Определение № 594 от 20.10.2015 г. на ВКС по т. д. № 2147/2015 г.

Производството е по чл. 274, ал. 3, т. 1 ГПК. Образувано е по частна касационна жалба на К. В. И. от [населено място], действаща чрез настойника си К. Н. Д., против определение № 380 от 04.06.2015г. по в. ч. гр. д. № 260/2015 г. на Варненски апелативен съд, с което е потвърдено постановеното от Варненски окръжен съд определение № 1453 от 07.05.2015 г. по гр. д. № 510/2015 г. С първоинстанционния акт, на основание чл. 129, ал. 3 ГПК, е върната исковата молба и е прекратено производството по делото, образувано по предявени от К. В. И. срещу [фирма], [населено място] и И. Димитрова В. от [населено място] множество искове. В частната касационна жалба се поддържа, че въззивното определение е недопустимо, тъй като с него е потвърден недопустим съдебен акт – определение № 1453 от 07.05.2015 г. по гр. д. № 510/2015г. Недопустимостта на първоинстанционното определение е аргументирана с обстоятелството, че гр. д. № 510/2015 г., по което то е постановено, е образувано след отмяната на прекратително определение № 1524 от 26.05.2014 г. по гр. д. № 918/2014 г., без да са съобразени задължителните указания в отменително определение № 106 от 10.02.2015 г. по гр. д. № 79/2015 г. на Варненски апелативен съд за връщане на делото на Варненски окръжен съд за разглеждането му по същество. При условията на евентуалност, частната касаторка поддържа, че обжалваният акт е неправилен, тъй като съдът не е взел предвид подадената от нея уточняваща молба по гр. д. № 918/2014 г., с която са изпълнени указанията за отстраняване нередовностите на исковата молба, а е отчел само неизпълнението на неясните указания по повторно образуваното дело № 510/2015 г. Като обосноваващи допускането на касационното обжалване, в изложението по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК, са поставени въпросите: „ 1. Задължен ли е съдът да прекрати повторно образуваното от него дело по вече висящ идентичен спор между същите страни в същия съд и представлява ли това акт на съдебна администрация, която не е ограничена от разпоредбата на чл. 126 ГПК; 2. Несъобразяването от долустоящия съд с обхвата на задължителната сила по чл. 278, ал. 3 ГПК на влязло в сила определение на въззивния съд, с което е отменено прекратително определение по гражданското дело, води ли до недопустимост на съдебния акт за прекратяване на неправилно образуваното второ дело; 3. Задължен ли е съдът да даде подробни указания по реда на чл. 129, ал. 2 ГПК, съобразени с указанията на въззивния съд за връщане на делото и продължаване на съдопроизводствените действия, при отчитане на постъпилата в срок уточняваща молба”. Частната касаторка поддържа, че поставените от нея въпроси са решени в противоречие с практиката на ВКС, като се позовава съответно на: решение № 193 от 18.12.2009 г. по т. д. № 13/2009 г. на ІІ т. о., решение № 619 от 30.09.2010 г. по гр. д. № 370/2010 г. на ІV г. о., определение № 843 от 05.12.2011 г. по ч. т. д. № 622/2011 г. на І т. о. и определение № 306 от 20.05.2011 г. по гр. д. № 246/2011 г. на ІV г. о. (по първия въпрос); определение № 956 от 30.11.2011 г. по ч. гр. д. № 691/2010 г. на ІІ т. о. и определение № 542 от 19.08.2013 г. по ч. гр. д. № 1878/2013 г. (по втория въпрос); определение № 315 от 12.07.2010 г. по ч. гр. д. № 203/2010 г. и определение № 338 от 04.05.2012 г. по ч. гр. д. № 289/2012 г. на ІV г. о. (по третия въпрос). По отношение на първия въпрос е заявено и основанието по чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК с твърдението, че поради липса на съдебна практика същият е от значение за точното прилагане на закона и за развитието на правото. Върховен касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение, като прецени данните по делото, приема следното: Частната касационна жалба е депозирана в рамките на преклузивния едноседмичен срок по чл. 275, ал. 1 ГПК от надлежна страна, поради което е процесуално допустима. За да потвърди първоинстанционното определение, с което е върната исковата молба и е прекратено производството по делото, образувано по предявени от К. В. И. искове, въззивният съд е приел, че ищцата не е изпълнила дадените й указания за отстраняване нередовностите на исковата молба. Като неоснователно е преценено оплакването на частната жалбоподателка за това, че след отмяна на определение № 1524 от 26.05.2014 г. по гр. д. № 918/2014 г. за прекратяване на производството по делото и връщането му за продължаване на съдопроизводствените действия във Варненски окръжен съд е образувано ново дело – гр.