Определение № 2758 от 30.05.2025 г. на ВКС по гр. д. № 1583/2025 г.

Производството е по чл. 274, ал. 3, т. 1 ГПК. Образувано е по частна касационна жалба на Етажна собственост, находяща се в гр. София, ж.к., "Люлин" - 8, бл. 818, вх. Б представлявана от управителя Н. И. Ц., срещу определение № 5034/13.03.2025 г. по в. ч. гр. д. № 1044/2025 г. на Софийския градски съд, с което е потвърдено определение № 518 от 06.01.2025 г. по гр. д. № 35241/2023 г. на Софийския районен съд за прекратяване на производството по делото на основание чл. 130 ГПК като недопустимо. В жалбата са изложени доводи за неправилност на въззивното определение поради допуснати нарушения на процесуалния закон и необоснованост – касационни основания по чл. 281, т. 3 ГПК. Върховният касационен съд, състав на ІІ г. о., след преценка на данните и доводите по делото, приема следното: Частната касационна жалба е подадена в преклузивния срок по чл. 275, ал. 1 ГПК, но срещу неподлежащ на обжалване съдебен акт, поради което е процесуално недопустима. Съгласно разпоредбата на чл. 274, ал. 4 ГПК, не подлежат на обжалване определенията по дела, решенията по които не подлежат на касационно обжалване, а според чл. 280, ал. 3, т. 1 ГПК не подлежат на касационно обжалване решенията по въззивни граждански дела с цена на иска до 5000 лв. В случая е предявен иск за установяване несъществуването на договорно правоотношение – договор за услуга „професионален домоуправител – пълен пакет“, сключен на 01.08.2015 г. Съгласно разпоредбата на чл. 69, ал. 1, т. 4 ГПК цената на този вид искове се определя съгласно стойността на договора. В настоящия случай сключеният договор е със срок на действие от 1 година, като е уговорено, че възнаграждението за предоставената услуга - „професионален домоуправител – пълен пакет“ е в размер на 5 лв. месечно за всеки един самостоятелен обект в Етажната собственост. В чл. 1, ал. 1 от договора е посочено, че Етажната собственост се състои от 24 самостоятелни обекта, т.е. месечното възнаграждение по договора е в размер на 120 лв. С оглед на това стойността на атакувания договор за услуга от 01.08.2015 г. съгласно чл. 69, ал. 1, т. 4, пр. 1 ГПК е размер на 1440 лв. (120 лв. х 12 месеца). В случая ищецът не е посочил цена на иска, а тя е определена от съда в размер на 2000 лв., като се има предвид събраната държавна такса в размер на 80 лв., която съответства на 4% от тази сума. Ето защо решението по така предявения установителен иск не би подлежало на касационно обжалване, поради което и обжалваното в настоящото производство определение също не подлежи на касационно обжалване. С оглед изложеното подадената частна касационна жалба следва да се остави без разглеждане, а образуваното по нея производство - да се прекрати. По изложените съображения Върховният касационен съд, ІІ г. о.,