Определение № 60255 от 08.06.2021 г. на ВКС по гр. д. № 611/2021 г.

Производството е по чл.288 ГПК. Образувано по касационната жалба вх. № 264567/04.11.2020 год., допълнена с касационна жалба вх. № 264636/05.11.2020 година, касационна жалба вх. № 264637/05.11.2020 година и касационна жалба вх.№ 264638/ 05.11.2020 година, всичките заявени от името на А. С. С. от [населено място], съответно чрез процесуалните му представители - адв. Г. Г. М. – САК, адв. П. Т. – АК Б., Н. Д.- АК Б. и адв. А. Т. – АК Б. срещу въззивно Решение № III-303 от 30.09.2020 година по гр.в.д. 1722/2020 год. на ОС- Бургас, постановено във втората фаза на производство за съдебна делба. С посоченото решение, окръжният съд в правомощията си на въззивна инстанция по реда на чл. 258 и сл. ГПК е отменил Решение № 543/10.02.2020 година на РС- Бургас по извършване на делбата чрез изнасяне делбения имот на публична продан и е постановил ново решение, с което на основание чл. 353 ГПК е: ПОСТАВИЛ В ДЯЛ на А. С. С. следния недвижим имот УПИ – * от кв.128 по плана на ЦГЧ [населено място] с проектен идентификатор *** с площ от 311 кв.м. при посочените граници, ПОСТАВИЛ В ДЯЛ на Община БУРГАС следния недвижим имот - УПИ – * от кв. 128 по плана на ЦГЧ [населено място] с проектен идентификатор *** с площ от 121 кв.м. при посочените граници и ПОСТАВИЛ В ОБЩ ДЯЛ на В. С. Д., А. М. Д. и З. С. С. следния недвижим имот- УПИ – * от кв. 128 по плана на ЦГЧ [населено място] с проектен идентификатор *** с площ от 126 кв.м. при посочените граници. Дяловете са индивидуализирани съобразно Скица на вл.арх.Д.К.- неразделна част от съдебното решение. С касационните жалби се поддържат доводи за неправилност на обжалваното решение като постановено без да се съобразят императивни правни норми –тези на чл. 201 ЗУТ, несъобразяване с критериите за възлагане в дял при разпределение на дяловете по реда на чл. 353 ГПК, образувани от общ съсобствен недвижим имот, основания за отмяна по чл. 281 т.3 ГПК. Искането да се допусне касационно обжалване в приложното поле на чл. 280, ал.1 т.1 ГПК се поддържа ( в обобщение на въпросите по изложенията на подадените 4 броя касационни жалби от името на съделителя А. С. С. ): по въпросите: при съдебна делба на недвижим имот, попадащ в урбанизирана територия, следва ли винаги да се прилагат изискванията за минимални размери и лице кум улицата на обособените при делбата новообразувани урегулирани поземлени имоти според изискванията на чл. 19 ЗУТ и за приложението на чл. 201 ЗУТ относно поделяемостта на недвижимия имот, предмет на делбата, в контекста на изразено становище на общинската администрация при избран способ за извършване на делбата по чл. 353 ГПК, с довод за противоречие с Решение № 52 от 10.05.2019 година по гр.д. № 2217/2018 година на ВКС- II г.о.; Решение № 150 от 21.03.2011 година по гр.д. № 1666/2009 година на ВКС- I г.о.; Решение № 123 от 14.11.2019 година по гр.д. № 4370/2018 година на ВКС- II г.о.; Решение № 38 от 21.06.2017 година по гр.д. № 3511/2016 година на ВКС- I г.о.; както и в приложното поле на чл. 280, ал.1 т.3 ГПК по въпросите - как следва да се цени становището на общинската администрация относно въпросите на поделяемостта на процесния недвижим имот в делбеното производство, когато Общината е съделител ? В хипотеза на участие на Общината като страна – съделител и качеството на общинска администрация, като орган, компетентен да даде становище, не накърнява ли правата на останалите съделители ? Искането за допускане на касационното обжалване се поддържа на основание чл. 280, ал.1 т.1 ГПК и по въпроса: за ролята и значението на съгласието на страните за поделяемост на делбения имот, произнесен в противоречие с Решение № 178 от 08.04.2019 година по гр.