Определение № 508 от 31.07.2013 г. на ВКС по гр. д. № 3485/2013 г.

Производството е по чл. 274, ал. 2 ГПК, образувано по частна жалба на В. Ц. К. срещу определение от 14.02.2013 г. по гр. дело № 974/2012 г. на Окръжен съд – Велико Търново. Ответниците С. А. Д., К. Х. Д. и Т. Х. Д. поддържат становище за процесуална недопустимост на частната жалба, а по същество считат, че е неоснователна. Частната жалба е подадена в срока по чл. 275, ал. 1 ГПК и е процесуално допустима, а разгледана по същество е и основателна. С цитирания съдебен акт състав на Окръжен съд – Велико Търново е върнал жалба вх. № 11013 от 22.01.2012 г., подадена от В. К., като нередовна – поради невнасяне в определния от съда срок на сумата 30 лв. държавна такса. С оглед правната квалификация на жалбата, като подадена по реда на чл. 274, ал. 2 ГПК неоснователно е възражението на ответниците за процесуална недопустимост, основаващо се на чл. 274, ал. 4 ГПК, тъй като тази норма е приложима само за обжалването на определения по чл. 274, ал. 3 ГПК, а определението, предмет на настоящата частна жалба се разглежда по реда на чл. 274, ал. 2 ГПК. С оглед приложимия съдопроизводствен ред не се обсъждат основанията по чл. 280, ал.1 ГПК, защото тяхното разглеждане е относимо към обжалване на определения по чл.274, ал.3 ГПК, каквото не е настоящето обжалваемо определение. Частният жалбоподател е доказал в настоящето производство твърденията си за изпълнение разпореждането на въззивния съд за внасяне на дължимата държавна такса в определения срок. Основателен е довода на частния жалбоподател, че таксата е в размер на 15 лв., тъй като подадената от него частна жалба е срещу съдебен акт, който по естеството си е определение, защото с постановяването му Окръжният съд – Велико Т. не се произнася по съществото на въззивната жалба срещу първоинстанционото решение, а оставя жалбата без разглеждане, като процесуално недопустима, т.е. произнесъл се е по процесуалната допустимост на жалбата, по който въпрос съдът постановява определение. При обжалването на определение, което е преграждащо съгласно чл.19 от Тарифата за държавни такси, които се събират от съдилищата по ГПК се събира такса 15 лв. Частният жалбоподател е представил документ, че е внесъл таксата по сметка на ВКС на 09.01.2013 г., както и известие за доставяне, видно от което документа е приет от служител на окръжния съд на 15.01.2013 г. в срок. При тези обстоятелства неправилно окръжният съд е приел, че частният жалбоподател е сезирал ВКС с нередовна частна жалба, без да е внесъл държавна такса. Държавната такса е внесена в срок, поради което определението на окръжния съд е неправилно, следва да се отмени, а делото следва да се върне на окръжния съд за продължаване на процесуалните действия по администриране на частната жалба вх. № 11013/22.01.2012 г. По изложените съображения Върховният касационен съд, гражданска колегия, състав на трето отделение