Определение № 1392 от 24.03.2025 г. на ВКС по гр. д. № 2778/2024 г.

Производството е по чл. 288 ГПК. Обжалвано е решение № 63 от 19.04.2024г. постановено по гр.д. № 118 по описа за 2024 г. на Варненски апелативен съд, с което е потвърдено решение № 1464 от 11.12.2023г. по гр.д. № 2494/2022г. на Варненски окръжен съд. С последното Община Варна е осъдена да заплати на Ж. Т. Ж. и Ц. Т. Ж., правоприемници на ищцата П. Н. Ж., обезщетение по чл. 49 ЗЗД в размер на 35 000 лв. за неимуществени вреди, болки и страдания от фрактура на шийката на дясната бедрена става, получена от пропадане в дупка на тротоара на 04.08.2021г., около 10 ч. в гр. Варна, вследствие бездействието на служители на ответника по ремонта и поддържането на тротоара, ведно със законната лихва върху главницата от датата на увреждането до окончателното плащане. Касационната жалба е подадена от ответника Община Варна. Поддържа се очевидна неправилност на решението, поради нарушение на съдопроизводствените правила, материалния закон и необоснованост. Претендира се допускане на касационно обжалване на основание чл. 280, ал.1, т.1 и т. 3 ГПК по въпросите: 1 / Каква е целта на обезщетението за претърпени неимуществени вреди и ще бъде ли налице неоснователно обогатяване, ако размера на присъденото обезщетение не бъде съобразен с икономическите условия в страната към момента на настъпване на деликта, а към постановяване на съдебното решение; 2 / Следва ли съда да изложи мотиви, в които да посочи конкретни факти и обстоятелства, въз основа на които е определил размера на обезщетението за претърпените неимуществени вреди; 3 / Допустимо ли е съда да кредитира свидетелски показания въз основа на снимков материал, който не е събран по реда на ГПК и не представлява годно доказателство? Ответниците по касационната жалба Ж. Т. Ж. и Ц. Т. Ж. не изразяват становище. Върховният касационен съд, състав на Второ гражданско отделение счита, че касационната жалба е подадена в срока по чл. 283 ГПК срещу подлежащ на обжалване съдебен акт и е недопустима. Въззивният съд, за да постанови обжалваното решение е приел, че съобразно релевираните във въззивната жалба оплаквания, пренесения пред него спор касае размера на определеното обезщетение за неимуществени вреди в полза на починалата в хода на производството ищца. Поради това е намерил за установено възприетото от първа инстанция, а именно, че на 04.08.2021г., поради неравностите на тротоара на ул. „Радецки“, срещу № 39А, находяща се в гр. Варна, ищцата е паднала и е получила увреждане. Неравностите са представлявали изровени плочки, в които ищцата се е спънала. Съобразени са разпоредбите на Закона за пътищата, съгласно които тротоарът е част от пътя, а общината като собственик на пътя е задължена да осъществява неговия ремонт и поддръжка. Поради неизпълнение на това задължение, а именно поддържането на общинския път без дупки и неравности, е ангажирана отговорността на ответната община. Съдът е ценил показанията на свидетеля - очевидец В. К. М., който видял как ищцата се е спънала в разровените плочки и паднала на дясната си страна; свидетелят се притекъл на помощ. За установяване на увреждането е приложена епикриза, издадена от ВМА, МБАЛ-Варна, според която ищцата е приета в болничното заведение на 07.08.2021г. и изписана на 14.08.2021г. с окончателна диагноза: счупване на дясната бедрена шийка. На 09.08.2021г. е извършена операция за частична смяна на ТБС - отстранена била бедрената глава, извършено било еднополюсно ендопротезиране на дясната ТБС с глава, бедрено стебло и костен цимент. Следоперативния период е бил гладък и ходът на заболяването е бил без усложнения. Приета е и медицинска експертиза, която сочи, че счупването на дясната бедрена кост в областта на шийката е резултат на директен удар, реализиран в областта на дясната ТБС и отговаря добре да бъде получен при падане и удар в подлежащата настилка. Вещото лице установява, че травматичното увреждане от този вид обуславя трайно затруднение в движенията на десния долен крайник за период не по-малък от 4-5 месеца. Първоначално, при получаване на травмата, е налице силна болка, ограничено движение на десния долен крайник за период не по-малък от един месец. Във връзка с наведените от ответника твърдения за наличие на съпричиняване от страна на ищцата вещото лице констатира, че забавянето на началото на лечението и провеждането на самото лечение по никакъв начин не са се отразили на негативно на полученото преди това травматично увреждане. За установяване на неимуществените вреди са изслушани свидетелските показания на Ж. П., племенник на пострадалата, които въззивната инстанция е ценила, вземайки предвид евентуалната му заинтересованост. Свидетелят сочи, че преди инцидента ищцата била жизнена и здрава, работила лозето си; след инцидента болната не могла да става, изпитвала болки, имала рани от залежаване, за нея се грижил синът й Ж. и съпругата му. Състоянието й не се подобрявало. Съдът е изтъкнал, че показанията на свидетеля не са разколебани от проведено насрещно доказване от ответника, нито от други доказателства по делото. Установено е, че на 01.06.2023г. ищцата П. Ж. е починала. При тези фактически обстоятелства и с оглед възрастта на пострадалата /82 г. към датата на настъпване на събитието/, съдът е приел, че са й причинени значителни болки и страдания вследствие на инцидента. Първоначално, в рамките на един месец е имало силни болки. Ищцата не е могла да става, нуждаела се е от непрестанни грижи от своите близки - за храна, обслужване, хигиена. Освен това, са получени рани от залежаване на гърба.Съдът е отчел, че преди инцидента тя е била жизнена и самостоятелна, а след травмата личният й живот се променил и тя станала непълноценна за самостоятелен живот и общуване. Преценявайки в съвкупност всички тези обстоятелства, както и социално-икономическата конюнктура към момента на инцидента, а също и практиката по подобни казуси, въззивният съд е определил дължимото обезщетение за претърпените от първоначалната ищца неимуществени вреди в размер на 35 000 лв. При преценка на поддържаните от касатора основания за допускане на касационно обжалване настоящият състав, приема следното: Липсват предпоставките за допускане на касационното обжалване в приложното поле на чл.280, ал. 1, т. 1 и т. 3 ГПК и по поставените от касатора правни въпроси. Съображенията са следните: Първите два формулирани правни въпроса касаят приложението на чл. 52 ЗЗД при формиране на преценката за справедлив размер на обезщетението за неимуществени вреди и задължението на съда да мотивира определения размер. Те са обосновани с оплаквания, че въззивният съд не е отчел правилно всички обстоятелства по делото, а именно: непродължителния период, в който болките, които е изпитвала ищцата са били най-интензивни, както и сравнително краткия период на възстановяване, който е и пряко обвързан с краткия период, през който лицето е срещало затруднения да се обслужва само, така също и факта, че е проведено само консервативно лечение, но не и оперативно такова. Въпросите принципно имат значение за изхода на спора, но в случая не могат да обосноват допускане на касационно обжалване. Въззивният съд ясно е посочил всички обстоятелства, които взема предвид при определяне на обезщетението. Твърденията на касатора, че не е проведено оперативно лечение не съответстват на данните по делото - според епикризата и медицинската експертиза е извършена операция на 09.08.2021г. за частична смяна на тазобедрената става. Същото се отнася и за твърденията, че имало кратък период на възстановяване, в който лицето не могло да се обслужва само - ясно е, че ищцата изобщо не е могла да се обслужва сама. Решението на въззивния съд не противоречи на посочената от касатора практика. Напротив, напълно са спазени установените в Постановление № 4/1968 г. на Пленума на ВС и утвърдени в съвременната практика на Върховния касационен съд критерии за прилагане на принципа на чл. 52 ЗЗД за справедливост на обезщетението, а именно: характер и степен на увреждането, обстоятелства, при които то е получено, продължителност на лечението и извършените медицински манипулации, перспективата и трайните последици, възраст на увреденото лице и възможност да продължи нормалния си живот, икономическите условия в страната към момента на събитието. Именно спазването им дава гаранция, че определеното "по справедливост" обезщетение не е абстрактно, а почива на анализа на конкретните факти по делото и такова обезщетение не може да е източник на неоснователно обогатяване, както счита касатора. Варненски апелативен съд е отчел всички конкретни обстоятелства, установени по делото и въз основа на тях е определил размера на обезщетението. Третият въпрос е за преценката на свидетелски показания, които са базирани на снимков материал. Вярно е, че при изслушването на свидетеля В. К. М. са му представени снимки в плик и снимка от Гугъл мапс, въз основа, на които той е посочил мястото, на което е бил паркирал автомобила си в деня на инцидента и е потвърдил, че състоянието на тротоара е било същото като това на показаните снимки. Възражение от страна на ответника при представяне на снимките не е направено, а и неговите показания са кредитирани в качеството му на очевидец на падането на пострадалата. Той свидетелства за механизма на настъпване на инцидента, състоянието на ищцата и това на тротоара. Въззивният съд е приел, че пренесеният пред него спор е единствено за размера на обезщетението и е посочил показанията на свидетеля само за пълнота, като мотиви относно значението на снимките не е излагал. Тъй като действително е видно от въззивната жалба на Община Варна, че тя касае размера на обезщетението за неимуществени вреди, а не предпоставките за ангажиране отговорността на ответника по чл. 49 ЗЗД, то формулираният правен въпрос не е разрешен от въззивния съд и не е определящ за изхода на спора, разгледан от този съд в рамките на чл. 269 ГПК. Въззивното решение не може да бъде окачествено като очевидно неправилно, както счита касатора в жалбата. Като квалифицирана форма на неправилност, очевидната неправилност по чл.280, ал.2, пр.3 ГПК е обусловена от наличието на видимо тежко нарушение на закона или явна необоснованост, довели до постановяване на съдебен акт, в който законът е приложен в неговия обратен, противоположен смисъл, приложена е несъществуваща или отменена правна норма, допуснати са нарушения на основополагащи правни принципи, на логически или опитни правила. В обжалвания акт такива тежки нарушения не се съзират. Разноски от ответниците по жалбата не са направени и не се претендират. По изложените съображения Върховният касационен съд, Второ гражданско отделение