Определение № 1190 от 04.12.2023 г. на ВКС по т. д. № 2787/2022 г.

Производството е по чл.288 ГПК. Образувано е по касационна жалба на „Ертиос“ ЕООД, [населено място], срещу решение № 249/22.07.2022 г., постановено по в.гр.д.№ 210/2022 г. от Хасковски окръжен съд, с което е потвърдено решение № 260025/17.02.2022 г. по гр.д.№ 2731/2020 г. на Хасковски районен съд за отхвърляне на иска на касатора против „Вертикал 1“ ЕООД, [населено място], за заплащане на сумата от 21076,02 лв., представляваща аванс по сключен договор № 243/05.07.2018 г., като платена на отпаднало основание и касаторът е осъден да заплати на „Вертикал 1“ ЕООД сумата от 21076,02 лв., представляваща неплатен остатък от уговорено възнаграждение по същия договор, както и сумата от 3307 лв. – обезщетение за забава за периода от 22.11.2018 г. до 09.06.2020 г. Касаторът поддържа, че решението е неправилно, а допускането на касационно обжалване основава на наличието на предпоставките по чл.280, ал.1, т.1 и т.3 ГПК. Ответникът оспорва жалбата. Претендира разноски. Върховният касационен съд, Търговска колегия, I отделение, след като разгледа касационната жалба и извърши преценка на предпоставките на чл.280, ал.1 ГПК, констатира следното: Касационната жалба е редовна – подадена е от надлежна страна, срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт в преклузивния срок по чл.283 ГПК и отговаря по съдържание на изискванията на чл.284 ГПК. За да постанови обжалваното решение, въззивният съд е приел за безспорно между страните, че на 05.07.2018 г. са сключили договор за производство, доставка, демонтаж на съществуваща, монтаж и сертифициране на асансьорна уредба в хотелски комплекс „СПА Клуб Бор“, [населено място]. Възложителят – настоящ касатор е заплатил авансово сумата от 21076,02 лв., а изпълнителят – ответник по жалбата е извършил дейностите по договора, включително монтажа, както и асансьорът е приет с акт за техническо освидетелстване и регистриране в ГД „Инспекция за държавен технически надзор“ като съоръжение с повишена опасност по смисъла на чл.32 ЗТИП. Страните не са подписали протокол за приемане изпълнението на работата. В края на месец декември 2018 г. след сертифицирането на асансьора, той е пуснат в действие по инициатива на възложителя. Това обстоятелство е отбелязано в ревизионната книга на уредбата на 28.12.2018 г. и е установено и от показанията на св.С., който е техник и е отстранявал възникналите повреди, първата от които се е появила в началото на месец април 2019 г. Въззивният съд е препратил към мотивите на първоинстанционното решение на основание чл.272 ГПК и е потвърдил извода, че проблемите, които са възниквали при експлоатацията на асансьора, установени от писмените и гласни доказателства по делото, не представляват такова отклонение от изпълнението, което да прави работата негодна за нейното договорно или обикновено предназначение. По тези съображения е отхвърлен искът за връщане на платената авансово сума и е уважен искът за заплащане на остатъка от възнаграждението по договора. В изложението по чл.284, ал.3, т.1 ГПК касаторът е поставил на основание чл.280, ал.1, т.1 ГПК въпроси за задължението на въззивния съд да изложи точни и ясни собствени мотиви, включително и когато препраща към мотивите на първоинстанционния съд по чл.272 ГПК и да извърши самостоятелна преценка на доказателствата, като обсъди защитните тези на страните при очертаните с въззивната жалба предели на производството, както и за задължението на въззивния съд да формира свои правни изводи по съществото на спора. Въпросите, въведени на основание чл.280, ал.1, т.3 ГПК, са за това: може ли приемането на работата да бъде предоставено на волята на трето за страните лице; как възложителят да узнае, че вещта е негодна, ако същата следва преди това да бъде пусната в експлоатация; спирането на движението поради изначални функционални недостатъци означава ли че вещта е приета; както и въпроси за значението на издадения сертификат за годност – дали това прави вещта годна за обикновеното и договорното й предназначение; дали това освобождава изпълнителя от отговорност за недостатъци и трябва ли възложителят да приеме работата, когато вещта е опасна за използване и това би причинило вреди на трети лица. Настоящият състав на ВКС намира, че не са налице основание за допускане на касационно обжалване. Процесуалните въпроси, заявени на основание чл.280, ал.1, т.1 ГПК, следва да се обобщят като въпрос за правомощията на въззивната инстанция като инстанция по съществото на спора. По смисъла на Тълкувателно решение 1/09.12.2013 г. по тълк.