Определение № 1033 от 16.11.2012 г. на ВКС по т. д. № 817/2012 г.

Производството е по чл. 274, ал. 2, изр. 2 ГПК. Образувано е по частна жалба на Национален център „Европейски младежки програми и инициативи” /НЦ „Е.”/ към М. - [населено място], срещу определение № 639 от 12.07.2012 г., постановено от състав на Върховен касационен съд, Търговска колегия, Второ отделение, по ч. т. д. № 920/2011 г. С посоченото определение е оставена без разглеждане като процесуално недопустима на основание чл.274, ал.4 във вр. с чл.280, ал.2 ГПК частната касационна жалба на НЦ „Е.” срещу определение № 149 от 03.08.2011 г. по ч. гр. д. № 370/2011 г. на Сливенски окръжен съд, с което е потвърдено определение от 01.04.2011 г. по гр. д. № 673/2010 г. на Сливенски районен съд за прекратяване на производството по делото поради оттегляне на предявените против Сдружение с нестопанска цел „Асоциация на спортните клубове и социалния туризъм в [община]” искове за заплащане на сумите 6 058.18 лв. - подлежаща на възстановяване сума по краен отчет във връзка с договор № МЛ-134/05.11.2004 г., и 4 437.06 лв. - лихви за забава, и са присъдени разноски на ответника в размер на 1 200 лв. В частната жалба се прави искане за отмяна на обжалваното определение като неправилно поради противоречие със закона на изводите на първия тричленен състав, че делото е търговско и че допустимостта на касационното обжалване следва да се преценява според правилата на чл.274, ал.4 във вр. с чл.280, ал.2 ГПК в редакцията, обнародвана в ДВ бр.100/21.12.2010 г. Ответникът Сдружение с нестопанска цел „Асоциация на спортните клубове и социалния туризъм в [община]” - [населено място], не заявява становище по жалбата в срока по чл.276, ал.1 ГПК. Върховен касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение, след преценка на данните по делото и релевираните доводи, приема следното: Частната жалба е депозирана в рамките на преклузивния едноседмичен срок по чл. 275, ал.1 ГПК от надлежна страна и е процесуално допустима, но по същество е неоснователна. За да остави без разглеждане подадената от НЦ „Е.” частна касационна жалба, тричленният състав на Второ отделение при Търговска колегия на ВКС е приел, че жалбата е процесуално недопустима, тъй като обжалваното с нея въззивно определение не подлежи на касационен контрол по силата на чл.274, ал.4 ГПК и чл.280, ал.2 ГПК в редакцията, обнародвана в ДВ бр.100/21.12.2010 г. Недопустимостта на жалбата е мотивирана с търговския характер на делото и с цената на всеки от предявените обективно съединени искове /съответно 6 058.18 лв. - основно вземане за възстановяване на суми по договор от 05.11.2004 г., и 4 437.06 лв. - лихви за забава/, която е под предвидения в чл.280, ал.2 ГПК минимален праг за достъп до касация по търговски дела - 10 000 лв. Така постановеното определение е правилно. Със законодателното изменение на чл.280, ал.2 ГПК и чл.274, ал.4 ГПК, обн. в ДВ бр.100/21.12.2010 г., са изключени от обхвата на касационното обжалване решенията и определенията по въззивни дела с цена на иска до 5 000 лв. - за граждански дела, и до 10 000 лв. - за търговски дела. Съгласно § 26 ПЗР на ЗИДГПК, обн. в ДВ бр.100/21.12.2010 г., изменението е в сила от датата на обнародването му в „Държавен вестник” - 21.12.2010 г., и по аргумент от § 25 ПЗР на ЗИДГПК се прилага по отношение на всички дела, които към посочената дата не са били висящи пред Върховния касационен съд. Обжалваното пред първия тричленен състав въззивно определение е постановено след влизане в сила на ЗИДГПК, обн. в ДВ бр.100/21.12.2010 г., поради което законосъобразно е прието, че независимо от точната дата на подаване на частната касационна жалба, следваща по време датата 21.12.2010 г., преценката за допустимост на касационния контрол е подчинена на въведените с новата редакция на чл.274, ал.4 във вр. с чл.280, ал.2 ГПК процесуални правила. Предвид предмета на договора, по повод на който са възникнали претендираните с исковете парични вземания, законосъобразен е и изводът, че обжалваното въззивно определение е постановено по търговско, а не по гражданско дело, и че с оглед цената на всеки от обективно съединените искове, която не надхвърля предвидения в чл.280, ал.2 ГПК минимален праг от 10 000 лв. за достъп до касационен контрол по въззивни търговски дела, касационното обжалване и самата частна касационна жалба са процесуално недопустими. По изложените съображения определението по ч. т. д. № 920/2011 г. на ВКС, Търговска колегия, Второ отделение, следва да бъде потвърдено. Мотивиран от горното и на основание чл.274, ал.2, изр.2 ГПК, Върховен касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение,