Определение № 2775 от 02.10.2023 г. на ВКС по гр. д. № 714/2023 г.

Образувано е по касационна жалба на Комисията за противодействие на корупцията и за отнемане на незаконно придобитото имущество (КПКОНПИ) срещу въззивно решение № 192 /06.12.2022 г. по гр. д. № 386 /2022 г. на Варненския апелативен съд, с което е потвърдено решение № 260015 /08.06.2022 г., по гр.д. № 403 /2018 г. на Шуменския окръжен съд (изменено в частта за разноските с влязло в сила определение № 260033 /18.07.2022 г. по същото дело), в частите му, с които са отхвърлени предявените от КПКОНПИ срещу В. Н. Й../правоприемник на починалия на 28.06.2021 г. в хода на производството Н. В. Й.) искове с правно основание чл.153 ЗПКОНПИ за отнемане в полза на държавата на незаконно придобито имущество, индивидуализирано в решението.

Ответникът по касационната жалба В. Н. Й. в писмен отговор оспорва наличието на основания за допускане на касационно обжалване.

Жалбата е процесуално допустима, подадена е от страна по делото, която има право и интерес да обжалва въззивното решение срещу решение по въззивно дело, за което не е предвидено ограничение за касационно обжалване и е редовна.

За да постанови обжалваното решение въззивният съд е приел следното:

Предявените искове са с правно основание чл.153 ЗПКОНПИ, тъй като производството пред първоинстанционния съд е образувано при действието на първоначалната редакция на § 5, ал.1 от ДР на ЗПКОНПИ, обн. ДВ, бр.7/18г., с искова молба, подадена на 13.11.2018 г. С постановление от 12.12.2016 г. по ДП №840 /16 г. по описа на РУ-Шумен Н. В. Й. е привлечен в качеството му на обвиняем и за извършено престъпление по чл.308, ал.2, вр. ал.1 от НК, попадащо в предметния обхват на чл.108, ал.1, т.22 от ЗПКОНПИ. Със споразумение от 12.01.2017 г. по н.о.х.д. № 32 /2017 г. на Шуменския районен съд е признат за виновен в извършване на престъплението, за което е бил обвинен.

Въззивният съд се е позовал на съдебна практика, отразена в посочени от него съдебни решения на ВКС, по приложението на ЗОПДНПИ и на ЗПКОНПИ, според която основната предпоставка за отнемането е установяване дали между притежаваното от проверяваното лице имущество в началото и в края на проверявания период е налице разлика и в каква посока е тя. Отнемането може да бъде извършено, в случай, че имуществото (с дефиниция в § 1, т.4 ДР на ЗПКОНПИ) в края на проверявания период се е увеличило в сравнение с това в началото на периода и това увеличение надхвърля посочения в § 1, т.3 ДР на ЗПКОНПИ размер. Едва след установяване на такова превишение подлежи на изследване въпросът дали даден доход има законен характер. Отнемането е възможно при наличието на несъответствие, а несъответствие е налице, когато превишението не се дължи на получен през проверявания период законен доход.

При изясняване на практиката относно смисъла на понятията „доходи, приходи източници на финансиране“ по смисъла на § 1, т.2 ДР на ЗПКОНПИ въззивният съд е приел, че начинът на получаване на парични средства – в брой, превод по сметка в банка, системи за бързи разплащания и др. е без значение за това дали същите представляват основен доход. Законността на доходите се определя от основанието за тяхното плащане, съответно за получаването им. На отнемане обаче подлежи имущество (чл. 141 ЗПКОНПИ), а не доход. Доходът може да бъде отнет само на основание чл.53, ал.2, б. „б“ НК). За да е възможно отнемането на някакво имущество, то трябва да съществува реално (да е налично към момента на приключването на проверката като част от патримониума на проверяваното лице…

Паричните средства, които са изразходвани и не са налични, доколкото не е установено да са трансформирани в реални активи или да се намират по сметка на проверяваното лице или на лицата по чл.143, чл.144, чл.145 и чл.146 ЗПКОНПИ, не попадат в предметния обхват на чл.141 и чл.142, ал.2 ЗПКОНПИ и не подлежат на отнемане. Тези парични средства могат да бъдат третирани като преминали през имуществото на проверяваното лице, но не може да се отнеме равностойността на имущество, което е преминало през патримониума на проверяваното лице, но не е в негово притежание в края на изследвания период.

Въззивният съдебен състав е посочил образуването на тълкувателно решение № 4 /2021 г. на ОСГК на ВКС по релевантните за спора въпроси: 1/ Представляват ли „имущество" по смисъла на § 1, т.4 от ДР на ЗПКОНПИ и участват ли при определяне размера на несъответствието, съобразно нормата на § 1, т.3 от ДР на ЗПКОНПИ, получените от проверяваното лице парични средства с неустановен законен източник, както и сумите от придобитото и впоследствие отчуждено друго имущество, за което не е установен законен източник на средства за придобиването му, в случай че те не са налични в патримониума на лицето в края на проверявания период и 2/ Подлежи ли на отнемане в полза на държавата паричната равностойност на получените суми с неустановен законен източник, както и сумите от придобитото и впоследствие отчуждено или липсващо друго имущество, за което не е установен законен източник на средства за придобиването му, в случай че те не са налични в патримониума на лицето в края на проверявания период и не е установено преобразуването им в друго имущество, по което към датата на постановяване на въззивното решение не е постановено тълкувателно решение.

