Определение № 2058 от 02.07.2025 г. на ВКС по т. д. № 2523/2024 г.

Производството е по чл.288 ГПК. Образувано е по касационна жалба от С. Д. К. и Е. И. К., и двамата чрез адв. Д.Й. срещу решение №935 от 13.08.2024г., постановено по в.гр.д. №3188 по описа за 2020г. по описа на Апелативен съд- София, в частта, с която е потвърдено решение №1095 от 05.03.2020г., постановено по гр.д. №16/2019г. по описа на Окръжен съд- Благоевград, в частта, с която са отхвърлени исковете с правно основание чл.432, ал.1 КЗ, предявени от касаторите за осъждане на ЗК „Лев Инс” АД да плати на всеки от тях сумата от по 70 000 лева /разлика над присъдените по 180 000 лева до претендираните по 250 000 лева на всеки/, представляваща застрахователно обезщетение за причинени неимуществени вреди от смъртта на тяхната дъщеря Ф. С. К., настъпила при ПТП на 12.12.2017г. на пешеходна пътека на [улица]в [населено място], по вина на И. Ш. - водач на товарен автомобил марка „МАН“, с рег. [рег.номер на МПС], застрахован по задължителна застраховка „Гражданска отговорност“ в ЗК „Лев Инс“ АД със застрахователна полица №BG/22/117002153975, валидна от 04.08.2017г. до 04.08.2018г., ведно със законната лихва върху тези суми от 22.10.2018г. до окончателното изплащане. В касационната жалба се твърди, че решението е неправилно- постановено при нарушение на материалния закон и необоснованост. Касаторите поддържат, че въззивният съд при определяне на размера на дължимото обезщетение за неимуществени вреди не е съобразил задължителната съдебна практика и решенията по чл.290 ГПК по приложението на чл.52 ЗЗД, като не е обсъдил всички релевантни факти, като в резултат е определил занижен размер на обезщетение, който противоречи на принципа на справедливост. Молят да се отмени решението в обжалваната част и да се уважат изцяло исковете, като им се присъди по още 70 000 лева на всеки- обезщетение за претърпените неимуществени вреди, ведно със законната лихва от 22.10.2018г. до окончателното плащане, както и разноските по делото. Допускането на касационното обжалване се основава на предпоставките по чл.280, ал.1, т.1 ГПК. Касаторите твърдят, че съдът се е произнесъл по материалноправния въпрос, значим за изхода на спора- за критериите при определяне справедливия размер на дължимото обезщетение за неимуществени вреди по чл.52 ЗЗД в хипотезата на предявен пряк иск срещу застраховател. Считат, че този въпрос е разрешен в противоречие с практиката на ВКС, обективирана в ППВС №4/1968г., както и цитираните решения по чл.290 ГПК. Ответникът ЗК „Лев Инс” АД оспорва касационната жалба, като поддържа, че не са налице основания за допускане на въззивното решение до касационен контрол. Намира, че не е налице и основание за неговата отмяна, тъй като е правилно и следва да бъде оставено в сила. Претендира присъждане на разноски. Върховният касационен съд, Търговска колегия, състав на Първо отделение, като взе предвид данните по делото и доводите на страните, приема следното: Касационната жалба е процесуално допустима – подадена е от надлежни страни в преклузивния срок по чл.283 ГПК срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт. Настоящият състав на ВКС намира, че не са налице предпоставките за допускане на касационен контрол на обжалваното решение. За да потвърди първоинстанционното решение в частта, с която са отхвърлени исковете с правно основание чл.432, ал.1 КЗ за обезщетение за неимуществени вреди за сумите от по 70 000 лева за всеки от ищците /разлика между претендираните 250 000 лева и присъдените 180 000 лева на всеки/, въззивният съд след преценка на доказателствата по делото стига до извод, че справедливият размер на обезщетението за претърпените от С. К. и Е. К. болки и страдания от загубата на тяхната дъщеря, починала при процесното ПТП на 12.12.2017г., е 180 000 лева за всеки от тях. Решаващият съдебен състав приема за установено наличието на противоправно и виновно поведение на водача на товарния автомобил И. Ш., предвид влязлата в сила присъда /чл.300 ГПК/, като намира за неоснователно възражението на ответника за наличие на „случайно събитие“ по смисъла на чл.15 НК. За безспорно е прието, че ЗК „Лев Инс“ АД е застраховател по задължителна застраховка „Гражданска отговорност“, сключена за процесния товарен автомобил, поради което отговаря за всички преки и непосредствени вреди- резултат от противоправното деяние. Въззивният съд счита, че неимуществените вреди, които представляват неблагоприятно засягане на лични, нематериални блага, не биха могли да бъдат възстановени, поради което предвиденото в закона обезщетение не е компенсаторно, а заместващо и се определя от съда съобразно критериите, предписани в правната норма на чл.52 ЗЗД - по справедливост. Възприема изцяло разясненията в ППВС №4/1968г. относно понятието „справедливост”, като приема, че правилното прилагане на чл.52 ЗЗД при определяне на обезщетенията за неимуществени вреди от причинена в резултат на деликт смърт е обусловено от съобразяване и на общи критерии - момент на настъпване на смъртта, възраст и обществено положение на пострадалия, степен на родствена близост между пострадалия и лицето, което претендира обезщетение, действителното