Определение № 3883 от 30.07.2025 г. на ВКС по гр. д. № 2687/2024 г.

Производството е по реда на чл. 288 от ГПК като е образувано по повод на касационна жалба с вх. № 17 861/23.05.2024 година, подадена от „Електроразпределение Юг“ ЕАД гр. Пловдив, против решение № 545/22.04.2024 година на Окръжен съд Пловдив, VІІІ-ми състав, постановено по гр. д. № 2365/2023 година. С обжалваното въззивно решение съставът на Окръжен съд Пловдив е отменил първоинстанционното решение № 3268/13.07.2023 година на Районен съд Пловдив, ХХІІІ-ти граждански състав, постановено по гр. д. № 11 927/2022 година и е признал за установено, че Б. П. Р.-М. не дължи на „Електроразпределение Юг“ ЕАД гр. Пловдив сумата от 6368.57 лева, представляваща допълнително начислена електроенергия, поради установено неизмерване, неточно или непълно измерване на количеството електроенергия, доставено в обект с ИТН 1264277, намиращ се в [населено място], общ. К., [улица], за която сума е издадена фактура № 8278020213/22.06.2022 година. В подадената от „Електроразпределение Юг“ ЕАД гр. Пловдив касационна жалба се излагат доводи за това, че въззивното решение е постановено в нарушение на материалния закон, при съществени нарушения на съдопроизводствените правила, което е довело и до неговата необоснованост. Поискано е същото да бъде отменено и вместо него да бъде постановено друго, с което предявеният от Б. П. Р.-М. против дружеството отрицателен установителен иск по чл. 124, ал. 1 от ГПК за недължимост на горепосочената сума да бъде отхвърлен. В изложението си по чл. 284, ал. 3, т. 1 от ГПК „Електроразпределение Юг“ ЕАД гр. Пловдив твърди, че са налице основанията за допускане на касационно обжалване на решението на Окръжен съд Пловдив по чл. 280, ал. 1, т. 1 от ГПК. Ответницата по касационната жалба Б. П. Р.-М. е подала отговор с вх. № 23 366/05.10.2024 година, с който е изразила становище, че не са налице предпоставките за допускане на касационно обжалване на решение № 545/22.04.2024 година на Окръжен съд Пловдив, VІІІ-ми състав, постановено по гр. д. № 2365/2023 година и такова не трябва да се допуска, а ако се допусне жалбата се оспорва като неоснователна като е направено искане за оставянето й без уважение и за потвърждаване на оспорваното с нея решение. „Електроразпределение Юг“ ЕАД гр. Пловдив е било уведомено за обжалваното решение на 07.05.2024 година, а подадената от него касационна жалба е с вх. № 17 861/23.05.2024 година. Поради това е спазен предвидения от чл. 283, изр. 1 от ГПК преклузивен срок за обжалване като жалбата отговаря на формалните изисквания на чл. 284 от ГПК. Същата е подадена от надлежна страна, поради което е допустима. Върховният касационен съд, гражданска колегия, ІV-то отделение, преценявайки въпросите посочени от жалбоподателя в подаденото от него изложение на основанията за допускане на касационно обжалване по чл. 280, ал. 1 от ГПК, намира следното: Съставът на Окръжен съд Пловдив е изложил съображения, че „Електроразпределение Юг“ ЕАД гр. Пловдив било изключителен доставчик на електроенергия. На 20.06.2022 година, при извършена проверка в обект на Б. П. Р.-М., служители на дружеството били констатирали, че електромерът не отчитал изразходваната електроенергия и поради това били възникнали съмнения за нерегламентирано въздействие върху електромера. Проверяващите били установили наличие на прекъснат захранващ кабел преди електромера 2х4 квадрата и присъединен към него мостов кабел, като по този начин изразходваната електроенергия не била отчитана, за което имало съставен констативен протокол от служители на дружеството. Протоколът бил подписан и от сина на Б. П. Р.-М.. Предоставянето на протокол от извършената проверка и констатация на нарушението на собственика на обекта било залегнало и било регламентирано в чл. 49, ал. 3 от ПИКЕЕ. В първоинстанционното производство била назначена съдебнотехническа експертиза, от чието заключение ставало ясно,че действително било имало манипулиране на средството за търговско измерване и че след като тази манипулация била отстранена, като средството измервало точно. Освен това в първоинстанционното производство били разпитани и свидетели, от чийто показания се установявало, че проверката била извършена от работници на дружеството-доставчик, като на демонтажа и монтажа бил присъствал представител на собственика на проверявания обект. Установявало се, че кабелът бил прегорял, тъй като бил поставян допълнително, след което били извикани органите на РПУ и повредата била отстранена. Така монтирания кабел бил сложен допълнително, като преминаването на електроенергията през него ставало, без да се отчитала същата като консумация от електромера. При така установената фактическа въззивният съд намирал, че следвало да се отбележи, че при извършената проверка, на първо място не била спазена процедурата по чл. 49, ал. 3 от ПИКЕЕ и да бил бил връчен препис от констативния протокол на консуматора на електроенергията. Водена била кореспонденция, но не се установявало такъв протокол да му бил връчен, за да бил запознат същия с констатираната неизправност. Собственик на имота била Б. П. Р.