Въззивният съд е посочил, че по приложимите въпроси споделя преобладаващата съдебна практика, на която се е позовал и е разрешил спора като се е основал на нея.

С оглед на това въззивният съд е приел следното по съществото на спора:

В графата имущество на Н. Й. не следва да се включват внесените от него и от трети лица по банковите му сметки през проверявания период парични суми, посочени по размер, тъй като не са налични към края на проверявания период. Съгласно установеното от приетото по делото заключение на СИЕ сметките са закрити или с нулево салдо или това са само суми, преминали през сметките на Н. Йорданов, които не са налични.

Въззивният съд е формирал крайния извод, че общото имущество на Н. Й., придобито през проверявания период и налично понастоящем или разпоредено по противопоставим на държавата начин, възлиза на сумата 4 980 лева. Общо приходите възлизат на 2 540.72 лева, а разходите на 72 596 лева. Поради това Н. Й. няма положителен нетен доход за проверявания период, от което следва, че размерът на несъответстието между имуществото – 4980 лева и същия не надвишава посочения в § 1, т. 3 от ДР на ЗПКОНПИ размер от 150 000 лева за целия проверяван период, което налага извода за липса на значителното несъответствие, предпоставка за уважаване на предявения иск.

По наличието на основания за допускане на касационно обжалване:

С изложението си по чл.284, ал.3, т.1 от ГПК касационният жалбоподател КПКОНПИ извежда следните правни въпроси, за които твърди, че са обуславящи и осъществявят основания по чл.280, ал.1,т.1 ГПК за допускане на касационно обжалване:

1. Изключват ли се разходите за погасителните вноски по кредити и личните вноски по банкови сметки с неустановен произход от несъответствието по § 1, т.З ЗПКОНПИ?

2. Вноските от трети лица по банкови сметки на ответника, с неустановен законен източник, включват ли се в „имуществото“ по см. на § 1, т.4 от ДР на ЗПКОНПИ и участват ли при определяне на несъответствието, съгласно § 1, т.З от ДР на ЗПКОНПИ в производство по отнемане на незаконно придобито имущество по реда на ЗПКОНПИ?

Жалбоподателят твърди, че въпросите са разрешени в противоречие с приетото в решения на ВКС № 29 /12.04.2021 г. по гр.д. № 1021 /2019 г. на III г.о. и № 6095 /29.03.2022 г. по гр.д. № 3078 /2020 г. на IV г.о.

Видно от изложеното за мотивите на въззивния съд поставените въпроси за вноските по банкови сметки на проверяваното лице лично от него и от трети лица са обуславящи за изхода на спора. Въззивният съд е обсъдил доводите на страните и доказателствата за тези вноски и е установил размерите им, но от правна страна е приел, че не следва да бъдат включени в имуществото на Н. Й. внесените от него и от трети лица по банковите му сметки през проверявания период парични суми, доколкото същите не са били налични в края на проверявания период. Тези вноски представляват доход на проверяваното лице. На отнемане обаче подлежи имущество (чл.141 ЗПКОНПИ), а не доход.

Правните въпроси са разрешени от въззивния съд в съответствие с приетото по тълкувателно решение № 4 /18.05.2023 г. по т.д. № 4 /2021 г. на ОСГК на ВКС:

1. Не представляват "имущество" по смисъла на § 1 т. 4 от ДР на ЗПКОНПИ и не участват при определяне размера на несъответствието съобразно нормата на § 1 т. 3 от ДР на ЗПКОНПИ получените от проверяваното лице парични средства с неустановен законен източник, както и сумите от придобитото и впоследствие отчуждено друго имущество, за което не е установен законен източник на средства за придобиването му, в случай че те не са налични в патримониума на лицето в края на проверявания период.

2. Не подлежи на отнемане в полза на държавата паричната равностойност на получените суми с неустановен законен източник, както и сумите от придобитото и впоследствие отчуждено или липсващо друго имущество, за което не е установен законен източник на средства за придобиването му, в случай че те не са налични в патримониума на лицето в края на проверявания период и не е установено преобразуването им в друго имущество.

С тълкувателното решение е уеднаквена съдебната практика по разгледаните правни въпроси.

Съгласно разпоредбата на чл.130, ал.2 ЗСВ тълкувателните решения са задължителни за органите на съдебната и изпълнителната власт, за органите на местното самоуправление, както и за всички органи, които издават административни актове.

Поради съответствието на приетите от въззивния съд разрешения на правните въпроси с приетите с тълкувателното решение разрешения, с което практиката на съдилищата е уеднаквена по задължителен начин, не е налице основание за допускане на касационно обжалване по въпросите по чл.280, ал.1, т.1 ГПК и не следва да се обсъжда съответствието на разрешенията на въззивния съд с разрешенията в посочените решения на ВКС.

С оглед изхода от това производство жалбоподателят няма право на разноски, а следва да бъде осъден да заплати на процесуалния представител на ответника поисканото от нея на основание чл.38 ЗА възнаграждение за процесуално представителство в размер на 5 353.72 лева, определено съгласно чл.7, ал.2, т.4 вр. чл.9, ал.3 НМРАВ, за което е представен договор за процесуално представителство по чл.38, ал.1, т.2 ЗА, в който представителството е уговорено безплатно – поради липса на средства.

Воден от изложеното, съдът