д. 1/2013 г. на ОСГТК на ВКС, както и според цитираната от касатора практика на ВКС, непосредствена цел на въззивното производство е повторното разрешаване на материалноправния спор, при което дейността на първата и на въззивната инстанция е свързана с установяване истинността на фактическите твърдения на страните чрез събиране и преценка на доказателствата и субсумиране на установените факти под приложимата материалноправна норма. Въззивният съд е длъжен да мотивира решението си съобразно разпоредбите на чл.235, ал.2 и чл.236, ал.2 ГПК, като изложи фактически и правни изводи по съществото на спора и се произнесе по защитните доводи и възражения на страните в пределите, очертани във въззивната жалба и отговора по чл.263, ал.2 ГПК. Съдът е длъжен да изложи мотиви по всички възражения на страните, както и по събраните по искане на страните доказателства във връзка с техните доводи. Преценката на всички правно релевантни факти, от които произтича спорното право, както и обсъждането на всички събрани по надлежния процесуален ред доказателства във връзка с тези факти, съдът следва да отрази в мотивите си, като посочи въз основа на кои доказателства намира едни факти за установени, а други за неустановени. Касаторът поставя въпроса в контекста на правомощията на въззивния съд, в случай че препраща към мотивите на първоинстанционното решение по реда на чл.272 ГПК. По този въпрос са дадени разрешения в практиката на ВКС, на която се позовава касаторът, като разбирането на касационната инстанция най-подробно е изразено в решение № 123/28.05.2014 г. по гр.д.№ 7750/2013 г. на ВКС, І г.о. Прието е, че по реда на чл.272 ГПК въззивният съд може да препрати към мотивите на първоинстанционния без да излага свои собствени съображения за осъществяването на имащите правно значение факти и приложимата правна норма само ако първоинстанционният съд е обсъдил всички наведени с исковата молба и отговора на ответника доводи и възражения (в рамките на съдържащите се във въззивната жалба оплаквания) и изразеното от първоинстанционния съд становище по тези въпроси се споделя изцяло от въззивния съд. Ако първоинстанционният съд не е обсъдил всички наведени доводи и възражения и във въззивната жалба се съдържа оплакване в този смисъл, въззивният съд е длъжен да изложи на първо място съображенията си за тяхната релевантност, като в тази хипотеза може да извърши препращане към мотивите на първоинстанционния съд, ако споделя извода му за неотносимост на поддържаните и пред въззивната инстанция доводи и възражения. Ако приеме, че становището на първоинстанционния съд за неотносимост на поддържаните от въззивника доводи и възражения е неправилно, въззивният съд е длъжен да изложи съображенията си и по тяхната основателност. В случая въззивният съд е приложил нормата на чл.272 ГПК в съответствие с практиката на ВКС. В пределите на въззивното производство, очертани с изложените оплаквания в жалбата, решаващият състав е посочил точно безспорните и се е произнесъл по спорните факти и обстоятелства, включително по въведените в първоинстанционното производство и поддържани пред окръжния съд правни доводи. С въззивната жалба е изразено изцяло несъгласие с изводите на районния съд, но не и оплаквания, че определени доводи и възражения не са били обсъдени. Въззивният съд ясно е изразил формирания си правен извод за хипотезите, при които възложителят може да развали договора. Значението на сертифицирането на асансьорната уредба от органа, разполагащ с компетентност за това, е обсъдено самостоятелно, като същото не е приравнено на приемане на работата от възложителя, както и на обстоятелство, което изключва правата на възложителя при прието изпълнение с недостатъци. Въпросите, въведени на основание чл.280, ал.1, т.3 ГПК, не отговарят на общата и допълнителната предпоставка за допускане на касационно обжалване. Касаторът неправилно интерпретира мотивите на въззивния съд, в които, както бе посочено, не е изразено разбирането, че работата следва да се счита за приета с издаването на сертификат, т.е. приемането не е предоставено на волята на трето лице. Решаващият състав не е приел, че сертификатът представлява единственото доказателство, въз основа на което да може да се направи извод, че работата е годна за обикновеното и договорното й предназначение и че издаването му от компетентния орган освобождава изпълнителя от отговорност за недостатъци и задължава възложителя да извърши приемане. Въпросите за начина на узнаването за недостатъците от възложителя и дали вещта следва да се ползва, ако това е опасно и би причинило вреди на трети лица, нямат характер на правни въпроси по смисъла на чл.280, ал.1 ГПК. На следващо място, въпросите не изискват тълкуване на конкретна правна норма според заявеното основание за допускане на касационно обжалване. Съгласно разпоредбата на чл.280, ал.1, т.3 ГПК поставеният от касатора правен въпрос ще е от значение за точното прилагане на закона и за развитието на правото, ако е посочена непълна, неясна или противоречива по съдържание правна норма, приложението на която е обусловило решаващите мотиви на въззивния съд. Предпоставки за допускане на касационно обжалване са и обстоятелства като: създадена противоречива съдебна практика по тълкуването на посочената от касатора норма или наличието на непротиворечива съдебна практика, но подлежаща на преодоляване като неправилна или на осъвременяване с оглед промяна в законодателството или обществените условия. По изложените съображения касационно обжалване не се допуска. На основание чл.81 ГПК касаторът следва да заплати направените от ответника разноски за касационното производство в размер на 750 лв. по договор за правна защита и съдействие от 01.12.2022 г. Мотивиран от горното, Върховният касационен съд