Определение № 453 от 19.01.2026 г. на ВАС по адм. д. № 186/2026 г.

Производството е по чл. 135, ал. 4 от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по повдигнат спор за подсъдност между Административен съд – Враца и Административен съд – София град относно компетентния съд, който да се произнесе по предявения от К. Д. И. от гр. София иск по чл.2в, ал.1 от ЗОДОВ вр. чл.1, ал.1 от ЗОДОВ срещу Административен съд – Пазарджик за заплащане на обезщетение в размер на 20 000 лв / изменено впоследствие с Определение № 20144270/09.09.2025г. по гр.д. № 20948/2021г. по описа на СРС / за претърпени неимуществени вреди в периода: 24.03.2020 г. – 01.04.2021г. / искова молба вх. № 20948/15.04.2021г. по описа на Софийски районен съд /. За да се произнесе по повдигнатия спор за подсъдност, настоящият състав на Върховния административен съд, трето отделение съобрази следното: Производството по цитираната по-горе искова молба на К. И. срещу Административен съд - Пазарджик е било образувано пред АССГ, след като с Определение № 20144270 от 09.09.2025г., постановено по гр.д. № 20948/2021г. по описа на СРС производството по делото е било прекратено, а делото – изпратено по компетентност на Административен съд – София град. Във връзка с цитираното по-горе определение на СРС пред АССГ е образувано адм.д. № 12292/2025г. по описа на АССГ, приключило с Определение № 40692/04.12.2025г., с което делото е изпратено по компетентност на Административен съд – Враца с мотива, че, доколкото към датата на предявяване на исковата молба ищецът временно се намира в Затвора –[населено място], а искът е за вреди, претендирани по реда на чл.2в, ал.1, т.1 от ЗОДОВ, приложение намира специалната разпоредба, уреждаща подсъдността, предвидена в чл.7, ал.2 от ЗОДОВ, която изключва общата изборна подсъдност по чл.7, ал.1 от същия закон. По горните съображения АССГ е изпратил делото по компетентност на АС-Враца, във връзка с което е образувано адм.д. № 573/2025г. по описа на АС- Враца. С определение № 1936 от 30.12.2025 г., постановено по адм. дело № 573/2025 г. по описа на АС-Враца, съдът е приел, че делото не му е подсъдно, тъй като към момента на образуване на изпратеното му по подсъдност от АССГ дело ищецът К. И. вече е заявил, че срокът за излежаване на присъдата му „лишаване от свобода“ в Затвора – [населено място] изтича на 30.12.2025г., поради което моли исковата му молба да се разгледа от АССГ, тъй като постоянния му адрес е в гр. София, на който същият ще пребивава след освобождаването му от затвора. Върховният административен съд, трето отделение намира, че компетентен да разгледа спора по предявения от К. Д. И. с искова молба вх. № 20948/15.04.2021г. по описа на СРС иск по чл.2в от ЗОДОВ, е Административен съд – София град. Действително към датата на постъпване на исковата молба в СРС, датата на изпращането й в АССГ, съответно- препращането й по компетентност на АС-Враца, както и към датата на постановяване на определението на АС-Враца, с което е повдигнат настоящият спор за подсъдност, ищецът все още е изтърпявал наказание „лишаване от свобода“ в Затвора – [населено място]. Както самият ищец твърди по делото с нарочна молба, неговият постоянен адрес е в гр. София, на 30.12.2025г. срокът на изтърпяване на наказанието му „лишаване от свобода“ изтича и занапред същият ще живее на постоянния си адрес. На настоящият съдебен състав е служебно известен фактът, че от 30.12.2025 г. К. И. е напуснал Затвора – [населено място]. Предвид гореизложеното и на основание чл.7в, ал.2 вр. чл.7, ал.1,предл. второ от ЗОДОВ, местно компетентен да разгледа спора е Административен съд – София град. Водим от горното и на основание чл. 135, ал. 3 от АПК, Върховният административен съд - трето отделение,