д. № 5091/2017 година на ВКС- I г.о.; Решение № 776 от 12.11.2009 година по гр.д. № 284/2008 година на ВКС- I г.о.; Решение № 150 от 21.03.2011 година по гр.д. № 1666/2009 година на ВКС- I г.о.: за критериите при избора на способа на делбата и кой съделител, кой дял да получи, и допустимостта да се игнорира установения начин на трайно ползване на делбения имот от страна на някой от съделителите, респ. при наличие на собствена постройка на единия от съделителите ? с довод, че въззивното решение е в противоречие с Решение № 97 от 02.05.2019 година по гр.д. № 3457/2018 год. на ВКС, IV г.о.; Решение № 35 от 23.05.2019 година по гр.д. № 1499/2018 год. на ВКС, IV г.о, и др.; за допустимостта в хипотеза на образуване на дялове, включващи застроен със сграда и незастроени парцели, делбата да се извърши на основание чл. 353 ГПК ? в противоречие с множество цитирани съдебни решение на ВКС. Искането да се допусне касационно обжалване се поддържа на основание чл. 280, ал.1 т.1 и т.3 ГПК по въпроси, свързани със служебното допускане на техническа експертиза за изследване поделяемостта, за алтернативните на експертно становище начини на обособяване на дялове, за начина на изготвяне на инвестиционните проекти, касаещи евентуалната поделяемост на недвижимия имот и правомощията на втората инстанция за събиране на доказателства в тази насока. Искането за допускане на касационно обжалване се поддържа на основание чл. 280, ал.1 т.1 и т.3 ГПК по въпроса: Какви са дължимите от съда действия в производството по извършване на съдебна делба на урегулирани поземлени имоти при наличие на положително становище за поделяемост на експертния съвет по устройство на територията на общината, предписание на главния архитект на общината, за което съделител поддържа, че е незаконосъобразно, поради аргументи, сочещи на неподеляемост по см. на чл. 201, ал.2 ЗУТ и чл. 31, ал.2 т.2 ЗУТ относно необходимите отстояния и при наличие на разлика на имотните границите по КК и ПУП ?, произнесен в противоречие с Решение № 196 от 10.10.2014 год. по гр.д. № 2362/2014 година на ВКС и Решение № 123 от 14.11.2019 год. по гр.д. № 4370/2018 година на ВКС, II г.о. Искането да се допусне касационно обжалване се поддържа и на основание чл. 280, ал.2 предл.3 –то ГПК – поради очевидна неправилност, обоснована от допуснатите съществени нарушения на императивни правни норми, уреждащи възможността на поделяемост на поземлен имот и обособяване на самостоятелни дялове. В срока по чл. 287, ал.1 ГПК, по всяка една от касационните жалби е депозиран отговор от Община Бургас, с изложени доводи за недопускане на касационното обжалване доколкото не са налице сочените в съответната касационна жалба основания по см. на чл. 280, ал.1 ГПК и чл. 280, ал.2 ГПК. Върховният касационен съд, състав на второ отделение на гражданската колегия, като прецени наведените с касационните жалби доводи и възраженията в писмените отговори на ответниците по касация, в рамките на правомощията по чл. 288 ГПК във вр. с чл. 280, ал.1 ГПК, намира: Подадените 4 бр. касационни жалби, макар и от името на един от съделителите в делбата, но чрез различни процесуални представители, са насочени срещу обжалаваем съдебен акт – въззивно решение по извършване на делбата, подадени са в срока по чл. 283 ГПК и се явяват процесуално допустими. След преценка на доводите на страните, настоящият състав на ВКС намира, че касационното обжалване следва да бъде допуснато в приложното поле