Определение № 5873 от 16.12.2024 г. на ВКС по гр. д. № 1789/2024 г.

Производството е по чл. 288 ГПК. Образувано е по касационна жалба на И. К. Ф., подадена чрез адв. Д. Р., против въззивно решение № 181/15.12.2023 г., постановено по в. гр. д. № 253/2023 г. на Апелативен съд - Бургас, с което е потвърдено решение № 538/21.04.2023 г., постановено по гр. д. № 778/2021 г. на Окръжен съд - Бургас, с което е развален, поради неизпълнение, сключеният между Р. В. Ф. и К. А. Ф. – праводател на ответника И. К. Ф., договор за прехвърляне на имот – апартамент с идентификатор *.*.*.*.* по КККР на гр.Бургас, находящ се в[жк], [жилищен адрес] срещу задължение за гледане и издръжка, обективиран в нотариален акт № 6, том I, рег. № 162, дело № 5 от 23.01.2020 г. на нотариус Г. Ч. и е отхвърлен искът на И. К. Ф. срещу Р. В. Ф. за трансформиране на задължението от гледане и издръжка в негов паричен еквивалент, при месечен размер, съобразно нуждите на прехвърлителя, считано от 11.08.2021 г. до настъпване на промяна в обстоятелствата, наложили трансформацията. С решението са присъдени съдебни разноски. В касационната жалба се релевират доводи за неправилност и необоснованост на решението – основания за касационно обжалване по чл. 281, ал. 1, т. 3 ГПК. В изложението по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК, касаторът се позовава на основания за допускане до касационно обжалване по чл. 280, ал. 1, т. 1 и т. 3 ГПК по въпросите: 1. „Длъжен ли е въззивният съд да обсъди в мотивите към решението си всички допустими и относими към спорния предмет твърдения и възражения на страните и да вземе отношение към всички доводи, изложени от страните?“; 2. „Допустимо ли е въззивният съд да извършва селективна преценка на представените по делото доказателства или следва да извърши преценка на доказателства в съвкупност, а когато не кредитира някои от тях или ги приеме за недостоверни, следва ли да изложи мотиви за това?“; 3. „Когато неизпълнението на алеаторната престация /грижите и издръжката, уговорени за в бъдеще/ е незначително с оглед интереса на кредитора, следва ли да се развали договора?“; 4. „Дължи ли приобретателят - наследник по договор за прехвърляне на недвижим имот срещу издръжка и гледане лични грижи към праводателя по договора, в случай на предварителен отказ от същите от последния и представлява ли предварителния отказ на праводателя по договора забава на кредитора по чл. 95 ЗЗД?“; 5. „Предварителният отказ на приобретателя от лични грижи по договор за прехвърляне на недвижим имот срещу издръжка и гледане, основание ли е за трансформиране на същите в паричен еквивалент?“; 6. „При обективна невъзможност за предоставяне ежедневно и непрекъснато грижи и издръжка в натура на кредитора в самото начало на встъпването на наследника в договора за издръжка и гледане/при смърт на наследодателя - приобретател/, налице ли е неизпълнение по договора от наследника или е налице забава в изпълнение на договора, през който период е допустима трансформация на задължението в паричен еквивалент?“; 7. „Допустимо ли е предлагането на лични грижи от наследника по договор за издръжка и гледане /при смърт на наследодателя - приобретател/, да се направи до кредитора незабавно чрез средства за комуникация или е задължително да стане отново незабавно, но на място, в дома на кредитора?“; 8. „Допустимо ли е при трансформация на задължението за издръжка и гледане в паричен еквивалент да се престират големи суми през определени периоди от време, които покриват нуждите на кредитора от издръжка /за бъдещи месеци/ или следва да се предоставят малки суми, но всеки месец?“; 9. „Какъв период от време следва да се приеме за незначителен за неизпълнение на алеаторната престация?“ и 10. „В случай, че съдът е приел, че до смъртта си приобретателят - наследодател е изпълнил задължението си за гледане и издръжка, но е констатирал неизпълнение или забава от страна на неговия наследник, следва ли договора за издръжка и гледане да бъде развален изцяло или съдът трябва да изследва и съпостави паричния еквивалент на грижите в миналото с цената на имота към датата на сделката и съобразно с това изчисление да прецени каква е частта от алеаторния договор, която подлежи на разваляне?