Определение № 135 от 06.04.2020 г. на ВКС по гр. д. № 4005/2019 г.

Производството е по чл.288 ГПК. Образувано е по касационна жалба на Х. Н. Х. чрез пълномощника му адвокат Д. Х. против решение № 113 от 5.07.2019 г., постановено по гр.д. № 115 по описа за 2019 г. на Окръжен съд-Кърджали, с което е потвърдено решение № 12 от 8.03.2019 г. по гр.д. № 414 от 2018 г. на Районен съд-Момчилград за уважаване на предявения от „Пчела“ ЕООД, [населено място] против Х. Н. Х. ревандикационен иск по отношение на поземлен имот с идентификатор *** с площ от 539 кв.м. и описани основни кадастрални данни. „Пчела“ ЕООД, [населено място] е подало чрез пълномощника си адвокат Д. Г. писмен отговор по реда и в срока по чл.287, ал.1 ГПК, в който оспорва наличието на основание за допускане на касационно обжалване и претендира възстановяване на направените разноски. За да се произнесе по наличието на основание за допускане на касационно обжалване, касационният съд съобрази следното: Въззивният съд е констатирал, че искът по чл.108 ЗС е основан на твърдението за придобито право на собственост по договор за покупко-продажба на недвижим имот - държавна земя, частна държавна собственост по реда на чл.27, ал.8 от ЗСППЗ. След придобиването на имота при опит за трасиране на имотните граници, ответникът се явил в имота и заявил собственически претенции, като не допуснал нито техническите лица, нито представители на ищцовото дружество. Ответникът е оспорил иска с твърдения, че е придобил имота от държавата/ТКЗС на основание вносна бележка от 30.01.1995 г. за сумата от 7800 лв., която сума била определена съгласно експертна оценка, като към датата на придобиването му имотът бил записан като "парцел X. - свободен" с площ 520 кв.м., видно от приложената скица, където бил записан като собственик, евентуално, че от този момент го е владял добросъвестно, като го отдавал под наем и заплащал дължимите данъци. Съдът е приел за установено, че с договор № РД-18-1 от 16.03.2018 г., вписан в Служба по вписванията - [населено място] с вх. № 362/22.03.2018 г, акт № *, том *, № *, имотна партида *, Министерство на земеделието и храните, чрез Директора на ОД "Земеделие" - К., продало на ищцовото дружество недвижим имот, частна държавна собственост, незает със сгради и съоръжения бивша собственост на заличени организации по § 12 и § 29 от ЗСПЗЗ, негоден за земеделско ползване и неподлежащ на възстановяване по ЗСПЗЗ, находящ се в Стопански двор в землището на [населено място], [община], обл.К. за сумата от 5 200 лв. Имотът е бил актуван с акт за държавна собственост № */28.11.2017 г. и деактуван със заповед № 78/02.04.2018 г. на Областният управител на Област К.. След отписването на имота същият бил деклариран и записан на ищцовото дружество. С вносна бележка от 30.01.1995 г. на "Първа частна банка" - клон З. ответникът внесъл по сметка на Операции държавно имущество сумата в размер на 7 800 лв. с основание "стоп. двор [населено място]". Видно от представените експертна оценка на обекта, изготвена от "Земинвест" ЕООД, [населено място] и скица на парцел *. - свободен, поземлен имот *. - свободен, находящ се в Стопански двор на [населено място] е с площ 520 кв.м., при граници: изток - парцел *, запад - новопроектиран път, север - новопроектиран път и юг - парцел *., и е бил оценен на стойност 7800 лв. Ответникът е декларирал имота и е заплащал данъци за него. С нотариален акт за продажба на недвижим имот чрез търг № 123/16.05.1995 г., том *, дело № */1995 г. по описа на РС - Момчилград, Ликвидационният съвет на ТКЗС - [населено място], продал на Х. Н. Х. чрез търг на основание чл.48, ал.8 и чл.43, ал.2 от ППЗСПЗЗ, следния недвижим имот: отстъпено право на строеж на ТКЗС - [населено място], целият с нормативно необходимата му прилежаща площ от 1036 кв., ведно с построената в същия парцел едноетажна масивна сграда, построена през 1967 г. от ТКЗС - [населено място], представляваща "Склад за торове", със застроена площ 540 кв.м., при граници с нормативно необходимата му прилежаща площ: изток - парцел *., запад - парцел *., север - новопроектиран път и юг - парцел *.. В последствие с нотариален акт за продажба на недвижим имот № */22.11.2002 г., том *, дело № */2002 г. по описа на РС - Момчилград, Х. Н. Х. и съпругата му П. Б. Х. продали на ищцовото дружество недвижим имот, представляващ едноетажна масивна сграда, построена през 1967 г. от ТКЗС - [населено място], представляваща "Склад за торове", със застроена площ 540 кв.м., ведно с нормативно необходимата му прилежаща площ от 1036 кв., образуваща парцел * в Стопанския двор на [населено място], при граници: изток - парцел *., запад - парцел *., север - новопроектиран път и юг - парцел *.. В приложената като доказателство преписка с вх. № 318000-3279/2018 г по описа на РУ - К. е приложен акт за държавна собственост № */08.05.1995 г., с който е актуван като държавна собственост недвижим имот - парцел *, целият с площ 520 кв.