280, ал. 3 ГПК за допустимост на касационното обжалване, намира следното: Касационната жалба в частта, с която се обжалва въззивното решение по иска по чл. 59 ЗЗД за сумата от 2 200 лв. - частично предявена от 4 043.60 лв., за обезщетение за находящите се електрически стълбове върху собствения на ищеца имот, съставляващ част от имот планоснимачен номер *, в квартал 15, за периода от 18.05.2021 г. - 18.01.2022 г., е процесуално недопустима. Предявеният иск по чл. 59 ЗЗД срещу ответника е с цена в размер под 5000 лв, и по арг. от чл. 280, ал. 3, т. 1 ГПК въззивното решение по този иск не подлежи на касационно обжалване. Не е налице и изключението по чл.280, ал.3, т.1 ГПК. Касационната жалба на А. Т. М. срещу въззивното решение в останалите части, е допустима, отговаря на изискванията по чл. 284 ГПК. Върховният касационен съд, Гражданска колегия, в настоящия състав на Второ отделение, като взе предвид данните по делото, намира следното по така очертания предмет на касационното производство: Въззивният съд е приел за установено, че ищецът е собственик на незастроени недвижими имоти - празно дворно урегулирано място с площ от 1.203 дка, за който е отреден парцел * за имот планоснимачен номер *, отреден за „Жилищно застрояване“, от квартал 12а по регулационния план на [населено място] село, и на поземлен имот, находящ се в [населено място], [община], област П., с площ от 919 кв.м., съставляващ част от имот планоснимачен номер *, в квартал 15, придобити по силата на договор за покупко-продажба, обективиран в нотариален акт от 18.05.2021 г. № 180, том I, per. № 534, дело 178/2021 г. По приетите по делото в двете съдебни инстанции съдебно - технически експертизи / пред районния съд и допълнителната и тройна такива пред въззивния съд/ е прието за установено следното: в УПИ *-*, кв.12 а по рег. план на [населено място] село, общ. Р., с площ 1203 м2 одобрен със заповед № Ш-595/30.12.1969 г. и изменен със Заповед № III-171 /13.04.1982 г. попада: само един стълб СН на трасе „ВЕП 20кв Друган от п/ст „Перун“ с номер отбелязан на него 14/03 на жълт фон; в УПИ *-*, кв.15 по рег. план на [населено място] село общ. Р. с площ 1 459м 2 одобрен със заповед №Ш-595/30.12.1969 г. и изменен със Заповед № III-171 /13.04.1982 г. попада: един стълб СН на трасе „ВЕП 20кв Друган от п/ст „Перун“ с номер отбелязан на него 13/03 на жълт фон два стълба НН на трасе „МНН-с.С. с.“ с номера отбелязани на стълбовете Б/26 и Б/30 на жълт фон. Общо стълбовете в двата имота са 4 броя. Няма липсващи номера на стълбове, номера Б/27, Б/28 и Б/29 се намират на съседна улица кв. 14 по рег.план. Бетонен стълб Б/25 на трасе „МНН - [населено място] село“ попада в УПИ *-* ,кв.15 по рег. план на [населено място] село общ. Р. /не е процесен /. Относно годината на изграждане няма други данни освен тези подадени от “ЕРМ Запад” ЕАД, според които „ВЕП 20кв Друган от п/ст „Перун“ е изграден 01.01.1958 г. и „МНН-с.С. с.“ е изграден 01.06.1948 г., по данни от програма САП - счетоводна програма, като „веп 20кв Друган от п/ст „Перун“ е заведен под номер актив САП 22313409 и „МНН-с.С. с.“ е заведен под номер актив САП 22313818. На първия кадастрален и рег. план на [населено място] село, одобрен със заповед №III- 595/30.12.1969 г., са нанесени стълбовете НН, което показва, че към тази дата са съществували на място /като стълбове и трасе/. Стълбове 25, 26 и 30 НН са показани с червен цвят на скицата по плана. Вещите лица сочат, че към известните дати на изграждане 01.01.1958 г. за „ВЕП 20кв. Друга от п/ст „Перун“ и 01.06.1948 г. за „МННс.С. с.“, процесните стълбове и ел.мрежата на тях, като части от общата мрежа, отговарят на строителните правила и норми на строителство към момента на изграждането им. Евентуално, че дори и да не отговарят, то те не подлежат на премахване, представляват търпими строежи съгласно чл.303 ал.1 от ППЗТСУ обнародван в ДВ бр.62 от 07 Август 1973 г., съгласно който строежи (сгради, постройки, преустройства, инсталации, уредби, съоръжения и др. работи), направени незаконно до 14 ноември 1958 г. в урегулирани или неурегулирани терени, включително върху държавна земя, не се премахват, съответно стълбовете отговарят на строителните правила и норми и за търпими по ЗУТ. За мрежа НН няма как стълбовете да са отбелязани по първоначален план 1969 г., а да са поставени 1975 г. С дадените от в.л.Ц. от тройната СТЕ пред въззивната инстанция пояснения се сочи, че сегашното местоположение на стълбовете е почти същото, както и на плана през 1969 г., нанесени са в плана без един стълб - Б30. Посочено е, че сегашните скици са абсолютно същите, както е плана от 1969 г., само че са оцифрени, като според същото вещо лице геодезическото изследване ще даде разлика минимална от около 15-20 см., което е без значение. Посочил е още в.л.Ц., че в кадастралния план от 1969 г. не са нанесени стълбовете за средно напрежение, но не е имало такова изискване по закон, нанасяни са самите сгради и трафопостове, но не и стълбовете на среднонапрежение. При така установените факти, въззивният съд е приел, че процесните електрически стълбове съставляват енергийни обекти по смисъла на § 1, т. 17 от ДР на ЗЕЕЕ/отм./ и § 1, т. 23 от ДР на ЗЕ, тъй като с тях се осъществява пренос на електрическа енергия, и че същите са съществували към момета на влизане в сила на ЗЕЕЕ/отм./ от 1999 г., съгласно чл.60, ал.2 от който енергийните обекти, съществували към влизане в сила на този закон, се създават по силата на закона сервитутни зони, ако са били спазени законовите изисквания за изграждане на съответния енергиен обект, за разлика от сега действащия ЗЕ, което законодателно разрешение е запазено и сега съгласно пар.26, ал.1 от ПЗР на ЗЕ. Направен е извод, че процесните електрически стълба, чието премахване се иска, са били изградени в имота на ищеца при действието на ЗПИНМ /отм./- извод, направен от установеното от тройната СТЕ, че в първия кадастрален и регулационен план на [населено място] село, одобрен със заповед от 30.12.1969 г. са нанесени и отбелязани стълбовете, сочещо че към тази дата са съществували на място/ като стълбове и трасе/, при което преценката за изграждането им според законоустановените изисквания следва да се прави според действащите към този момент ЗПИНМ и ППЗПИНМ. Приел е въззивният съд, че тези процесни стълбове са отклонение от основната електроразпределителна мрежа и изграждането им е допустимо съгласно пар.253 от ППЗПИНМ, и са в съответствие с тази норма, предвид установеното от заключението на тройната СТЕ, че стълбовете са изградени при спазване на действащите към изграждането им изисквания и не са налице нарушения на действалите към момента такива относно конструкциятаи санитарно-хигиените изисквания, при изграждането им не са влошени условията за застрояване и ползване на имота, доколкото към момента на изграждането им имотът не е бил застроен и няма данни да е било предвидено застрояване по действащия тогава план. Понастоящем процесните електрически стълбове отговарят на техническите правила за безопасност. Липсата на съхранени строителни книга за тяхното изграждане е прието да не изключва тяхната допустимост, нито да обуславя извод за изглаждането им в нарушение на закона, а дори и да са били изградени без строителни книжа, то като изградени преди 1987 г. те са търпим строеж по § 16, ал.1 ПР ЗУТ, доколкото по делото е установено, че те са били допустими както по правила и нормативи по време на изграждането им, така и по действащите такива, който извод е обоснован и със заключението на вещите лица по тройната СТЕ, приета пред въззивния съд, като даденото от вещото лице М. допълнение към него / за липсата на строителна документация и на данни в кой период е изградено трасето, част от което са процесните стълбове/ е прието да не е годно да обуслови извод за недопустимост на изграждането на процесните енергийни обекти. Допълнено е още, че заплащането на обезщетение на правоимащите собственици, през чиито имоти преминават енергийните обекти, не е предвидено като предпоставка за изграждането им нито е елемент от сервитутното право по чл.60, ал.2 ЗЕЕЕ /отм./. В обобщение е направен извод, че процесните електрически стълба, чието премахване се иска, представляват част от въздушни електропроводи, които са въведени в експлоатация преди 1969 г./ според тройната СТЕ/ и при влизане на ЗЕЕЕ от 1999 г. и понастоящем са функциониращи, а обстоятелството, че за изграждането им не се съхраняват строителни книжа не е достатъчно за да бъде уважен предявения негаторен иск, за който извод е цитирана и практика на ВКС. Прието е, че процесните съоръжения са търпим строеж съгласно разпоредбата на § 53, ал.4 от ПЗР на ЗИДЗУТ и § 16, ал.1 ПР ЗУТ и § 127 ПЗРЗИДЗУТ такива инфраструктурни обекти не подлежат на премахване или на забрана за ползване, и могат да бъдат предмет на прехвърлителни сделки, респективно по отношение на тях са възникнали сервитутни права в полза на ответника съгласно чл. 60, ал.2, т, 1 ЗЕЕЕ /отм./, поради което и държането на процесните енергийни обекта в имота на ищеца не е без основание, и това право задължава собственика на имотите, в които са изградени процесните енергийниобекти, да търпи ограниченията от наличието в имота си, поради което искот по чл.109 ЗС като