“. Сочи, че първият въпрос е решен в противоречие с ППВС № 1/1953 г., ППВС № 7/1965 г., ППВС № 1/1985 г., ТР № 1/04.01.2001 г. по тълк. д. № 1/2000 г. на ВКС, ОСГК, решение № 17/23.07.2014 г. по т. д. № 811/2012 г. на ВКС, II т. о., решение № 111/03.11.2015 г. по т. д. № 1544/2014 г. на ВКС, II т. о., решение № 136/06.11.2015 г. по т. д. № 2483/2014 г. на ВКС, II т. о., решение № 180/11.01.2016 г. по т. д. № 1618/2014 г. на ВКС, II т. о., решение № 94/13.09.2016 г. по т. д. № 3768/2014 г. на ВКС, II т. о., решение № 161/04.10.2016 г. по т. д. № 2220/2015 г. на ВКС, II т. о. и др., вторият с решение № 222/06.04.2017 г. по т. д. № 425/2015 г. на ВКС, II т. о., решение № 134/30.12.2013 г. по т. д. № 34/2013 г. на ВКС, II т. о., решение № 212/01.02.2012 г. по т. д. № 1106/2010 г. на ВКС, II т. о., решение № 24/28.01.2010 г. по т. д. № 47744/2008 г. на ВКС, I т. о., решение № 75/20.06.2016 г. по т. д. 1608/2015 г. на ВКС I т. о., решение № 65/30.07.2014 г. по т. д. № 1656/2013 г. на ВКС, I т. о. и др., третият с решение № 441/27.05.2009 г. по гр. д. № 486/2008 г. на ВКС, IV г. о., решение № 327/25.02.2015 г. по гр. д. № 1205/2014 г. на ВКС, IV г. о., решение № 20/22.07.2015 по гр. д. № 1853/2014 г. на ВКС, IV г. о. и решение № 159/10.08.2015 по гр. д. № 4124/2014 на ВКС, IV г. о., десетият с решение № 103/02.02.1997 г. по гр. д. № 1029/1996 г. на ВКС, II г. о., решение № 500/23.08.2010 г. по гр. д. № 1702/2009 г. на ВКС, IV г. о., решение № 11/25.02.2011 г. по гр. д. № 1510/2009 г. на ВКС, IV г. о. и ТР № 1/19.02.2010 г. по тьлк. д. № 1/2009 г. на ВКС, ОСГТК, както и, че формулираните въпроси от четвъртия до деветия са от значение за точното прилагане на закона и за развитие на правото. В касационната жалба поддържа и, че решението е очевидно неправилно – основание по чл. 280, ал. 2, предл. 3 ГПК. В срока по чл. 287, ал. 1 ГПК е постъпил писмен отговор от ответника по касационната жалба Р. В. Ф., чрез адв. П. М., в който излага съображения, че не са налице предпоставките за допускане до касационно обжалване на решението, а по същество същото е правилно и законосъобразно. Претендира адвокатско възнаграждение за осъществена безплатна правна помощ. Върховният касационен съд, състав на ІV гражданско отделение, за да се произнесе по допустимостта на касационното обжалване, взе предвид следното: Касационната жалба е подадена в срока по чл. 283 ГПК, от надлежна страна с правен интерес да обжалва постановения съдебен акт, срещу въззивно решение, което е с допустим предмет на касационно обжалване, поради което е процесуално допустима. При съвкупна преценка на събраните по делото писмени и гласни доказателства, въззивният съд е приел за установено, че с нотариален акт № 6, том I, рег. № 162, дело № 5 от 23.01.2020 г. на нотариус Г. Ч., ищцата Р. Ф. е прехвърлила на сина си К. Ф. апартамент с идентификатор № *.*.*.*.*, в гр.Бургас,[жк], [жилищен адрес] с площ от 53,82 кв.м., ведно със съответното избено помещение и ид. част от общите части на сградата и правото на строеж, при насрещно задължение на приобретателя за ежедневни и непрекъснати грижи и издръжка, които той е предоставял до момента на сделката, както и срещу задължение да продължи и за в бъдеще да гледа и издържа системно прехвърлителя Ф., като й осигури спокоен и нормален живот, грижи при болест, докато е жива, при запазено право на ползване върху имота пожизнено и безвъзмездно. К. Ф. е починал на 11.03.2021 г., като негов наследник е синът му – ответникът И. Ф., [дата на раждане] Последният от 8 годишната си възраст живее с майка си в [населено място], където е завършил средното и висшето си образование и понастоящем работи, като е закупил жилище в гр. Москва. На 23.04.2021 г. И. Ф. е изпратил нотариална покана до Р. Ф., с която е заявил, че желае да поеме разходите за погребението и помените на баща си, както й е изразил готовност да встъпи в правата и задълженията на баща си К. Ф. по процесния договор, като осигури