Определение № 2309 от 25.07.2023 г. на ВКС по гр. д. № 2884/2023 г.

Производството е по чл. 274, ал.2 ГПК. Образувано е по частна жалба, подадена от В. Б. И. частна жалба срещу определение № 2059/30.05.2023г. по гр.д.№ 138/2022 г. на Варненски окръжен съд, с което е оставена без разглеждане подадената от него касационната жалба вх. № 11691/11.05.2023 г., срещу въззивно решение № 367 от 24.03.2022 г., постановено по същото дело, В частната жалба се навеждат оплаквания от жалбоподателката за неправилност поради това, че касационната жалба не е повторна, а съставлява изправяне нередовности на вече подадена касационна жалба. Върховният касационен съд, тричленен състав на първо гр. отделение, като прецени оплакванията в частната жалба и данните по делото, намира следното: Частната жалба е постъпила в срок, изхожда от процесуално легитимирана страна, против определение, което подлежи на обжалване е, поради което съдът я преценява като допустима, съгласно чл. 274, ал.2, ГПК. Съдът констатира, че подадена касационна жалба против въззивно решение № 367 от 24.03.2022 г. по гр.д.№ 138/2022 г. на Варненски окръжен съд е била върната с разпореждане № 5543/29.11.2022 г. по в. гр. д. № 138/2022 г. на Варненския окръжен съд поради това, че въззивното решение не подлежи на касационно обжалване на основание чл. 280, ал.3, т.1 ГПК. То е постановено по кумулативно обективно и субективно съединени искове за присъждане на обезщетение за причинени имуществени и неимуществени вреди от непозволено увреждане по реда на чл. 49, във вр. с чл. 45 ЗЗД, с цена на всеки от исковете под 5 000 лв Това разпореждане е потвърдено с определение 197/14.02.2023 г. по ч. гр.д.№ 293/2023 г. на ВКС, І гр.о. Следователно възззивното решение е влязло в сила. С разпореждане № 5543/29.11.2022 г. по в. гр. д. № 138/2022 г. на Варненския окръжен съд е върната също на основание чл. 280, ал.3, т.1 ГПК подадена от В. Б. И. частна жалба, инкорпорирана в подадената от него касационната жалба срещу решение № 367 от 24.03.2022 г., постановено по същото дело, в частта с характер на определение, с която е потвърдено определение № 8004 от 29.11.2021 г. по гр. д. № 9924/2020 г. на Варненския районен съд, постановено по реда на чл. 248 ГПК. Частната жалба на В. Б. И. срещу това разпореждане също е приета за неоснователна с определение № 198 от 14.02.2023 г. по ч. гр.д.№ 294/2023 г. на ВКС, І гр.о. и е потвърдено разпореждане № 5543/29.11.2022 г. по в. гр. д. № 138/2022 г. на Варненския окръжен съд. Предвид изложеното, правораздавателната компетентност на съда по спора е изчерпана. Въззивното решение изцяло е влязло в сила, поради което правилно е оставена без разглеждане подадената от В. Б. И. касационна жалба. Затова обжалваният акт като съобразен с данните по делото и със закона, следва да се потвърди. Водим от горното, Върховният касационен съд, състав на първо гражданско отделение