м., находящ с в Стопански двор на [населено място], при граници (съседи): изток - парцел *, запад - новопроектиран път, север - новопроектиран път и юг - парцел X.. Гласните доказателства /свидетелите Х. С. и Р. Д./ установяват, че ответникът е упражнявал фактическа власт върху процесния поземлен имот, като го отдавал под наем. При така установените факти въззивният съд е приел, че ищецът се легитимира като собственик на имота на твърдяното от него основание. Имотът е бил частна държавна собственост, незает със сгради и съоръжения бивша собственост на заличени организации по § 12 и § 29 от ЗСПЗЗ, негоден за земеделско ползване и неподлежащ на възстановяване по ЗСПЗЗ, находящ се в Стопански двор в землището на [населено място], като правото на собственост на държавата произтича от чл.45, ал.10 ППЗСПЗЗ. Ответникът макар да е установил владение върху имота към 30.01.1995 г., не го е придобил по давност, тъй като е бил недобросъвестен и не е изтекъл изискуемия от чл.79, ал.1 ЗС десетгодишен срок – до 1.06.1996 г. е действала забраната за придобиване по давност на имоти частна държавна собственост по чл.86 ЗС; давността е започнала да тече на 1.06.1996 г., но е спряна преди изтичането на десетгодишния давностен срок с § 1 на Закона за допълнение на Закона за собствеността /ДВ бр.46 от 2006 г./, поради което ползва имота без основание. Съдът е счел за неоснователни доводите, изложени във въззивната жалба, че ответникът е придобил правото на собственост върху процесния имот на основание платежен документ за преведена сума по сметка на републиканския бюджет за стойността на имота, тъй като правото на собственост, дори и върху земеделска земя, не може да бъде придобито по деривативен начин, какъвто се претендира, единствено въз основа на платежен документ за заплатена сума. Също така не е възможно да се придобие имотът и с декларирането му в МДТ при [община] и заплащането на данъци. В отговора на исковата молба ответникът твърди, че е закупил имота от ТКЗС на 30.01.1995 г., но по делото няма никакви данни да е бил сключен договор с Ликвидационният съвет на ТКЗС - [населено място], нито са налице данни, че Х. Н. Х. е бил правоимащ за сключване на такъв договор съгласно разпоредбите на ЗСПЗЗ. Неоснователно е и позоваването на изтекла придобивна давност, доколкото земеделски земи - частна държавна собственост, не могат да се придобиват по давност - чл.24, ал.7 от ЗСПЗЗ. За неоснователни са приети и доводите във въззивната жалба, че ищецът е придобил имота от несобственик. В представения акт за държавна собственост № 1630/08.05.1995 г., е посочено, че процесният имот е станал държавна собственост на основание чл.45, ал.3 от ППЗСПЗЗ, писмо № 06-00-131 от 04.11.1993 г. на Министерството на земеделието и протокол от 09.09.1994 г. на Ликвидационния съвет на ТКЗС - [населено място], считано от 09.09.1994 г. Имотът е актуван като нормативна площ на основание чл.45, ал.3 от ППЗСПЗЗ, поради което е станал държавна собственост и очевидно поради тази причина не е могъл да бъде закупен без търг. Ответникът не би могъл да придобие процесният имот по облекчената процедура без търг на основание чл.27, ал.6 от ЗСППЗ, тъй като имотът не е застроен. А, такива данни за проведен търг по делото няма, какъвто е бил проведен при закупуването от Х. Н. Х. на съседният застроен имот с нотариален акт за продажба на недвижим имот чрез търг № */16.05.1995 г., том *, дело № */1995 г. по описа на РС – Момчилград. В изложението по чл.284, ал.3, т.1 ГПК касаторите поставят въпросите: 1) не е ли служебно задължение на съда изследването на въпроса за собствеността, с оглед спазване и на принципа на установяване на истината, при наличие в последния представен по делото документ за собственост на данни за предходни документи за собственост и не следва ли съдът да съдейства на страните за изясняване на делото от фактическа и правна страна; 2) длъжен ли е съдът да възприема записа в акта за държавна собственост относно вида и описанието на имота, по-конкретно в АЧДС № 3010 от 28.11.2017 г. по отношение на поземлен имот с идентификатор *** с трайно предназначение на територията: земеделска, начин на трайно ползване: за стопански двор, представляващ негодна за земеделско ползване, неподлежаща на възстановяване, незаета със сгради и съоръжения на организации по § 12 ПЗР ЗСПЗЗ, земя от стопански двор. Въпросите не могат да обосноват допускане на касационно обжалване. Първият въпрос е свързан с тезата на касатора, че съдът е следвало да приеме актове за държавна собственост № * от 28.11.2017 г. и № * от 11.04.2016 г., във втория от които е отбелязано, че няма бивш собственик за имота, а е следвало да ги изиска служебно, да ги допусне като доказателства, за да може да се направи преценка за истинския собственик, да се проследи собствеността, да се анализират и съпоставят отделните документи за собственост през годините. Посочената теза е неотносима към мотивите на въззивния съд, че правото на собственост на държавата произтича от закона - чл.45, ал.10 ППЗСПЗЗ. Вторият въпрос е неотносим, тъй като изводът на районния съд относно вида и предназначението на имота, не е бил оспорен във въззивната жалба, подадена от Х. Н. Х., поради което и въззивният съд не се е произнасял по него. Касаторът следва да възстанови на ответното дружество направените по повод касационната жалба разноски в размер на 500.00 лв., представляващи заплатено възнаграждение на адвокат Д. Г.. П о изложените съображения, Върховният касационен съд, Второ гражданско отделение