социални грижи /чрез трето лице/ и грижи при болест /чрез трето лице/ и издържа системно прехвърлителката - негова баба, като и осигури спокоен и нормален живот, докато е жива. Предложил е да осъществява социални грижи чрез Домашен социален патронаж – Бургас, осигуряващ комплекс от услуги, след извършване на социална и медицинска оценка и изготвяне на индивидуален план за работа, а при болест – чрез медицинско лице или гледачка, както и да поеме финансовата издръжка на баба си, след приспадане на разходите за домашния социален патронаж. Заявил е, че очаква писмен отговор в 14-дневен срок, като в този срок му бъдат представени всички необходими документи за оценка и изготвяне на индивидуалния план. Изразил е съжаление, че не може да изпълнява лично съответните грижи, поради пребиваването му в Русия, свързано с изпълнение на трудова дейност. Ищцата не е приела предложението, за което ответникът е узнал при проведените телефонни разговори с баба си. Счита, че внукът й няма физическата и морална възможност да изпълнява задълженията по процесния договор, а продължаването на грижите от трети лица за нея е житейски и морално несправедливо. То не би задоволило екзистенциалните й потребности и базисни нужди, поради което не желае внукът й да встъпи в правата по договора, тъй като не е в състояние да осигури на прехвърлителката нормален и спокоен живот чрез престиране на грижи и издръжка ежедневно, непрестанно, непосредствено и в пълен обем, докато е необходимо, каквито действие внукът й не предлага да осъществи. Въззивният съд е счел, че предявеният от Р. Ф. иск за разваляне на алеаторния договор на основание чл. 87, ал. 3 ЗЗД е основателен, тъй като е налице пълно неизпълнение на процесния договор от страна на ответника, при липса на установено неизпълнение от страна на неговия наследодател приживе. Съдът е изложил, че предложеното от ответника изпълнение е различно от договореното. Договорът за прехвърляне на вещни права срещу задължение за гледане и издръжка има социална цел и предназначение да обезпечи на кредитора по това задължение по-добри социално-битови условия за преживяване. Договорните задължения и по отношение на двете страни са наситени с нравствено-етични и социално-битови изисквания. Задължението за гледане и издръжка е винаги в натура, в противен случай би бил договор за рента. Този договор се подчинява на общите правила за договорите, но при съобразяване на неговата специфика. Задължението на длъжника по договор за издръжка и гледане е неделимо и следва да се изпълнява през цялото време на действието на договора точно по вид, обем и качество. По своята същност и характер изпълнението на задължението не търпи забава. То трябва да се извършва цялостно, системно и непрекъснато. Ако приобретателят не престира при договорената периодичност, той изпада в забава, което е основание кредиторът - прехвърлител да иска развалянето му. Услугата, предлагана от общинската дейност „Домашен социален патронаж – Бургас“, която е ограничена по време и видове дейности, категорично не покрива така посоченото съдържание на задължението за грижи и издръжка в натура ежедневно и непрекъснато, както е залегнало в процесния договор. Включването на нов потребител на услугата е в зависимост от свободния капацитет и обичайно е свързано с изчакване за освобождаване на такъв. Ответникът не е предложил и осигурил изпълнение лично или от конкретно трето лице, което би могло да го замести в предоставянето на прехвърлителката на дължимите грижи и издръжка в натура в периода с неизвестно времетраене до включване на ищцата в предложената ограничена по обем социална услуга. Предвид въпросното, само предложено неточно и непълно, а на практика и несигурно изпълнение, отказът на ищцата да приеме предложението и да изпрати медицински и други /неясно какви/ документи във връзка с извършване на социална и медицинска оценка и изготвяне на индивидуален план за работа на социалния патронаж, не съставлява отказ на кредитора да даде необходимото съдействие за изпълнение на задължението на ответника. Липсват доказателства за предприети