Определение № 670 от 08.10.2020 г. на ВКС по гр. д. № 1643/2020 г.

Производството е по реда на чл.288 ГПК. Образувано е по касационна жалба на Д. Г. К. срещу решение №.54/11.03.20 по г.д.№.2/20 на Окръжен съд Кърджали – с което е потвърдено решение №.112/18.11.19 по г.д.№.116/19 на РС Ардино за отхвърляне на предявения от касатора иск с правно основание чл.422 вр. с чл.415 ГПК за сумата 13000лв., ведно със съответно произнасяне по разноски. Ответната страна Н. М. Ж. оспорва жалбата, вкл. с твърдения, че изложението на касационните основания не отговаря на предпоставките по чл.280 ГПК и преповтаря написаното в касационната жалба. Претендира разноски. Касационната жалба е подадена в срока по чл.283 ГПК, от процесуално легитимирано за това лице и е процесуално допустима. За да се произнесе относно наличието на предпоставките по чл.280 ГПК за допускане на касационно обжалване на въззивното решение, ВКС съобрази следното: С обжалваното решение въззивният съд е намерил предявения иск с правно основание чл.422 ГПК за неоснователен. От фактическа страна е приел, че с договор за покупко-продажба от 9.05.18 ответникът е продал на ищеца 238бр. овце за сумата 28000лв., като част от цената – 13000лв., била платена авансово, а остатъкът от 15000лв. бил дължим в срок до 31.12.18; след сключването на договора ищецът започнал да се грижи за овцете, но и ответникът заплащал заплати на пастири и купувал фураж за изхранването им; по делото не е доказано овцете да са били продадени от него на трети лица; не е спорно и, че Д.К. не е платил остатъка от цената им. При тези обстоятелства е намерено от правна страна, че ищецът не е изпълнил задължението си по договора за покупко-продажба от 9.05.18 и не е заплатил изцяло договорената цена - поради което и не е изправна стана по него и не може да го развали едностранно без съгласието на ответника. Същевременно, доколкото твърденията, че животните са били продадени на трети лица, са останали недоказани, не може да се приеме, че ответникът е неизправна страна, респективно че дължи връщане на заплатената авансово сума по договора. При тези обстоятелства предявеният иск е отхвърлен като недоказан и неоснователен. Съгласно чл.280 ГПК въззивното решение подлежи на касационно обжалване, ако са налице предпоставките на разпоредбата за всеки отделен случай. Касаторът се позовава на основанието на чл.280 ал.2 пр.3 ГПК – очевидна неправилност. Атакуваният акт, обаче, не е постановен нито в явно нарушение на закона, нито извън закона, нито е явно необоснован с оглед правилата на формалната логика – напротив, съдът е изложил мотиви защо намира претенцията за неоснователна, които не са необосновани /твърденията в жалбата, че от показанията на свидетелите безспорно се установява, че животните са били продадени на трети лица, не отговарят на установеното по делото и събраните доказателства/. При тези обстоятелства не може да се приеме, че се касае за хипотеза на очевидна неправилност. Същевременно изложението на касатора не съдържа материалноправен или процесуалноправен въпрос по смисъла на чл.280 ал.1 ГПК. Съгласно дадените с т.1 на ТР №.1/2009г. на ОСГТК на ВКС разяснения, материалноправен или процесуалноправен въпрос по смисъла на чл.280 ал.1 ГПК е този, който е включен в предмета на спора, обусловил е правната воля на съда, обективирана в решението му, и поради това е от значение за изхода по конкретното дело, за формиране решаващата воля на съда, но не и за правилността на обжалваното решение, за възприемане на фактическата обстановка от въззивния съд или за обсъждане на събраните по делото доказателства. В изложението по чл.284 ал.3 т.1 ГПК се излагат твърдения за незаконосъобразност на обжалвания акт, като се преповтарят дословно съдържащите се в касационната жалба оплаквания за неговата неправилност, без същата да съдържа ясноформулиран правен въпрос. Основанията за допускане до касационно обжалване са различни от общите основанията за неправилност на въззивното решение /чл.281 т.3 ГПК/. Проверката за законосъобразност на обжалвания съдебен акт се извършва едва ако и след като той бъде допуснат до касационно обжалване - при разглеждане на касационната жалба по същество, а не в настоящата фаза на селекция по критериите на чл.280 ГПК /чл.290 ал.1 ГПК//т.1 от ТР № 1/2009 от 19 февруари 2010г./. От друга страна касационният съд не е длъжен и не може да извежда правния въпрос от значение за изхода на конкретното дело от твърденията на касатора и фактите и обстоятелствата в касационната жалба. Това би засилило твърде много служебното начало в ущърб на другата страна, а е възможно и съдът да вложи във въпроса съдържание, което касаторът не е имал предвид. С оглед всичко изложено по-горе, касационно обжалване на въззивното решение не следва да се допуска. Предвид изхода на спора на ответната страна се дължат направените пред ВКС разноски в размер на 1000лв. платен адвокатски хонорар. Мотивиран от горното, ВКС, Трето гражданската отделение,