Определение № 11667 от 31.10.2024 г. на ВАС по адм. д. № 9183/2024 г.

Производството е по реда на чл. 229 – чл. 236 от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/. Образувано е по частна жалба от Д. С. З. от гр. София, чрез процесуален представител, против определение № 10497/02.07.2024 г., постановено по адм. дело № 4401/2024г., на Административен съд – София град, с което е прието, че исковата му молба по чл.1, ал.1 от ЗОДОВ, против ответници Министерството на земеделието и храните и Областна дирекция „Земеделие“ – София-град, е недопустима и е прекратено производството по делото. В частната жалба се излагат доводи за недопустимост и незаконосъобразност на определението, поради неправилно прилагане на закона, евентуално – за нищожност. Претендира се отмяна на определението и връщане на делото на административния съд за продължаване на съдопроизводствените действия. Ответникът – Областна дирекция „Земеделие“ – София град, чрез процесуален представител оспорва частната жалба. Ответникът – Министерство на земеделието и храните, чрез процесуален представител оспорва частната жалба. Върховният административен съд, трето отделение, след като прецени доказателствата по делото и изложените съображения в частната жалба, приема за установено следното от фактическа и правна страна: Частната жалба, като подадена от надлежна страна, в срока по чл. 230 от АПК и срещу подлежащо на обжалване определение по смисъла на чл. 229, ал. 1, т. 1 АПК, преграждащо по-нататъшното развитие на производството, е допустима, а разгледана по същество е основателна, поради следните съображения: Производството пред Административен съд – София - град е образувано по искова молба на Д. С. З. против Министерството на земеделието и храните и Областна дирекция „Земеделие“ – София-град за присъждане на обезщетение за претърпени неимуществени вреди, претърпени в резултат на незаконосъбразно бездействие, във връзка процедура по обезщетяване по реда на ЗСПЗЗ и ППЗСПЗС по признато, но невъзстановено право на собственост върху земеделски земи. Изложените твърдения се свеждат най-общо до това, че административните органи не предприемат определените в закона действия по приключване на регламентираните в закона процедури, съответно бездействат, поради което субективни права на ищеца биват засегнати и са неудовлетворени за един изключително продължителен период от време. За да прекрати производството по делото, Административен съд – София град е приел, че описаното в исковата молба бездействие, всъщност се касае до искане за изпълнение на правно действие, а не на фактическо такова, поради което е счел и че не е изпълнена процесуална предпоставка по чл.1, ал.1 от ЗОДОВ, тъй като не става въпрос за фактически действия по чл. 256 от АПК, а самото производство, независимо в коя от хипотезите на възстановяване или обезщетяване по реда на ЗСПЗЗ, приключва с издаването на акт. Определението е неправилно, поради нарушение на материалния закон. Първо, действително в съдебния акт неправилно в диспозитива е записано „имуществени“ вреди, а в исковата молба се търси обезщетение единствено за неимуществени такива. Може да се приеме, че това е очевидна фактическа или техническа грешка, но все пак настоящата инстанция, счита че следва да отбележи това обстоятелство. Второ, в нормата на чл.1, ал.1 от ЗОДОВ не е въведено като процесуална предпоставка за допустимост на иска, наличието или не на незаконосъобразно бездействие. Това е въпрос по съществото на спора. Първоинстанционният съд в обжалваното определение, правейки заключение, че се претендира изпълнение на правно, а не на фактическо действие, всъщност се е произнесъл по съществото на спора, а в същото време е направил извод, че исковата молба е недопустима. Това е неправилно. Ищецът много ясно и подробно е изложил в какво се изразява бездействието на ответниците – „конкретното бездействие на МЗХ се изразява в неизпълнение на чл.19, ал.18 от ППЗСПЗЗ: не са възложени технически дейности по проектиране на границите на имотите за обезщетяване; не са изпълнени задълженията, произтичащи от чл. 19, ал.21, т.1,2 и 3 от ППЗСПЗЗ, и в крайна сметка министърът бездейства и не е изпълнил задължението си да започне и да приключи по реда, начините и сроковете, уредени в закона, плановете за обезщетяване със земя. От своя страна органът по поземлената собственост бездейства в задълженията си по: чл. 19, ал.10 от ППЗСПЗЗ – да състави списък на наличната свободна държавна и общинска земя, а дори да съставя такива списъци те биват коригирани по тяхна вина многократно, безпринципно и неоснователно; по чл. 19, ал.11 от ППЗСПЗЗ – да отправи мотивирано предложение чрез кмета на общината до общинския съвет за обезщетяване на собствениците от общинския поземлен фонд в съответствие с постъпилите искания за обезщетяване със земеделска земя чрез план за обезщетяване; по чл. 19, ал. 12 от ППЗСПЗЗ - да отправи мотивирано предложение пред министъра на земеделието и храните чрез областната дирекция "Земеделие" за определяне на свободните земи от държавния поземлен фонд, които са необходими за обезщетяване на собствениците: по чл. 19, ал.16 от ППЗСПЗ3, да определи с протоколно решение съотношението между стойността на предоставените за обезщетяване земи и стойността на дължимото обезщетение за общината необходимо за определяне коефициент за общината, с който се редуцира стойността на дължимото обезщетение със земя на всички правоимащи.“ Неправилно съдът е върнал исковата молба на Д. З. като недопустима. По тези съображения настоящият състав счита, че обжалваното определение е неправилно, като постановено в нарушение на закона, поради което следва да се отмени, а делото да се върне на Административен съд – София град за продължаване на съдопроизводствените действия и разглеждане на спора по същество. Водим от гореизложеното и на основание чл. 236 във вр. с чл. 221, ал. 2, предл. второ от АПК, Върховният административен съд, трето отделение,