действия от ответника за трайно завръщане в България и осигуряване на дължимите грижи и издръжка в натура на своята баба лично или чрез подходящо трето лице, както и за осигуряване регулярно на паричен еквивалент на дължимата престация докато трае настоящият процес, в който период не е освободен от задължението си. Изпълнението в пари би могло да се осъществи чрез откриване на банкова сметка или по реда на чл. 97 ЗЗД. Несъстоятелно е твърдението, че поради приета сума за издръжка в размер на 382,95 лв. за месец февруари 2020 г., платена от приобретателя, в какъвто смисъл е разписката на л. 177 от делото, ищцата се е съгласила на трансформация на задължението за гледане и издръжка в неговия паричен еквивалент. Няма данни по делото прехвърлителката или наследодателят - приобретател да са отказали договореното по сделката изпълнение в натура и преобразуването му в парично. Изплатената еднократно сума очевидно е въпрос на инцидентно взаимно споразумение, което не съставлява промяна на договорената престация в натура. Насрещната претенция на ответника за трансформация на задължението му в парично е неоснователна, с оглед обстоятелството, че не е установена забава на ищцата – кредитор, поради неоказано съдействие да приеме предложено й различно от договореното изпълнение. Ответникът виновно не е изпълнявал задълженията си да престира на прехвърлителката грижи и издръжка, както са уговорени по алеаторния договор,поради което като неизправна страна не може да иска трансформиране на натуралното си задължение в парично. Допускането на касационно обжалване предпоставя произнасяне на въззивния съд по материалноправен или процесуалноправен въпрос от значение за изхода по конкретното дело, разрешаването на който е обусловило правните му изводи, постановени в основата на обжалвания съдебен акт. По отношение на този въпрос трябва да е налице някое от допълнителните основания по чл. 280, ал. 1 ГПК. Съгласно разпоредбата на чл. 280, ал. 2 ГПК независимо от предпоставките по ал. 1 въззивното решение се допуска до касационно обжалване при вероятна нищожност или недопустимост, както и при очевидна неправилност. В случая не са налице основания за допускане на касационно обжалване. Атакуваното въззивно решение е валидно и допустимо. Същото не е очевидно неправилно, доколкото от съдържанието на мотивите му не се разкрива с него да са нарушени императивни материално-правни норми или основополагащи правни принципи, да е приложена несъществуваща или отменена правна норма, да е приложена правна норма със смисъл, различен от действително вложения, да е налице отказ да се приложи процесуална правна норма, довела до процесуално нарушение, в резултат на което е формиран погрешен правен извод или да е налице необоснованост на извод относно правното значение на факт в разрез с правилата за формалната логика, опита и научните правила. Изложените от касатора съображения, че въззивното решение е постановено при допуснати нарушения на материалния и процесуалния закон, както и липса на обоснованост на правните изводи на съда не могат да обусловят очевидна неправилност. Касаторът отъждествява очевидната неправилност с неправилността по чл. 281, ал. 1, т. 3 ГПК, която е основание за отмяна на въззивното решение. Поставените касатора в изложението въпроси не могат да обусловят допускане на касационно обжалване. Първият и вторият въпроси са решени от въззивния съд при съобразяване задължителната практика на ВКС, включително и посочените от касатора актове, съгласно която съобразно разпоредбите на чл. 235, ал. 2 и чл. 236, ал. 2 ГПК съдът е длъжен да мотивира решението си като изложи фактически и правни изводи по съществото на спора и се произнесе по доводите и възраженията на страните в рамките на въззивната жалба и отговора по чл. 263, ал. 1 ГПК. Мотивите на съдебния акт са дали отговор на твърденията и възраженията на страните, обсъдени са доказателствата, изложени са фактически и правни изводи. Съдът е изложил обосновани аргументи, защо кредитира едни доказателства, а други не. Мотивите са вътрешно безпротиворечиви и изчерпват