неоснователен подлежи на отхвърляне. По отношение на осъдителния паричен иск въззивният съд е приел (с общи мотиви по двата осъдителни иска по чл.59 ЗЗД), че доколкото ответното дружество има основание да ползва имота на ищеца на основание сервитутно право, обезщетение за ползване не се дължи. Прието е, че наличието на сервитутно право в полза на ответника е основанието за ползването на имота и то изключва възможността за заплащане на обезщетение на собственика на служещия имот от енергийното предприятие, и така не е налице една от кумулативно необходимите предпоставки за уважаване на иска, с оглед на което неоснователен се явява и искът с по чл. 59 ЗЗД и също следва да бъде отхвърлен. При този изход на спора са определени и разноските в полза на ответника. В изложението на касатора са формулирани въпроси, по които се сочи, че въззивният съд се е произнесъл в противоречие с практиката на ВКС, и които са такива от значение за точното прилагане на закона- основания по чл.280, ал.1, т.1 и т.3 от ГПК, както следва: 1/ Длъжен ли е съдът да обсъди всички относими и допустими доказателства, представени пред него, и то съвкупно (в тяхната взаимна връзка и зависимост)? – позовава се на противоречие с практиката на ВКС, обективирана в Решение по № 233/19.06.2013 г. по гр.д. № 1006/2012 г. на IV – г.о., Решение № 554/08.02.2012 г. по гр.д. № 1163/2010 г. на IV – г.о. и Решение № 409/28.02.2013 г. по гр.д. № 59/2011 г. на I – г.о. 2/ Ако по делото има доказателства, в които се съдържат противоречиви становища на страните, съдът длъжен ли е да изложи в решението си правни съображения кое от доказателствата/писмени и гласни/ възприема и защо?. Не се сочи на каква практика от тези по чл.280, ал.1, т.1 ГПК е налице противоречие. 3/ За съществуващите енергийни обекти към влизане в сила на ЗЕЕЕ, чл. 60, ал.2, т.1 установява ли се винаги законов сервитут или той е правна възможност, която възниква само при спазване на законовите изисквания за изграждането му и нормите за безопасност?, и подвъпроси: 3.1. С оглед установените пропуски в процедурата по изграждане на мрежите за ниско напрежение (МНН С. с., процесни стълбове Б25, Б 26 и Б30), която процедура е подробно разписана като действия и съпътстваща документация в ППЗПИНМ и ППИНМ(пар. 185 – 186, 248, 253, 259 – 261 ППЗПИНМ) възникнал ли е законов сервитут за ответното дружество?; 3.2. Търпим строеж съгласно чл. 16 от ЗУТ ли са стъпбовете ниско напрежение находящи се в имота собственост на А. Т. М. при липса на изискуемите към 1969 г. строителни документи?; 3.3. Длъжен ли е съдът да изследва въпросите и да се произнесе относно безопасността за живота и здравето на собственика, в чиито недвижими имоти са разположени енергийни обекти, с оглед липсата на безспорни доказателства събрани по делото и доказващи спазването на законовите изисквания за изграждането на подобни обекти и нормите за безопасност – сертификати за качество, анализни протоколи от производителя, пусково – наладъчни протоколи за въвеждане на съоръженията в експлоатация, протоколи за извършени ремонти и регулярни диагностични и контролни дейности? - позовава се по въпросите в тази трета група на противоречие с практиката на ВКС, обективирана в т. 4 от Тълкувателно решение по тълк.д. № 4/2015 г. на ОСГК на ВКС и в Решение № 454/14.12.2012 г. по гр.д.№ 467/2012 г. на І –г.о., Решение № 312/10.04.2014 г. по гр.д. № 4055/2013 г. на I – г.о., Решение № 20/12.04.2010 г. по гр.д.№ 3514/2008 г. на ІІІ-г.о., Решение № 60148/22.11.2021 г. по гр.д. № 1186/2021 г. С оглед мотиви на съда в обжалваното решение не се установяват сочените от касатора основания за допускане на касационното обжалване на това решение, поради следното: Първият формулиран въпрос е свързан със задължението на въззивния съд да изложи собствени мотиви в израз на решаващата си функция като инстанция по същество на спора, като обсъди в тяхната съвкупност всички допустими и относими към предмета на спора доказателства и доводи и възражения на страните, както е посочено в цитираната от касатора практика на ВКС. В случая въззивният съд е процедирал в противоречие с тази практика на ВКС, защото е изложил подробни мотиви по установяване на правнорелевантните за спора факти и за формиране на свои правни изводи, взел е отношение по наведените с въззивната жалба и отговора по нея становища по спорните факти в предмета на доказване, вкл. и относно момента на изграждане на процесните енергийни обекти, като за последното е събирал и нови доказателства /СТЕ/, подложил е на оценка и събраните писмени доказателства и заключения на вещите лица, вкл. и даденото становище от в.