-М., а протокола бил връчен на и бил подписан от сина й, но не било отбелязано в качеството му на какъв бил подписал протокола. Освен това не било установено как и кой бил извършил манипулацията, тъй като имало образувана преписка относно извършено престъпление за кражба на електроенергия, но същата била спряна, тъй като това обстоятелство не било установено. На второ място следвало да се посочи, че Б. П. Р.-М. като потребител и „Електроразпределение Юг“ ЕАД гр. Пловдив като доставчик, били в договорни отношения и по отношение на тях важели правилата за измерване на количество електрическа енергия. При това измерване, ако се констатирало неправилно или неточно измерена електроенергия, следвало да бъде уведомен крайния потребител. В случая такова уведомяване липсвало, а „Електроразпределение Юг“ ЕАД гр. Пловдив едностранно било начислило корекционна сметка и било изпратило фактура на Р.-М. за коригиране на консумираната от нея електроенергия за период от 180 дни назад. Не била измерена консумацията на електроуредите в обекта на Б. П. Р.-М., които били формирали сметката за консумираната електроенергия. „Електроразпределение Юг“ ЕАД гр. Пловдив не било изпълнило своето задължение за уведомяване на клиента, в случая Б. П. Р.-М. за неправилно или неточно консумирана и изчислена електроенергия, поради което допълнително начислената сума се явявала неправилно начислена. От друга страна разпоредбата на чл. 98а, ал. 2, т. 6 от ЗЕ посочвала в полза на кои правни субекти можело да се извършва корекция на сметка-това били крайният снабдител или клиентът. Крайният снабдител в случая се явявал операторът на електроснабдителната мрежа, а това било „ЕВН България Електроснабдяване“ ЕАД гр. Пловдив, с когото Р.-М. била в облигационни отношения. Фактурата за плащане на задължението, което било констатирано от „Електроразпределение Юг“ ЕАД гр. Пловдив, била издадена от него и се претендирала от него. Следователно налице било разминаване между легитимацията на органа, претендиращ плащането и органа на когото се дължало то. Затова въззивната инстанция намирала първоинстанционното решение за неправилно и незаконосъобразно и като такова следвало да го отмени и да признае за установено по отношение на „Електроразпределение Юг“ ЕАД гр. Пловдив, че процесната сума не се дължала. С изложението си по чл. 284, ал. 3, т. 1 от ГПК „Електроразпределение Юг“ ЕАД гр. Пловдив е поискало въззивното решение на Окръжен съд Пловдив да бъде допуснато до касационно обжалване по въпросите за това следва ли доставчикът да електрическа енергия, съответно електроразпределително дружество, да доказва виновно поведение на потребителя при установено неточно отчитане на средството за търговско измерване и извършено преизчисляване на сметката му, след влизане в сила на измененията на чл. 83, ал. 1, т. 6 ЗЕ, извършени със ЗИДЗЕ обнародван в ДВ бр. 54/2012 година? и за това материално легитимирани ли са операторите на електроразпределителни мрежи за претендират от клиентите си суми, начислени вследствие на преизчисляване на количеството електрическа енергия при установяване на неизмерена, неправилно и/или неточно измерена електрическа енергия по смисъла на чл. 56, ал. 4 от ПИКЕЕ (обнародвани в ДВ бр. 35/30.04.2019 година) във връзка с чл. 83, ал. 1, т. 6 от ЗЕ?. И двата посочени по-горе въпроса са включени в предмета на спора, като видно от мотивите към обжалваното решение са обусловили правните изводи на въззивния съд при постановяването му. В изложението си по чл. 284, ал. 3, т. 1 от ГПК „Електроразпределение Юг“ ЕАД гр. Пловдив излага доводи, че по отношение на първия въпрос въззивното решение е постановено в противоречие с решение № 124/18.06.2019 година, постановено по гр. д. № 2991/2018 година по описа на ВКС, ГК, ІІІ г. о., решение № 118/18.09.2017 година, постановено по т. д. № 961/2016 година и решение № 115/20.09.2017 