съдържание на съществувалите между пострадалия и претендиращия обезщетение житейски отношения. Поддържа, че при определяне на справедливия размер на обезщетението за неимуществени вреди следва да се отчита и обществено-икономическата конюнктура в страната към момента на увреждането, чиито промени намират отражение в нарастващите нива на застрахователно покритие по задължителната застраховка „Гражданска отговорност на автомобилистите“. Решаващият състав, след обстоен анализ на гласните и писмените доказателства, както и заключението на СПЕ, приема за безспорно установено, че ищците и дъщеря им са били изключително близки, живеели са заедно, като двамата родители са се грижили и са възлагали големи надежди на своята дъщеря – тя е била възпитано и много добро момиче, отлична ученичка, приета е била за студент с международна стипендия, печелела е награди, била е гордост за своето семейство. Починалата Ф. К. е била в началото на осъзнатия си житейски път, имала е мечти и ги е постигала. След смъртта й двамата родители са били психически съсипани, майката в продължение на една година не е излизала от вкъщи и не се е срещала с други хора, драстично е отслабнала, което свидетелства за невъзможност за превъзмогване на загубата, а бащата, преподавайки в училището, в което е учила и дъщеря му, постоянно скърбял, виждайки лицата на учениците му – очите му се пълнели със сълзи и започвал да плаче. Съдът акцентира, че смъртта на първородното дете на ищците представлява изключително тежка и непреодолима загуба, като обстоятелството, че имат и друго дете не променя този извод. Счита, че тази смърт, която е неочаквана и нелепа, представлява най-тежката трагедия за един родител - да надживее своето дете. Апелативният състав, съобразявайки конкретните факти, както и съществуващата в страната икономическа конюнктура, която формира общественото разбиране за справедливост на даден етап от развитие на самото общество в конкретната държава, стига до извод, че справедливият размер на обезщетение за всеки от ищците е в размер на по 180 000 лева. За тези суми исковите претенции са основателни, като до пълните предявени размери исковете следва да бъдат отхвърлени. Допускането на касационно обжалване съгласно чл.280, ал.1 ГПК предпоставя произнасяне от въззивния съд по материалноправен или процесуалноправен въпрос, който е от значение за изхода по конкретното дело и по отношение на който е налице някое от основанията по чл.280 ал.1 т.1 – т.3 ГПК. Преценката за допускане на касационното обжалване се извършва от ВКС въз основа на изложените от жалбоподателя твърдения и доводи с оглед критериите, предвидени в посочената правна норма. Настоящият състав намира, че касационното обжалване не следва да бъде допуснато. Макар и значим за спора като обуславящ неговия изход по смисъла на чл.280, ал.1 ГПК и разясненията по приложението му, дадени в т.1 от Тълкувателно решение №1 от 19.02.2010г. на ОСГТК на ВКС, поставеният въпрос, свързан с критериите за определяне на обезщетението за неимуществени вреди по реда на чл. 52 ЗЗД, не може да обоснове допускане на касационния контрол, тъй като не е осъществено допълнителното основание по чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК- въззивното решение не противоречи на задължителната съдебна практика. Въззивният съд е обсъдил доказателствата в тяхната съвкупност, съобразил е критериите по чл.52 ЗЗД и е изложил мотиви, съдържащи конкретните обстоятелствата, които са от значение за определяне на обезщетението за неимуществени вреди в процесния случай, като постановеното решение съответства на задължителната съдебна практика по приложението на чл. 52 ЗЗД - ППВС №4/1968г., както и на трайната и непротиворечива практика на ВКС. При преценката на обстоятелствата, релевантни за определяне на размера на обезщетението, решаващият съдебен състав е взел предвид момента на настъпване на смъртта /2017г./, възрастта и общественото положение на починалата Ф. К., степента на родствена близост между нея и ищците, действителното съдържание на съществувалите между тях житейски отношения, реално претърпените от ищците болки и страдания от загубата на дъщеря им. Съдът е отчел и обществено-икономическата конюнктура в страната към момента на увреждането, чиито промени намират отражение в нивата на застрахователно покритие по задължителната застраховка „Гражданска отговорност на автомобилистите“. Въззивният състав е отчел всички релевантни факти и обстоятелства, като несъгласието на касаторите с изводите на съда не е основание за допускане на въззивното решение до касационен контрол. Изложените доводи представляват оплаквания за необоснованост на обжалвания съдебен акт, т.е. за неговата неправилност, която не подлежи на проверка в настоящия етап на касационното производство. С оглед изложеното, настоящият състав намира, че не са налице предпоставките по чл.280, ал.1, т.1 ГПК за допускане на касационен контрол на обжалваното въззивно решение. С оглед изхода на спора на ответника следва да се присъдят разноски за касационното производство в размер на сумата 150 лева- юриск.възнаграждение. Воден от горното и на основание чл.288 ГПК, Върховният касационен съд