Определение № 8 от 22.01.2021 г. на ВКС по гр. д. № 3832/2020 г.

Производството е по чл. 274, ал. 3, т.1 ГПК. Образувано е по частна касационна жалба на Й. И. Й. от [населено място] срещу определение № 773 от 30.09.2020 г. по в.ч.гр.д. № 675/2020 г. на Добричкия окръжен съд. Касаторът счита определението за неправилно, поради което иска неговата отмяна. Ответниците по жалбата са подали писмен отговор, в който са изразили становище за неоснователност на жалбата. Претендират разноски. Върховният касационен съд, гражданска колегия, състав на ІІ г.о., след преценка на данните и доводите по делото, приема следното: Частната жалба е процесуално допустима - подадена е от легитимирано лице, в преклузирания срок по чл. 276, ал. 1 ГПК и срещу подлежащ на обжалване съдебен акт. С обжалваното определение окръжният съд е потвърдил определение № 1756 от 20.07.2020г. по гр.д.№ 794/2019г. на Добричкия районен съд, с което е прекратено производството по посоченото дело поради недопустимост на предявения от жалбоподателя против А. Г. П. и М. Н. П. иск за делба на недвижим имот – апартамент № *, находящ се в [населено място], [улица], вх.А, ет.4. За да постанови определението си, въззивният съд е констатирал, че между страните е водено предходно дело за делба на същия имот /гр.д.№ 6400/2011г. на ДРС/, което е приключило с влязло в сила решение за отхвърляне на иска като неоснователен. С това решение е прието, че апартаментът е изграден от ЖСК, която не е била прекратена чрез снабдяване на всички член-кооператори с нотариални актове за полагащите им се по разпределителен протокол обекти, респ. че имотът е бил собственост на ЖСК, а не съсобствен между страните. В исковите молби по двете дела ищецът Й. И. Й. е изложил идентични обстоятелства за възникване на съсобствеността, като посоченото ново обстоятелство по настоящото дело е, че е придобил правото на собственост върху 3/4 ид.части от апартамента по силата на изтекла в негова полза придобивна давност през периода 1998г.- 2009г. При тези фактически данни въззивният съд е приел, че в производството по предходното дело всеки от съделителите е следвало да изчерпи възраженията си срещу участието на някоя от страните в делба и да наведе възражения за придобиване на права върху имота при вече реализиран преди образуване на делото способ, като в противен случай същият се преклудира от силата на пресъдено нещо на влязлото в сила решение. Тъй като за да предяви иска за делба ищецът се е позовал на изтекла в негова полза придобивна давност преди завеждането на предходното дело, а не на настъпил след неговото приключване факт, повторно предявеният иск за делба е приет за процесуално недопустим. За да направи този извод въззивният съд се е позовал и на определение № 123 от 05.07.2019г. по ч.гр.д.№ 1889/2019г. на ВКС, ІІ г.о. Преди да разгледа по същество частната касационна жалба, касационният съд следва да се произнесе по допустимостта на касационното обжалване, съгласно чл.274, ал. 3 ГПК, във вр. с чл.280, ал.1 ГПК. В инкорпорираното в частната жалба изложение на основанията за допускане на касационното обжалване на въззивното определение касаторът сочи, че определението е очевидно неправилно, както и че са налице предпоставките на чл.280, ал.1, т.3 ГПК. Допускането на касационното обжалване на въззивното определение е предпоставено от разрешаването на материалноправен или процесуалноправен въпрос, който е обусловил правните изводи на съда по предмета на спора и по отношение на който са осъществени допълнителни предпоставки от кръга на визираните в т. 1 - т. 3 на чл. 280, ал. 1 ГПК, както и при вероятна нищожност, недопустимост или очевидна неправилност – чл.280, ал.2 ГПК. Според дадените в т.1 на ТР № 1/09г., ОСГТК на ВКС разяснения формулирането на правния въпрос е задължение на касатора, който определя обективните рамки, в които ВКС следва да селектира касационната жалба с оглед допускането й до касационно разглеждане. Същият следва да се изведе от предмета на спора и трябва да е от значение за решаващата воля на съда, но не и за правилността на съдебното решение, за възприемането на фактическата обстановка или за обсъждане на събраните доказателства. ВКС може единствено да уточни и конкретизира поставения от касатора правен въпрос, но не и да го извежда от съдържанието на изложението, респ. от касационната жалба. Непосочването на такъв въпрос е достатъчно основание за недопускане на касационното обжалване при условията на чл.280, ал.1 ГПК. В случая предвидените в процесуалния закон изисквания за допускане на частната касационна жалба до разглеждане не са налице, тъй като касаторът не е формулирал правен въпрос и не е изложил никакви доводи във връзка релевираното основание за допускане на касационно обжалване по чл.280, ал.1, т.3 ГПК и по конкретно с визираните в т.4 на посоченото тълкувателно решение предпоставки. Определението е валидно и допустимо. То не е и очевидно неправилно, тъй като от съдържанието на мотивите му не се разкрива с него да са нарушени императивни материалноправни норми или основополагащи правни принципи, да е приложена несъществуваща или отменена правна норма, да е приложена правна норма със смисъл, различен от действително вложения, да е налице отказ да се приложи процесуална правна норма, довел до процесуално нарушение, в резултат на което да е формиран погрешен правен извод или да е налице необоснованост на извод относно правното значение на факт в разрез с правилата за формалната логика, опита и научните правила. Сочените от касатора евентуални негови пороци не могат да бъдат квалифицирани като очевидна неправилност по смисъла на чл.280, ал.2, предл.3 ГПК като основание за ангажиране инстационната компетентност на касационната инстанция, още повече, че възприетото от въззивния съд становище съответства на постановена в същия смисъл практика на ВКС /опр. № 511 от 17.07.2015г. по ч.гр.д.№ 3094/2015г., IV г.о. и др./. За пълнота на изложението следва да се отбележи, че след като искът за делба на апартамента по предходното дело е отхвърлен поради това, че той е не бил собственост на страните, а на ЖСК, новите обстоятелства, на които се е позовал частният жалбоподател за да предяви повторно иск за делба, а именно, че през 2009г. е придобил идеални части от апартамента по давност; че с влязло в сила решение от 05.04.2017г. по гр.д.№ 1241/2015г. на Добричкия районен съд е признато за установено, че лицето Л. Здравков Б. не притежава права върху него/ с нот.акт № 80/2011г. същият е продал жилището на ответниците по настоящото дело/, както и че на 17.11.2017г. ОС на ЖСК е приело окончателен разделителен протокол, не водят до възникване на съсобственост между страните. По изложените съображения касационно обжалване на обжалваното определение не следва да се допуска. При този изход на делото и на основание чл.78, ал.3 ГПК жалбоподателят следва да заплати на ответниците по жалбата сторените от тях разноски в настоящото производство в размер на 960 лв. Мотивиран от горното, Върховният касационен съд, състав на ІІ г.о.,