Определение № 2637 от 20.05.2026 г. на ВКС по гр. д. № 3267/2025 г.

Производството е по чл.288 ГПК. С решение № 299 от 29.05.2025 г. по в. т. д. № 196/2025 г. на Софийския апелативен съд, ТО, 5-ти състав, след частична отмяна на решение № 72 от 08.01.2025 г. по гр. д. № 2483/2023 г. на Софийски градски съд, ГО, І-28 състав, е отхвърлен предявеният от „Дея Билд“ АД /н./ срещу „Първа инвестиционна банка“ АД иск по чл.49, вр. чл.45 ЗЗД за заплащане на обезщетение за имуществени вреди, съставляващи пазарната стойност на незаконно съборените от ответника, собствени на ищеца сгради, както следва: -обезщетение в размер на 47 200 лв., равняващо се на пазарната стойност на сграда - работнически стол с идентификатор [№], представляваща едноетажна сграда с масивна конструкция, с площ съгласно АДС от 1257, 10 кв. м., а съгласно скица от 1358 кв. м., построена в поземлен имот с идентификатор [№], находящ се в [населено място], кв. Б.; -обезщетение в размер на 16 000 лв., равняваща се на пазарната стойност на сграда - склад за стъкло и мозайка с идентификатор [№], представляваща едноетажна сграда с масивна конструкция, с площ съгласно АДС от 669, 80 кв. м., а съгласно скица с площ от 665 кв. м., построена в поземлен имот с идентификатор [№], находящ се в [населено място], кв. Б.. Първоинстанционното решение е потвърдено в отхвърлителната му част за сумите от 40 500 лв. – събаряне на сграда за цимент с идентификатор [№] и 11200 лв. – събаряне на административна сграда /здравен пункт/ с идентификатор [№]. Предмет на делото е иск по чл.49 ЗЗД, предявен от „Дея Билд“ АД /н./ срещу „Първа инвестиционна банка“ АД за обезщетяване на имуществени вреди от събарянето на четири сгради, суперфициарна собственост на ищеца, намиращи се в недвижим имот на ответника. За да отхвърли иска съдът е приел, че ищецът е бил собственик на сградите, но не е доказал, че именно ответникът ги е премахнал. По собствеността на ищеца е прието следното: От представените с исковата молба 4 броя актове за държавна собственост се установява, че на „Кремиковски строител“ ЕООД са били предоставени следните постройки: административна сграда /здравпункт/, работнически стол, склад за стъкло и мозайка и склад за цимент, подробно описани. Съгласно скица от 11.12.2015 г., издадена от АГКК, в ПИ с идентификатор [№] са разположени процесните 4 броя сгради: сграда с идентификатор [№] със застроена площ от 2022 кв. м., сграда с идентификатор [№] със застроена площ от 218 кв. м., сграда с идентификатор [№]. със застроена площ от 1358 кв. м. и сграда с идентификатор [№] със застроена площ от 1358 кв. м. С РМС № 39 от 06.11.1991 г. за образуване на еднолични търговски дружества с държавно имущество, на основание чл.1, ал.1 ЗОЕТДДИ /отм./ и приложенията към него, фирмата „Кремиковски строител“ - Кремиковци се преобразува в „Кремиковски строител“ ЕООД. Със заповед на министъра на териториалното развитие и строителството от 18.12.1995 г. „Кремиковски строител“ ЕООД е преобразувано в „Кремиковски строител“ ЕАД. Съгласно решение № 14 от 14.03.2006 г. по ф. д. № 3128/1992 г. на СГС, в регистъра на търговските дружества е вписана промяна в наименованието от „Кремиковски строител“ АД на „Дея Билд“ АД. С решение от 29.07.2013 г. по т. д. № 312/2009 г. на СГС, VI-2 състав, „Дея Билд“ АД е обявено в несъстоятелност. При тези данни съдът е приел, че процесните сгради са станали собственост на ищеца на основание чл.17а ЗППДОП /отм./ и последващо преобразувание на „Кремиковски строител“ ЕООД в акционерно дружество, както и промяна в наименованието и обявяване на дружеството в несъстоятелност. За собствеността на ответника е прието следното: Поземлен имот [№] по КККР на [населено място], в който се намират процесните сгради, е закупен от ответника „Първа инвестиционна банка“ АД с нотариален акт № 76 от 17.12.2015 г. В нотариалния акт не е отразено, че банката купува и въпросните четири сгради. Като безспорно е прието обстоятелството, че банката владее поземления имот от 17.12.2015 г. Според приетата и неоспорена от страните съдебно-техническа експертиза е налице идентичност между сградите, посочени в АДС, и четирите сгради, описани в исковата молба, нанесени в КККР преди премахването им. Вещото лице е обяснило, че разликите в квадратурите се дължат на неточното геодезическо заснемане и нанасяне в кадастралната карта на сградите като застроена площ в сравнение с квадратурите, описани в АДС само като „площ“ по скица. Приети са за неоснователни възраженията на ответната банка, че е станала собственик на сградите на основание чл.92 ЗС, евентуално въз основа на придобивна давност. Праводателят на банката „Елтрейд Къмпани“ ООД е притежавал правото на собственост върху земята, но не и върху процесните четири сгради. Сградите не са описани в нотариалния акт за покупко-продажба. Следователно банката не е могла да придобие тези сгради по силата на приращението по чл.92 ЗС. Банката не е придобила сградите и на основание добросъвестно давностно владение, считано от закупуване на земята на 17.12.2015 г. Кратката петгодишна