Определение № 2811 от 29.10.2024 г. на ВКС по т. д. № 2130/2024 г.

Производството е по чл. 274, ал. 3 ГПК. Образувано е по частна касационна жалба на Г. Ц. И. срещу определение № 450 от 15.07.2024 г. по в. ч. гр. д. № 344/2024 г. на Великотърновски апелативен съд, с което е потвърдено определение № 354 от 15.05.2024 г. по гр. д. № 200/2024 г. на Габровски окръжен съд, с което е отхвърлена молбата на частната жалбоподателка за освобождаване от заплащане на държавна такса и разноски по делото на основание чл. 83, ал. 2 ГПК. Частната касационна жалбоподателка поддържа, че обжалваното определение е неправилно, тъй като при преценката за наличието на основанието по чл. 83, ал. 2 ГПК съдът не е взел предвид всички относими факти и обстоятелства. Излага доводи, че съставът на апелативния съд не е съобразил, че жалбоподателката издържа себе си и още едно лице с получаваната от нея заплата от 1 200 лв. Сочи, че всеки месец заплаща 120 лв. за лекарства поради своето здравословно състояние, както и че със спестовния й влог от 36 000 лв. се цели гарантиране, че ще може да финансира лечението си за в бъдеще. Счита, че при произнасяне по искането й по чл. 83, ал. 2 ГПК съдът е следвало да съобрази и повишаващата се инфлация в страната. Моли обжалваното определение да бъде отменено. Допускането на касационното обжалване основава на предпоставките по чл. 280, ал. 1, т. 3 и ал. 2, пр. 3 ГПК. В изложението по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК частната жалбоподателка поддържа, че съдът се е произнесъл по въпроса „Ежемесечните разходи за лекарства могат ли да се квалифицират като „други конкретни обстоятелства“ по смисъла на чл. 83, ал. 2, т. 7 ГПК, които да дадат основание за съда да освободи ищеца от заплащане на такси и разноски?“ Твърди, че поставеният въпрос е от значение за точното прилагане на закона и за развитието на правото. Излага доводи, че въззивният акт е очевидно неправилен. Върховният касационен съд, Търговска колегия, състав на Първо отделение, като прецени данните по делото и доводите по чл. 280, ал. 1 и ал. 2 ГПК, приема следното: Частната касационна жалба е процесуално допустима - подадена от надлежна страна срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт в срока по чл. 275, ал. 1 ГПК. За да потвърди определението на Габровски окръжен съд за оставяне без уважение искането на жалбоподателката за освобождаване от държавна такса в размер на 2850 лв. по предявените искове по чл. 432, ал. 1 КЗ за заплащане на обезщетение за неимуществени вреди вследствие ПТП в размер на 70 000 лв. и на обезщетение за имуществени вреди в размер на 297, 06 лв., както и искането за освобождаване от разноски по делото, въззивният съд е приел, че ищцата има средства за заплащането им и че същото не би я затруднило. Посочил е, че в подадената пред съда декларация молителката Г. И. е декларирала месечен доход от заплата в размер на 1200 лв., парични спестявания в размер на 36 000 лв., притежаване на жилище с площ от 113 кв. м. в [населено място], както и че домакинството й се състои само от нея. Съдът е отчел, че ищцата е в работоспособна възраст, работи по трудово правоотношение и получава регулярен доход над минималната работна заплата, като не дължи и не осигурява издръжка на други лица. В обжалваното определение е изтъкнато, че декларираното обстоятелство относно допълнителен месечен разход от 120 лв. за лекарства, не променя извода, че ищцата е в състояние да заплати дължимите държавна такса и разноски. В тази връзка съставът на апелативния съд е посочил, че не се установява трайно състояние на невъзможност за полагане на труд или поставена диагноза и дадени предписания, за да се приеме, че паричните средства от 36 000 лв. са гаранция за лечение. Настоящият състав на ВКС намира, че не са налице предпоставките за допускане на касационно обжалване на определението на въззивния съд. Поставеният от касационната жалбоподателка въпрос не покрива общия селективен критерий по чл. 280, ал. 1 ГПК, тъй като в определението на въззивния съд не е отречено, че ежемесечните разходи за лекарства представляват обстоятелство от значение за преценката на съда по молба с правно основание чл. 83, ал. 2 ГПК за освобождаване от държавна такса и разноски. Напротив обстоятелство, че частната жалбоподателка има ежемесечен разход за лекарства е обсъждано от съда и е взето предвид заедно с останалите декларирани обстоятелства при формиране на извода за отсъствието на предпоставките по чл. 83, ал. 2 ГПК. В случая не е обосновано и въведеното допълнителното основание по чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК за достъп до касация. Съгласно т. 4 на Тълкувателно решение №1/19. 02. 