л. М. по тройната СТЕ пред въззивния съд, като това становище е прието да не е годно да опровергае извода на съда за изграждане на процесните енергийни обекти в съответствие с действащата нормативна уредба към момента на изграждането им при действието на ЗПИНМ, респ. тяхната търпимост съгласно пар.16 ПЗР на ЗУТ, изводът за момента на изграждане на процесните енергийни обекти преди 1969 г. (1948 г. и 1958 г.) е направен въз основа на заключението на вещите лица по приетата пред въззивния съд тройна СТЕ, основано както на приетите доказателства за данните по счетоводните записвания при ответника (оспорени от страна на ищеца, ведно с всички останали представени от ответника с отговора доказателства, само като неотносими към спора, съгласно протокола от първото открито съдебно заседание пред РС-Радомир на 07.06.2022 г.), така и на констатациите на вещите лица по плана на селото към 1969 г. Предмет на фазата по селектиране на касационните жалби е въпросът дали въззивният съд е процедирал в съответствие със съдебната практика по приложението на чл. 12, чл. 235, ал. 2 и чл. 236, ал. 2 ГПК, но не и въпросът дали фактическите констатации, направени от въззивната инстанция, съответстват на събраните доказателства. Ето защо не е налице основание по чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК за допускане касационно обжалване по този въпрос. По вторият въпрос касаторът не сочи практика на ВКС, на която решението на въззивния съд противоречи, поради което липсва допълнителна предпоставка за селекция като един от кумулативните елементи по чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК, и това е достатъчно въззивното решение да не бъде допуснато до касационно обжалване по този въпрос. Въпрос № 3 е обуславящ, но по него въззивният съд е отговорил по същия начин, както е поставен въпроса, в същия смисъл е и цитираната от касатора практика на ВКС. В съответствие с нея въззивният съд е изследвал дали процесните стълбове са изградени съгласно нормативните изисквания към момента на изграждането им като част от ел.мрежа и отговарят на изискванията за безопасност, и е формирал своите изводи, че по делото е установено /от тройната СТЕ/, че процесните ел.стълбове са изградени при спазване на действащите към изграждането им изисквания и няма нарушение на такива относно конструкцията и санитарно-хигиенните изисквания, не са влошени условията за застрояване и ползване на имота, поради което за тях е възникнал законов сервитут в полза на ответника, приел е още, че стълбовете отговарят на строителните правила и норми и по ЗУТ и така са и търпим строеж по пар.16, ал.1 ПЗРЗУТ и не подлежат на премахване. Правилността на така формираните изводи за установените факти, както вече бе посочено по-горе в настоящето определение, не е предмет на проверка в производството по чл.288 ГПК. Поставените подвъпроси 3.1, 3.2, и 3.3 нямат характер на правни въпроси, а са фактически такива, те са израз на несъгласие на касатора с изхода на спора и предполагат преценка на събраните по делото доказателства, което не може да се прави във фазата по чл.288 ГПК, поради което по тях липсва общото основание за селекция и това е пречка да се допусне касационното обжалване в приложното поле на чл.280, ал.1, т.1 ГПК, и не следва да се обсъжда дали има противоречие със сочените от касатора във връзка с тях решения на ВКС. По всички въпроси касаторът бланкетно навежда и твърдение, че същите са такива за точното прилагане на закона и за развитието на правото - основание по чл.280, ал.1, т.3 ГПК, без да се обосновава значението на всеки от формулираните въпроси, което самостоятелно изключва наличието на специфичната предпоставка/основание/ за селекция по чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК, според изложеното в т. 4 от ТР № 1/2010 г. по т. д. № 1/2009 г. на ОСГТК на ВКС. Доводи за вероятна нищожност, недопустимост или очевидна неправилност на въззивния акт не са заявени от касатора, в резултат от служебната проверка не се констатира вероятност за наличие на такива пороци по чл.280, ал.2 ГПК. Предвид изхода на настоящето производство, касаторът няма право на възстановяване на разноски, и следва да заплати на ответника по касация разноски на основание чл. 78, ал. 8 ГПК, вр. чл. 37 ЗПП за защита от юрисконсулт, в определен от съда размер, по аргумент чл.23, чл.25 и чл.25а от Наредба за заплащането на правната помощ, от 100 лв., като се съобрази, че е само за подаване на отговор по касационна жалба. С оглед на изложеното Върховният касационен съд, Гражданска колегия, състав на Второ гражданско отделение, на основание чл. 288 ГПК