д. № 510/2015 г., а разглеждането на спора не е продължило по първоначално образуваното дело № 918/2014 г. Според съдебния състав, образуването на делото под нов номер след отмяната на прекратителното определение не съставлява процесуално нарушение, тъй като съдопроизводствените действия по него продължават от фазата, в която се е намирало производството преди неговото прекратяване, а отразяването му в деловодната система на съда под нов номер е акт на съдебна администрация и не засяга интереса на страната спорът да бъде разрешен по същество, доколкото делото продължава своя ход, а исковата молба се счита предявена в момента на депозирането й по гр. д. № 918/2014 г. При преценката за правилността на обжалвания пред него акт въззивният съд е взел предвид указанията за отстраняване нередовностите на исковата молба, дадени на ищцата с определение № 1194 от 25.04.2014 г. по гр. д. № 918/2014г., като е приел, че с уточнителна молба вх. № 15040 от 26.05.2014 г. същите не са отстранени. Поради това, че след възобновяване на делото след връщането му от въззивния съд, с определение № 703 от 25.02.2015 г. по гр. д. № 510/2015 г. на ищцата са дадени още по-подробни и конкретни указания относно нередовностите на исковата молба, които същата изобщо не е изпълнила, а в депозираната в отговор на тях молба вх. № 9057 от 20.03.2015 г. се е позовала единствено на неправилно образуване на делото под нов номер и е настоявала за неговото прекратяване и присъединяване към гр. д. № 918/2014 г., Варненски апелативен съд е направил извод за наличие на предпоставките по чл. 129, ал. 3 ГПК. Настоящият състав намира, че касационното обжалване не следва да бъде допуснато. Първият от поставените въпроси не отговоря на общото изискване за допускане на касационен контрол, а именно – да е обуславящ изхода на делото. Този извод се налага с оглед мотивите на въззивния акт, доколкото в него не е прието наличието на две висящи дела между страните с един и същ предмет. Напротив – решаващият състав изрично е посочил, че макар след отмяната на прекратително определение № 1524 от 26.05.2014 г. по гр. д. № 918/2014 г. да е образувано ново дело (гр. д. № 510/2015 г.), в действителност спорът между страните е само един – този по подадената от К. В. И. искова молба, по която е образувано гр. д. № 918/2014 г., като съдопроизводствените действия по него продължават от фазата, в която се е намирало преди прекратяването му. Следователно, в случая се касае само за акт на съдебна администрация по отразяване на едно и също дело в деловодната система на съда, а не за висящност на две самостоятелни дела между страните, образувани по една и съща искова молба. Ето защо, не би могло да се счете, че е налице вероятна недопустимост на първоинстанционния акт, а съответно и на потвърждаващия го въззивен акт, предмет на настоящото обжалване, като основание за допускане на касационния контрол. По същите съображения като неотносима следва да бъде преценена и цитираната от частната касаторка практика на ВКС по приложението на чл. 126, ал. 1 ГПК. Образуването на ново дело след постановеното от въззивния съд отменително определение и връщане на делото за продължаване на съдопроизводствените действия не може да бъде преценено като несъобразяване на долустоящия съд с дадените от втората инстнция задължителни указания, в какъвто смисъл е твърдението на частната касаторка, съдържащо се във втория поставен от нея въпрос. Доколкото, независимо от факта, че делото е продължило под нов, а не под стария номер, съдопроизводственте действия са продължени от фазата, на която са били преди прекратяването на производството, очевидно несъстоятелно се явява становището на страната за несъобразяване на първоинстанционния съд с дадените му от въззивната инстанция указания, поради което поставеният от нея въпрос няма характер на обуславящ по смисъла на разясненията по т. 1 от Тълкувателно решение № 1 от 19.02.2010 г. на ОСГТК на ВКС. Затова не подлежи на обсъждане и поддържаното за този въпрос конкретно основание по чл. 280, ал. 1 ГПК. Касационното обжалване не следва да бъде допуснато и по последния въпрос. В действителност, този въпрос представлява по своята същност оплакване за допуснато процесуално нарушение и необоснованост на обжалвания акт, проверката на които е предмет на самия касационен контрол, а не на производството по допускането му. Независимо от това, дори и да се приеме за релевантен за делото, по отношение на така поставения въпрос не е доказано твърдението за противоречие с практиката на ВКС, доколкото посочените от частната касаторка две определения не са относима към него съдебна практика, тъй като третират съвсем различни процесуални въпроси – определение № 315 от 12.07.2010 г. по ч. гр. д. № 203/2010 г. е постановено по въпроса от кой момент започва да тече едноседмичният срок за отстраняване нередовностите на исковата молба, а определение № 315 от 12.07.2010 г. по ч. гр. д. № 203/2010 г. – разглежда хипотезата при подадени от страната множество жалби срещу един и същ съдебен акт. Поради изложените съображения настоящият състав намира, че касационното обжалване не следва да бъде допуснато. Така мотивиран, Върховен касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение