Определение № 87 от 10.04.2017 г. на ВКС по гр. д. № 4579/2016 г.

Производството е по чл. 288 ГПК. Образувано е по касационна жалба на Х. Г. П. срещу въззивно решение № 572 от 20.01.2016 г. по възз.гр.д. № 1908 /2006 г. на Софийски градски съд, г.о., с което е потвърдено решение от 05.10.2016 г. по гр.д. № 8808 /2001 г. на Софийски районен съд в частта, с която е намалено извършеното от И. П. И. в полза на Х. Г. П. с нотариален акт № 76, т.V, рег. № 2900, нот. д. № 816 от 14.09.1999 г. дарение на апартамент в С., индивидуализиран в решението. СГС е отразил в диспозитива си, че в останалата част, с която е намалено извършеното от И. П. И. в полза на Е. Г. Й. дарение, първоинстанционното решение не е обжалвано и е влязло в сила. С първоинстанционното решение съдът е намалил с 1 /4 извършеното от И. П. И. дарствено разпореждане с нотариален акт № 76, т.V, рег. № 2900, нот. д. № 816 от 14.09.1999 г., с което е дарил на Х. Г. П. и Е. Г. Й. апартамент в С., индивидуализиран в решението. Насрещната страна И. И. П., конституиран по делото като правоприемник на П. И. П., поддържа в писмен отговор, че не са налице основания за допускане на касационно обжалване, а по същество, че касационната жалба е неоснователна. Жалбата е допустима, тъй като е обжалвано въззивно решение и не съществува ограничение за касационно обжалване по чл.280,ал.2 ГПК.. Жалбоподателят твърди, че въззивното решение е неправилно, тъй като въпреки доводите за неправилност на първоинстанционното решение въззивният съд не е съобразил, 1) че наследодателят И. П. И. не е дарил целия, а е дарил 1 /2 идеална част от процесния апартамент, който е притежавал в съпружеска имуществена общност (нататък и с.и.о. ); 2) че даренията са две и само едното от тях е в полза на жалбоподателката; 3) че не става ясно как са намалени двете отделни дарения и дали намаляването е съразмерно. Изложени са и други доводи за пороци на въззивното решение.. В мотивите на обжалваното решение въззивният съд е направил следните изводи: наследството на И. П. И. се е изчерпвало с 1 /2 ид.ч. от процесния апартамент, с която той се е разпоредил с две дарения; запазената част на ищеца е 1 /4 от имуществото на И. П. И., което се изчерпва с 1 /2 ид.ч. от процесния апартамент (т.е. тя е равна на 1 /8 от процесния апартамент ); искът срещу Х. Г. П. е основателен –намаляването на извършеното в нейна полза дарение е необходимо за допълване на запазената част на ищеца в размер на общо 1 /4 от наследството на И. П. И. (т.е. на 1 /8 от процесния апартамент). Т.е. в мотивите си въззивният съд е формирал изводи и воля, че И. П. И. е извършил общо две дарения, с които се е разпоредил общо с 1 /2 ид.ч. от процесния апартамент, че двете дарения следва да бъдат намалени общо с 1 /4, за възстановяване на запазената част от ищеца от имуществото на И. П. И. общо в размер на 1 /8 ид.ч. от процесния апартамент; че искът срещу Х. Г. П. е основателен. Но не е отразил тази воля в диспозитива на решението си, нито е отразил воля с каква дробна част следва да бъде намалено извършеното в полза на Х. Г. П. дарение на 1 /2 от 1 /2 ид.ч. от процесния апартамент, а е потвърдил първоинстанционното решение в обжалваната част – по иска на П. И. П. срещу Х. Г. П.. А с първоинстанционното решение е постановено общо намаляване с 1 /4 на извършените от И. П. И. две дарения на целия процесния апартамент. А не на 1 /2 ид.ч. от него, както е приел за правилно въззивният съд. И не постановено каква част от извършеното в полза на Х. Г. П. дарение се намалява (няма произнасяне от СРС по това). Настоящата инстанция намира, че въззивният съд е допуснал противоречие между формираната в мотивите на решението му воля и нейното отразяване в диспозитива на въззивното решение, което може да бъде поправено по реда за поправка на очевидна фактическа грешка. И че част от твърденията в касационната жалба на Х. Г. П. представляват искане да се отстрани очевидна фактическа грешка. Поради изложеното настоящата инстанция намира, че касационното производство е преждевременно образувано. Делото следва да бъде върнато на въззивния съд за провеждане на процедура за поправка на очевидна фактическа грешка (по чл.247 ГПК) съобразно изложеното по-горе. Въззивният съд следва да съобрази, че производството пред него се разглежда по реда на ГПК от 1952 г. (отм.) и че съгласно чл.208,ал.1 от този кодекс въззивният съд оставя в сила, а не потвърждава първоинстанционното решение както е отразено в диспозитива на въззивното решение). След което делото следва да се върне на настоящата инстанция за произнасяне по искането за допускане на касационно обжалване. Воден от изложеното съдът