давност законът свързва с упражняване на владение, което трябва да бъде добросъвестно, а банката не е била добросъвестен владелец по смисъла на чл.70, ал.1 ЗС по отношение на сградите. Сградите не са придобити и с 10-годишната давност по чл.79, ал.1 ЗС, тъй като тя не е изтекла към момента на предявяване на иска за собственост. По въпроса за събарянето на сградите: Въззивният съд е посочил какви са мотивите на първоинстанционния съд да приеме, че само две от сградите са съборени по нареждане на ответната банка: „Приел е, че две от сградите са съборени именно по нареждане на ответната банка като собственик на поземления имот, тъй като видно от показанията на свидетеля В. Ц., към 2017 г. сградите с идентификатори [№] и [№]. [№] са съществували, а поземленият имот е бил ограден и е имало пропускателен пункт, следователно трети за спора лица не са имали свободен достъп до него, единствено ответникът е имал достъп до терена и е могъл да събори сградите, за да го разчисти. Съдът се е позовал и на извършената от него служебна справка в общодостъпната интернет страница на географската програма Google Earth (www. earth. google. com), в която, при използване на функцията „Исторически изображения“, са публикувани аероснимки на процесния поземлен имот и съществуващите постройки в него от различни времеви моменти (от 2007 г. и понастоящем), като за идентифициране точното местоположение на процесните сгради върху изображенията в сайта е послужила скицата на поземлен имот от 11.12.2015 г. (л. 451 от делото). Видно от изображеията в сайта, съдът е приел, че сгради с идентификатори [№] и [№] към 26.03.2022 г. са съществували, а към 20.07.2023 г. те са били разрушени. Основавайки се на така установените факти от разпитания свидетел и служебната справка от споменатия географски сайт, съдът е приел, че е житейски логично при липсата на други данни, тези две сгради да са били премахнати именно от ответника или по негово възлагане, като се отчита, че той има пряк интерес като едноличен собственик на парцела последният да бъде разчистен от тези два стари по строителство обекта. И след като е установено, че постройките са собственост на ищеца, то незаконосъобразното им премахване представлява нанесена имуществена вреда на „Дея Билд“ АД, поради което банката дължи обезщетение в размер на стойността на всяка от сградите. Пак при справка в същия сайт - (www. earth. google. com), съдът е приел, че сграда с идентификатор [№] е съществувала към 22.11.2013 г., като на следващата дата, на която е налице заснемане 23.06.2014 г., сградата е премахната. Идентична е и констатацията по отношение на сграда с идентификатор [№]. Освен това, съдът е отчел и издаденото удостоверение от 22.03.2017 на CO, р-н „Кремиковци“ (л. 349), от което се установява, че при извършен оглед на място в ПИ с идентификатор [№], сграда с идентификатор [№] не съществува“. Въззивният съд не е споделил тези изводи на първоинстанционния съд, основани на служебната справка в описания по-горе интернет сайт, даващ информация за претендираните сгради. Изложил е съображение, че не може да се приеме с голяма степен на достоверност информацията, която този сайт дава, още повече, че това не е обявено предварително на страните. Освен това доказването на елементите от фактическия състав на непозволеното увреждане е в тежест на ищеца, а не на съда, като в доклада съдът е указал и разпределил доказателствената тежест между страните. Прието е, че ищецът, въпреки вменената му доказателствена тежест, не е установил при условията на пълно и главно доказване елементите от фактическия състав на чл.49 ЗЗД. За да се ангажира отговорността на ответната банка, респ. нейни служители, за обезщетяване на евентуални имуществени вреди, настъпили в резултат на твърдяното противоправно деяние, ищецът следва да докаже, че ответната банка е възложила на нейни служители събарянето на процесните сгради, собственост на ищеца и от това за него да са настъпили вреди, както и наличие на причинна връзка между противоправното поведение на лицето, на което е възложена работа, и претърпените вреди. В настоящия случай по безспорен начин е доказано единствено, че сградите са собственост на ищеца, тяхната стойност и че същите са съборени, т. е. че за ищеца са настъпили вреди от събарянето на собствените му сгради и размера на вредата. Не е установено обаче кога точно е станало това. Установено е също така, че сградите се намират в поземлен имот, собственост на ответника и че същият е ограден. Липсват обаче каквито и да е доказателства, установяващи, че именно ответната банка е възложила на нейни служители да съборят сградите, че те са съборени от служители на банката при или по повод възложената им работа. С други думи, не е установено по безспорен и несъмнен начин да е извършено деяние – действие от ответника, довело до събарянето на сградите, респ. наличието на причинна връзка между причинените на ищеца вреди и виновно и противоправно действие на ответника. Прието е също, че изводите на съда не могат да се основават на предположения, като