Определение № 132 от 11.03.2016 г. на ВКС по т. д. № 526/2016 г.

Производството е по чл.282, ал.2 от ГПК. Постъпила е молба от [фирма] с искане за спиране изпълнението на въззивно решение от 08.02.2016 г. по в.гр.д.№2076/2015 г. на ОС Бургас, в частта, с която е потвърдено решение №1658 от 29.10.2015 г. по гр.д.№276/2015 г. на РС Бургас в частта за осъждане на [фирма] да заплати на С. И. М. сума в размер на 4 495.01 евро. Върховен касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение, след като прецени наведените доводи и данните по делото, намира следното: Производството по гр.д.№276/2015 г. на РС Бургас е образувано по предявен от С. И. М. срещу [фирма] иск по чл.55, ал.1 от ЗЗД за заплащане на сумата от 6 000 евро, получена без основание, поради нищожност на клаузи от общите условия, неразделна част от договор за ипотечен кредит №055/25.02.2008 г. Т.е. установява се, че въззивното решение, изпълнението на което се иска да бъде спряно по реда на чл.282, ал.2 от ГПК, не подлежи на касационен контрол, тъй като вземането, предмет на предявения иск, произтича от действителността на клаузи от договор за ипотечен кредит /абсолютна търговска сделка по смисъла на чл.1, ал.1, т.7 то ТЗ/, което определя характера на делото като търговско, а от друга страна размерът на цената на предявения иск е под законово определения в разпоредбата на чл.280, ал.2 от ГПК /ДВ бр. 50/2015 г./. В този смисъл и тъй като разпоредбата на чл.282, ал.2 от ГПК може да намери приложение само по отношение на подлежащи на касационно обжалване въззивни решения, спрямо които е подадена редовна касационна жалба, молбата на [фирма] се явява неоснователна. Мотивиран от горното Върховен касационен съд