2010 г. по тълк. д. № 1/2009г. на ОСГТК на ВКС формулираният правен въпрос е от значение за точното прилагане на закона, когато разглеждането му допринася за промяна на създадената поради неточно тълкуване съдебна практика, или за осъвременяване на тълкуването й с оглед изменения в законодателството и обществените условия, а за развитие на правото, когато законите са непълни, неясни или противоречиви, за да се създаде съдебна практика по прилагането им или за да бъде тя осъвременена предвид настъпили в законодателството и обществените условия промени. Следователно разпоредбата на чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК намира приложение в случаите, когато приложимата правна норма изисква определяне на нейното действително съдържание по тълкувателен ред, респективно когато се налага изоставяне на едно тълкуване и преминаване към друго такова с оглед изменения в законодателството и обществените условия. По тълкуването и прилагането на разпоредбата на чл. 83, ал. 2 ГПК е формирана практика на ВКС, а именно определение № 603 от 2.10.2014 г. по ч. т. д. № 2139/2014 г. на ВКС, ТК, II т. о., определение № 573 от 12.07.2011 г. по ч. т. д. № 230/2011 г. на ВКС, ТК, II т. о., определение № 612 от 12.08.2010 г. по ч. т. д. № 564/2010 г. на ВКС, ТК, II т. о., определение № 496 от 10.07.2013 г. по ч. т. д. № 2492/2013 г. на ВКС, ТК, II т. о., определение № 305 от 15.06.2009 г. по ч. гр. д. № 335/2009 г. на ВКС, ГК, III г. о. и др. Съгласно тази практика, при произнасяне по молба на страна по чл. 83, ал. 2 ГПК съдът е длъжен да извърши преценка налице ли са предпоставки за освобождаване на молителя от внасяне на държавна такса и разноски въз основа на доказателства за имущественото състояние на лицето, семейното му положение, възраст, здравословното му състояние, трудова заетост и всички обстоятелства, относими към възможността за изпълнение на законоустановените задължения за внасяне на държавна такса и разноски по производството, включително недекларираните такива; преценката на имущественото състояние на молителя се прави към момента на подаване на молбата по чл. 83, ал. 2 ГПК, а не за минал период, като се съобразяват сигурните доходи, не и евентуалните, и само наличното в патримониума на молителя имущество. След изясняване на общото материално състояние на молителя и останалите относими обстоятелства съдът е длъжен да ги съпостави с цената на иска/исковете и пълния размер на дължимата такса, съответно с разноските, които следва да се внесат и въз основа на това да прецени дали страната разполага с достатъчно средства към момента на искането, за да ги заплати. В конкретния случай въззивният съд е процедирал в съответствие с цитираната практика на ВКС. Съдът е взел предвид актуалното към момента на подаване и разглеждане на молбата имуществено състояние на молителката, като извода относно отсъствието на основанието по чл. 83, ал. 2 ГПК решаващият състав е основал на декларираните от ищцата обстоятелства, които е анализирал в атакувания акт. По тези съображения, като основано на преценката на обстоятелствата, визирани в разпоредбата на чл. 83, ал. 2 ГПК, произнасянето на съда съответства на формираната практика на ВКС относно предпоставките по посочената разпоредба, която не се нуждае от промяна или осъвременяване, което изключва въведеното допълнително основание за достъп до касация по чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК. Не е налице и основанието по чл. 280, ал. 2, пр. 3 ГПК за допускане на касационно обжалване – очевидна неправилност на обжалваното определение. Очевидната неправилност не е тъждествена с касационните основания по чл. 281, т. 3 ГПК и като характеристика насочва към особено тежки пороци, водещи до неправилност на съдебния акт. Същите пороци следва да могат да се констатират от касационната инстанция въз основа на мотивите към акта, без да е необходимо да се извършва присъщата на същинския касационен контрол проверка за обоснованост и съответствие с материалния закон на решаващите правни изводи на въззивния съд и за законосъобразност на извършените от него съдопроизводствени действия. Съдебната практика приема, че това са случаите на: прилагане на несъществуваща или отменена правна норма, прилагане на закона в неговия противоположен смисъл, явна необоснованост на фактическите изводи поради грубо нарушение на правилата на формалната логика, нарушения на основополагащи принципи на съдопроизводството. Обжалваното определение не разкрива никой от изброените по-горе пороци. При аргументиране на тезата си за очевидна неправилност на въззивното определение жалбоподателката възпроизвежда доводите си по частната касационна жалба за неправилност на атакувания акт, които могат да бъдат преценявани едва след допускането на касационното обжалване. Оплакванията, че съдът е игнорирал декларираното обстоятелство, че ищцата издържа себе си и още едно лице, предполагат проверка и анализ на доказателствата по делото и също са относими към преценката за неправилност, съответно не могат да обосноват достъпа до касация на основание чл. 280, ал. 2, пр. 3 ГПК. Следва да се изтъкне, че в частната жалба срещу първоинстанционното определение и в частната касационна жалба се твърди, че ищцата издържа цялото си семейство – себе си и още едно лице, без да се уточнява към кого и на какво основание има задължение за издръжка. По изложените съображения не следва да се допуска касационно обжалване на определение № 450 от 15.07.2024 г. по ч. гр. д. № 344/2024 г. на Великотърновски апелативен съд. Мотивиран от горното, Върховен касационен съд, Търговска колегия, състав на Първо отделение