например в случая, че щом имота е заграден и е имало пропускателен пункт, следователно трети за спора лица не са имали свободен достъп до него, а единствено ответникът е имал достъп до терена и е могъл да събори сградите, за да го разчисти, което било в негов интерес. Твърдените вредоносни действия на ответника следва да бъдат доказани по убедителен начин. В заключение съдът е приел, че ищецът, въпреки че доказателствената тежест е негова, не е установил при условията на пълно и главно доказване елементите от фактическия състав на разпоредбата на чл.49 ЗЗД. За да се ангажира отговорността на ответната банка, респ. нейни служители, за обезщетяване на евентуални имуществени вреди, настъпили в резултат на твърдяното противоправно деяние, ищецът следва да докаже, че банката е възложила на нейни служители събарянето на процесните сгради, собственост на ищеца, и от това за него да са настъпили вреди, както и наличие на причинна връзка между между противоправното поведение на лицето, на което е възложена работа, и претърпените вреди. В настоящия случай по безспорен начин е доказано единствено, че сградите са собственост на ищеца, тяхната стойност и че същите са съборени, т. е. че за ищеца са настъпили вреди от събарянето на собствените му сгради и размера на вредата. Не е установено обаче кога точно е станало това. Установено е също така, че сградите се намират в поземлен имот, собственост на ответника и че същият е ограден. Липсват обаче каквито и да е доказателства, установяващи, че именно ответната банка е възложила на нейни служители да съборят сградите, че те са съборени от служители на банката при или по повод възложената им работа. С други думи, не е установено по безспорен и несъмнен начин да е извършено деяние – действие от ответника, довело до събарянето на сградите, респ. наличието на причинна връзка между причинените на ищеца вреди и виновно и противоправно действие на ответника. По тези съображения искът по чл.49 ЗЗД е неоснователен. Касационна жалба срещу въззивното решение е подадена от „Дея Билд“ АД - в несъстоятелност. Жалбоподателят поддържа, че решаващите изводи на въззивния съд противоречат на практиката на ВКС и са очевидно неправилни. Сградите на жалбоподателя се намирали върху поземлен имот, собственост на ответника, който бил ограден и с установен пропускателен режим, следователно именно ответникът, а не трето лице, е отговорно за събарянето на сградите. Сочи, че при продажбата, от която черпи права ответникът, поне сгради 12 и 13 са били налични, тъй като са фигурирали в скицата от 15.12.2015 г. Сградите са заличени в кадастралната карта именно по молба на ответника. Очевидно е, че не служители на банката са съборили сградата, а лице, на което банката е възложила събарянето. Поставя се следния въпрос, който според жалбоподателя би представлявал важно значение за тълкувателната практика на ВКС, тъй като нямало решения по този въпрос: Отговаря ли собственикът на терена за неправомерно премахване на чужди сгради от терена му, за който е доказано, че владее и охранява, но не е доказано, че именно той е възложил на конкретни лица да ги съборят и изнесат от имота му. В изложението към жалбата се поддържат основанията по чл.280, ал.2, предл. 3 ГПК – очевидна неправилност, както и чл.280, ал.1, т.3 ГПК по въпроса за отговорността на собственика на терена за премахването на чужди постройки в имота му. Сочи се практика на ВАС, която според жалбоподателя може да послужи като отправна точка при тълкуването на закона, което ВКС трябва да извърши. Ответникът „Първа инвестиционна банка“ АД оспорва жалбата. Счита, че изложението не съдържа въпроси по чл.280, ал.1 ГПК, а приложената съдебна практика е неотносима към правния спор. Върховният касационен съд, състав на първо гражданско отделение, приема следното: Касационната жалба е процесуално допустима, тъй като е подадена в срок, от надлежна страна, срещу решение на въззивен съд по гражданско дело с цена на паричния иск над 5000 лв., което е в обхвата на касационния контрол, съгласно чл.280, ал.3, т.1 ГПК. Касационното обжалване следва да се допусне на основание чл.280, ал.2, предл.3 ГПК за проверка правилността на един от решаващите мотиви на въззивния съд, че доказването на елементите от фактическия състав на непозволеното увреждане е в тежест на ищеца, а не на съда. Този мотив е изложен в контекста на разсъжденията, че първоинстанционният съд е извършил служебна справка в сайта Google Earth /www.earth.google.com/ и по този начин е иззел задължението на ищеца да извърши доказване на непозволеното увреждане. Следва да се прецени доколко този извод на въззивния съд съответства на действията на първоинстанционния съд, описани във въззивното решение, т. е. дали чрез служебната справка първоинстанционният съд е иззел в тежест на съда доказването, което ищецът трябва да извърши, или това е дейност по съпоставка на свидетелските показания, ангажирани от ищеца, с данните в общодостъпния сайт Google Eart. Воден от изложеното, Върховният касационен съд, състав на първо гражданско отделение,