на чл. 280, ал.1 т.1и т.3 ГПК, по следните – обобщени и доформулирани въпроси: при съдебна делба на недвижим имот, попадащ в урбанизирана територия, какви следва да бъдат основните критерии за обособяване на самостоятелни дялове, при дадено позитивно становище на общинската администрация за поделяемост, следва ли да се прилагат изискванията за минимални размери и лице кум улицата на обособените при делбата новообразувани урегулирани поземлени имоти според изискванията на чл. 19 ЗУТ и по приложението на чл. 201 ЗУТ, за критериите при избора на способа на делбата и кой съделител, кой дял да получи, и допустимостта да се игнорира установения начин на трайно ползване на делбения имот от страна на някой от съделителите, респ. при наличие на собствена постройка на единия от съделителите ? поради противоречие на въззивното решение с практиката на ВКС Решение № 97 от 02.05.2019 година по гр.д. № 3457/2018 год. на ВКС, IV г.о.; Решение № 35 от 23.05.2019 година по гр.д. № 1499/2018 год. на ВКС, IV г.о, и др.; както и поради противоречие с практиката на ВКС по Решение № 52 от 10.05.2019 година по гр.д. № 2217/2018 година на ВКС- II г.о.; Решение № 150 от 21.03.2011 година по гр.д. № 1666/2009 година на ВКС- I г.о.; Решение № 123 от 14.11.2019 година по гр.д. № 4370/2018 година на ВКС- II г.о.; Решение № 38 от 21.06.2017 година по гр.д. № 3511/2016 година на ВКС- I г.о. за ролята и значението на съгласието на страните за поделяемост на съсобствен недвижим имот, предмет на иска за съдебна делба, произнесен в противоречие с Решение № 178 от 08.04.2019 година по гр.д. № 5091/2017 година на ВКС- I г.о.; Решение № 776 от 12.11.2009 година по гр.д. № 284/2008 година на ВКС- I г.о.; Решение № 150 от 21.03.2011 година по гр.д. № 1666/2009 година на ВКС- I г.о. за допустимостта, в хипотеза на образуване на нови самостоятелни дялове, някой от тях застроен със сграда, а другите- незастроени, делбата да се извърши на основание чл. 353 ГПК ? в противоречие с множество цитирани съдебни решение на ВКС. Поставените с касационните жалби въпроси, касаещи правомощията на въззивния съд относно начина на преценка на доказателствата по делото, тяхното допълнително събиране и анализ като част от доказателствения материал ( в контекста на всички повдигнати въпроси за преценката становището на органите на общинската администрация, за които няма произнасяне с обжалваното решение ) са въпроси, които по естеството си съставляват доводи за допуснати нарушения на съдопроизводствените правила и ще следва да получат отговор с решението на съда по същество. При допускане на касационно обжалване, страната касатор дължи да заплати дължимата ДТ от 2 % върху цената на иска, която в случая е в размер на сумата 872.67 лв. ( осемстотин седемдесет и два и о.67 лв. ), формирана ( при липса на произнесен в решението на въззивния съд диспозитив ) на базата на пазарната стойност на целия делбен имот от 381 440 лв. (експертиза л. 367-РС Бургас ), дължимата за касационното производство от 2 % пропорционална ДТ, общо в размер на сумата 1907.20 лв., от което сума в тежест на касатора, съобразно притежаваните от него 56 % от имота ( определени с решението по допускане на делбата ), е именно посочения по-горе размер на дължимата за касационното обжалване държавна такса. Пропорционалната ДТ следва да бъде внесена по бюджетната сметка на ВКС е седмичен срок от съобщението до касатора. При неизпълнение на задължението, касационното производство подлежи на прекратяване. По изложените съображения, Върховният касационен съд- състав на второ отделение на гражданската колегия