година, постановено по т. д. № 1156/2016 година, двете по описа на ВКС, ТК, ІІ т. о. Такова противоречие на въззивното решение се твърди и по втория въпрос, като се сочат решение № 100/29.06.2021 година, постановено по гр. д. № 2996/2020 година, решение № 60 188/18.10.2021 година, постановено по гр. д. № 872/2021 година, двете по описа на ВКС, ГК, ІІІ г. о., решение № 55/30.05.2022 година, постановено по гр. д. № 1421/2021 година, решение № 129/21.06.2022 година, постановено по гр. д. № 3085/2021 година и решене № 85/27.06.2022 година, постановено по гр. д. № 2528/2021 година, трите по описа на ВКС, ГК, ІV г. о. Както се посочи така поставените от „Електроразпределение Юг“ ЕАД гр. Пловдив, в изложението му по чл. 284, ал. 3, т. 1 от ГПК, правни въпроси са включени в предмета на делото и въззивното решение трябва да се допусне до касационно обжалване за проверка на даденото им от въззивния съд разрешение с разрешението им в посочените от касатора решения на ВКС, поради което са налице предпоставките за допускане на касационното обжалване на въззивното решение по тези два въпроса на основание чл. 280, ал. 1, т. 1 от ГПК. Предвид на изложеното са налице предвидените в чл. 280, ал. 1, т. 1 от ГПК предпоставки за допускане на касационно обжалване на решение № 545/22.04.2024 година на Окръжен съд Пловдив, VІІІ-ми състав, постановено по гр. д. № 2365/2023 година по подадената против него от „Електроразпределение Юг“ ЕАД гр. Пловдив, касационна жалба с вх. № 17 861/23.05.2024 година и такова трябва да се допусне. На „Електроразпределение Юг“ ЕАД гр. Пловдив трябва да бъде даден едноседмичен срок от съобщението, в който да внесе държавна такса в размер на по 127.27 лева по сметка на ВКС и да представи доказателства за това като му се укаже, че ако не направи това в определения срок подадената от него касационна жалба ще бъде върната, а образуваното въз основа на нея производство ще бъде прекратено. С отговора на касационната жалба Б. П. Р.-М. е направила искане за отправяне на преюдициално запитване до СЕС, по въпросите за това следва ли разпоредбата на чл. 13, ар. 2 от Директива 2006/32/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 05.04.2006 година относно ефективността при крайното потребление на и осъществяване на енергийни услуги и за отмяна на Директива 93/73/ЕИО на Съвета, разглеждана в светлината на принципа на ефективност на правото на ЕК и във връзка с чл. 38 от Хартата на основните права на ЕС, да се тълкува като недопускаща национална правна уредба като тази по чл. 55, ал. 1 от ПИКЕЕ, съгласно която при установено неправомерно присъединяване на обект към електрическата мрежа операторът на съответната мрежа изчислява количеството електрическа енергия за период не по-дълъг от 180 дни от датата на констатиране на присъединяването, като количеството електрическа енергия се изчислява по една второ от пропускателната способност на присъединителните съоръжения, свързващи инсталацията на обекта със съответната мрежа, при 24-часово натоварване, когато не се отчита реалното енергийно потребление в обекта, както и дали се касае за потребление на битов или промишлен ток, мястото, където се намира обектът на енергийното потребление, какво е обичайното количество електрическа енергия, потребявано в обекта в по-ранни, съответно по-късни периоди, спрямо периода на корекцията, дали за неправомерното присъединяване е отговорен собственикът (ползвателя) на обекта или не, както и дали собственикът (ползвателят) е потребител по смисъла на чл. 2, § 1 от Директива 2011/83/ЕС на Европейския парламент и на Съвета от 25.10.2011 година, относно правата на потребителите, за изменение на Директива 93/13/ЕИО на Съвета и Директива 1999/44/ЕИО на Европейския парламент и на Съвета и за отмяна на Директива 85/577/ЕИО на Съвета и Директива 97/7/ЕО на Европейския парламент и на Съвета. „Електроразпределение Юг“ ЕАД гр. Пловдив не е изразило становище по така направеното искане, тъй като не му е бил връчен препис от отговора на касационната жалба. Касационният съд не може да се произнесе по искането за отправяне на преюдициално запитване без становището на насрещната страна по спора., поради което на „Електроразпределение Юг“ ЕАД гр. Пловдив трябва да бъде даден едноседмичен срок от връчване на препис от определението да изрази становище по така направеното искане, като по същото съдът ще се произнесе след изтичането на този срок. По изложените съображения Върховният касационен съд, състав на Четвърто отделение