Решение № 165 от 25.10.2011 г. на ВКС по гр. д. № 359/2010 г.

Решение № 165 от 25.10.2011 г. на ВКС по гр. д. № 359/2010 г., III г. о., ГК, докладчик съдията Ани Саралиева Производството е по чл. 290 ГПК. Образувано е по касационна жалба на [фирма], чрез пълномощника му юрк. П. М., против решението от 10.07.2009 г. по гр. д. № 2782/2007 г. на Софийски градски съд, IV-Б състав, с което е оставено в сила решението от 10.06.2007 г. по гр. д. № 14891/2006 г. на Софийски районен съд, с което са уважени предявените от Е. Б. К. срещу касатора искове с правно основание чл. 344, ал. 1, т. 1-3 КТ. В жалбата са изложени оплаквания за неправилност на решението поради нарушение на материалния закон - чл. 193, ал. 1 КТ. Ответникът по касация Е. Б. К., чрез пълномощника му адв. М. В., изразява становище в писмен отговор за неоснователност на жалбата. С определение № 15 от 12.01.2011 г. по настоящото дело е допуснато касационно обжалване на въззивното решение на основание чл. 280, ал. 1, т. 2 ГПК по въпроса за изискванията по отношение обясненията по чл. 193, ал. 1 КТ. Изводът на въззивния съд за незаконност на дисциплинарното уволнение е обоснован с допуснато от работодателя нарушение на чл. 193, ал. 1 КТ, като е прието, че писмените обяснения на ищеца пред охраната на ответника относно нарушението не са дадени в рамките на дисциплинарната процедура пред оправомощен за приемане на обяснения орган, а в представените решения на ВКС, постановени по реда на отменения ГПК е прието, че е достатъчно обясненията да са относно нарушението, за което е наложено наказанието, и да са достигнали до работодателя, за да се счетат за изпълнени изискванията на чл. 193, ал. 1 ГПК. По поставения въпрос настоящият съдебен състав намира следното: Разрешение на въпроса е дадено с постановени решения на ВКС по реда на чл. 290 ГПК, които служат за уеднаквяване на практиката и са задължителни за съдилищата - по гр. д. № 1687/2009 г., гр. д. № 301/2009 г. гр. д. № 799/2009 г. на III г. о., по гр. д. № 826/2009 г., гр. д. № 1917/2010 г. на IV г. о.. и др. То е в смисъл, че законът не предвижда изискване за формално иницииране на дисциплинарно производство, нито за форма на покана на работодателя до работника за даване на обяснения. Работодателят е длъжен да изслуша работника/служителя или да приеме писмените му обяснения преди да наложи дисциплинарно наказание- чл. 193, ал. 1 КТ. Няма значение кой е извършил действията по изискване на обясненията и кой е приносител на писмените обяснения. Искането за даване на обяснения може да бъде направено и от друго лице, а не непременно от работодателя, като за това действие не е необходимо формално и изрично упълномощаване. В случай, че обясненията са изискани от друго лице, което не е носител на дисциплинарната власт, от значение е достигането им до работодателя, респ. до носителя на дисциплинарната власт, за да може да ги съобрази при вземането на решение за налагане на наказание. Предвид изложеното настоящият съдебен състав намира за неправилни мотивите на въззивния съд в случая за нарушение на чл. 193, ал. 1 КТ от работодателя. От събраните по делото писмени доказателства се установява, че писмените обяснения на Е. Къркелев относно нарушението, изискани от охраната на предприятието, са били приложени към докладната записка, посочена в мотивите на заповедта за дисциплинарно уволнение. Следователно те са достигнали до работодателя преди налагане на наказанието. Изискването по чл. 193, ал. 1 КТ за приемане на писмените обяснения на работника е изпълнено. По изложените съображения въззивното решение следва да се отмени и делото да се върне на въззивния съд за ново разглеждане от друг състав, който да разгледа спора по същество. Водим от горното Върховният касационен съд, състав на III гр. отделение