Определение № 132 от 24.02.2015 г. на ВКС по т. д. № 354/2015 г.

Производството е по реда на чл. 274, ал. 3 ГПК. Образувано е по частна касационна жалба на О. д. на МВР – В. срещу определение № 572 от 20.11.2014 г. по ч. гр. д. № 1059 от 2014 г. по описа на Окръжен съд – Велико Търново, с което е потвърдено определение № 2084 от 29.09.2014 г. по гр. д. № 1714/2014 г. по описа на Великотърновски районен съд, с което са оставени без разглеждане предявените от О. д. на МВР- В. срещу [фирма], [населено място] при условията на обективно съединяване осъдителни искове с правно основание чл. 92 от ЗЗД за заплащането на договорна неустойка в размер на 8311,48 лв. както и с правно основание чл. 86 от ЗЗД за заплащането на сумата от 3681,76 лв., представляваща законна лихва, считано от деня на поканата за плащане на неустойка до предявяване на иска и законната лихва върху главницата, считано от подаване на исковата молба в съда до окончателното й заплащане. Препис от частната касационна жалба и приложенията са връчени на ответната страна [фирма] Велико Търново по реда на чл.50, ал.2 ГПК, която не представя писмен отговор, с който да изрази становището си по жалбата. Върховният касационен съд, състав на І т.о. намира частната касационна жалба за недопустима по следните съображения: Производството по делото е инициирано от О. д. на МВР В. по иск против [фирма] Велико Търново за заплащането на сумата 8311,48 лв., представляваща неустойка по сключен на основание чл. 41 от Закона за обществените поръчки договор рег. № 48665 от 26.09.2008 г. за „Преустройство на съществуваща сграда/бивш склад за военно -временни запаси/ в [населено място], западна индустриална зона, [улица] града за Р. служба за пожарна безопасност и защита на населението - М.”. Договорът за обществена поръчка е двустранен, възмезден и формален договор, който има правната характеристика на договор за изработка по см. на чл. 258 и сл. ЗЗД. Сделката е сключена от изпълнителя в качеството му на търговец и е свързана с упражняваното от него занятие, поради което следва да се дефинира като търговска – чл. 286, ал. 1 ТЗ. Търговският характер на сделката определя делото като търговско. От това следва изводът, че ВКС, в настоящият си състав е сезиран с частна касационна жалба срещу определение по частно търговско дело по спор за парично вземане с цена на обективно съединени искове, всеки от които с цена под 10 000 лв. Съобразно чл. 274, ал. 4, вр. чл. 280, ал. 2 ГПК, производството по тези дела е двуинстанционно. Неправилното посочване в диспозитива на въззивното определение, че то подлежи на касационен контрол е в противоречие с чл. 280, ал. 2 ГПК и не създава висящност на спора. Предвид на горното, Върховен касационен съд, състав на първо търговско отделение