очертания предмет на доказване. Не е налице противоречие между доказателствата и установените факти, поради което тези въпроси не могат да послужат за допускане на касационно обжалване на решението. Останалите въпроси не отговарят по съдържание на общото основание за допускане на касационно обжалване по чл. 280, ал. 1 ГПК. Въззивният съд не се е произнасял по тях в решението и същите са неотносими към правилното разрешаване на спора по заявените от страните с исковата молба и насрещната искова молба претенции. При липсата на общо основание за допускане на касационно обжалване по въпросите на следва да се обсъждат поддържаните допълнително такива по чл. 280, ал. 1, т. 1 и т. 3 ГПК, в този смисъл приетото в ТР № 1 от 19.02.2010 г. по тълк. д. № 1/2009 г. на ВКС, ОСГТК. За яснота следва да се посочи, че съществува последователна и многобройна съдебна практика, съгласно която договорите за прехвърляне на имот срещу задължение за издръжка и гледане са вид ненаименован алеаторен договор. Съдържанието на насрещните права и задължения по договора се определят по съгласие на страните, които съгласно чл. 9 ЗЗД могат свободно да определят това съдържание, доколкото то не противоречи на повелителни норми на закона и на добрите нрави. Специфичността на съдържанието на задължението за гледане, подчинено на нравствено етични изисквания, следва от постигнатото между страните съгласие с оглед конкретиката на всеки отделен случай; с оглед жизнените и битови нужди на прехвърлителя и възможностите му да се справя сам. Издръжката, ако не е уговорено нещо различно, се дължи винаги в пълния й обем и независимо дали продавачът по алеаторния договор има собствени средства за издръжка - дължимата издръжка не се подчинява на правилата за издръжка, уредени в Семейния кодекс, тъй като се касае за договорно задължение, неизпълнението на което може да доведе до разваляне на договора. Възможностите на длъжника да предостави договореното са без значение - целта на договора е нуждите на прехвърлителя на имота да бъдат обезпечени в обичайните разумни граници, поради което длъжникът не може да се позовава на обективна невъзможност да предостави обещаното по договора. Липсата на парични средства за изпълнение на задължението за издръжка, било в натура, било в пари, не освобождава длъжника от отговорност. Ако кредиторът не приема изпълнението без основателна причина за това, той се поставя в забава, което освобождава длъжника от забава, но не и от задължението за изпълнение. Ако то не е изпълнено от приобретателя, неизпълнението по договора е съществено, тъй като задължението за издръжка и гледане се състои от периодично повтарящи се престации и задължение на приобретателя е да следи във всеки момент за конкретните нужди на прехвърлителя и да престира такава издръжка и гледане, които да съответстват на тези конкретни нужди. Постановеният от въззивния съд резултат е в съзвучие с установената практика. Ответникът не е извършвал преки действия, свързани със задоволяване на ежедневните и обикновени потребности на ищцата, само е предложил заместваща грижа от трето лице. Не е доказано да е имало забава на кредитора, което би било обективна невъзможност за изпълнение, освен това в този случай ответникът отново не е направил единственото възможно да остане изправен – да предприеме съответните правни действия по реда на чл. 97 ЗЗД. За пълнота на изложението следва да бъде посочено, че в случая касатора - ответник е неизправна страна по алеаторния договор, т. е. неизправен длъжник, поради което и настоящето производство е преюдициално по отношение на заявения в последствие иск за трансформация на задължението в парично такова. Съобразно изложеното, не е налице основание за допускане на касационна проверка на решението. С настоящото определение не следва да се присъждат разноски на основание чл. 78, ал. 3 ГПК, вр. с чл. 38, ал. 2 ЗАдв., тъй като ответната страна по касация Р. В. Ф. не е представила договор за правна защита и съдействие с адвокат М. за касационната инстанция. По изложените съображения, Върховният касационен съд, състав на ІV г. о.